№ 1405
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20201110144269 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от И.П. П. против ДЖ. М. Б.,
с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи сумата 16000 лева,
представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 20.04.2018 г. и с падеж
22.05.2018 г. ведно със законна лихва от 16.07.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 46609/2018 г.
на СРС, 168 състав.
Ищецът основава претенцията си на издаден в негова полза запис на заповед от
20.04.2018 г. с падеж на плащане на 22.05.2018 г. Поддържа, че ценната книга представлява
редовен от външна страна документ, отговарящ изцяло на изискванията на чл. 535 и сл. ТЗ.
Твърди, че липсата на плащане от страна на длъжника на падежа е породила правния му
интерес от образуване на настоящото производство. При тези твърдения претендира
установяване дължимостта на сумата по записа на заповед. Претендира разноски за двете
производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът навежда твърдения, че е започнала да плаща по
издадения запис на заповед преди образуване на производството, за което поемателят е
издавал разписки, приложени към отговора на исковата молба. Поддържа, че сумата по
записа е изцяло заплатена, поради което исковата претенция подлежи на отхвърляне. При
условията на евентуалност навежда твърдения за нищожност на представения запис на
заповед, поради липса на изискуеми реквизити в съдържанието на същия. Счита, че не
дължи заплащане по представената ценна книга, тъй като вземането по нея е погасено по
давност на основание чл. 531, ал. 1 вр. чл. 537 ТЗ. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
1
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане,
произтичащо от менителнична сделка, по която ищецът е поемател, а ответникът – издател.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че има качеството на поемател
по процесната ценна книга, издадена от ответника; че същата удостоверява в негова полза
изискуемо вземане (настъпил е моментът, в който ответникът е трябвало да погаси
задължението по записа на заповед), както и неговия размер. В тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга по ценната книга. В случай на позоваване на каузалните
отношения в тежест на ответника е да докаже връзката между абстрактната и каузалната
сделка и погасяването на каузалния дълг.
Страните не спорят, а и се установява от представената ценна книга, че ответникът
едностранно се е задължил да заплати сумата 16000 лева. Записът на заповед съдържа
всички необходими реквизити по чл. 535 ТЗ, включително и конкретно посочен падеж –
22.05.2018 г., поради което възраженията на ответника за нищожност на ценната книга,
поради липса на изискуеми реквизити в съдържанието на същата съдът намира за
неоснователни С оглед на изложеното съдът приема, че представеният менителничен ефект
установява в полза на ищеца годно за изпълнение вземане - установено по основание и
размер, чиято изискуемост е настъпила. Неоснователно е възраженията на ответника, че
вземането по записа е погасено по давност, тъй като относно прекия иск по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ за вземане срещу издателя се прилага тригодишната давност
по чл. 531, ал. 1 ТЗ. В случа падежът на вземането е 22.05.2018 г., а заявлението по чл. 417
ГПК е депозирано в съда на 16.07.2018 г., с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба.
На самия запис на заповед е вписано, че същият е издаден във връзка със сключен
договор за заем от 20.04.2018 г. Според представения договор за паричен заем от 20.04.2018
г., сключен между страните, заемодателят предоставя сумата от 16000 лева на заемателя,
който следва да я върне в срок до 22.05.2018 г. в брой или по банков път. Страните не
спорят, че заемната сума е предадена на ответника.
По делото са представени 9 броя разписки, издадени от И.П., за получени суми по
договора за заем, а именно от дата 26.07.2018 г. за сумата 1500 лева, от дата 30.10.2018 г. за
сумата 600 лева, от дата 25.04.2019 г. за сумата 500 лева от дата 04.06.2019 г. за сумата 500
лева, разписка без дата за сумата 900 лева , от дата 02.06.2020 г. за сумата 400 лева, от дата
03.06.2020 г. за сумата 600 лева, от дата 11.06.2020 г. за сумата 500 лева, от дата 20.06.2020
г. за сумата 1000 лева. Същите не са оспорени от ищеца и като частни свидетелстващи
документи имат обвързваща съда доказателствена сила. Отделно от това в съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител признава извършените плащания, за
които са издадени разписките. Така направените плащания съдът следва да съобрази на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на крейни си акт като факти, относими към
погасяване на задължението и настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, тъй като представляват доброволно погасяване на вземането
доколкото няма данни, а и видно от разписките, сумите не са постъпвали по сметката на
съдебни изпълнител, респ. събрани са извън изпълнителното производство. В този смисъл са
и разясненията в т. 9 и т.13 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК,
според които в производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК съдът взема предвид
всички факти, които са настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед на изпълнение до приключване на съдебното дирене
като не съобразява единствено принудително събраните суми по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК.
Освен разписки за признатите доброволни плащания за сума в общ размер 6500 лева,
по делото са представени и две разписки/декларации от дата 17.07.2020 г. за сумата 9000
2
лева и за сумата 450 лева, подписани от различно от заемателя лице, но с уговорката, че
сумите ще бъдат предадени на И.П. и са част от задължението по договор за заем на обща
стойност 16000 лева, към който е подписан и запис на заповед.
Според разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде
направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, като в
противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал
от него. В случая ищецът чрез своя процесуален представител отрича плащанията в общ
размер 9450 лева да са били в негова полза. В ал. 2 на същия член обаче е посочено, че
длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което
въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението.
Съдът намира, че видно от съдържанието на представените разписки/декларации от
17.07.2020 г. вписванията, за които са направени престациите сочат, че условията, при които
се приемат плащанията са със знанието и задължението да се предаде на кредитора, което
обуславя извод, че ответникът е престирал надлежно. Съдът приема, че длъжникът е
действал добросъвестно, поради което тези плащания следва да бъдат съобразени по реда на
чл. 235, ал. 3 ГПК, а кредиторът според разпоредбата на чл. 75, ал. 2, изр. второ ЗЗД има
право на иск срещу лицето, получило изпълнение, в случай, че сумата не е постъпила в
патримониума му.
Съобразявайки направените в хода на процеса доброволни плащания в общ размер от
15950 лева съдът намира, че исковата претенция на ищеца следва да бъде уважена
единствено за сумата от 50.00 лева като в останалата част искът подлежи на отхвърляне
поради доброволно погасяване на вземането в хода на процеса.
При този изход на спора разноски се следват само на ищеца, който претендира такива
за двете производства, тъй като независимо от частичното отхвърлянето на иска поради
погасяването му чрез плащане в хода на процеса, ответникът е дал повод за завеждане на
делото. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. Предвид това ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ищеца разноски в размер на 1503.20 лева за заповедното
производство и в размер на 1520.00 лева за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ДЖ. М. Б., ЕГН
********** с адрес: АДРЕС дължи на И.П. П., ЕГН **********с адрес : АДРЕС 12 на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ сумата 50.00 лева, представляваща задължение по
запис на заповед, издаден на 20.04.2018 г. и с падеж 22.05.2018 г. ведно със законна лихва от
16.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата , за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 46609/2018 г. на СРС, 168 състав като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 50.00 лева до пълния предявен размер от 16000 лева като погасен чрез
доброволно плащане на сумата в хода на процеса.
ОСЪЖДА ДЖ. М. Б., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на И.П. П., ЕГН
**********с адрес : АДРЕС 12 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1503.20 лева –
разноски в заповедното производство и сумата 1520.00 лева – разноски в настоящото
произовдство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4