№ 110
гр. Панагюрище, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на трети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20245230100835 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415
ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД предявен от “Сити кеш” ООД срещу П. К. Д. за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 750
лв., представляващи непогасена главница по договор за паричен заем № 722925 от
18.08.2022г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 468/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ответникът е
отправило искане за сключване на договор за заем между него и „Сити Кеш“ ООД, което
искане е попълнено собственоръчно от Заемателя посредством сайта на
Заемодателяhttps://credirect.bg. Сочи се, че договорът е сключен съобразно законовите
разпоредби на Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги. Твърди се, че ищецът е изпратил на посочената от Заемателя електронна поща Общи
условия, както и предоставя чрез своя сайт проект на договора за заем, съдържащи цялата
необходима преддоговорна информация за искания от Заемателя паричен заем, които
условия по договора са приети от ответника. Твърди се, че ответникът е потвърдил
сключването на договора за заем като е изпратил на посочения от ищеца електронен адрес
договор за паричен заем № 722925 , заедно с погасителния план към него и Общите условия.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил
дължимите суми. От правна страна се излага, че между страните има валиден договор,
съгласно който заемодателят - „Сити Кеш“ ООД е изплатил на заемателя - П. К. Д., заемната
1
сума, а от своя страна длъжникът се е задължил да върне заемната сума в размер и срок
съгласно уговореното. Сочи се, че сумата е получена от клиента на каса на Изи Пей срещу
предоставена от него лична карта. Поради което е подадено заявление по чл. 410 ГПК, а от
ответника е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение, което поражда правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск. Моли
се за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок
по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79
ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК.
Предявения иск е процесуално допустими, тъй като е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията
по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 16.09.2024 г., а исковата молба е подадена
на 14.10.2024 г. от заявителя по заповедното производство.
От приложен по делото договор за паричен заем кредирект № 722925 сключен на
18.08.2022 г. между “Сити кеш” ООД и П. К. Д. се установява, че между тях е сключен
договор по силата, на който „Сти кеш”ООД е предоставил на ответника сумата в размер на
750 лв., която ответникът се задължил да върне в срок до 18.11.2022г. Уговорен е ГЛП и ГПР.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти),
които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да
установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от
които се ползва- валиден договор потребителски кредит 722925 от 18.08.2022г., по който
кредитодателя е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила
изискуемост на задължението и размер на дължимата главница.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
От данните по делото се установява, че между страните по делото е сключен договор за
паричен заем кредирект № 722925 по силата, на който търговското дружество е
предоставило на ответника сумата, а същият се е задължил да я върне на кредитодателя, в
срок до 18.11.2022г. Уговорен е между страните фиксиран лихвен процент и годишен
процент на разходите. Предвид изложеното, съдът приема, че между ответника - П. Д. и
“Сити кеш” ООД са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК.
В конкретния случай с исковата молба е предявена претенция за връщане единствено на
предоставената по договора за заем главница. Главницата по кредита представлява
отпусната от кредитодателя сума, която му е предоставена в заем за ползване, като в
2
конкретния случай на ответника е предоставена за ползване в заем сума в размер на 750
лева, като именно нейното връщане дължи ответника. Видно от данните по делото
изискуемостта на предоставената в заем сума е настъпила на 18.11.2022 г., много преди
подаване на исковата молба. Ето защо следва да се приеме, че искът за главницата се явява за
основателен и доказан в пълен размер от 750 лева, като за тази сума следва да бъде уважен.
Следва да се уважи и искането за присъждане на лихва от дата на подаване на исковата
молба до окончателното заплащане на вземането, доколкото това представлява законна
последица от уважаване на претенцията.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата
съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в
заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане
на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв., като в
полза на ищеца следва да се присъди и заплатена държавна такса в размер на 25 лева, тъй
като са представени доказателства, че този разход е реално сторен. Ето защо в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство е общ размер на 75 лева.
Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и
съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ
възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лв. В полза на ищеца следва
да се присъди и заплатена държавна такса за исковото производство в размер на 25 лева, тъй
като са представени доказателства, че този разход е реално сторен. Ето защо в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство е общ размер на 125
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 79 ЗЗД във вр.с чл. 9 ЗПК по отношение на П. К. Д. ЕГН: **********, с адрес – гр.
Панагюрище, ул. „****” № 18, ет. 4, ап. 7, че „Сити кеш” ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 115 Е, ет. 4 е носител на
парично вземане в размер на сумата от 750 лева - представляващи непогасена главница по
договор за паричен заем № 722925 от 18.08.2022г. сключен между страните, ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 18.06.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 468/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, П. К. Д. ЕГН:
**********, с адрес – гр. Панагюрище, ул. „****” № 18, ет. 4, ап. 7 да заплати на „Сити кеш”
3
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Цариградско
шосе” № 115 Е, ет. 4, сумата в размер на 75 лв. – представляваща разноски направени в
заповедното производство, както и сумата в размер на 125 лв. разноски направени в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
4