№ 1134
гр. Варна, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501769 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпили:
1/ въззивна жалба вх. № 38837/30.04.2025г. /вх. No на ВРС/, подадена от
„Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*****, представлявано заедно от Н. И. С. и Р.Ц.Д., срещу решение № 1099/28.03.2025г.,
постановено по гр.д.№ 12105/2023г. по описа на ВРС, 40 –ти състав, с което жалбоподателят
е осъден да заплати на Р. Р. С., ЕГН **********, съдебен адрес: *****, пълномощник:
адвокат Й. А. от АК- Варна, сумата 7450.00 лева, представляваща обезщетение в пълен
размер за настъпило на 12.04.2023г. застрахователно събитие по договор №
0312220187034187 от 04.11.2022г. за застраховка „Каско“ клауза „Пълно каско“ относно лек
автомобил марка „Фиат Добло“, с peг. № ***** - увредени или унищожени детайли на
автомобила в резултат на ПТП в гр. Варна: предна броня, амортисьор предна броня, преден
капак, панта лява преден капак, панта дясна преден капак, калник преден десен, калник
преден ляв, фар десен, фар ляв, емблема предна решетка, предна врата дясна, предна врата
лява, решетка предна броня средна горна, челно стъкло тонирано, рамка радиатор, ключалка
преден капак, дифузьор радиатор 3 части, рог преден ляв предна част. рог преден десен
предна част, радиатор климатик, радиатор воден, жило ключалка преден капак, въздуховод
въздушен филтър - турбокомпресор, актуатор турбокомпресор, соленоид, термо щит
турбокомпресор, основа преден калник ляв, основа преден калник десен, кора под чистачки,
1
бленда калници предни ляв и десен, водач преден ляв калник, дифузьор с перка воден
радиатор и подкалник ПВЦ преден ляв, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 21.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
2/ частна жалба вх. № 52066 /11.06.2025г. /вх. No на ВРС/, подадена от „Дженерали
Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано заедно от Н. И. С. и Р.Ц.Д., срещу определение № 6807/ 22.05.2025г.,
постановено по гр.д. № 12105/2023г. по описа на ВРС, 40 –ти състав, с което ВРС е оставил
без уважение молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, с вх. № 38836/30.04.2025г.,
депозирана от ответника „Дженерали Застраховане” АД, за изменение на Решение №
1099/28.03.2025 г. постановено по гр.д. № 12105/2023г., по описа на ВРС, 40-ти състав, в
частта за разноските.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че липсата на
валидна шофьорска книжка представлява едно от предвидените изключения от
застрахователното покритие, съобразно т.16.26 от ОУ. Водачът не разполагал с валидна
българска книжка към датата на ПТП. В условията на евентуалност неправилно бил
определен размерът на дължимото обезщетение, като в случая следвало да се вземат
предвид възрастта на автомобила и съответно стойността на частите втора употреба и труда
в сервизите без Европейски сертификат за качество. Моли за отмяна на решението и за
отхвърляне на претенцията, както и за присъждане на съдебно –деловодни разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено.
Изводите на ВРС били правилни и законосъобразни. Моли за присъждане на разноски.
В частната жалба се сочи, че обжалваното определение, постановено по реда на чл.
248 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно. На първо място в него липсвали ясни мотиви
и критерии за възприетото от ВРС. После адв. А. бил причина за отлагане на
производството, поради което и не следвало да му се присъжда сума за допълнителни
заседания. Така присъденият размер не отговарят на фактическата и правна сложност и на
извършената от адв. А. работа, като на основание решението на СЕС следвало да се намали
до сумата от 200лв.
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на частната жалба, с който се
оспорва последната като неоснователна и необоснована. Моли да бъде оставена без
уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.
В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява представил, като е
депозирано писмено становище преди датата на насроченото осз, с което се поддържа
депозираната жалба и се моли за отмяна на решението, обективиран е и списък с разноските,
които се претендират. За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който
оспорва жалбата и поддържа депозирания отговор, моли за потвърждаване на решението и
2
за присъждане на разноски.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по искова молба с
правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, подадена от Р. Р. С. ЕГН **********, с адрес: ******,
чрез адвокат Й. А. - ВАК съдебен адрес, *****, с която претендира да бъде осъден
ответникът Дженерали Застраховане АД ЕИК *********, със седалище: ******, да му
заплати сумата 100 лева- частичен иск от общо 6500 лева, представляващи обезщетение за
настъпило на 12.04.2023 г. застрахователно събитие по договор № 0312220187034187 от
04.11.2022 г. за застраховка „Каско“ клауза „Пълно каско“ относно лек автомобил марка
„Фиат Добло“, с peг. № ***** - увредени или унищожени детайли на автомобила в резултат
на ПТП в гр. Варна: предна броня, амортисьор предна броня, преден капак, панта лява
преден капак, панта дясна преден капак, калник преден десен, калник преден ляв, фар десен,
фар ляв, емблема предна решетка, предна врата дясна, предна врата лява, решетка предна
броня средна горна, челно стъкло тонирано, рамка радиатор, ключалка преден капак,
дифузьор радиатор 3 части, рог преден ляв предна част. рог преден десен предна част,
радиатор климатик, радиатор воден, жило ключалка преден капак, въздуховод въздушен
филтър - турбокомпресор, актуатор турбокомпресор, соленоид, термо щит турбокомпресор,
основа преден калник ляв, основа преден калник десен, кора под чистачки, бленда калници
предни ляв и десен, водач преден ляв калник, дифузьор с перка воден радиатор и подкалник
ПВЦ преден ляв, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 21.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: на 04.11.2022 г. ищецът сключил Застраховка „Каско на МПС“, клауза
„Пълно каско“ по застрахователна полица № 0312220187034187 от 04.11.2022 г., за лек
автомобил „Фиат Добло“ с peг. № *****, с Дженерали застраховане АД, със срок на действие
от 15.11.2022 г. до 14.11.2023 г. за застрахователна сума 7450 лева. Застрахователната премия
възлизала на 489.60 лева и била заплатена еднократно при сключване за застрахователния
договор. На 12.04.2023 г., около 11:00 часа, в ****** на светофара преди магазин „Булмаг“, Р.
И., управлявайки лек автомобил марка „Фиат Добло“, с peг. № *****, не успял да спре
безопасно и блъснал спрелия пред него товарен автомобил с peг. № *****. За настъпилото
ПТП бил съставен двустранен протокол между водачите на двата автомобила. В него за
виновен бил отбелязан водачът на лек автомобил марка „Фиат Добло“, с peг. № *****. За
настъпилото застрахователно събитие, застрахователят бил уведомен на 13.04.2023 г. Бил
извършен оглед от ответника, изготвен бил снимков материал и съставен Опис на щетите по
претенция № *****, като били посочени следните увредените части: предна броня,
амортисьор предна броня, преден капак, панта лява преден капак, панта дясна преден капак,
калник преден десен, калник преден ляв, фар десен, фар ляв, емблема предна решетка,
предна врата дясна, предна врата лява, решетка предна броня средна горна, челно стъкло
тонирано, рамка радиатор, ключалка преден капак, дифузьор радиатор 3 части, рог преден
3
ляв предна част, рог преден десен предна част, радиатор климатик, радиатор воден, жило
ключалка преден капак, въздуховод въздушен филтър - турбокомпресор, актуатор
турбокомпресор, соленоид, термо щит турбокомпресор, основа преден калник ляв, основа
преден калник десен, кора под чистачки, бленда калници предни ляв и десен, водач преден
ляв калник, дифузьор с перка волен радиатор и подкалник ПВЦ преден ляв. Във връзка със
заведената щета, ищецът получил уведомление от застрахователя, с което му отказвали
заплащането на застрахователно обезщетение, понеже Р. И. - водачът управлявал лек
автомобил „Фиат Добло“, с peг. № *****, към датата на произшествието притежавал
СУМПС валидно до 27.06.2029 г. издадено от Великобритания. Ищецът счита за
неоснователен отказа за изплащане на застрахователно обезщетение. Водачът Р. И. към
датата на произшествието бил правоспособен водач и притежавал валидно СУМПС до
27.06.2029 г. Застрахователят можел да откаже заплащане на дължимото обезщетение само
на основанията, изброени чл. 408, ал. 1 КЗ, като настоящия случай не попадал в лимитирано
изброените основания. След извършено от ищеца проучване, същият установил, че за
отстраняване на щетите нанесени върху процесния автомобил е нужна сумата от 6 500 лева.
Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведомения ответник е подаден
отговор, с който оспорва иска по основание и по размер. Счита, че не са налице всички
нужни предпоставки за ангажиране отговорността му. Ответното дружество не оспорва
наличието на валиден застрахователен договор с ищеца Р. Р. С. за л.а. „Фиат Добло“ с peг. №
*****, сключена полица № ***** от дата 04.11.2022 г. Не е спорно и наличието на
посочените в раздел III „Общи изключения“ от Общите условия /ОУ/ фактически състави на
общи изключения от покритието по полицата, поради което чл. 20а от ЗЗД следвало да
намери приложение и уговореното в горните точки и в останалите от ОУ, да има силата на
закон между страните. Твърди наличие на изключен от застрахователното покритие риск,
уговорен изрично като част от т. 16 от общите условия - „По тази застраховка не се покриват
вреди в резултат от рискове, проявили се поради или във връзка със следното:“, а именно т.
16.26 от общите условия, настъпване на застрахователно събитие при управление на МПС
от водач без валидна шофьорска книжка, който не притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство или такова валидно за съответната категория МПС на
територията на държавата, в която е настъпило застрахователното събитие. Ответникът
излага, че при настъпване на процесното ПТП водачът на автомобила – Р. И. е нямал
наличието на валидно свидетелство за управление на МПС на територията на Република
България. Твърди, че не бил спазен максимално допустимия срок по чл. 162, 3 ал. 1, ЗДвП,
поради което конкретния случай попадал в изключенията разписани в ОУ на договора за
застраховка и ответникът основателно е отказал изплащането на застрахователно
обезщетение. В условията на евентуалност се оспорва размера на претендираното
обезщетение. Същото следвало да се определи по средни пазарни цени на увредените
детайли към момента на осъществяване на застрахователното събитие. Представени са
писмени доказателства и са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.
4
В съдебно заседание ищецът е увеличил исковата си претенция на сумата от 7450
лева -общ размер.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда относно изключените рискове и неправилна преценка за остойностяване на
размера на щетите.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 04.11.2022г.
ищецът е сключил Застраховка „Каско на МПС“, клауза „Пълно каско“ по застрахователна
полица № 0312220187034187 от 04.11.2022 г., за лек автомобил „Фиат Добло“ с peг. № *****,
с Дженерали застраховане АД, със срок на действие от 15.11.2022г. до 14.11.2023г. Страните
не спорят и че застрахователната сума по договора е в размер на 7450 лева, с дължима
застрахователна премия в размер на 489.60 лева, която е заплатена еднократно при
сключване за застрахователния договор.
Собственик на процесния автомобил е ищецът, както се установява от представеното
свидетелство за регистрация.
В Двустранен констативен протокол за ПТП от 12.04.2023 год. е отразено, че виновен
за ПТП е водачът на лек автомобил марка „Фиат Добло“, с peг. № *****. Произшествието не
е посетено от органите на МВР. За настъпилото застрахователно събитие, застрахователят е
уведомен на 13.04.2023 г.
Образувана е преписка № ***** по искането на ищеца за оценка на вредите.
Извършен е оглед от ответника, изготвен е снимков материал и съставен Опис на щетите по
претенция № *****, в който са посочени следните увредените части: предна броня,
амортисьор предна броня, преден капак, панта лява преден капак, панта дясна преден капак,
калник преден десен, калник преден ляв, фар десен, фар ляв, емблема предна решетка,
предна врата дясна, предна врата лява, решетка предна броня средна горна, челно стъкло
тонирано, рамка радиатор, ключалка преден капак, дифузьор радиатор 3 части, рог преден
ляв предна част, рог преден десен предна част, радиатор климатик, радиатор воден, жило
5
ключалка преден капак, въздуховод въздушен филтър - турбокомпресор, актуатор
турбокомпресор, соленоид, термо щит турбокомпресор, основа преден калник ляв, основа
преден калник десен, кора под чистачки, бленда калници предни ляв и десен, водач преден
ляв калник, дифузьор с перка волен радиатор и подкалник ПВЦ преден ляв.
Във връзка със заведената щета, ищецът е получил уведомление от застрахователя, с
което му отказва заплащането на застрахователно обезщетение, понеже Р. И. - водачът
управлявал лек автомобил „Фиат Добло“, с peг. № *****, към датата на произшествието
притежавал СУМПС валидно до 27.06.2029 г. издадено от Великобритания. Ищецът счита за
неоснователен отказа за изплащане на застрахователно обезщетение. Водачът Р. И. към
датата на произшествието бил правоспособен водач и притежавал валидно СУМПС до
27.06.2029г.
От страна на ответника е ангажирано копие от шофьорската книжка на Р. И., която е
издадена от компетентните служби във Великобритания, която е със срок на валидност от
28.06.2019г. до 27.06.2029г. Видно от същата И. е правоспособен водач по отношение на кат.
„АМ“, „А“, „В1“ и „В“.
Видно от изисканата от Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР – Варна справка,
към 12.04.2023г. Р. Т. И. не е притежавал валидно българско СУМПС. На 13.04.2023г. лицето
е подало заявление за подмяна на великобританското СУМПС и на 03.05.2023г. на И. е било
издадено българско СУМПС.
Видно от справките от ОД на МВР – Варна, последното регистрирано преди датата на
ПТП, влизане на Р. И. в Република България е на 21.10.2022г., а последващото му излизане е
било на 16.04.2023г. през ГКПП Дуранкулак и малко по-късно на същия ден е регистрирано
обратно влизане в Република България през същия пункт.
Застрахователят е ангажирал и Общите си условия към договора по застраховка
„Каско“, като страните нямат спор, че това са приложимите условия. В тях в т.16.26. като
изключен риск е посочен този случай, в който МПС се управлява от водач: а/ който не
притежава свидетелство за управление на МПС или такова валидно за съответната категория
МПС на територията на държавата, в която е настъпило застрахователното събитие; б/ с
временно отнето свидетелство към датата на настъпване на застрахователното събитие и в/
със свидетелство с изтекъл срок на валидност повече от три месеца към датата на
настъпване на застрахователното събитие;
Към доказателствения материал по делото е приобщено заключението на вещото лице
инж. М. К. по допусната съдебно-автотехническа експертиза, съгласно което механизмът на
настъпване на щетите се дължи най-вероятно на пряк контакт между два автомобила. На
12.04.2023г., около 11:00 часа, в гр. Варна, по бул. „Константин и Фружин“ на светофара
преди магазин „Булмаг“, Р. И. управлявайки лек автомобил марка „Фиат Добло“, с peг. №
*****-(УЧ-Б), не успял да спре безопасно и блъснал с предната си част, спрелия пред него
товарен автомобил с peг. № *****-(УЧ-А) отзад. Констатираните увреждания са както
следва: -предна броня; амортисьор предна броня; преден капак; панта лява преден капак;
6
панта дясна преден капак; калник преден десен; калник преден ляв; фар десен; фар ляв;
емблема предна решетка; предна врата дясна; предна врата лява; решетка предна броня
средна горна; челно стъкло тонирано; рамка радиатор; ключалка преден капак; дифузьор
радиатор 3 части; рог преден ляв предна част; рог преден дес. предна част; радиатор
климатик; радиатор воден; жило ключалка преден капак; въздуховод въздушен филтър-
турбокомпресор; актуатор турбокомпресор; соленоид; термо щит турбокомпресор; основа
преден калник ляв; основа преден калник десен; кора под чистачки; бленда калници предни
ляв и десен. Вещото лице заключава, че уврежданията са в следствие на описаното
застрахователно събитие. Вещото лице изчислява и стойността на ремонта по средни
пазарни цени за алтернативни части и стойност на труд осреднена между сертифицирани и
несертифицирани на сумата от 11 038,62 лв., а на алтернативните части в случай, че се
отремонтира в сервизи без сертифициране, то стойността е 9 592,86 лв. Уточнява, че няма
как да даде адекватен отговор на стойността на ремонта с части втора употреба.
Допуснато е и изготвянето на повторно заключение по САТЕ, по което вещото лице
Й. М. сочи следния механизъм на настъпване на ПТП, а именно: На 12.04.2023г., около 11.00
часа, в гр.Варна, на бул.,,Константин и Фружин” на светофара преди магазин ,,Булмаг“ в
лява пътна лента, непосредствено при отбивката в дясно в посока бул.,,Света Елена“, с
предходно подминат бул.,,Трети март“, е настъпило ПТП между две МПС-та. л.а.,,Фиат
Добло“, с рег.№***** управляван от Р. И. в условията на мокро пътно платно и възходящ
лек наклон на лява пътна лента на булеварда, който автомобил не успява да спре като 4 или
5-то МПС в колоната автомобили и допуска удар с предната си част в задна част на
разположения в същата пътна лента камион за извозване на битови отпадъци, с рег.№*****.
Констатираните увреждания са както следва: -предна броня; амортисьор предна броня;
преден капак; панта лява преден капак; панта дясна преден капак; калник преден десен;
калник преден ляв; фар десен; фар ляв; емблема предна решетка; предна врата дясна; предна
врата лява; решетка предна броня средна горна; челно стъкло тонирано; рамка радиатор;
ключалка преден капак; дифузьор радиатор 3 части; рог преден ляв предна част; рог преден
дес. предна част; радиатор климатик; радиатор воден; жило ключалка преден капак;
въздуховод въздушен филтър-турбокомпресор; актуатор турбокомпресор; соленоид; термо
щит турбокомпресор; основа преден калник ляв; основа преден калник десен; кора под
чистачки; бленда калници предни ляв и десен. Всички тези щети са описани от
застрахователя, като вещото лице описва и констатира като увредени по снимковия
материал и допълнителни такива: водач преден ляв калник, дифузьор с перка воден
радиатор; подкалник ПВЦ преден ляв, като посочва, че радиаторите не са разхерметизирани,
поради което не се налага добавяне на агенти. Стойността на ремонта е разгледан в няколко
варианта към датата на ПТП: -стойност на ремонта с оригинални части и труд само със
сервизи със сертификат по ИСО - 14 143.12 лв. -стойност на ремонта с алтернативни части и
труд от сервизи непритежаващи сертификат по ИСО – 6 564.39 лв. и стойност на ремонта с
употребявани части, алтернативни части, оригинални части и труд от сервизи неоторизирани
на никоя марка автомобили, притежаващи и непритежаващи сертификат за качество –4
786.32 лв. Вещото лице установява и пряка връзка между настъпилото ПТП и описаните
7
вреди по автомобила.
Заместването на едрогабаритни части с алтернативни или части втора употреба след
внимателен оглед от автосервизен работник, не би променило качествата на възстановяване
на един автомобил с експлоатация над 12 години и изминат пробег от над 238 хиляди
километра, неподлежащ на гаранционно обслужване, подобно на нови автомобили до 1
година или с период на експлоатация до 5 години и пробег до 100 000 км, в който случай се
изисква автомобила да е поддържан с качеството на завода производител. Цялостен ремонт
само с части втора употреба не е възможен към настоящия момент поради липсата на
предлагане на всички увредени части на вторичния пазар. Обща стойност за възстановяване
при използване на употребявани части /за които детайли са налични/, алтернативни /за
детайлите за които не се предлагат употребявани/ оригинални части /за детайли, които не са
налични, като употребявани или алтернативни/ и необходимия труд е размер - 4 786.32 лв.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, съгласно който при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
От събраните по делото доказателства, подробно обсъдени по-горе, безспорно се
установяват наличие на твърдяната облигационна връзка по застраховка „Каско“,
застрахователното събитие и всички други елементи, възложени в доказателствена тежест
на ищеца, като в този смисъл и претенцията следва да се приеме за доказана по своето
основание. Във въззивната жалба не са релевирани конкретни оплаквания по тези елементи
от фактическия състав. Следва да се обсъди основното възражение на застрахователя за
изключен риск.
При тълкуване на клаузата по т. 16.26 от Общите условия на застрахователя към
договора по застраховка „Каско“, прави впечатление, че общото в трите изредени хипотези
на изключен риск е отсъствието на правоспособност, конкретно установена по надлежния
ред, за управление на автомобил от конкретната категория. Акцентът се поставя върху
умението за управление, което следва да е удостоверено, да не е отнето и да не е с изтекъл
срок на удостоверяване на годността. В случая, водачът на лекия автомобил е правоспособен
такъв. Същият притежава свидетелство за правоуправление за процесната категория
автомобили, което е със срок на валидност от 28.06.2019г. до 27.06.2029г., независимо, че е
издадено от друга държава.
Неспазването на разпоредбата на чл. 162 ал.1 от ЗДв.П / в действащата редакция към
датата на настъпване на ПТП/, на която се позова въззивникът, би могла да влече
единствено административно-наказателна отговорност. Отделно, същата не касае и не
налага задължение за Р. Т. И.. Последният е български гражданин и съобразно тогава
действащата разпоредба е било предвидено, че може да управлява моторни превозни
средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство,
8
когато то не е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава-
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането му в страната. В
случая, обаче, свидетелството е било издадено от държава –членка на ЕС към датата му на
издаване или към 28.06.2019г. /Великобритания напуска ЕС на по-късна дата – 31.12.2020г./
А, в този случай, съобразно чл. 161 ал.5 от ЗДв.П, свидетелството за управление на
моторното превозно средство, издадено в другата държава, е валидно на територията на
Република България за категорията, за която е издадено. В допълнение, дори да не се
споделят горните доводи, то Великобритания е страна -членка по Конвенцията за движение
по пътищата, поради което титулярът на свидетелството за правоуправление би могъл дори
при изтичане на тримесечния срок, да смени чуждестранното свидетелство с българско
такова без полагане на изпит.
Възраженията на застрахователя за наличие на изключен риск, не се споделят. Не се
споделят и доводите за размера на обезщетението, а именно, че същото следвало да се
присъди, като се вземат предвид части втора употреба.
Съобразно чл. 400 от КЗ и съдебната практика по приложението му,
застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, а за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. При изчисляване размера на обезщетението не
следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност. Съгласно императивната правна норма на чл. 386, ал.
2 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати обезщетение равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието. А съобразно чл. 387 от КЗ, страните по застрахователния
договор могат да определят договорена застрахователна стойност, която е фиксирана
парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 не се прилага. Договорената застрахователна
стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на
застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните, като за различните
застрахователни рискове по един застрахователен договор могат да бъдат определени
различни застрахователни стойности.
В този смисъл и по отношение на остойностяване на щетите, съдът намира, че следва
при изчисляване на средната пазарна цена на материалите да се съобрази стойността на
алтернативните части и тази на оригиналните части, като възприеме тяхната осреднена
стойност, без да прилага коефициент на овехтяване, като същото се отнася и до стойността
на труда. Неоснователно е искането за възприемане на стойността на части втора употреба,
поради противоречието с изискванията на закона, посочени по-горе.
Въззивният състав кредитира заключението на вещото лице М., доколкото същото е
по-пълно и обосновано, като са използвани множество източници и са дадени заключения на
база на цени, взети от идентичен брой сертифицирани и несертифицирани сервизи. Вещото
9
лице М. сочи, че стойността на ремонта с оригинални части и труд само от сервизи със
сертификат възлиза на 14 143,12 лв., а с алтернативни части и труд от сервизи без
сертификат възлиза на 6 564,39 лв. При определяне на средната пазарна цена следва да се
сумират и осреднят двете стойности – (14 143,12 лв. +6 564,39лв.): 2, което като краен
резултат дава сумата от 10 353,76 лв. Това е сумата, която би се дължала на ищеца, като
стойност на ремонта към датата на настъпилото застрахователно събитие. Доколкото, обаче,
в договора е договорената максимална застрахователна сума и тя е в по-малък размер –
този от 7450 лв., то именно и това е и сумата, която следва да се присъди, така както е
заявена от ищеца. Като резултат първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По подадената частна жалба:
Депозираната частна жалба е основателна. За определяне на размера на дължимото
адвокатско възнаграждение приложение намира Наредба №1 от 09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа, която регламентира размер на възнагражденията,
които страните могат да уговарят. При направено възражение за прекомерност именно
определените с Наредбата размери съдът трябва да съобразява, наред с фактическата и
правна сложност на делото.
За да присъди адвокатското възнаграждение, обаче, съдът взе предвид постановеното
решение на СЕС по дело С-438/2022 г. и по-специално т.60 според която цената на услуга,
която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара /в
частност Наредба № 1/2004 г., приета от ВАдвС/, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Поради това, при условията
на своевременно направено възражение за прекомерност, каквото е направил ответникът
пред първата инстанция, следва да бъде съобразено доколко така договореният и изплатен
размер е съответен на вида на производството, материалния интерес, правната и фактическа
сложност, на начина, по който се осъществява защитата и доколко би могъл да е адекватен
на реалната пазарна цена на услугата.
В тази връзка, съдът отчита, че защитата на ищцовата страна се изразява в подаване
на искова молба и реално явяване в насрочените открити съдебни заседания, като
производството е приключило след четири проведени осз като последното е било насрочено
по искане на адв. А., от което впоследствие същият се отказва. Действително касае се за
потребителски спор, който обаче не се отличава с особена сложност с оглед типичните за
потребителските спорове възражения и наличието на многобройна и постоянна съдебна
практика по идентични дела. С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че следва
да се присъди адвокатско възнаграждение за извършената работа в размер на 1000лв. без
ДДС или 1200лв. с вкл. ДДС. В този смисъл и възнаграждението, което е присъдено на
първа инстанция, следва да бъде преценено като прекомерно и намалено до размера от 1200
лв.
10
По разноските в производството:
По отношение на претенцията за разноски за въззивната инстанция, с оглед изхода от
спора и предвид, че въззивната жалба е неоснователна, то на ищеца – въззиваема страна се
следват такива. Претендират се от него сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1250 лв., за което се установява, че е заплатено. Въззивникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което въззивната инстанция
преценява за основателно, доколкото производството не е с правна и фактическа сложност и
е приключило в едно заседание без събиране на доказателства. Справедливият размер,
според настоящия състав би била сумата от 500 лв. без ДДС или 600 лв. с вкл. ДДС.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1099/28.03.2025г., постановено по гр.д.№ 12105/2023г.
по описа на ВРС, 40 –ти състав.
ОТМЕНЯ Определение № 6807/ 22.05.2025г., постановено по гр.д. № 12105/2023г. по
описа на ВРС, 40 –ти състав, с което ВРС е оставил без уважение молба с правно основание
чл. 248, ал. 1 от ГПК, с вх. № 38836/30.04.2025г., депозирана от ответника „Дженерали
Застраховане” АД, за изменение на Решение № 1099/28.03.2025 г. постановено по гр.д. №
12105/2023г., по описа на ВРС, 40-ти състав, в частта за разноските, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 1099/28.03.2025г., постановено по гр.д.№ 12105/2023г. по
описа на ВРС, 40 –ти състав, В ЧАСТТА за разноските КАТО НАМАЛЯВА присъдените в
полза на ищеца Р. Р. С., ЕГН **********, съдебен адрес: *****, разноски за адвокатско
възнаграждение за първа инстанция от 1850лв. на 1200лв. и в резултат и общо присъдените
разноски от 2458 лв. /две хиляди четиристотин петдесет и осем лева/ на 1808 лв. / хиляда
осемстотин и осем лева/, на основание чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: *****, представлявано заедно от Н. И. С. и Р.Ц.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Р. Р. С.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *****, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща сторените от ищеца– въззиваема страна разноски за настоящото въззивно
производство, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, по реда на чл.280 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12