Решение по КНАХД №501/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Министерство на земеделието и храните, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от министър Г. Щ. Т., депозирана чрез юрисконсулт С. Д. Ч., срещу Решение Рег.№ 49/12.09.2025г., постановено по АНД № 188 по описа за 2025 година на Районен съд - гр.Велики Преслав. С постановения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-46/25.03.2025г., издадено от председателя на ДАМТН, с което на Министерство на земеделието и храните, на основание чл. 201, ал.12, вр. чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите (ЗВ), за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че актът за установяване на административно нарушение е съставен след изтичане на преклузивния срок по чл.34 от ЗАНН. Сочи също, че първоинстанционният съд не е проверил дали контролният орган е имал компетентност на издаде предписанието по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Твърди, че АУАН и НП са постановени при несъблюдаване разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, доколкото не съдържат всички изискуеми реквизити, довело до липса на конкретно описание на обстоятелствата, при които е извършено деянието. Твърди също, че язовир „Тича“ е включен под № 185 в Списък с резервни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2025-2028г. към Приложение № 2, раздел ІІ, към чл.110, ал.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025г., от което следвало, че са предприети действия за отстраняване на техническите неизправности. Освен това за тяхното отстраняване били необходими значителни капиталови средства и спазване на редица законови изисквания, които не позволявали това да бъде сторено в указания в предписанието срок. Твърди също, че санкционираното неизпълнение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По изложените доводи отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител е депозирана молба рег.№ ДА-01-3153/28.11.2025г., съдържаща идентични аргументи с изложените в касационната жалба.

Ответната страна, председател на ДАМТН – [населено място], чрез упълномощен процесуален представител Е. В. З. - главен експерт, юрист при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, депозира писмен отговор, в който обективира становище за неоснователност на оспорването. По изложени аргументи за законосъобразност на съдебния акт, отправя искане за оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 08.08.2023 г., при извършване на проверка от служители на ДАМТН на язовир “Тича“, собственост на Министерството на земеделието и храните, сред които бил и разпитаният като свидетел Р. К. Р., гл. инспектор“ в РО НЯСС „Североизточна България“, офис Шумен при ДАМТН, осъществена въз основа на документи, при обход и оглед на място, било установено, че по трите броя берми и прилежащите им скатове са изпълнени бетонови отводнителни канавки за отвеждане на повърхностните води. Канавките по бермите били със стеснен напречен профил и нарушен надлъжен наклон, в резултат на което не изпълнявали предназначението си, а при обилни валежи се задържала вода, която влияела на отчетите на част от пиезометрите за известен период от време, което не давало възможност за правилна оценка на нивото на депресионната крива. По тази причина било дадено предписание да се възстанови експлоатационното състояние на отводнителните канавки по бермите на въздушния откос, със срок за изпълнение до 31.05.2024 г., отразено в Констативен протокол №05-03-73/08.08.2023 г.

При осъществена на 28.08.2024 г. контролна проверка на посочения участък, св.Р. Р. констатирал, че въпросното предписание не е изпълнено и състоянието на отводните канавки по бермите на въздушния откос е останало непроменено спрямо предходната проверка, извършена на 08.08.2023г., респективно даденото предписание „да се възстанови експлоатационното състояние на отводнителните канавки по бермите на въздушния откос“, със определен срок за изпълнение – 31.05.2024г., не е изпълнено. Контролната проверка била документирана с Констативен протокол №05-03-70/28.08.2024 г., въз основа на който на 01.11.2024 г. срещу Министерство на земеделието и храните бил съставен и АУАН за неизпълнение в срок даденото на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ предписание. Впоследствие било издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на касационния жалбоподател, на основание чл.201, ал.12, вр.чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, била наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 лева за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от ЗВ.

При тази фактическа обстановка съдът е приел, че при съставяне на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка районният съд е посочил, че са спазени съответните давностни срокове за иницииране на производството; АУАН и НП са изготвени от оправомощени лица в рамките на нормативно признатата им компетентност и притежават необходимото законово съдържание. Предходният съдебен състав е констатирал също, съобразявайки приобщените доказателства, че привлеченото към отговорност лице действително е осъществило фактическия състав на чл.190а, ал.2 от ЗВ, задължаващ собственици на язовирни стени и съображенията към тях да изпълняват предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Според мотивите на районния съд, поради естеството му, санкционираното неизпълнение не съставлява маловажен случай на неизпълнение на административно задължение. Воден от тези съображения, въззивният съд е потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.

Касационната инстанция намира, че изводите на районния съд за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП са правилни и съобразени с установените факти по делото, включително и по отношение елементите на фактическия състав на нарушението и правната му [жк], поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Нарушението, предмет на процесното НП, е точно и конкретно описано, а именно неизпълнение на дадени предписания, включително са посочени конкретното предписание, протоколът, с който е дадено и протоколът, въз основа на който е констатирано неизпълнението на предписанието, поради което възраженията на касатора и пред касационната инстанция в тази връзка са неоснователни.

Неотносими към настоящия правен спор са възраженията на МЗХ във връзка с вида на язовира, съответно обхвата на приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от ЗВ, тъй като административнонаказателната отговорност на последния е ангажирана за неизпълнение на предписание на контролен орган. Това предписание няма данни да е оспорено по съдебен ред, поради което е налице е влязъл в сила административен акт, който подлежи на изпълнение.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ за неизпълнение на предписание по чл. 190а ал. 2, вр. чл. 190а ал. 1, т. 3 от ЗВ. Анализът на събрания доказателствен материал обосновава законосъобразност на извода на РС град - В. П. за доказаност на процесното административно нарушение. Безспорно е, че на МЗХ, в качеството му на собственик на язовирни стени и съоръжения към тях, и в частност на язовир "Тича", са дадени задължителни предписания с КП № 05-03-73/08.08.2023 г. на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях", а именно "Да се възстанови експлоатационното състояние на отводнителните канавки по бермите на въздушния откос“ със срок на изпълнение 31.05.2024г.

При извършената контролна проверка на 28.08.2024 г. е установено, че това предписание не е изпълнено. В този смисъл безспорно е доказано неизпълнение на предписание на контролен орган, което правилно и законосъобразно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, във вр. с чл. 190а ал. 2, вр. ал.1, т.3 от ЗВ. Ирелевантни се явяват твърденията за необходимост от обезпечаване на значителен финансов ресурс. В тази връзка следва да се посочи, че е бил даден достатъчно дълъг срок (9 месеца), който е следвало да бъде съобразен от касатора. При това положение районният съд закономерно е извел и извода, че описаното в НП нарушение не разкрива белезите на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което в съответствие с относимите материалноправни разпоредби ,на МЗХ е наложена регламентираната в чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ имуществена санкция, определена в минималния размер, съобразно посочените в чл. 27 от ЗАНН критерии.

Неоснователна е застъпената в касационната жалба теза за издаване на АУАН след изтичане визирания в чл.34 от ЗАНН преклузивен срок. Обстоятелството, че срокът за изпълнение на даденото предписание е изтекъл на 31.05.2024г. не обуславя извод, че тримесечният давностен срок за съставяне на АУАН, респективно едногодишният такъв за постановяване на НП за процесното нарушение са започнали да текат, считано от 01.06.2024г. В случая се касае за неизпълнение на административно задължение, осъществявано чрез бездействие. И доколкото въпросното бездействие все още е продължавало към 28.08.2024г. (видно от КП № 05—03-70/28.08.2024г.), към датата на съставяне на АУАН № 05-028 – 01.11.2024г., не е изтекъл 3 месечният срок за съставянето му, съответно към датата на постановяване на НП № НЯСС – 46/25.03.2025г. не е изтекъл едногодишният срок за издаване на НП, регламентирани в чл.34 от ЗАНН.

Въз основа на горното настоящата касационна инстанция приема, че РС [населено място] е постановил правилно решение, което, поради отсъствие на отменителните основания по чл. 348 от НПК, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от правния спор, следва в полза на ДАМТН - [населено място] да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв., платимо от Министерството на земеделието и храните - [населено място].

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49/12.09.2025 г., постановено по АНД № 188/2025 г. на Районен съд - град Велики Преслав.

ОСЪЖДА Министерството на земеделието и храните - [населено място], [улица], с [ЕИК], представлявано от министъра, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор - [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 130 /сто и тридесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.