РЕШЕНИЕ

гр.София, 03.05.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на петнадесети април  през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                 мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 11665 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

         С решение от 15.01.2018 г. по гр.д. № 11405/17 г., СРС, ГО, 145 с-в ОСЪЖДА на осн. чл. 232, ал.2,ЗЗД „П.Р. П.- Н“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н“Лозенец“, ул. „*********, представлявано от Р.Т.и Я.А., ДА ЗАПЛАТИ НА „Трудово-производствена кооперация на инвалидите П.М.“, ЕИК *********със седалище и адрес на управление ***, представлявана от Л.М., сумата от общо 12 013,96лева , от която 8640 лева с ДДС , представляваща неплатена наемна цена (по 2880лв на месец) за месеците август, септември и октомври 2016 г„ за имоти с идентификатор №                                                                                        40909.124.160.1.1 и №40909.124.160.1.2 по договори за наем от 29.02.2016г„ както и консумативи за посочените имоти в размер на 3373,96лева за периода м.юни-м. септември 2016г. , за които са издадени фактури, както следва: № 1832/29.07.16г.; №1836/02.09.16г.; №1841/03.10.16г.;№1828/06.07.16г.;№1834/09.08.16г.;№1840/08.09.16г.;1844/07.10.16г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба 23.02.2017г„ до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения общ размер от 12 013,93лева до пълния предявен размер от 14 893,96 лева / или за разликата от 2880лева с ДДС , по фактура №1850/16г.- наем за м11.16г. / КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на осн. чл. 92, ал.1 ЗЗД „П.Р. П.- Н“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н“Лозенец“, ул. „*********, представлявано от Р.Т.и Я.А., ДА ЗАПЛАТИ НА „Трудово-производствена кооперация на инвалидите П.М.“, ЕИК *********със седалище и адрес на управление ***, представлявана от Л.М., сумата от 864 лева , представляваща неустойка за неизпълнение на задължения за заплащане на наемна цена , съгл. чл. 11 от Договори за наем на неджвижими имоти от 29.02.16г., начислена за периода м. 08.16г.-м.10.16г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 864 лева , до пълния предявен размер на неустойката от 1152лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1,ГПК „П.Р. П.- Н“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н“Лозенец“, ул. „*********, представлявано от Р.Т.и Я.А., ДА ЗАПЛАТИ НА „Трудово-производствена кооперация на инвалидите П.М.“, ЕИК *********със седалище и адрес на управление ***, представлявана от Л.М., разноски по делото в общ размер на 1778,42лева / за държавна такса, адв. възнаграждение и депозит вещо лице/, изчислени съразмерно на уважените искове.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.З,ГПК „Трудово- производствена кооперация на инвалидите П.М.“, ЕИК *********със седалище и адрес на управление ***, представлявана от Л.М.ДА ЗАПЛАТИ НА „П.Р. П.-Н“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н“Лозенец“, ул. „*********, представлявано от Р.Т.и Я.А., сумата 197,43 лв„ разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлените искове.

            Решението е обжалвано с въззивна жалба  на ответника.

Оплакванията на жалбоподателя са,че решението е неправилно.Твърди,че съдът не се произнесъл по възражението,че исковата молба е подадена от лице без представителна власт,че за сключването на наемните договори не е налице необходимото за това решение от УС,ищецът не е посочил банкова сметка-***.127 ал.4 ГПК.По делото не било установено кога са предадени процесните имоти.Оспорва  размера на неустойката-същата следва да се определи върху наемната цена без ДДС,а не както съдът приел върху сумата с ДДС.

                          Моли решението да се отмени в обжалваните части .Претендира разноски.

                          Не е постъпил е отговор на  въззивна жалба,но в съдебно заседание същата се оспорва.Претендират се разноски.

                          Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.

                         Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

                         От изнесеното в жалбата става ясно,че се обжалва постановеното решение изцяло-процесуални нарушения,постановено при липса на положителна процесуална предпоставка за правото на иск,като се твърди,че исковата молба е подадена от лице без представителна власт,както и че двата процесни наемни договора са сключени без решение на УС на кооперацията.

                       В случая постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо ,както и правилно.

          На основание чл.272 ГПК СГС препраща към мотивите на първоинстанционния съд които стават част от настоящите мотиви.

         За пълнота следва да се отбележи следното:

                     По възражението ,че исковата молба е подадена от лице без представителна власт. Исковата молба е подадена от адв.Д.,упълномощен от Л.М.,председателна ТПК на инвалидите „П.М.“От справка в ТР се установява,че за процесния период  същата е председател като мандатът й изтича през 2022 г.Оспорване законосъобразност на избора се установява с нарочна процедсура по ЗК,а данни за такава няма по делото.

                Не е налице нищожност, поради липса на решение на ОС на кооперацията за разпореждане с нейн имот,на основание чл. 26. ал. 1. пр. 1 ЗЗД, поради противоречие със закона, тъй като разпоредбите на чл. 26, ал. 3 ЗК и на чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК са диспозитивни, а не императивни (установени са не в обществен, а в частен интерес - защитават интересите на кооперацията като частноправен субект). Не е налице нищожност и на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, тъй като съгласие за сключване на сделката е изразено от председателя на кооперацията, в качеството му на волеизявяващ орган. Нищожните сделки не подлежат на саниране, докато при неспазване изискването на чл. 26, ал. 3 ЗК няма пречка решението на общото събрание по чл. 15, ал. 4. т. 10 ЗК да бъде взето след сключване на договора. Не е налице висяща недействителност по смисъла на чл. 42, ал. 2, вр. чл. 36. ал. 2 ЗЗД, тъй като няма превишаване пределите на представителната власт (разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗК не установява противопоставими на трети лица ограничения в представителните правомощия на председателя). Не е налице и незавършен фактически състав на сделката, тъй като елемент на фактическия състав на договора е съгласието на кооперацията за сключването му, изразено чрез органния представител, но не и решението на общото събрание по чл. 15. ал. 4. т. 10 ЗК.

         Въведеното с разпоредбата на чл. 26. ал. 3. вр. чл. 15, ал. 4, т. 10 от Закона за кооперациите изискване за предварително взето от общото събрание решение за сключване на разпоредителни сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях не създава ограничения в представителните правомощия на председателя на кооперацията по отношение на третите лица, а е от значение само във вътрешните отношения между кооперацията и председателя. Наличието на решение на общото събрание на кооперацията по чл. 15, ал. 4. т. 10 от Закона за кооперациите не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка със собствен на кооперацията недвижим имот или с вещно право върху такъв имот, сключена от представляващия кооперацията орган.В този смисъл ТР 4/2016 г.,ОСГТК на ВКС.

        Двата процесни договора са сключени от председателя на кооперацията и са действителни,предвид изложеното по-горе.

        Действително ищецът не е посочил банкова сметка, ***, но новото изискване на чл. 127, ал. 4 ГПК не е за редовност на исковата молба, приложимо е към исковите молби, подадени след 30.10.2017 г.

       По отношение размера на неустойката .Правилно съдът е приел,че неустойката ще се определи върху неплатените наемни вноски или за процените три месеца наемът е 8640 лв. с ДДС,а неустойката -864 лв.И двете дружества са регистриани по ДДС  и осчетоводяването на неустойката ще бъде с ДДС.Тълкувайки действителната воля на страните по договора ,съгласно чл.20 ЗЗД,щом наемната цена е с включено ДДС,то и неустойката ще бъде върху наемните вноски с ДДС.

           Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанцинното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено.

            Постъпила е частна жалба от ищеца срещу разпореждане от 22.05.2018 г.,с което е оставено без уважение искането му за издаване на изпълнителен лист за присъдени суми с първоинстанционното решение ,представляващи главница  .

             Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.Ответникът е обжалвал решението изцяло с мотиви за процесуални нарушения и нарушения на материалния закон,внесъл е дължимата държавна такса според материалния интерес,а именно -уважените искове,уточнил допълнително,че обжалва изцяло.За да откаже издаване на изпълнителен лист съдът правилно е приел,че няма влязла в сила осъдителна част на първоинстанционото решение.

              Постъпила е частна жалба от ответника срещу определение от 11.06.2018 г.постановено по чл.248 ГПК.

           Същата е  неоснователна и следва да се остави без уважение.         

           Съобразно чл.80 ГПК ,страната ,която иска да й се присъдят разноски представя списък с разноски .За да се иска изменение на решението в частта за разноските, страната ,която иска изменение на присъдените в нейна полза разноски следва да е представила списък.Т.е. процесуална предпоставка за развитие на производството  по изменение на решението в частта за разноските е именно страната ,която иска да се измени решението в частта за  присъдените в нейна полза разноски да е представила списък.

           Независимо от наличие или не на списък с разноски съдът дължи произнасяне по направеното искане.Липсата на списък препятства възможността на страната,която не е описала разноските си да иска изменение на решението  по отношение на присъдените и разноски/ ТР 6/12 на ОСГТК на ВКС /

            Въззиваемата страна има право на разноски.Такива са сторени в размер на 1320  лв.и следва да бъдат присъдени.

            Воден от горното съдът

          

                            Р  Е Ш  И:

           ПОТВЪРЖДАВА   решение  от 15.01.2018 г. по гр.д. № 11405/17 г., СРС, ГО, 145 с-в ,  разпореждане от 22.05.2018 и определение от 11.06.2018

   ОСЪЖДА  „П.Р. П.- Н“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н“Лозенец“, ул. „*********, представлявано от Р.Т.и Я.А., ДА ЗАПЛАТИ НА „Трудово-производствена кооперация на инвалидите П.М.“, ЕИК *********със седалище и адрес на управление ***, представлявана от Л.М.сумата 1320 лв.разноски за адвокатски хонорар пред възивната инстанция.

          РЕШЕНИЕТО  не подлежи на касационно обжалване .

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                                                         

                                                                       

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

 

 

                                                                                                  2.