Определение по дело №532/2025 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 666
Дата: 17 юни 2025 г. (в сила от 11 юли 2025 г.)
Съдия: Петя Георгиева Георгиева Стоянова
Дело: 20252100200532
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2025 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 666
гр. Бургас, 17.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Г. Г.а Стоянова
при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева
в присъствието на прокурора Г. Д. Д.
като разгледа докладваното от Петя Г. Г.а Стоянова Частно наказателно дело
№ 20252100200532 по описа за 2025 година
На основание чл.440, ал.1 от НПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. К. В., ЕГН ********** за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка в размер на 7
месеца и 5 дни от наложеното му по НОХД №1076/2023г. на Районен съд –
Ямбол, наказание от 2 години и 8 месеца „Лишаване от свобода“.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7 – дневен срок
пред Апелативен съд Бургас, по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
Подаването на нова молба или предложение за условно предсрочно
освобождаване е допустимо, на основание чл.441 от НПК, не по-рано от 6
месеца от деня на влизане в сила на настоящото определение.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

1

Съдържание на мотивите



МОТИВИ към определение №666/17.06.2025г. по ЧНД№532/2025г. по
описа на Окръжен съд-Бургас
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, във вр. с чл. 70 от НК.
Постъпила е молба от лишения от свобода В. К. В. ЕГН***** за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка в размер на 7 месеца и
5 дни от наложеното му по НОХД 1076/2023г. на Районен съд – Ямбол
наказание от 2 години и 8 месеца „Лишаване от свобода“.
В съдебно заседание молбата се поддържа от осъденият В. и от
упълномощеният му защитник.
Защитата пледира за уважаване на искането на осъдения за предсрочно
освобождаване, поради наличие на кумулативно предвидените в закона
предпоставки. Наред с изтеклия изискуем от закона период , покриващ повече
от половината от срока на наказанието лишаване от свобода , изтъква също
доброто поведение по време на престоя в затвора, липсата на наказания и
съобразяване със затворническите правила, както и добросъвестност при
изпълнение на възложените му трудови функции по време на изтърпяване на
наказанието. Желае да се труди и на свобода. Има подкрепата на близките си.
Извежда посредством тези данни заключението си, че всички взети заедно
сочат на извода за настъпване на целеното с присъдата поправяне и
превъзпитание на дееца.
Представителят на БОП дава становище за неоснователност на искането,
поради липса на трайни и устойчиви показатели за поправянето на осъдения
изтърпяващ наказание лишаване от свобода .
Представителят на началника на затвора също счита молбата за
неоснователна, посочвайки наличието на необходимост от продължаване на
корекционната работа с лишения от свобода.
В хода на съдебните прения осъденият В. декларативно заяви, че съжалява
за стореното , уточнявайки, че според него няма човек прекарал почти две
години в затвора да не съжалява. В дадената му последна дума поиска да бъде
условно предсрочно освободен, като възнамерява да започне работа при своя
по-голям брат-свидетеля Г. В..
След като се запозна с направеното искане, становищата на страните
изразени в днешното съдебно заседание, и събраните по делото писмени
доказателства, съдът приема следното:
В. изтърпява за първи път ефективно наказание лишаване от свобода в
Затвора-Бургас. С присъда по НОХД№№1076/2023г. на Районен съд – Ямбол,
изменена с решение на БАС след производство за възобновяване на делото, за
престъпление по чл.198, ал.1 от НК е наказан с лишаване от свобода за срок от
2 години и 8 месеца, който окончателен размер е в резултат на приложената
редукция по чл.58а, ал.1 от НК .
Наказанието лишаване от свобода се изпълнява от 09.08.2023г., при
1
първоначален общ режим.
До датата на съдебното заседание В. е изтърпял общо 2 години и 25 дни. От
тях фактически 1 година 10 месеца и 8 дни . Зачетени са му също 2 месеца и 17
дни от работа.
Изпълнена е следователно първата, формалната предпоставка на чл. 70
ал.1 т.1 НК, за условно предсрочно освобождаване, с изтичането на
половината от наложеното му наказание.
През периода на изтърпяване на наказанието В. е демонстрирал добро
поведение. Отнасял се с уважение към служителите на затвора.
Неконфликтен.Трудово ангажиран от месец юни 2024г., а понастоящем работи
на ВРО. Факторите подпомагащи безпроблемното му изпълнение на
присъдата са постоянната трудова заетост и подкрепата на близките му. Не е
награждаван и не е наказван.
От постъпването му в затвора администрацията е извършила общо две
оценки на риска от рецидив. Първоначалната е определена на 62т. За целите на
производството по УПО е извършена втора, отчитаща незначително
намаление на стойностите до 61т.
Проблемните зони и при двете са отношение към правонарушението,
умения за мислене, злоупотреба с наркотици, начин на живот и обкръжение.
При повторното оценяване е установено минимално понижаване на
стойностите с 1т. и то единствено в зоната за умения за мислене. Проблемните
зони остават същите.
В зоната отношение към правонарушението се констатира, че В. донякъде
приема отговорността за извършеното деяние, но се оправдава с
обстоятелства и с други хора. Частично осъзнава факторите допринесли за
криминалното му поведение.
В тази на злоупотреба с наркотици- не осъзнава в дълбочина проблемите
свързани с употребата на наркотични вещества и възможните негативни
последствия за живота и здравето на другите, както и за него самия.
По отношение дефицитите касаещи уменията за мислене- в известна
степен е подобрил уменията си за разпознаване на проблемите, но все още
среща трудности при решаването им. Стреми се да предвижда последствията
от собствените си действия, но понякога е склонен да действа необмислено.
По отношение зоната на начин на живот и обкръжение- в условията на
свобода са налице контакти с криминално проявени лица.
Не е налице промяна и в тази на управление на финанси и доходи- липсват
постоянни доходи, не са развити умения за рационално използване на
финансови средства.
Оценката от вреди за обществото продължава да е в средни стойности-61т.
Обобщено казано, всички служители ангажирани с поправителната работа
с В. са единодушни, че въпреки демонстрираното от него добро поведение,
2
той продължава да не разпознава факторите допринесли за криминалното му
поведение. Липсва нужната самокритичност по отношение на собствените
поведенчески прояви. Все още изпитва трудности при разпознаването и
решаването на проблемните ситуации. Мотивацията за водене на
законосъобразен начин на живот на този етап е все още формално заявена.
Положителните промени са незначителни и не са свързани със зоната на
извършеното от него престъпление. Това е обусловило и извода им, че към
настоящият момент целите на корекционно-възпитателната дейност спрямо
В.не са постигнати напълно, което налага работата с него да продължи, за
изграждане на устойчиви във времето нагласи за водене на законосъобразен
начин на живот и изграждане на способности за вземане на адекватни
решения в различни житейски ситуации.
Съдът не споделя тезата на защитата, че поправителния и възпитателен
ефект е настъпил в значителна степен отдавна и това е било констатирано от
Апелативен съд-Бургас с решението си, с което възобновил производството по
делото и се произнесъл по наложеното наказание, като намалил срока на
лишаването от свобода от 4 години на 2 години и 8 месеца. Действително, в
същото като смекчаващи обстоятелства са отчетени заявеното от осъдения
признание и съжаление за стореното, съдействието за разкриване обективната
истина и младата възраст на дееца, както и възстановяването на вредите от
родителите му , които са обосновали наказание по-близо до минимално
предвиденото за престъпление по чл.198 от НК, за каквото е осъден , а не към
средния както е постановил ЯРС и потвърдил ЯОС. Изявленията направени от
подсъдимия несъмнено се вземат предвид при определянето на съответното за
извършеното престъпление. Видно е обаче също, че от друга страна са били
констатирани и отчетени като отегчаващи такива- проявената ненужна
жестокост и настъпилите необратими вредни последици за пострадалия-мъж
на 88г. Обърнато е внимание и на предхождащото му осъждане отново за
престъпление против собствеността и независимо от формалното наличие на
предпоставките по чл.66, ал.1 от НК Апелативен съда-Бургас е приел, че за
пресичане на процеса за формиране на устойчиви престъпни навици, каквито
се наблюдават Вичев следва да се изолира от обществото и спрямо него да се
приложи по-интензивно корекционно въздействие.
Както се посочи по-горе, всеки от служителите в затворническата
администрация представил становище във връзка с искането за УПО на В.– в
това число началника на сектор СДВР към затвора Бургас, началника на
сектор ЗО“Дебелт“ са заявили отрицателна позиция, което е споделено и от
началника на затвора.
Допълнително данни се съдържат и в доклада за пробационния надзор,
според който В. признава престъплението за което е осъден, но все още
проявява склонност да го омаловажава. Не демонстрира достатъчно
самокритичност.
Прави впечатление и констатацията в експертната оценка за актуалното
3
психическо и емоционално състояние на В., че той „има по-скоро позитивна
нагласа към криминалното поведение и правонарушенията. Това е проблем,
който пречи на корективните дейности и на постигането на желания ефект от
тях. Криминализацията е обусловена от употребата на наркотични вещества и
е с финансов мотив. Самокритичността е формално заявена. Обяснява
проблемите си със ситуативни причини. В. е неустойчив, лесно внушаем и
манипулируем, податлив на негативно външно влияние и злоупотреба с
наркотици. Като личност е незрял и повърхностен. Със социално-фасадно
поведение и ниска самокритичност.“
От показанията на разпитания свидетел Г. В.-брат на осъденото лице се
установява, че веднъж месечно е посещавал лишения от свобода В. В. и били
разговаряли. Последният му споделил, че съжалява задето наранил възрастния
човек и никога повече няма да си позволи да направи такова нещо. По-спокоен
е от преди, иска да се поправи и да започне работа, като млад човек на
22години и да води нормален начин на живот. Затова, като негов брат той иска
да му помогне, като му осигури работа при себе си, така също и да живее в
дома му временно. Не знае каква точно е санкцията и има ли глоба да изплаща
по делото осъдения В. В. По-голям е от последния с 11 години и не са живели
в съзнателните си години заедно, не са имали толкова тесен контакт. На един
адрес живели когато осъденият е бил „съвсем дете“ и не си били обсъждали
много. След това вече били на различни адреси. Не беше сигурен какви
предходни осъждания има брат му, което потвърждава отсъствието на тесен
контакт между тях през годините. Заяви, че не му е известно брат му да е
употребявал наркотици. Знае, че е осъден за грабеж на възрастен човек. Като
групичка визуално познавал приятелите му, като брат му сега му споделил, че
желае да промени средата си на общуване. Можел да се занимава с
монтажната работа на парапети във фирмата му.
Съдът оценява показанията на св.Г. В. като доказателство за действително
налична подкрепа от страна на близките на осъдения В.. Същевременно става
ясно, че по-големият брат не е запознат в конкретика с живота и
противоправното поведение на по-малкия. Тези данни са индиция за липса на
пълноценно споделяне и доверие, което да позволи на св.Г. В. да окаже
адекватна подкрепа на по-малкия брат В. В. при евентуален риск от
необмислени и прибързани решения в разрез със закона.
В този смисъл съдът становището на затворническата администрация,
чиито служители ежедневно наблюдават живота и поведението на В. в
контролирана среда и притежават съответното специално образование да
анализират и правят съответните оценки и предвиждания за възможните
рискови прояви при живот на свобода към настоящия момент. Изнесените от
служителите при затвора-Бургас сведения опровергават застъпената от
защитата теза за наличие на осъзнаването на собственото криминално
поведение, вредите за жертвата и на приноса си за тяхното настъпване.
На следващо място, полагането на труд в случая е послужило за приспадане
4
от срока на наказанието лишаване от свобода и е индиция за започнал
поправителен процес, но далеч не може да се отчита като абсолютен и
достатъчен показател за доказателство за настъпило поправяне му по смисъла
на чл.70 от НК, което да обоснове условно предсрочно освобождаване.
Същото се отнася и до проявеното добро поведение, което също не е от
изключителен характер, за да обоснове еднозначен извод за настъпила
коренна и трайна положителна промяна в нагласите, мисленето и поведението,
насочена към спазване на законите в страната и правата на отделните
граждани.
Става ясно, че промяната в проблемните зони- отношение към
правонарушението и уменията за мислене е незначителна и категорично
недостатъчна .
При изложените установени положения, настоящата инстанция прави
следните изводи:
Изтекъл е период по-дълъг от 1/2 от срока на наложеното на В. В.
наказание лишаване от свобода, като е започнал продължителен процес по
формиране на положителни поведенчески нагласи.
Обстоятелствата изложени по-горе относно постигнатия резултат от
провежданите до момента мероприятия обосновава извод, че не са налице
категорични доказателства за трайни, съзнателни и цялостни положителни
промени в съзнанието, нагласите и поведението на В., които да сочат, че
същият се е поправил и превъзпитал. В този смисъл следва да се приеме, че с
изтърпяната част от наложеното наказание не са постигнати целите визирани в
чл.36 от НК, поради което и не е налице втората от кумулативно изискуемите
в чл.70, ал.1 от НК предпоставки.
По изложените съображения настоящата инстанция намери, че молбата на
лишеният от свобода В. В. за условно предсрочно освобождаване не следва да
бъде уважавана, а корекционната работа по отношение на същия, съобразно
плана и препланирането на присъдата, следва да продължи .
Воден от горното, Бургаският окръжен съд постанови определението си.
Съдия
при Окръжен съд-Бургас:
5
Съобщи за изтекли лични данни