Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на пети март през
две хиляди двадесет и първа година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Х.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5298 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по гр.д.№5298/2020г. по описа на ПлРС е образувано въз
основа на постъпила искова молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от *** против Д.Й.Х. с ЕГН ********** и И.Й.Х.
с ЕГН **********, с която са предявени обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземанията, за
които срещу ответниците била издадена заповед за изпълнение в производството по
ч.гр.д.№5298/2020г. по описа на ПлРС.
Твърди се, че ответниците като собственици/ползватели на топлоснабден
имот: апартамент, находящ се в ***, са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.12.2017г. до 30.04.2020г. не са
погасили своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден
имот – апартамент с абонатен номер ***, възлизащи на сума в общ размер на
432,95лв. Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се
намира имота – „Х.и Р.“ ЕООД *** на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно
предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за
ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответниците дължали и лихва за
забава, изчислявана в общ размер на 42,61лв. за периода от 02.02.2018г. до
13.03.2020г.
Излага се, че горните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК и
в производството по ч.гр.д.№***била издадена заповед за изпълнение, но при
условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания от заповедния съд за
предявяване на иск за установяване вземанията на кредитора.
Отправя се искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу
ответниците за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №2152/2020г. на ПлРС до
окончателното изплащане на сумата.
Ответниците Д.Х. и И.Х.,
чрез назначения особен представител адв.В.В. са депозирали писмени отговори в
срока по чл.131 от ГПК, с които са оспорили предявените искове. Оспорват
твърдения факт, че са собственици/ползватели на процесния имот, че приложимите
ОУ са публикувани по сочения в ИМ начин, обема на доставената топлоенергия.
С определение от 08.02.2020г. е
конституирано на основание чл.219 от ГПК в качеството на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Х.и Р.” ЕООД-***. Същото не е ангажирало становище по
исковите претенции.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради
което са допустими.
Установява
се от представения препис на нотариален акт за дарение на недвижим имот ***на
нотариус с ***, че ответниците Д.Й.Х. и И.Й.Х. са придобили собствеността върху
процесния имот, представляващ апартамент ***, при равни права, вследствие
извършена в тяхна полза дарствена сделка на 07.08.2003г.
Не се
твърди и не се установява от приложените справки от ***да са били извършени то
ответниците разпоредителни сделки с правата им на собственост върху имота.
Установява
се от приложените преписи на фактури, издадени ***за периода от 01.12.2017г. до
30.04.2020г., справка за дължими суми по пера, препис-извлечение от счетоводна
сметка, водена при ищеца, както и
помесечни справки от „Х.и Р.“ ЕООД, че за процесния имот е открита партида с
идент.№**********, водена на името на ответниците.Установява се също така, че
за процесния период от 01.12.2017г. до 30.04.2020г. са начислени суми за
топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 335,17лв., за гореща
вода за месеците декември 2017г. и януари 2018г. в размер на 24лв. и за услуга
дялово разпределение в размер на 73,78лв. за целия период или общо суми в
размер на 432,95лв.
От представените преписи на
Протокол от 24.06.2002г. от общо събрание на етажната собственост на сградата,
в която се намира процесния имот, Договор за индивидуално отчитане и
топлоразпределение от 02.09.2002г., Споразумителен протокол от 15.10.2002г. и
Приложение към него, се установява, че „Х.и р.“ ЕООД е било избрано за топлинен
счетоводител, който да извършва дяловото разпределение за топлоснабдената сграда в ***.
Ищецът е представил копие на
страници от вестник ***и вестник ***от 13.12.2007г., установяващи публикуване
на ОУ на *** за продажба на ТЕ за битови нужди. Както е отбелязано в тях,
същите са били одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-067/03.12.2007г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Съгласно
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. При
тази законодателна уредба, правоотношението по продажба на топлинна енергия
между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона
(чл.150 от ЗЕ) при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя (в този
смисъл Решение №35 от 21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.).
Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи
конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.
Установи се, че общите условия,
при които ищеца доставя топлинна енергия са били одобрени от ДКЕВР и
публикувани в централен и местен ежедневник, поради което са влезли в сила и
обвързват страните по възникналото по силата на закона правоотношение.
С оглед
горното и предвид установения от обсъдените писмени доказателства факт, че през
процесния период от време ответниците Д.Х. и И.Х. са били собственици на
процесния имот, намиращ се в топлоснабдена сграда и за който има открита
партида при ищцовото дружество с аб.№**********, съдът приема, че ответниците имат качеството на клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Дори и в случаите, когато са демонтирани отоплителните тела
в жилището, собственика или носителя на право на ползване остава задължен за
цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ.
Доколкото процесното жилище се намира в сграда
етажна-собственост, присъединеняването на която към топлопреносната мрежа става
по волята на етажните собственици, съществуването на правоотношението зависи от
волята на мнозинството. Стойността на доставената топлинна енергия, отдавана от
сградна инсталация подлежи на разпределение между всички собственици на жилища
по нормативно установените за това правила. Фирмата, извършваща това дялово
разпределение също бива определяна по волята на мнозинството, както се
установи, че е било сторено и в случая – по решение на общо събрание на
етажните собственици.
Поради
горното, съдът счита, че ответниците дължат на ищеца заплащане на цената на
доставената топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2020г.
Установи
се от обсъдените писмени доказателства, че стойността й възлиза на 432,95лв.,
която е за стойност на топлоенергия от сградна инсталация за два месеца
ползвана топла вода и такси за извършеното дялово разпределение. Всеки от
ответниците дължи част от тази стойност, съответна на правата му в
съсобствеността, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС. Установи
се от обсъдените доказателства, че ответниците Д.Х. и И.Х. са придобили
съсобствеността върху процесния имот при равни права – по ½ ид.ч. В
такова съотношение се разпределят между тях и задълженията за имота или по 216,47лв.
от дължимата главница.
Предвид
на това, че главницата за доставена топлинна енергия през процесния период не е
била заплатена в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася, потребителите дължат и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1
от ЗЗД. Установи се от обсъдените писмени доказателства, че тази лихва се
изчислява в размер на 42,61лв. за периода от 02.02.2018г. до 13.03.2020г.
Съответно на дължимата част от главницата, всеки от ответниците дължи мораторна
лихва в размер на 21,30лв.
Предвид
изложеното съдът счита, че предявените искови претенции са изцяло основателни и доказани и като такива
следва да бъдат уважени.
По
въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и
исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение
от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.
В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от
съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във
вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. Ищецът е направил
в исковото производство разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за
възнаграждение на особен представител в размер на 300лв. или общо 325лв. Не са направени от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение, поради което неотносимо е възражението
на ответната страна за прекомерност. По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
Д.Х. дължи половината от тези разноски в размер на 37,50лв. за заповедното
производство и 162,50лв. за исковото производство, както и ответницата И.Х. дължи
разноски за заповедното производство в размер на 37,50лв. и за исковото
производство в размер на 162,50лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Д.Й.Х., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** и И.Й.Х., ЕГН ********** постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖАТ на ***ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, следните суми: Д.Й.Х. - сумата от 216,47лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г. и сумата от 21,30лв., представляваща лихва
за забава за периода от 02.02.2018 г. до 13.03.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК – 08.06.2020г. до окончателното й изплащане; И.Й.Х.
- сумата от 216,47лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2017
г. до 30.04.2020 г. и сумата от 21,30лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.02.2018 г. до 13.03.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.06.2020г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед ***за изпълнение на парично задължение от 09.06.2020г.
по ч.гр.д***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.Й.Х., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ***ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 37,50лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 162,50лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
И.Й.Х., ЕГН ********** постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ***ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 37,50лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 162,50лв., представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Х.и
Р.“ ЕООД ******, като трето лице-помагач на страната на ищеца ***
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: