Р Е Ш Е Н И Е № 2549
гр.Пловдив, 18.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХIV гр. с., в открито съдебно заседание на шестнадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
секретар: Иванка
Чорбаджиева,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1136 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на
сумата от 644.92 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско стандарт” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на ****. при движение в ****, непосредствено
преди включването в *****, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното погасяване на сумата.
Ищецът- „Булстрад Виена иншурънс
груп” АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско
стандарт” е настъпило събитие– ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахован при него автомобил „****” с рег. № *****. Твърди, че причина за настъпване на ПТП
е преминаването на автомобила през необозначена и необезопасена дупка,
в резултат на което са настъпили увреждания на предна и задна лява гума. Твърди, че във връзка със застрахователното събитие е било изплатено
обезщетение в размер на 644.92 лева на собственика на автомобила. Твърди, че отговорност за вредите носи
ответникът- Община П. Счита също, че с плащане на
застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в
размер на платената сума, поради което претендира същата, ведно със законната
лихва от предявяване на иска до плащането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът- Община П., е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск. Оспорва се
съществуването на причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, поради управление на МПС с висока скорост, като се позовава на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Счита, че няма вина за вредите, тъй като в редица случаи по пътищата били извършвани ремонти от
трети лица без възлагане и отношения с общината. Изтъква липсата на протокол за
ПТП. Оспорва размера на иска. Иска да бъде отхвърлена претенция или да бъде
приспаднато на съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца
е да докаже в кумулативност следните факти: че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска, като в изпълнение на договорното задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, както и твърдяния механизъм на ПТП,
в причинна връзка с който са
нанесени посочените вреди на
автомобила и размера на
обезщетението.
С доклада на
делото, обективиран в определение от 26.02.2019г. като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че ответникът отговаря за поддръжката
пътя, където се твърди да е настъпило събитието, че към ****. е било налице
валидно правоотношение по договор за застраховка „Каско Стандарт“ за посочения автомобил,
както и че застрахователят е изплатил обезщетение по договора в размер 644.92
лева на собственика на автомобила. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
приема тези обстоятелства за доказани.
От приетите по
делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение
между ЗАД „Бустрад Виена иншурънс груп” и собственика на автомобила по
застраховка „Каско стандарт”. Същата е била валидна към момента на настъпване
на твърдяното застрахователно събитие- *****.
За инцидента не
е съставен протокол за ПТП, поради което за установяване реализирането на
застрахователния риск са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Д.Я.. Tой посочва, че си спомня за инцидент до ****. Точно на входа
на възела, пътувайки покрай линията от *****, попаднал в дупка на пътното
платно. Отбил малко след това, като едната гума била напълно спаднала. След
огледа на колата се констатирали увреди на другата гума. Заявява, че дупката е
била широка около метър и дълбока около 30-40 см. Потвърждава, че горната част
от декларацията на лист 6 е написана и подписана от него. Показанията на
свидетеля са конкретни и последователни, като се подкрепят от събраните писмени
доказателства, свързани с регистриране на събитието пред застрахователя, поради
което следва да бъдат кредитирани. С оглед на така събраните гласни
доказателствени средства, съдът приема за доказано настъпването в срока на
покритие на посоченото от ищеца застрахователното събитие. От представените по
делото общи условия е видно, че настъпилото събитие представлява покрит риск
съгласно клауза „Пълно каско“, приложима за договора.
От приетата по
делото САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява
механизма на ПТП (идентичен с посочения в исковата молба) и наличието на пряка
причинно- следствена връзка между него и щетите.
На 21.03.2018г.,
в изпълнение на задълженията си по КЗ, собственикът на автомобила, е съобщил на
ищеца за настъпилото застрахователно събитие. В изпълнение на задълженията си
по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените
върху застрахования при него автомобил вреди, като е определил и заплатил на
собственика сума от 644.92 лева- лист 18.
След
извършването на плащането на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в
правата на застахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът на
суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл
т. V от ППВС № ****. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД,
доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Не се спори, че
пътят, на който е реализираното произшествието, е общински по смисъла на чл. 3,
ал. 3 от Закона за пътищата (факт отделен като безспорен в доклада на делото),
поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е
задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи
съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението съобразно чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване
на дупката до ремонтирането й е довело и до неизпълнение на задължението по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е
основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното вземане се
определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ стойността имуществените
вреди на автомобила от настъпилото ПТП е 657.72 лева. Посочената стойност на
действителните вреди е по-висока от изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца,
с оглед на което искът се явява основателен и следва да бъде уважен в
претендирания размер.
Не може да се
сподели и възражението, че водачът на увреденото МПС не се е съобразил с
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Същата предвижда, че водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По делото обаче
не се установява, а не се и твърди от
страна на ответника, че препятствието на пътя е било сигнализирано или
обозначено по какъвто и да е начин, за да може да попадне в хипотезата на
правната норма, която се отнася до задължението на водача да спре „пред всяко предвидимо препятствие”. Следва
да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за наличие на
такива.
Предвид всичко изложено до момента предявената
претенция се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество
разноски в настоящото производство в размер на 450 лева за държавна такса, адв.
възнаграждение и САТЕ.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община П., *******,
да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“, АД ЕИК *********, сумата
от 644.92 лева /шестстотин четиридесет и
четири лева и деветдесет и две стотинки/- главница съставляваща размер на застрахователното обезщетение,
платено от ищцовото дружество по щета, на
основание договор за застраховка "Каско стандарт”, сключена със застрахователна полица № ***** във връзка с
настъпило застрахователно събитие на *****. в гр. П., преди включването в *****, при което автомобилът, преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда- 21.01.2019г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА Община П., ******да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, АД ЕИК *********, сумата от 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.