Решение по дело №3331/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 967
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20212120203331
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 96*
гр. Бургас, 09.12.**21 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № **2121****3331 по описа за **21
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
по повод постъпила в съда жалба подадена от Б. Ж. Ж., ЕГН ********** с
адрес: гр.Стара Загора, квартал „Т**** *****“ №***, етаж *, ап.**.
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №**-0*69-
004633/15.12.**** г., издадено от Началник група към ОД на МВР –
гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН, чл.1*2, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание по вид „глоба” в размер от 1 050.00 лева, както и
административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 месеца.
С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, като се посочва,
че са налице извършени процесуални и материалноправни нарушения.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. Не се явява и представител, както и не се представят
доказателства. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на
1
съда, се отправя искане за потвърждаване на обжалваното НП.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 2*.06.**21 г.,
видно от приложената към него разписка, а жалбата е била подадена при
наказващия орган на 06.0*.**** г. с вх.№*69000-1*059/06.0*.**21 г., след като
е била изпратена по пощата на 05.0*.**21 г. (л.5 от делото – пощенско
клеймо).
Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за
произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59,
ал.2 във връзка с чл.*4 ЗАНН във връзка с 1*3, ал.3 и ал.4 НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят Б.Ж. п****жава свидетелство за управление на МПС
№2*4136542 и е правоспособен водач на МПС от категории B и М от
25.09.**19 г.
До момента, освен процесното, спрямо него има влязло в сила 1 НП за
1 нарушение на КЗ и 6 фиша за 6 нарушения на чл.21, ал.1 и ал.2 ЗДвП; чл.6,
т.1 и чл.*0, ал.3 ЗДвП.
На 30.0*.**** г. в 21:35 часа, в община Бургас и по първокласен път
№Е**3 стационарна видеорадарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип „MultaRadar SD5*0” с идентификационен №593-
0*2/***-306 и фабричен №00**9D32D4F9 заснела лек автомобил марка
“Ford” модел „Mondeo” с рег. № СТ ** ** РМ, който се движел със скорост от
1*2 км/ч при разрешена за населено място 90 км/ч, въведена с пътен знак В-
26. Бил заснет клип. След установяване на собствеността на автомобила и на
0*.10.**** г. жалбоподателя попълнил декларация по чл.1** ЗДвП (л.13 от
делото), в която посочил, че на процесната дата водач бил самият той. На
същата дата Б.Ж. попълнил и покана в двуседмичен срок да се яви в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас (л.13 от делото).
2
В резултат на посочената проверка и в тримесечния давностен[1] срок
по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН от откриване на нарушителя и при неявяване на
Божидар Колев в Сектор „Пътна полиция“, на **.10.**** г. св.Р.И. (тогава
младши автоконтрольор) съставил против жалбоподателя Акт серия №**-
0*69-004633/**.10.**** г. за установяване на административно нарушение
(АУАН) бланков №294*03 със свидетели Г. Г. С. и Н.Г.А.
На 06.11.**** г. срещу подпис по делегация до 02 РУ – гр.Стара
Загора, на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид
вмененото му нарушение било по чл.21, ал.2 ЗДвП, а в словесен за това, че
управлявала процесния автомобил в населено място със скорост от 1*6 км/ч
(при отчетен толеранс от -3 %) при разрешена за участъка скорост в населено
място до 90 км/ч.
На 15.12.**** г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34,
ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и в рамките на инструктивния
едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал обжалваното
НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на
2*.06.**** г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя е
идентично с това, отразено в АУАН.
На 06.0*.**** г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във
връзка с чл.*4 ЗАНН във връзка с 1*3, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№*69000-
1*059/06.0*.**21 г. при наказващия орган постъпила процесната жалба, след
като е била изпратена по пощата на 05.0*.**21 г. (л.5 от делото – пощенско
клеймо).

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни
пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително
решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това
съгласно чл.1*9, ал.1 и ал.12 ЗДвП.
От приложения протокол (л.л.1*-1* от делото) е видно, че на 23.0*.****
г. процесната система за видеоконтрол е преминала технически преглед –
последваща проверка след ремонт. От приложената разпечатка на клип (л.9 от
3
делото) се установява, че процесният лек автомобил се е движил със скорост
от 1*2 км/ч при разрешена 90 км/ч, т.е. повече от два пъти от разрешената.
Пътни участъци в населени места в Република България, а и извън населени
места с разрешена скорост от 1*0 км/ч и повече не съществуват. Това
вероятно е било известно на жалбоподателя към времето на извършване на
процесното деяние. При предявяване на декларацията по чл.1** ЗДвП и след
това не е възразил или посочил, че не той е бил водача.
На л.19 от делото е приложен протокол, от съдържанието на който се
установява, че скоростта в процесния пътен участък се регулира с
автоматизирани технически средства или системи.
При това положение за настоящия състав е несъмнен, че нарушението
е извършено в населено място (гр.Бургас), поради което пределно
допустимата скорост на движение в процесния пътен участък е 90 км/ч
(чл.21, ал.2 ЗДвП).
Съгласно чл.1*2, ал.1, т.6 ЗДвП водач на моторно превозно средство за
обществен превоз на пътници и опасни товари, който превиши разрешената
скорост, се наказва за превишаване над 50 км/ч се наказва с глоба *00 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50
лв.
При това положение и с оглед наказуемата скорост от 1*6 км/ч (след
приспадане на -3 % толеранс), надвишаването над 50 км/ч над разрешената
скорост от 90 км/ч е в размер на 36 км/ч или приблизително * пъти по 50 лева
(за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50
лв.). С други думи наказанието глоба в настоящия случай се определя като
*00 лв + (* . 50 лв) или *00 лева + 350 лева = 1 050.00 лева и затова съдът
приема, че това наказание е правилно изчислено и определено. Кумулативно
наложимото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е с фиксиран
размер, поради което не съществува възможност за намаляването му.
Като цяло настоящия случай не обладава някакви особености, при
вземане предвид на които да се стигне до извода, че се касае за маловажен
случай. Касае се за водач, който извършва процесното административно
нарушение само 10 месеца, след като е придобил това право, т.е. млад водач.

4
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН 22.наказателен състав на
Районен съд – Бургас
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 2*.02.**15 г. по тълк. д. № 1/**** г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 2*.02.**15 г. по тълк. д. № 1/**** г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховен административен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №**-0*69-
004633/15.12.**** г., издадено от Началник група към ОД на МВР –
гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.34* НПК) и по реда на
Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.***-22*
АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5