№ 23476
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110112017 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от т срещу И. Л. П., Б. Р. П., М. Р. М.,
М. б В., Р. Д. Д. и Н. Д. Ш., с която са предявени субективно и обективно, кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплатят на ищеца следните
суми:
1. И.Л. П. - сумата в размер на 155,41 лева, представляваща главница за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 30,85 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до
09.02.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия,
сумата в размер на 2,34 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение през периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и за
сумата в размер на 0,58 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г.;
2. Б. Р. П. - сумата в размер на 155,41 лева, представляваща главница за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до
1
окончателното плащане, сумата в размер на 30,85 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до
09.02.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия,
сумата в размер на 2,34 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение през периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и за
сумата в размер на 0,58 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г.;
3. М. Р. М. - сумата в размер на 155,41 лева, представляваща главница за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 30,85 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до
09.02.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия,
сумата в размер на 2,34 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение през периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и за
сумата в размер на 0,58 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г.;
4. М. Б. В. - сумата в размер на 466,23 лева, представляваща главница за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 92,55 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до
09.02.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия,
сумата в размер на 7,02 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение през периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и за
сумата в размер на 1,74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г.;
5. Р. Д. Д. - сумата в размер на 466,23 лева, представляваща главница за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 92,55 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до
09.02.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия,
2
сумата в размер на 7,02 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение през периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и за
сумата в размер на 1,74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г.;
6. Н. Д. Ш. - сумата в размер на 466,23 лева, представляваща главница за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 92,55 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до
09.02.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия,
сумата в размер на 7,02 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение през периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и за
сумата в размер на 1,74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуване на общите условия на страницата на
дружеството, като в случая такава не била заплатена за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от на е
постъпил отговор на исковата молба от ответниците Р. Д. Д., Н. Д. Ш. и М. Б. В., с
които оспорват предявените искове, като поддържат, че са заплатили претендираните
спрямо тях суми.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците
И. Л. П., Б. Р. П. и М. Р. М..
С определение от 25.10.2024 г. съдът е конституирал на основание чл. 227 ГПК
в правата на починалия в хода на производството по делото (на 15.04.2024 г.) ответник
Н. Д. Ш. наследниците му по закон Г. Н. Ш., ЕГН **********, и Т. Н. Ш., ЕГН
**********.
3
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия и за дялово
разпределение се обуславя от осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2)
продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното
количество и на претендираната стойност на купувача и 3) изискуемост на
задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на
пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за
неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
4
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт № 75, том I,
рег. № 2490, дело № 66 от 2018 г. по описа на нотариус Александър Димов, с район на
действие в гр. София, с рег. № 404 на Нотариалната камара, се установява, че на
29.03.2018 г. рр Ш. е придобил по силата на договор за дарение правото на
собственост върху процесния недвижим имот, а именно: **.
От удостоверение за наследници с изх. № РЛЦ21-ТД26-1537 от 16.08.2021 г. се
установява, че рр Ш. е починал на 06.07.2018 г. и е оставил наследници Н. Д. Ш., Р. Д.
Д., Р. Б. П. и М. Б. В., т.е. при квоти – всеки по 1/4.
От удостоверение за наследници с изх. № РСЦ23-ВК08-824 от 24.04.2023 г. и
извършена справка от НБДН се установява, че след смъртта си (24.06.2020 г.) Р. Б. П. е
оставил следните наследници по закон: И. Л. П., Б. Р. П. и М. Р. М..
5
Видно от извършена справка от НБДН, касаещи лични данни и родствени
връзки на Н. Д. Ш., се установява, че последният е починал в хода на процеса (на
15.04.2024 г.), като е оставил следните наследници по закон: Г. Н. Ш. и Т. Н. Ш..
Последните са конституирани по реда на чл. 227 ГПК като правоприемници на своя
наследодател, а размерът на отговорността им спрямо кредиторите се определя от
квотата им в наследството, а именно – всеки по 1/2 (по аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗН).
С оглед гореизложеното съдът намира за доказано притежаваното от
ответниците И. Л. П., Б. Р. П., М. Р. М., М. б В., Р. Д. Д., Г. Н. Ш. и Т. Н. Ш.
(последните конституирани по реда на чл. 227 ГПК като правоприемници на Н. Д. Ш.,
починал в хода на производството по делото на 15.04.2024 г.) право на собственост
върху процесния имот при квоти, както следва: 2/24 за И. Л. П., 2/24 за Б. Р. П., 2/24 за
М. Р. М., 6/24 за М. б В., 6/24 Р. Д. Д., 3/24 за Г. Н. Ш. и 3/24 за Т. Н. Ш..
Установено е по делото също така, че описаният в процесният недвижим имот –
**, се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с
аб. № **. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за
извършване на услугата „дялово разпределение“ и протокол от проведено Общо
събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са взели решение да
се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз основа на взетото
решение е сключен приложеният по делото договор между етажната собственост и б.
По делото е приложен и договор между ищцовото дружество и третото лице помагач
б, като наличието на договорно правоотношение между тези лица по отношение на
сградата, в която се намира процесният имот и за процесния период, се установява и
от представените от третото лице писмени доказателства – протоколи и изравнителни
сметки.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че по
отношение ответниците е доказано, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е размерът на задължението на
ответниците за исковия период, като се съобрази притежаваната от всеки един от тях
идеална част от правото на собственост върху имота.
От ангажираните от страна на ищеца и третото лице – помагач писмени
доказателства – фактури, издадени кредитни известия към фактури, индивидуални
справки за използвана топлинна енергия, констативни протоколи за извършен отчет,
чиято доказателствена стойност не е оспорена от ответната страна, се установява, че
през процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имота е доставяне топлинна
6
енергия, остойностена на сумата от 1864,90 лева, като отговорността за заплащането
между ответниците се разпределя, както следва: 155,41 лева за И. Л. П., 155,41 лева за
Б. Р. П., 155,41 лева за М. Р. М., 466,23 лева за М. б В., 466,23 лева за Р. Д. Д., 233,11
лева за Г. Н. Ш. и 233,11 лева за Т. Н. Ш..
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
от 22.01.2024 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От
приетите и неоспорени по делото доказателства се установява, че начислената сума за
услугата дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. е в размер на
28,14 лева. Отговорността за заплащането на последната между ответниците се
разпределя съобразно притежаваната от всеки един от тях идеална част от правото на
собственост върху имота, а именно: 2,34 лева за И. Л. П., 2,34 лева за Б. Р. П., 2,34 лева
за М. Р. М., 7,02 лева за М. б В., 7,02 лева за Р. Д. Д., 3,50 лева за Г. Н. Ш. и 3,50 лева за
Т. Н. Ш..
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г. съдът взе предвид, че в този период
са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия т на битови клиенти
в гр. София, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на
7
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо,
купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за
отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е
определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да
бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Изчислена по реда на чл. 162 ГПК, мораторната лихва за процесния период
върху задълженията за заплащане на топлинна енергия в размер на 1109,73 лева
възлиза на сумата от 457,80 лева. Отговорността за заплащането на последната между
ответниците се разпределя съобразно притежаваната от всеки един от тях идеална част
от правото на собственост върху имота, а именно: 38,15 лева за И. Л. П., 38,15 лева за
Б. Р. П., 38,15 лева за М. Р. М., 114,45 лева за М. б В., 114,45 лева за Р. Д. Д., 57,22 лева
за Г. Н. Ш. и 57,22 лева за Т. Н. Ш..
Исковете за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърлят като неоснователни по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца мораторна лихва върху вземането за
главница за цена на извършена услугата „дялово разпределение“, изчислена за периода
05.03.2020 г. до 09.02.2023 г., следва да се отхвърли като неоснователен.
По възражението за плащане:
Не спори между страните, а и от представените по делото платежни документи
се установява, че в хода на процеса в полза на ищцовото дружество за погасяване на
част от процесните задължения са извършени следните плащания: сумата от 466.24
лева от ответника Р. Д. Д., сумата от 466,23 лева от Н. Д. Ш. (правоприменици на
когото са ответниците Г. Н. Ш. и Т. Н. Ш.) и сумата от 622,02 лева от ответника М. Б.
В..
При заплащане на сумата от 622,02 лева ответника М. Б. В., в приложение на
8
разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изр. първо ЗЗД, е заявила, че погасява главница е размер
на 473,25 лева, мораторна лихва в размер на 94,29 лева, законна лихва в размер на
30,52 лева и съдебни разноски в размер на 23,96 лева. С молба от 09.10.2024 г. е
направено от страна на ищеца признание, че претендираните в производството от този
ответник вземания са погасени чрез извършеното плащане. Ето защо, исковете с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника
М. Б. В. се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид липсата на изявление от страна на ответника Р. Д. Д. и праводателят на
ответниците Г. Н. Ш. и Т. Н. Ш. за реда на погасяване, следва да се приложи
правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като плащането се отнесе за погасяване на лихвите, в
това число законна лихва върху главниците от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане, която възлиза на сумата от 27,76 лева за ответника Р. Д. Д. и
27,93 лева за Н. Д. Ш.. Същевременно обаче плащането не следва да се отнася за
погасяване на претендираната мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, доколкото искът е неоснователен съобразно горепосочените мотиви на
съдебния акт. След погасяване на лихвите, с остатъка от сумата следва да се погаси
най-обременителното от двете главни вземания, съобразно правилото на чл. 76, ал. 1,
изр. второ ЗЗД, а именно задължението за заплащане на главницата за топлинна
енергия.
Ето защо след извършеното плащане от ответника Р. Д. Д. е останала
незаплатена главница за топлинна енергия в размер на 142,20 лв., до която сума искът
следва да бъде уважен, както и главница за дялово разпределение в размер на 7,02
лева, който следва да бъде уважен в пълния претендиран размер. Законната лихва
обаче следва да бъде присъдена не от датата на предявяване на иска, а от датата
следваща тази на извършеното плащане – а именно 30.08.2023 г., тъй като за
предходния период вече е заплатена.
Същевременно, след извършеното приживе плащане от страна на Н. Д. Ш. е
останала незаплатена главница за топлинна енергия в размер на 142,38 лева, до която
сума искът е основателен, както и главница за дялово разпределение в размер на 7,02
лева, който е основателен в пълния си претендиран размер. С оглед на настъпилото на
основание чл. 227 ГПК приемство в процеса извършените от праводателя действия на
плащане ползват правоприемниците му – Г. Н. Ш. и Т. Н. Ш., като отговорността им
спрямо ищеца се разпределя между тях съобразно квотата им наследството, а именно:
всеки по 71,19 лева – главница за топлинна енергия, 3,51 лева – главница за дялово
разпределение. Законната лихва също следва да бъде присъдена не от датата на
предявяване на иска, а от датата следваща тази на извършеното плащане – а именно от
31.08.2023 г., тъй като за предходния период вече е заплатена.
Следва да бъде отбелязано, че за съдебните разноски не се прилагат правилата
9
за поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Съдебните
разноски могат да бъдат събирани по поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, само когато
бъдат признати за основателни със сила на пресъдено нещо в съдебния процес. От
друга страна, за да се погасят еднородни задължения в поредността по чл. 76, ал. 2
ЗЗД, разноските следва да бъдат извънсъдебни, като в съдебния процес се установи
тяхната изискуемост и ликвидност. Съдебните разноски са част от спорния предмет на
настоящото съдебно производство, поради което те ще станат изискуеми и ликвидни
едва след влизане в сила на решението по делото.
По отношение на останалите ответници – И. Л. П., Б. Р. П., М. Р. М., нито се
твърди, нито са ангажирани доказателства за плащане на дължимите суми, което
обуславя основателност на исковите претенции за главница за доставена топлинна
енергия и дялово разпределение в установените по-горе размери. По отношение на
акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва върху главницата на
топлинна енергия, съдът намира, че следва да бъдат уважени в заявените размери от
по 30,85 лева, тъй като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е
длъжен да даде защита на накърненото материално право само в рамките и по начина
поискани от ищеца.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено ищеца. Това е така, защото въпреки пълното отхвърляне на
предявените искове срещу ответника М. Б. В. и частичното такова срещу ответниците
Р. Д. Д., Г. Н. Ш. и Т. Н. Ш., доколкото се касае за погасяването им в хода на процеса,
ответниците дължат направените и претендирани от ищеца разноски, тъй като по
общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на
вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на
иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. В случая
ищецът претендира и доказва да е сторил реално разноски за държавна такса, такса за
издаване на съдебно удостоверение и юрисконсултско възнаграждение, последното
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ,
в общ размер на 195,82 лева, които следва да му бъдат присъдени, отговорността, за
заплащането на които, е разделна на ответниците. В този смисъл следва да бъде
възложено на ответниците заплащане на сторените в производството от ищеца
разноски, както следва: 16,65 лева на И. Л. П., 16,65 лева на Б. Р. П., 16,65 лева на М. Р.
М., 49,95 лева на М. б В., 49,95 лева на Р. Д. Д., 24,98 лева на Г. Н. Ш. и 24,98 лева на
Т. Н. Ш..
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА И. Л. П., ЕГН **********, адрес в **, да заплати на т, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на 155,41 лева, представляваща главница за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното
плащане, сумата в размер на 30,85 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г. върху вземането
за главница за цена на доставена топлинна енергия, и сумата в размер на 2,34 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **,
срещу И. Л. П., ЕГН **********, адрес в **, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата в размер на 0,58 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г.
ОСЪЖДА Б. Р. П., ЕГН **********, **, да заплати на т, ЕИК: ,, със седалище и
адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
сумата в размер на 155,41 лева, представляваща главница за цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в **,
аб. № **, ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното плащане, сумата
в размер на 30,85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г. върху вземането за главница за цена
на доставена топлинна енергия, и сумата в размер на 2,34 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **,
срещу Б. Р. П., ЕГН **********, **, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 0,58 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г.
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН **********, адрес в **, да заплати на т, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на 155,41 лева, представляваща главница за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното
плащане, сумата в размер на 30,85 лева, представляваща обезщетение за забава в
11
размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г. върху вземането
за главница за цена на доставена топлинна енергия, и сумата в размер на 2,34 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **,
срещу М. Р. М., ЕГН **********, адрес в **, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата в размер на 0,58 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **,
срещу М. б В., ЕГН **********, с адрес: **, искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 466,23 лева,
представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в **, аб. № **, ведно със законната
лихва от 07.03.2023 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 92,55 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2020 г. до 09.02.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена
топлинна енергия, сумата в размер на 7,02 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и за
сумата в размер на 1,74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г.
ОСЪЖДА Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: **, да заплати на т, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
сумата от 142,20 лв., представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в **, аб. № **, ведно
със законната лихва от 30.08.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 7,02
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
през периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.08.2023
г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **,
срещу Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: **, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата над 142,20 лева до пълния предявен размер
от 466,23 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в **, аб. № **, ведно със
законната лихва от 07.03.2023 г. до 29.08.2023 г.
12
ОТХВЪРЛЯ предявения от т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **,
срещу Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: **, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 92,55 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г. върху вземането
за главница за цена на доставена топлинна енергия.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **,
срещу Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: **, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 1,74 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г.
ОСЪЖДА Г. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: **, конституирана по реда на чл.
227 ГПК като правоприемник на Н. Д. Ш., ЕГН **********, починал в хода на
производството по делото на 15.04.2024 г., да заплати на т, ЕИК: ,, със седалище и
адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от
71,19 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в **, аб. № **, ведно със
законната лихва от 30.08.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 3,51
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
през периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.08.2023
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Т. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: **, конституиран по реда на чл.
227 ГПК като правоприемник на Н. Д. Ш., ЕГН **********, починал в хода на
производството по делото на 15.04.2024 г., сумата от 71,19 лева, представляваща
главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. в имот, находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от
30.08.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 3,51 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **,
срещу Г. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: **, и Т. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: **,
конституирани по реда на чл. 227 ГПК като правоприемници на Н. Д. Ш., ЕГН
**********, починал в хода на производството по делото на 15.04.2024 г., иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за заплащане в условията на разделна
отговорност, при квоти всеки по 1/2 част, на сумата в общ размер над 142,38 лева до
пълния предявен размер от 466,23 лева, представляваща главница за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до 29.08.2023 г.
13
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **,
срещу Г. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: **, и Т. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: **,
конституирани по реда на чл. 227 ГПК като правоприемници на Н. Д. Ш., ЕГН
**********, починал в хода на производството по делото на 15.04.2024 г., иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за заплащане в условията на разделна отговорност, при квоти
всеки по 1/2 част, на сумата в размер на 92,55 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г. върху
вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **,
срещу Г. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: **, и Т. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: **,
конституирани по реда на чл. 227 ГПК като правоприемници на Н. Д. Ш., ЕГН
**********, починал в хода на производството по делото на 15.04.2024 г., иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за заплащане в условията на разделна отговорност, при квоти
всеки по 1/2 част, на сумата в размер на 1,74 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 09.02.2023 г.
ОСЪЖДА И. Л. П., ЕГН **********, адрес в **, да заплати на т, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски делото в
размер на сумата от 16,65 лева.
ОСЪЖДА Б. Р. П., ЕГН **********, **, да заплати на т, ЕИК: ,, със седалище и
адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски делото в размер на
сумата от 16,65 лева.
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН **********, адрес в **, да заплати на т, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски делото в
размер на сумата от 16,65 лева.
ОСЪЖДА М. б В., ЕГН **********, с адрес: **, да заплати на т, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски делото в
размер на сумата от 49,95 лева.
ОСЪЖДА Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: **, да заплати на т, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски делото в
размер на сумата от 49,95 лева.
ОСЪЖДА Г. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: **, конституирана по реда на чл.
227 ГПК като правоприемник на Н. Д. Ш., ЕГН **********, починал в хода на
производството по делото на 15.04.2024 г., да заплати на т, ЕИК: ,, със седалище и
адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски делото в размер на
сумата от 24,98 лева.
ОСЪЖДА Т. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: **, конституиран по реда на чл.
14
227 ГПК като правоприемник на Н. Д. Ш., ЕГН **********, починал в хода на
производството по делото на 15.04.2024 г., да заплати на т, ЕИК: ,, със седалище и
адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски делото в размер на
сумата от 24,98 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца - б.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15