О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Бургас, 17.03.2022 г.
Бургаският административен съд, ХХ-ти състав, в закрито
заседание на седемнадесети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХР. ХРИСТОВ
след като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 1929 по описа за 2021 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.
Административното дело е образувано по жалба от „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, ул. “Свобода“ № 3, ет. 1, ап. 3, представлявано от изпълнителен директор А.К.М.против Мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП град София по жалба на дружеството против действията на принудително изпълнение, съставляващи ОПИС, извършен на 13.05.2021 г. в гр. Пловдив, от публичен изпълнител Петър Мелезимов, изпратена до адм. орган, чрез куриерска фирма ЕКОНТ, на 14.05.2021 г.
Жалбоподателят е поискал от съда, да отмени мълчаливия отказ като незаконосъобразен и да върне преписката на административния орган с указания за изрично произнасяне по подадената жалба, в определен срок. При условията на евентуалност се иска отмяна на действията по принудителното изпълнение.
С определение № 1626/03.08.2021 г. съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото.
С определение № 11878/22.11.2021 г. постановено по адм. д. № 10072/2021 г. ВАС на РБ е отменил определение № 1626/03.08.2021 г. на АдмС – Бургас и е върнал делото на същия състав на съда, за произнасяне по жалбата на „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД срещу решение № ПИ-204/02.07.2021 г. на директора на ТД на НАП – София.
С
решение № 245/24.02.2022 г. съдът е ОБЯВИЛ
НИЩОЖНОСТТА на решение №
ПИ-204/02.07.2021 г. на директора на ТД на НАП – София, с която е оставена без
уважение жалбата „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД с
вх.№ 71-00-619/18.06.2021 г. /вх.№ ИТ-00-40-4039/17.05.2021 г. по описа на ТД
на НАП – Бургас/, против действията на главен публичен изпълнител Петър
Мелезимов в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София по принудително изпълнение
по изпълнително дело № 16140004446/2014 г. , обективирани в протокол за опис с
изх. № С210022-028-0001107/12.05.2021 г. и е ОСЪДИЛ НАП да заплати на „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Айтос, ул. “Свобода“ № 3, ет. 1, ап. 3,
представлявано от изпълнителен директор Албена Кирилова М., направените по
делото разноски за внесена държавна такса в размер на 50.00 лева /петдесет
лева/, като е ОХВЪРЛИЛ искането НАП да бъде осъдена да
заплати възнаграждение на адвокат С.М. в размер на 800.00 лева, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА.
По
делото е постъпила молба от адвокат С.Г.М., с която на основание чл. 248, ал. 1
от ГПК, е направено
искане да бъде изменено решение № 245/24.02.2022 г., в частта му по отношение на разноските,
като НАП да бъде осъдена да заплати
възнаграждение на адвокат С.М. в размер на 800.00 лева, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА.
С
Разпореждане на съда от 01.03.2022 г. на ответната страна е указано, че в
7-дневен срок от получаване на съобщението и препис от молбата, може да
представи писмен отговор. В указания срок е постъпило становище вх. № 2520/16.03.2022
г. от процесуалния представител на ТД на НАП - София, с мнение за
неоснователност и недоказаност на молбата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението не
подлежи на обжалване – в 1-месечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските. В настоящия случай молбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена за допълване на решение, което е необжалваемо и в предвидения за това
срок.
Разгледана
по същество, същата се преценя като неоснователна, поради следното:
В
постановеното по делото решение съдът е изложил съображенията, поради които е
охвърлил искането, НАП да бъде осъдена да заплати
възнаграждение на адвокат С.М. в размер на 800.00 лева, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА.
В допълнение следва да се да се посочи, че разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА не се прилага по отношение на търговски дружества и на това основание не може да се присъжда възнаграждение за оказана от адвокат безплатна помощ в полза на такива. От логическото тълкуване чл. 38, ал. 1 от ЗА следва, че цитираната норма има предвид единствено физически лица, тъй като само те могат да отговарят на посочените в нея условия, които обосновават оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие.
В този смисъл е практиката на ВКС – напр. Определение № 60487 от 21.12.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2452/2021 г., ІІ т. о., ТК и др.
Предвид изложеното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат С.Г.М., с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, е поискано изменение на решение № 245/24.02.2022 г., в частта му по отношение на разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: