РЕШЕНИЕ
№ 146
Поморие, 25.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на 12 февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ
: Ивайло Бъчваров
при
участието на секретаря Йовка Тодорова , като
разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 300 по описа за 2018 г. и за да се произнесе
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от ищеца П.Х.К. против ответниците З.К.К. и А. Х.К. *** . В молбата се твърди , че страните са
съсобственици на недвижим имот с 153/351 кв. м. в ид.части от дворно място представляващо поземлен имот
с идентификатор ... по КККР на гр.Поморие
с административен адрес в гр.Поморие , ул.... с площ 351 кв.м., ведно с построените в северната му част масивна
жилищна сграда с партер, два жилищни етаж а и тавански етаж със застроена площ 74 кв. м . и пристройка към къщата, която пристройка ,заедно с партерния етаж на сградата
представлява търговски обект с обща застроена площ от 60 кв.м. Сочи се, че квотите от правото на собственост на страните върху
жилищната сграда и пристройките са по 1/6 ид.ч. за ищеца и А. К. и 4/6 ид.ч. за
З. К.К.. Твърди се също ,че само първия и втория ответници
ползвали дворното място , двата жилищни етажа , както и таванския етаж и
получавали доходи от тях . Иска се
осъждане на ответниците З. К.К. и А. К. да заплатят на ищеца П.К. следните суми
: 1250 лева като част от сумата от 7500 лева, представляваща 1/6 част от
получената от тях наемна цена от отдаваното под наем на летуващи съсобствено
имущество за месеците юни - септември 2013 - 2017 г. / по 1500 лева за
всяка година /, ведно със сумата от 220 лева като част от сумата от 1630 лева,
представляваща законната лихва за забава върху всяка дължима вноска от 1500
лева, считано от 01.10. на всяка година до момента на завеждане на исковата
молба, както следва : 1/ сумата от 250 лева като част от дължимата сума от 1500
лева, представляваща 1/6 част от получената от тях наемна цена от отдаваното
под наем на летуващи съсобствено имущество за месеците юни - септември 2013 г., ведно със сумата от
50 лева като част от сумата от 630 лева, представляваща законовата лихва за
забава върху сумата от 1500 лева, считано от 01.10.2013 г. до 20.11.2017 г., 2/
сумата от 250 лева като част от дължимата сума от 1500 лева, представляваща 1/6
част от получената от тях наемна цена от отдаваното под наем на летуващи
съсобствено имущество за месеците юни - септември 2014 г., ведно със сумата от
50 лева като част от сумата от 480 лева, представляваща законовата лихва за
забава върху сумата от 1500 лева, считано от 01.10.2014 г. до 20.11.2017 г., 3/
сумата от 250 лева като част от дължимата сума от 1500 лева, представляваща 1/6
част от получената от тях наемна цена от отдаваното под наем на летуващи
съсобствено имущество за месеците юни - септември 2015 г., ведно със сумата от
50 лева като част от сумата от 325 лева, представляваща законовата лихва за
забава върху сумата от 1500 лева, считано от 01.10.2015 г. до 20.11.2017 г., 4/
сумата от 250 лева като част от дължимата сума от 1500 лева, представляваща 1/6
част от получената от тях наемна цена от отдаваното под наем на летуващи
съсобствено имущество за месеците юни - септември 2016 г., ведно със сумата от
50 лева като част от сумата от 175 лева, представляваща законовата лихва за
забава върху сумата от 1500 лева, считано от 01.10.2016 г. до 20.11.2017 г., 5/
сумата от 250 лева като част от дължимата сума от 1500 лева, представляваща 1/6
част от получената от тях наемна цена от отдаваното под наем на летуващи
съсобствено имущество за месеците юни - септември 2017 г., ведно със сумата от
20 лева, представляваща законовата лихва за забава върху сумата от 1500 лева,
считано от 01.10.2017 г. до 20.11.2017 г., както и със законната лихва за
забава върху всички посочени по - горе главници от момента на завеждане на
исковата молба до пълното изплащане на сумите.
При условията на евентуалност се иска осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за лишаването му от правото да
ползва собствената си част от
съсобственото имущество за месеците юни - септември 2013 - 2017 г. / по 200 лв за всеки
месец /, в размер на 1250 лева като част от сумата от 4 000 лева, ведно със
законната лихва върху дължимата сума от момента на завеждане на исковата молба
до пълното изплащане на сумата .
Иска се също и осъждане на първия и втория ответник да заплатят на ищеца
съобразно квотите от правото си на собственост обезщетение за лишаването му от
правото да ползва собствената си част от
съсобственото имущество в размер на 1250 лева като част от общата сума от 8000
лева за следните периоди от време : 21 ноември 2012 г. - май 2013 г., октомври - декември
2013 г.,
януари - май и октомври - декември на годините 2014, 2015 и 2016 г., както и януари -
май 2017 г.
и октомври - 20.11.2017 г. /по 200 лева месечно/, ведно със законната лихва за
забава върху дължимите суми от момента на завеждане на исковата молба до
пълното изплащане на сумите .
Претендират се и направените по делото
разноски . Представя доказателства .
Предявените
искове са с
правно основание чл.30, ал.3 от ЗС , чл.31, ал.2 от ЗС и по чл.86 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответникът е подал отговор на иска . В отговора не се оспорват и се
признават изложените в исковата молба твърдения относно наличието на съсобственост по отношение на построените в
дворното място сгради между страните по делото при посочените квоти за всяка от страните . Оспорват се
предявените искове по основание и размер и се иска тяхното отхвърляне. Сочат
доказателства. Претендират присъждане на направените
по делото разноски.
В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител-
адвокат, който поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване,
в увеличеният им размер съобразно с направеното с нарочна молба изменение
размера на иска, а именно за сумата 9093,75 лв. представляваща 1/6 от
получената наемна цена от отдавано под наем на летуващи съсобствено имущество
за всеки от месеците в периода от юни до септември за всяка от годините от 2013 г. до 2017г. , ведно
със сумата 1903 лв.представляващи законната лихва за забава върху всяка дължима
вноска считано от 01.10. за всяка година до 20.11.2017 г.. В случай на
отхвърляне на този иск, при условията на евентуалност се иска осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сума в
общ размер 4402, 70 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от
възможността да ползва съсобствения имот за периода юни-септември за всяка от
годините в периода от 2013 г.
до 2017 г.
Иска се и осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 8749,31 лв. ,
представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на съсобствения
имот за периода от 21.11.2012 г. до
м.май 2013 г.,
както и от м.октомври до м.декември 2013г., а така също и за периодите от
януари до май и от м. октомври до м. декември за всяка от годините включени в
периода от 2014 г.
до 2017 г.
Ответникът
в с.з. се представлява от процесуален представител адвокат, чрез който поддържа
подадения отговор. Моли за отхвърляне на исковете.
За да се произнесе по така поставения за
решаване правен спор съдът взе предвид следното.
Не е спорно между страните,
че са съсобственици на недвижим имот - 153/351 кв. м. в ид.части от дворно място представляващо поземлен имот
с идентификатор ... по КККР на гр.Поморие
с административен адрес в гр.Поморие , ул.... с площ 351 кв.м., ведно с построените в
северната му част масивна жилищна сграда
с партер ,два жилищни етаж а и тавански етаж със застроена площ 74 кв. м . и пристройка към къщата ,която пристройка
,заедно с партерния етаж на сградата представлява търговски обект с обща
застроена площ от 60 кв.м. Не се спори също между страните, че квотите от
правото на собственост на страните върху жилищната сграда и пристройките са по
1/6 ид.ч. за ищеца и А. К. и 4/6 ид.ч. за З. К.К., като собствеността на всяка
от страните в процесния имот се установява и от представените по делото писмени
доказателства. От представеното удостоверение издадено от Община Поморие се
установява, че за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. за процесния имот
няма действащо удостоверение за категоризация за място за настаняване и от
името на ответницата не е постъпвало заявление за издаване на накова
удостоверение за същия период. По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението, на която пазарната
наемна цена за процесния имот за пет сезона от 2013 г. до 2017 г. е общо 29430 лв.,
като общия размер на законната лихва върху наемната цена с падеж на всяка от
сумите 01.10. за съответната година до подаване на исковата молба е в размер на
6147, 60 лв. От заключението на допълнителната експертиза депозирано в съда на
24.10.2019 г., се установява, че пазарната наемна цена на имота за процесния
период е в общ размер 54562,50 лв., а законната лихва върху тази сума за същия период е 11432,65 лв.,
като приходите по години са представени в табличен вид. За да изчисли тези
стойности, вещото лице е посочило, че е отчело наличието на допълнителни
пазарни аналози на аналогични на процесния имот места на първа линия и при
определяне на средната заетост от 15 легла за 75 дни на сезон е съобразило
характерната за всеки от месеците в периода туристическа активност. В с.з.
вещото лице уточнява, че изчисленията са направени за посочената в кадастъра
квадратура на имота, а подпокривното пространство, което е пригодено и се
използва за живеене не е включено в изчисленията, както и сутерена, който
според вещото лице е влажен и не може да се отдава под наем. От заключението на
допълнителната експертиза се установява, че размерът на наема за 1/6 ид.ч. за процесния период от 21.11.2012 г. до
20.11.2017 г., до който се отнася при включване на наем и за таван и сутерен е
8749,31 лв., а 1/6 част от наема на
процесния имот за месеците юни-
септември за всяка от годините в периода от
2013 г.
до 2017 г.
е 4402,70 лв.. В качеството на свидетели по делото са разпитани Щ.К.,К.Д. и
Б.К. и тримата без роднински връзки със страните. Св.К. сочи, че познава от години страните по делото
и знае за споровете между тях от ищеца, с който заедно ходил през 2012 г. в процесния имот,
където ищецът поискал от ответниците да му плащат наем 500 лв., тъй като нямал
достъп до бащината си къща. След 2009
г. имотът се ползвал изключително от ответниците, които
живеели там , а през летния сезон – от м.юни до средата на септември според
свидетеля, обитавали таванския етаж, а двата жилищни етажа отдавали под наем на
туристи. През 2016 г.
близък на свидетеля бил настанен в процесния имот срещу 10 лв. за нощувка, а
св.К. при преминаванията си покрай имота е виждал там настанени туристи и
прострени хавлии. Св.Д. сочи, че през юни 2016 г. с още двама души
били настанени в стая в процесния имот срещу 10 лв. за нощувка на човек и
според него имало и други почиващи в къщата. Св.К. сочи, че познава страните от
години и последните пет-шест години редовно отсяда в дома на ответницата, с
която били приятелки, но нищо не заплащала за престоя си, като при тези си
посещения, които се случавли през различни периоди от годината, включително и
лятото, не е забелязвала туристи в къщата, в която според нея нямало условия за
настаняване на туристи.
Предвид
така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи
следните правни изводи:
По иска с правно
основание по чл.30, ал.3 от ЗС : Съгласно чл. 30, ал.3 от ЗС Всеки съсобственик участвува в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Според тази разпоредба всеки съсобственик, който е получил доход от общия
имот дължи на останалите съсобственици приспадащата им се част от този доход
съобразно с правата им в имота. По този иск ищецът съобразно с твърденията си в
исковата молба следва да докаже, че съсобственият имот е отдаван под наем през
периода посочен в исковата молба и ответниците са реализирали доход в
претендирания размер, доколкото на ищеца се дължат ползите от имота в размера
съответен на неговия дял. От писмените
доказателства по делото се установява, че процесният имот е съсобствен между
страните при квоти 1/6 ид.ч. за ищеца и А.
К. и 4/6 ид.ч. за З. К.К. , за което не се спори между тях и се признава
изрично от ответниците. От показанията на св.К. се установява, че след 2009 г. в имота живеят
ответниците, а ищецът живее в собствено жилище на ул.... в гр.Поморие. От
показанията на св.К. и св.Д., които
съдът кредитира като логични и
безпротиворечиви, се установява, че
двата етажа от къщата се отдавали под
наем през летния сезон от м.юни до м.септември на цена 10 лв. за нощувка на
човек, като вещото лице в с.з. също сочи, че при извършения оглед е останало с
впечатление, че апартаментите с оглед тяхното оборудване се отдават под наем. Показанията
на цитираните свидетели по никакъв начин не се опровергават от показанията на
св.К., досежно обстоятелството, че имотът е отдаван за нощувки на почиващи
срещу заплащане през летния сезон, доколкото последната споделя свои
впечатления единствено от свои епизодични посещения в имота, където не е
заплащала нощувка поради приятелските си отношения с ответницата и тези и
впечатления не могат да обосноват извод, че в имота не са били настанявани
летовници срещу заплащане в процесния период, както такъв извод не може да се
направи и единствено поради това, че ответниците не са регистрирали имота като място за настаняване
по реда на Закона за туризма. По
отношение реализираните приходи от процесния имот през активния туристически
сезон от м.юни до м.септември за всяка от годините от 2013 до 2017 г., съдът намира, че
следва да се кредитира допълнителното заключение на вещото лице, което е
обосновано и не възниква съмнение в неговата правилност, като вещото лице е анализирало
по-голям брой пазарни аналози на аналогични на процесния имот места на първа
линия в сравнение с първоначално представеното заключение и е съобразило динамиката
на туристическата активност по месеци при определяне средната заетост на имота
за всеки от месеците. Така от заключението на вещото лице се установява, че за
процесния имот през периода от м. юни до м.септември за всяка от годините от
2013 до 2017 г.
е реализиран приход в общ размер от 54562,50 лв., като съответно на идеалната
си част ищецът следва да получи 1/6 част от тази сума , което прави 9093,75 лв.
в който размер искът следва да се уважи. От тази сума всеки от ответниците
следва да заплати приспадащата му се част съобразно с квотата си в собствеността,
като ответникът А.К. за своята 1/6 ид.ч. следва да заплати 1515,62 лв., а
ответницата за своите 4/6 ид.ч.следва да заплати 7578,13 лв. По акцесорния иск
с правно основание по чл.86 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забава
върху претендираната сума, съдът намира, че в случая задължението е без
определен ден за изпълнение, поради което длъжникът съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД
е изпаднал в забава след покана от кредитора, което е станало с исковата молба.
Следователно в случая се дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху уважения размер на иска от 20.11.2017
г.- датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В останалата си част искът за присъждане на 1903 лв., представляващи общия
размер на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната главница считано
от 01.10. на всяка от
годините в периода от 2013 г.
до 2017 г. до момента на предявяване на исковата молба, следва да се отхвърли.
По предявените искове с правно основание по чл.31, ал.2
от ЗС: Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата
вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение
на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. От доказателствата по делото, а
именно от показанията на св.К. се установява, че през процесния период юни-септември
за всяка от годините в периода от 2013 г. до 2017 г.,както и в периода от
21.11.2012 г. до м.май 2013 г.,
както и от м.октомври до м.декември 2013г., а така също и за периодите от
януари до май и от м. октомври до м. декември за всяка от годините включени в
периода от 2014 г.
до 2017 г.
, процесния имот се е ползвал от ответниците, които са живели в него, а ищецът
е живял на друг адрес в гр.Поморие, което не се и оспорва от ответниците.
Следователо на основание чл.31, ал.2 от ЗС, ответниците дължат на ищеца
обезщетение за това , че е бил лишен от
ползването на имота, от деня на писменото поискване. По делото не е представена
писмена покана до ответниците за заплащане на претендираните понастоящем суми
преди предявяване на иска, поради което съдът прие, че ищецът е поканил
ответниците да му заплатят претендираните суми с исковата молба депозирана в съда на 20.11.2017
г. като от тази дата нататък се дължи
обезщетение. За периода след предявяване на исковата молба обаче липсва
предявен иск, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. Предвид
това, че искът че искът за сумата 4402,70 лв. за периода юни-септември за всяка
от годините в периода от 2013
г. до 2017
г. е предявен при условията на евентуалност по отношение
на уваженият иск по чл.30, ал.3 от ЗС, съдът намира, че не следва да се
произнася по този иск. По иска за сумата
8749,31 лв. претендирана за периода от 21.11.2012 г. до м.май 2013 г., както и от
м.октомври до м.декември 2013г., а така също и за периодите от януари до май и
от м. октомври до м. декември за всяка от годините включени в периода от 2014 г. до 2017 г. съдът
намира, че същият е неоснователен и недоказан, доколкото не се установи ищецът
да е поканил писмено ответниците да му заплащат обезщетение за лишаване от
ползването на имота за тези периоди. Предвид отхвърлянето на този иск,
неоснователна и недоказана се явява акцесорната претенция с правно основание по
чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума от
предявяване на иска до окончателното изплащане.
По
исканията за присъждане на разноски на страните: Ищецът съобразно представения
списък на разноските е направил разноски в общ размер на 3263,95 лв., от които
1800 лв. адвокатско възнаграждение, 865,95 лв. д.т. и 598 лв. за възнаграждение
на вещо лице, като на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца 1503,04 лв., пропорционално на уважената част от иска, като от тази сума
250,50 лв. платими от отв.А.К. и 1252,54 лв. от отв.З.К.. Ответниците,
съобразно с представения списък на разноските претендират заплащане на разноски
в размер на 3000 лв. за адвокатско възнаграждение, като на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците разноски в
размер на 1618,50 лв., пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от
изложеното Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.Х.К.,
ЕГН********** и З.К.К., ЕГН********** да заплатят на П.Х.К., ЕГН**********
сумата 9093,75 лв. ( девет хиляди деветдесет и три лева и 75 ст.), от която
сума 1515,62 лв.(хиляда петстотин и петнедесет лева 62 ст.) платими от А.К., а 7578,13
лв.(седем хиляди петстотин седемдесет и осем лева 13 ст.) платими от З.К., представляващи
съответен на неговия дял -1/6 идеална
част приход от съсобствения между него и ответниците недвижим имот -153/351 кв.
м. в ид.части от дворно място
представляващо поземлен имот с идентификатор ... по КККР на гр.Поморие с административен адрес в гр.Поморие , ул.... с площ 351 кв.м., ведно с построените в
северната му част масивна жилищна сграда
с партер, два жилищни етаж а и тавански етаж със застроена площ 74 кв. м . и пристройка към къщата, която пристройка, заедно
с партерния етаж на сградата представлява търговски обект с обща застроена площ
от 60 кв.м. , за всеки от месеците от
юни до септември за всяка от годините в периода от 2013 г. до 2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 20.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за присъждане на
сумата 1903 лв., представляващи общия размер на обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху претендираната главница считано от 01.10. на
всяка от годините в периода от 2013 г. до 2017 г. до момента
на предявяване на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен
от ищеца П.Х.К., ЕГН**********
против ответниците А.Х.К., ЕГН********** и З.К.К., ЕГН********** за осъждането
им да му заплатят сумата 8749,31 лв., представляващи обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствен
недвижим имот -153/351 кв. м. в ид.части
от дворно място представляващо поземлен имот с идентификатор ... по КККР
на гр.Поморие с административен адрес в
гр.Поморие , ул.... с площ 351 кв.м.,
ведно с построените в северната му част масивна жилищна сграда с партер, два жилищни етаж а и тавански етаж
със застроена площ 74 кв. м
. и пристройка към къщата, която
пристройка, заедно с партерния етаж на сградата представлява търговски обект с
обща застроена площ от 60 кв.м., за периода от 21.11.2012 г. до м.май 2013 г., както и от
м.октомври до м.декември 2013г., а така също и за периодите от януари до май и
от м. октомври до м. декември за всяка от годините включени в периода от 2014 г. до 2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 20.11.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата. .
ОСЪЖДА ответниците А.Х.К. и З.К.К. да
заплатят на ищеца П.Х.К.
1503,04 лв., представляващи разноски по делото, като от тази сума 250,50 лв.
платими от А.К. и 1252,54 лв. от З.К..
ОСЪЖДА ищеца П.Х.К. да заплати
на ответниците А.Х.К. и З.К.К.
1618,50 лв., представляващи разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд град Бургас в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :