№ 11
гр. Разград, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20233330101134 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.74 във вр. с чл.72 ЗС и чл.59 ЗЗД .
Депозирана е искова молба от Р. В. П. против П. М. П., с която са предявени
обективно съединени искове за сумите:
2000лв., представляваща стойността на монтирана ПВЦ дограма /шест
прозорци – по два с спалнята, детската и хола/ в имот индивидуална
собственост на ответника,ведно със законната лихва от предявяването на иска;
967.50лв.,представляваща половината от общо направените от нея в периода
30.03.2007г.-28.11.2008г. 23 погасително вноски по кредтина карта на
ответника от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД в размер на
1935лв.,ведно със законната лихва то предявяването на иска
1059лв.,представляваща половината от направените от нея в периода
01.10.2007г.-05.03.2009г. 18 погасителни вноски по Потребителски банков
кредит на ответника от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в размер на
2118лв.,ведно със законната лихва от предядяването на иска;
17640лв., представляваща стойността на направените от нея в периода
05.07.2010г.-28.06.2018г. 89 погасителни вноски поДоговор за банков кредит
№76КР-АА-1451/13.12.2006г. на ответника от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД,ведно със законната лихва от предявяването на иска.
Ищцата твърди, че:
с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 15.05.1999г. и
прекратен с Решение №426/19.11.2018г. по гр.д.№1309/2018г. на РС-Разград;
че с влязло в сила Решение №593/20.12.2019г. по гр.д.№2173/2019г. РС-
Разград е уважил иска на ответника за пълна трансформация на лично
имущество, като съда приел, че придобития по време на брака самостоятелен
обект, съставляващ:Недвижим имот-жилище с адм.адрес: гр.Р.********,
представляващ: Самостоятелен обект с идентификатор 61710.502.1254.1.2,
находящ се в еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
61710.502.1254.1, построена в поземлен имот с идентификатор
1
61710.502.1254, със застроена площ от 79.65кв.м., състоящ се от три стаи и
салон с бетонно външно стълбище за него откъм двора, при граници за обета:
на етажа: няма, под обекта: обект с идентификатор 61710.502.1264.1.1, над
обекта: няма, както и северната половина на мазата с площ от 40.00кв.м., с
вход откъм двора, като върху мазата е учредено право на ползване, целия
таван на къщата с площ от 80.00кв.м., заедно със стълбището към него от
втория етаж до тавана и ½ идеална част от покривната конструкция на къщата,
е придобит изцяло с лични средства на ответника на 11.12.2006г. по силата на
НА за покупко-продажба №********г. на нотариус с рег.№312 на НК град
София, район на действие-Р.С.Разград, и съставлява негова индивидуална
собственост;
по време на брака с ответника на 28.07.2016г. ищцата изтеглила банков кредит
от „Банка Пиреос България” АД в размер на 4000лв. с част от който в размер
на 2000лв. заплатила цената на ПВЦ дограма, доставена и монтирана в
посочения по-горе недвижим имот от „Волирик и сие” ЕООД, за което
сключила Договор за поръчка от 01.08.2016г.;
непосредствено след закупуване на описания по-горе недвижим имот на
13.12.2006г. ответникът сключил с „Първа инвестиционна банка” АД Договор
за банков кредит №76КРАА-1451/13.12.2006г. с размер на заемната сума от
50000лв., със средствата от който кредит бил извършен ремонт на закупеното
жилище в периода от 11.12.2006г. до 31.12.2007г.
за периода от 05.07.2010г. до 28.06.2018г. направила 89 бр. погасителни
вноски на обща стойност 17640 лв, с които твърди, че ответникът се е
обогатил неоснователно за нейна сметка;
след сключването на гражданския брак ответникът сключил договор за
потребителски банков кредит с „Райфайзенбанк България” АД, по който в
периода от 01.10.2007г. до 05.03.2009г. ищцата направила 18 вноски на обща
стойност 2118лв.
след сключване на гражданския брак ответникът сключил договор за банкова
кредитна карта с „Първа инвестиционна банка” АД за 5000лв., с които
заплатили допълнителни портманто и огледало за коридора, вертикални щори
в хола, детската стая и спалнята, които вещи са изработени по поръчка,
монтирани са трайно към имота на ответника и не могат да се премахнат без
да бъдат повредени.
за периода от 30.03.2007г. до 28.11.2008г. ищцата направила 23 погасителни
вноски на обща стойност 1 935лв., с половината от която сума според нея
ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка.
Претендира и за заплащане на разноски.
Ответникът П. М. П. счита исковете за недопустими, предвид
обстоятелството, че исковите суми се отнасят за времето, в което страните са
били в брак и са живели заедно. Твърди, че тези суми са вложени в „семейното
жилище“ по смисъла на СК, т.е. за задоволяване на нуждите на семейството.
Счита, че когато през време на брака единият съпруг е поел парично
задължение по банков кредит, с част от който е погасил предходни парични
задължения, а с друга е задоволил нужди на семейството, то новото парично
задължение по банковия кредит несъмнено и във всички случаи, също е поето
за общи нужди на двамата съпрузи (за погасяване на техни общи задължения),
т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи
отговарят солидарно и за него; както и че СК не поставя изискване за равно
участие на съпрузите във финансирането на семейството, което не винаги е
възможно и е в противоречие с изискването за взаимност между тях.
2
Твърди, че всички кредити, а не само тези, които ищцата посочва, са теглени
през време на брака, за задоволяване нуждите на семейството ни.
В условията на евентуалност при уважаване на исковете на ищцата прави
възражение за прихващане на процесното вземане от общо 21693лв. със свое
вземане към ищцата общо в размер на 59629.92 лв. до размера на по-малкото,
а именно до 21 693лв.
Твърди, че през време на брака, освен посочените от ищцата кредити,
съпрузите изтеглили и други кредити за задоволяване нуждите на
семейството, които били погасени само от ответника, чрез удръжки от
трудовите му възнаграждения, както следва:
1. На 12.06.2002г. изтеглил с Договор за кредит за текущо потребление от
„БАНКА ДСК“ АД в размер на 3500лв., който окончателно погасил на
22.12.2006г. За този период от 12.07.2002г. до 22.12.2006г. вкл. заплатил обща
сума от 14 227лв. Счита, че половината от тази сума в размер на 7113.50лв.,
ищцата се е обогатила неоснователноза негова сметка.
2. На 01.02.2003г. закупил с Договор за лизинг с ЕТ „Д-Импекс - Момчил
МЯ.в“ движима вещ - печка за сумата от 600лв., която окончателно изплатил
на 01.06.2003г. Счита, че с половината от тази сума в размер на 300лв., счита
че ищцата се е обогатила неоснователно за негова сметка.
3. На 31.08.2004г. изтеглил с Договор за потребителски кредит с „Ейч Ви Би
Банк Биохим“ АД в размер на 1500лв., който окончателно погасил на
22.12.2006г. За този период от 01.09.2004г. до 22.12.2006г. вкл. заплатил обща
сума от 6367лв. Счита, че с половината от тази сума в размер на 3183.50лв.,
ищцата се е обогатила неоснователно.
4. На 13.12.2006г. изтеглил с Договор за банков кредит с „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД кредит в размер на 50000лв., който
продължава да изплаща. По този кредит ищцата изплатила за периода от
05.07.2010г. до 28.06.20018г. вкл. обща сума в размер на 17640 лв.Той от своя
страна по време на брака им за периода от 01.01.2007г. до 01.06.2010. вкл.
изплатил сума в размер на 15960лв. След развода продължил да изплаща
кредита. От м.07.2018г. до м.08.2023г. вкл. изплатил обща сума в размер на
23560лв. По този начин за периода от 01.07.2007г. до м.08.2023г. вкл. изплатил
39520лв., а ищцата 17 640.00 лв. Счита, че ищцата се е обогатила
неоснователно за негова сметка със сума в размер 10 940лв.
5. На 21.12.2009г. по Договор за банков кредит с „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ АД
получил сума в размер на 7204.65 лв., който предсрочно погасил на
17.11.2014г. с Договор за банков кредит от 01.07.2010г. с нов кредит в размер
на 10000лв. По този начин изплатил част от общата сума в размер 13 618.54
лв., а ищцата 2118лв. Като счита, че по този начин ищцата се е обогатила
неоснователно за негова сметка със сума в размер 5750.27 лв.
6. На 14.11.2014г. получил по Договор за потребителски кредит с „ОББ“АД
сума в размер на 15000лв., който окончателно погасил на 12.02.2020г. По
време на брака им за периода от 01.12.2014г. до 01.11.2018г. вкл. изплатил по
този кредит сума в размер на 9157.38 лв., а след развода от 01.12.2018г. до
12.02.2020г. вкл. сума в размер на 11011.91 лв. или обща сума в размер на 20
169.29 лв. Счита, че с половината от тази сума в размер на 10 084.65 лв.
ищцата се е обогатила неоснователно за негова сметка.
7. По договор за кредитната карта с ПИБ за сума в размер на 5000лв. ищцата
изплатила обща сума в размер на 1935 лв. , но разликата от 3065лв. била
изплатена от него. Счита, че ищцата се е обогатила неоснователно за негова
сметка с разликата от 565лв.
3
На база всички посочени кредити ищцата се е обогатила неоснователно за
негова сметка със сума в размер 10940лв. (57160лв.: 2= 28 580лв- 17640лв. =
10 940.00 лв.)
Оспорва твърдението, че част от кредита в размер на 2000лв. е вложен за
монтаж на ПВЦ дограма в имота.
Признава,че на 13.12.2006г. изтеглил кредит в размер на 50000лв., но твърди,
че в ремонта на жилището била вложена част от сумата, т.к. с другата част
трябвало да погаси предсрочно други два кредита.
Оспорва твърдението, че закупените портманто, огледало и вертикални щори
са трайно прикрепени в имота.
Оспорва твърдението, че тези СМР са довели до неговото обогатяване за
сметка на обедняването на ищцата, т.к. недвижимият имот, макар и негова
индивидуална собственост е бил тяхно семейно жилище, в което са живели
съвместно с двете си деца от месец май 2007г. до м.07.2018г., а след
прекратяване на брака ищцата продължила да живее в имота му до м.
10.2021г. без да заплаща наем.
Претендира за разноски.
Във вр. с направеното възражение ищцата заявява, че не й е известно
тегленето на други заеми от ответника, че същите не са ползвани за семейни
нужди, както и че не е логично да се теглят заеми от банки, в които ответникът
не получава трудовото си възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства: Страните по делото са сключили
граждански брак на 15.05.1999 г. Бракът е прекратен с решение по гр.д.
№1309/2018 г. по описа на РС Разград. Между съпрузите не е сключван брачен
договор. Със същото решение ползването на семейното жилище, находящо се
в гр.Р.********* се предоставя на двамата /л.6/
С решение по гр.д.№2173/2019 г. по описа на РС – Разград е прието за
установено по отношение на Р. В. П., че придобитият по време на брака
недвижим имот с административен адрес гр.Р.*********, ***, с
идентификатор 61710.502.1264.1.2 е придобит изцяло с лични средства на П.
М. П. /л.8/.
Ищцата Р. В. П. е сключила договор за поръчка на PVC дограма за сумата 2
000 лв./л.10 / на 01.08.2016 г. На 01.02.2003 г. П. М. П. е сключил договор за
лизинг /л.199/ за печка за сумата 600 лв. На 04.09.2007 г. Р. В. П. и П. М. П. са
продали на трето лице МПС Ауди 80 с рег.№РР 2551 АК за сумата 500 лв.
/л.361/, а на 05.09.2007 г. П. М. П. е купил МПС лек автомобил Ауди А4 с рег.
№***** /л.362/ за сумата 1000 лв. На 22.10.2014 г. двамата са продали този
автомобил /л.363/ за сумата 600 лв. , а на 08.11.2014 г. /л.364/ ответникът е
купил лек автомобил Ауди А6 комби за сумата 2 000 лв.
Р. В. П. е сключила договор за предоставяне на потребителски кредит за
сумата 4 000 лв. на 28.07.2016 г. с „Банка Пиреос България“АД /л.12/. Същата
е била титуляр на банкова сметка с IBAN ****** трансферирана от сметка с
IBAN ********
П. М. П. е сключил:
На 12.06.2002 г. договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“АД
за сумата 3 500 лв. /л.196/ ; който според него е ползван за закупуване на лек
автомобил, пералня, телевизор и музикална уредба. Според издадения
документ от „банка ДСК“АД /л.393/ този кредит е погасен на 14.05.2003 г.
На 31.08.2004 г. договор за потребителски кредит за 1500 лв. с „Ейч Ви Би
Банк Биохим АД /л.200/; ползван за ремонт на жилището
4
На 13.12.2006 г. договор за банков кредит с „Първа инвестиционна банка“АД
за сумата 50 000 лв. /л.22/; Вземането по този кредит е обезпечено с ипотека
на семейното жилище, находящо се в гр.Р.*********, учредена от двамата
съпрузи /л.213/; който според ответника е ползван за ремонт на семейното
жилище, както и за погасяване на предходни кредити. Според представеното
удостоверение от банката /л.600/ този кредит е обслужван от сметка BG 72
FINV 915010BGN0JDN3/л.600/
На 05.01.2007 г. договор за кредитна карта с „Първа инвестиционна банка“АД
за кредит овърдрафт в размер на 5 000 лв./л.430/;
На 12.09.2007 г. договор за банков кредит с „Райфайзенбанк България“ ЕАД за
сумата 7105 лв. /л.690/
На 21.12.2009 г. договор за банков кредит с „Райфайзенбанк България“ ЕАД за
сумата 7 204,65 лв. /л.215/; с който погасил задължения по договор за
кредитна карта; който е частично предсрочно погасен със сумата 3 000 лв.
/л.699 и сл./
На 02.07.2010 г. договор за банков кредит с Първа инвестиционна банка“АД за
сумата 10 000 лв. /л.220/; с който погасил задълженията по предходния кредит;
На 14.11.2014 г. договор за предоставяне на потребителски кредит с
„Обединена Българска банка“АД за сумата 15 000 лв. /л.708/;
В обясненията по чл.176 от ГПК ищцата твърди, че не е запозната с
кредитната история на ответника, а последният – че кредитите, за част от
които не си спомня, са ползвани за ремонт на семейното жилище, за
закупуване на автомобил, климатик, телевизор, хранителни продукти, както и
за рефинансиране на стари задължения.
Представените по делото документи за банкови преводи, извлечения от
банкови сметки, доказателства за доходите на страните са предмет на
проверка от назначената по делото съдебно-счетоводна експретиза. В
депозираното заключение е записано, че:
1.Ищцата Р. В. П. по единствения теглен от нея кредит по време на брака е
получила сумата 4000 лв. на 28.07.2016 г., погасила е окончателно кредита на
02.10.2018 г. и общите разходи по същия са били 4 230,61 лв.
2.Ответникът П. М. П. по 12 кредита е получил сумата 125 725,70 лв. при
поет ангажимент към кредиторите за 187 125,95 лв. От тях до 19.11.2018 г.
/датата на прекратяване на брака/ са платени 128 618,50 лв., от които 1 767,00
лв. е внесла ищцата и 124 733,50 лв. – ответника. За периода 19.11.2018 г. –
31.12.2023 г. ответникът е погасил сумата 39 016,74 лв., а след тази дата до
датата на изготвяне на заключението – 10.09.2024 г. е погасил още 3 434,49 лв.,
след което дължимият остатък е в размер на 16 056,01 лв.
3.Общият разход на семейството по години /на база данни на НСИ за паричния
разход на средно домакинство и доказателства за извънредни разходи –
автомобил, кухня и др., както и за погасяване на кредити/ за периода от
сключване на брака до неговото прекратяване, съпоставен с доходите /в т.ч. и
банкови кредити, като за реалния размер на всички доходи са представени
доказателства/ е както следва:
За периода м.06 до м.12.1999 г. – 04,41 лв. приходи и 904,41 лв. разходи;
За 2000 г. – 1733,87 лв. приходи и 1 733,87 лв. разходи;
За 2001 г. - 2 815,42 лв. приходи и разходи;
За 2002 г. – 9 832,67 лв. приходи и 5 072 лв. разходи;
За 2003 г. – 7 187,90 лв. приходи и 8 887,27 лв. разходи;
За 2004 г. – 13 298,45 лв. приходи и 9 839,17 лв. разходи;
За 2005 г. – 17 023,15 лв. приходи и 8 549,34 лв. разходи;
5
За 2006 г. – 65 046,23 лв. приходи и 49 540,76 лв. разходи;
За 2007 г. - 31 509,87 лв. приходи и 17 458,23 лв. разходи;
За 2008 г. – 29 046,64 лв. приходи и 18 485,21 лв. разходи;
За 2009 г. – 51 929,23 лв. приходи и 26 633,57 лв. разходи;
За 2010 г. – 48 695,85 лв. приходи и 22 027,04 лв. разходи;
За 2011 г. -40 596,83 лв. приходи и 20 469,22 лв. разходи;
За 2012 г. – 37 958,11 лв. приходи и 21 879,96 лв. разходи;
За 2013 г. – 44 940,20 лв. приходи и 27 526,83 лв. разходи;
За 2014 г. – 61 222,28 лв. приходи и 44 392,46 лв. разходи;
За 2015 г. – 42 528,27 лв. приходи и 29 195,88 лв. разходи;
За 2016 г. – 53 666,63 лв. приходи и 29 981,09 лв. разходи;
За 2017 г. – 56 330,30 лв. приходи и 41 893,38 лв. разходи;
За 2018 г. – до 19.11.2018 г. – 53 433,03 лв. приходи и 41 860,06 лв. разходи.
От таблиците за доходите в различните години е видно, че няма значителна
разлика между доходите от трудови правоотношения и обезщетения от НОИ
на двамата съпрузи. За всички години доходът на ищцата е общо 216 505 лв ,
а на ответника – 262 556,94 лв.
В заключението, както и в о.с.з., в.л. е уточнила, че представените по делото
платежни нареждания /л.41 и сл./ са към банкова сметка BG 82
FINV915010BGN0JJXG, която е с титуляр ответника, но не от тази сметка
същият е погасявал кредита към „Първа инвестиционна банка“.
Според допълнителното заключение, по време на брака ответникът П. М. П. е
имал 12 кредитни експозиции в общ размер на главниците 125 725,70 лв., като
част от тези суми са ползвани като рефинансиране за погасяване на остатъка
от предишни кредити. Общата сума на тези рефинансирания е 33 139,90 лв. и
действително получената сума е 92 585,37 лв.
Извлечение от сметка 48 FINV 91501004226585 е представена от „Първа
инвестиционна банка“АД /л.1046/ и в него са отразени преводи от ищцата,
които са основната част от приходите по тази сметка. Повечето от тях са с
основание жил. Кредит с посочване на месец и година. Има превод от
09.10.2013 г. за сем. П.и, от 09.10.2013 г. „за М.“, на 24.10.2013 г. – „пета
вноска телевизор“, на 26.11.2-13 г. – „шеста вноска тв последна“, за спалня, за
газ, за сметки. Има и превод към нея за „почивка“ от 11.03.2014 г., превод „за
М.“ – 22.12.2017 г.
Според свид. Х., майка на ответника, преди да се настанят в жилището на
ул.“*******“, семейството е живяло заедно с нея в друго жилище в голям блок
в краен квартал на гр.Разград, като тя и съпруга й плащали разноските за
същото. През м.август 2002 г. свидетелката напуснала това жилище и
оставила двамата съпрузи и детето им на този адрес. Според нея жилището
било в отлично състояние, но двамато решили да преустроят същото, като
усвоили едната тераса за кухненски бокс и в кухнята направили детска стая,
по-късно ремонтирали банята, като махнали ваната и поставили душ кабина,
постепенно подменили ел. уредите, като родителите на ответника взели
старите. Сменили част от дограмата, мебели. Доходите им били изключително
от трудовите възнаграждения и от кредити. По-късно свид.Х. и съпруга й
продали този апартамент и с парите от него и още 10 000 лв., платени по
предварителния договор от нея и съпруга й, ответникът закупил семейното
жилище в гр.Разград на ул.“*******“, ***** Според думите на свид.Х., в това
жилище новопридобито жилище имало всичко необходимо, поради което било
достатъчно да бъде освежено, но двамата съпрузи искали да направят основен
ремонт, за която цел теглили заем в размер на 50 000 лв. В показанията си
6
свидетелите Т. Х. и Й. Х.. разказват подробно за ремонта, правен от
семейството в семейното жилище – промени във ВиК системата, нови подови
покрития, разделяне на помещения, . Според двамата ответникът е участвал и
с труд, помагал е и баща му.
Фотоапарата Никон според свид.Х. е закупен от ответника през 2010 -2011 г. с
негови средства. На същата е известно, че ищцата се е варнала на работа по-
рано от законоопределения отпуск по майчинство. Категорична е, че външната
мазилка на къщата, в която е семейното жилище, е правена преди
закупуването на същото и е платена от предходния собственик.
Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза /л.266 и сл./ в жилището с адрес гр.Р.*********, *** са монтирани
прозорци в спалнята, детската стая и в хола. Доставката и монтажа на тези
прозорци са извършени през м.август 2016 г. Стойността на тези прозорци към
датата на монтажа е 2 171,36 лв. Към настоящия момент същите увеличават
стойността на жилището с 2 960 лв.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.14 от действащия СК от 2009 т., както и
разпоредбата на чл. 15 от СК от 1985 г. отношенията между съпрузите се
изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство. В чл.17, респ. чл.18 от двата действащи по време на брака
между страните семейни кодекси, законодателят доразвива тази идея, като
предвижда, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи
усилия да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за
отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата. Всички
прояви на нормално очакваната в отношенията между съпрузите грижа и
взаимопомощ изключват претенциите им за неоснователно обогатяване един
спрямо друг.
Както сочи в представените по делото писмени бележки, процесуалният
представител на ищцата, брачното правоотношение не би могло да бъде
основание за разместване на блага между съпрузите , когато единият е
допринесъл за увеличаване на имуществото на другия, по начин, който
надхвърля пределите на дължимата съпружеска взаимопомощ.
С тази цел СК от 2009 г. е дал възможност на съпрузите да сключат брачен
договор, както и да изберат режим на разделност, а когато не направят това,
урежда отношенията им в разпоредбите на глава четвърта, раздел втори, а
именно режима на трансформация на лично имущество /чл.23/, както и
правната възможност за определяне на по-голям дял на съпруга, ако приносът
му в придобиването на съпружеската имуществена общност значително
надхвърля приносът на другия съпруг /чл.29, ал.3 от СК/.
В случая обаче не се иска нито признаване на трансформация /единственият
недвижим имот, придобит по време на брака между съпрузите, е признат за
собственост на ответника на това основание/ нито определяне на по-голям дял
/автомобилът, придобит в режим на съпружеска имуществена общност е
предмет на дело за делба, а движими вещи, придобити в този режим, не се
сочат/.
Въпреки разпоредбата на чл.32 от СК, която сочи, че съпрузите отговарят
солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, в
случая не се търси регресна отговорност по чл.127, ал.2 от ЗЗДог., т.к. ищцата
не твърди изпълнение към кредитора със средства с извънбрачен произход.
Така първият от предявените искове за сумата 2000лв., представляваща
7
стойността на монтирана ПВЦ дограма /шест прозореца – по два в спалнята,
детската и хола/ в имот индивидуална собственост на ответника,ведно със
законната лихва от предявяването на иска, намира своето правно основание в
рапоредбата на чл.74, ал.2 във вр. с чл.72 ЗС. Ищцата и ответника като
семейство са живяли в жилището и са се отнасяли към същото като към свое /
в т.ч. и ищцата, срещу която след прекратяване на брака е воден иск за
установяване, че апартаментът е собственост на ответника/. Макар и
владението да е било недобросъвестно, безспорно смяната на дограмата е
станала със знанието и съгласието на собственика, поради което ответникът й
дължи половината от сумата, с която е увеличена стойността на вещта в
резултат на това подобрение, а именно 1 480 лв. / ½ от 2 960 лв./, т.к.
извършването на тези разходи е резултат на общи усилия на двамата съпрузи,
респ. на съвместен принос, а същите са увеличили патримониума на
ответника..
Тук следва да се отбележи, че в рамките на семейството не могат да се делят
отделните разходи и да се заявяват претенции във вр. с това кой от двамата
съпрузи е извършил съответното плащане. Аргумент за това е и
обстоятелството, че искът по чл.29, ал.3 от СК /за определяне на по-голям дял/
е допустим единствено и само по отношение на цялата съпружеска
имуществена общност/.
По исковете с предмет чл.59 ЗЗДог. за
967.50лв.,представляваща половината от общо направените от ищцата в
периода 30.03.2007г.-28.11.2008г. 23 погасително вноски по кредитна карта на
ответника от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД в размер на
1935лв.,ведно със законната лихва то предявяването на иска
1059лв.,представляваща половината от направените от нея в периода
01.10.2007г.-05.03.2009г. 18 погасителни вноски по Потребителски банков
кредит на ответника от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в размер на
2118лв.,ведно със законната лихва от предявяването на иска;
17640лв., представляваща стойността на направените от нея в периода
05.07.2010г.-28.06.2018г. 89 погасителни вноски поДоговор за банков кредит
№76КР-АА-1451/13.12.2006г. на ответника от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД,ведно със законната лихва от предявяването на иска,
по делото бе установено, че ищцата е извършвала преводи по сметка на
ответника, с цел той да ги използва за погасяване на част от задълженията по
банковите кредити, за които двамата съпрузи на осн. чл.32, ал.2 от СК са
носели солидарна отговорност. Ето защо съдът не счита, че тези имуществени
размествания са извършени без основание.
Посоченото в писмените бележки на процесуалния представител на ищцата
Решение № 59 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 387/2009 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Жанета Найденова третира хипотеза, при която:
„Ако по време на брака единият съпруг е спомогнал другият да придобие
недвижим имот, след прекратяването на брака е допустимо предявяването
на искове с правно основание чл.55 и чл.59 от ЗЗД от единия от бившите
съпрузи, срещу другия бивш съпруг за изравняване на икономически създадено
по време на брака, неравенство.“,но обстоятелството, че ищцата в
основанието за паричните преводи е посочвала „погасяване на жилищен
кредит“ не означава изплащане на семейното жилище /същото е закупено
преди тегленето на кредита от 13.12.2006 г., който кредит е ипотечен по
начина на обезпечаване, но не е жилищен с оглед на целта, с която е отпуснат/.
Целта на този кредит е била създаване на повече удобства според
8
разбиранията на съпрузите в семейното жилище и ищцата не твърди, че с
усвояване на тези средства се е повишила стойността на жилището,
впоследствие признато за лична собственост на ответника.
Направеното от ответника в условията на евентуалност при уважаване на
исковете на ищцата възражение за прихващане на процесното вземане от
общо 21693лв. със свое вземане към ищцата общо в размер на 59629.92 лв. до
размера на по-малкото, а именно до 21 693лв. следва да бъде разгледано, но до
размера на 1 480 лв., в който размер е уважен само един от четирите обективно
съединени в исковата молба иска.
С оглед разпоредбата на чл.14 от действащия СК, както и разпоредбата на чл.
15 от СК от 1985 г., които сочат, че отношенията между съпрузите се
изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство, както и чл.17, респ. чл.18 от двата действащи по време на
брака между страните семейни кодекси, заплащането на банкови кредити,
отпуснати на единия съпруг по време на брака от титуляра на банковия кредит
не обосновава наличието на неоснователно разместване на имуществени блага
между съпрузите и не води до обогатяване, респективно до обедняване на
единия от тях, а съставлява изпълнение на съпружеско задължение. Няма нито
едно годно по ГПК доказателство събрано в хода на процеса, от което да се
установява, че ищцата се е обогатила със суми от банковите кредити, а за по-
голямата част от тях не бяха представени доказателства, че тя е знаяла за
тяхното съществуване.
По делото не се установи и за задоволяване на какви семейни нужди са
ползвани сумите от изтеглените кредити, / с изключение на Договор за кредит
№76КР-АА-1451 от 13.12.2006г. отпуснат на ответника от „Първа
инвестиционна банка”, Договор за банкова кредитна карта с „Първа
инвестиционна банка” АД с размер 5 000.00 лева и Договор за потребителски
кредит от 21.12.2009г., сключен с „Райфайзенбанк България” АД, за които
ищцата признава, че е била уведомена и твърди, че е правила погашения/.
И двамата съпрузи са работили почти през цялото време, като логично ищцата
е ползвала отпуск по майчинство за двете родени от брака деца. Общият сбор
от получените от нея парични средства е по-малък от сбора на тези,
заработени от ответника, но съвместният принос има и други проявни форми,
регламентирани в чл.21, ал.2 от СК - влагане на труд, грижи за децата и работа
в домакинството и доколкото същият се предполага по презумпция от чл.21,
ал.3 от СК и след като не бе установено ищцата да не е участвала с такъв в
издръжката на семейството, Съдът счита, че погасяването на всички,
посочени от ответника кредити, е станало със съвместен принос на двамата
съпрузи, независимо кой е правил съответните вноски.
Ето защо, така направеното възражение за прихващане е неоснователно,
поради което съдът не приема, че сумата от 1480 лв. , дължима от ответника
на ищцата, е погасена с нейно насрещно задължение.
Чл.32 от СК от 2009 г. Разходите за задоволяване на нужди на семейството се
поемат от двамата съпрузи ал.2 Съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.
На основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
От предявени искове на стойност 21 666,50 лв. е уважен един до размера на
1480 лв. Ето защо от направените разноски в размер на 1 785,60 лв.
ответникът следва да заплати сумата 121,97 лв.
Съответно ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената
9
част от иска. При това изчисляване следва да се вземе предвид само платения
адвокатски хонорар от 750,00 лв., т.к. назначените експертизи имат
отношение единствено и само към възражението за прихващане, което Съдът
е приел за неоснователно. Така ищцата следва да заплати на ответника за
разноски сумата 698,77 лв.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. М. П., ЕГН ********** с адрес гр.Р.*********, *** ДА
ЗАПЛАТИ на Р. В. П., ЕГН ********** с адрес гр.С.**************** сумата
1480 лв. /хиляда четиристотин и осемдесет лева/, представляваща
стойността на монтирана ПВЦ дограма /шест прозореци – по два с спалнята,
детската и хола/ в имот индивидуална собственост на ответника с адрес
гр.Р.*********, ***, ведно със законната лихва от 30.06.2023 г. И
ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер
от 2000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от Р. В. П., ЕГН ********** с адрес
гр.С.**************** срещу П. М. П., ЕГН ********** с адрес
гр.Р.*********, *** за заплащане на сумите:
967.50лв., представляваща половината от общо направените от нея в периода
30.03.2007г.-28.11.2008г. 23 погасителни вноски по кредитна карта на
ответника от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД,ведно със законната
лихва от предявяването на иска
1059лв., представляваща половината от направените от нея в периода
01.10.2007г.-05.03.2009г. 18 погасителни вноски по Потребителски банков
кредит на ответника от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,ведно със
законната лихва от предявяването на иска;
17640лв., представляваща стойността на направените от нея в периода
05.07.2010г.-28.06.2018г. 89 погасителни вноски по Договор за банков кредит
№76КР-АА-1451/13.12.2006г. на ответника с „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД,ведно със законната лихва от предявяването на иска,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА П. М. П., ЕГН ********** с адрес гр.Р.*********, *** ДА
ЗАПЛАТИ на Р. В. П., ЕГН ********** с адрес гр.С.**************** сумата
121,97 лв / сто двадесет и един лева и деветдесет и седем стотинки / за
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р. В. П., ЕГН ********** с адрес гр.С.**************** П. М. П.,
ЕГН ********** с адрес гр.Р.*********, *** ДА ЗАПЛАТИ на П. М. П., ЕГН
********** с адрес гр.Р.*********, *** сумата 698,77 лв / шестстотин
деветдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки / за направените по
делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
10