ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 190
гр. Пловдив , 05.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Частно наказателно дело №
20215330202936 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
Образувано е по Жалба с вх. № 19189 от 19.04.2021 г. по описа на РС –
П., депозирана от П. В. Н. с ЕГН: ********** срещу Постановление от
05.01.2021 г. с което е било прекратено наказателното производство ДП №
501/2018 г. по описа на 04 РУ към ОДМВР гр. П., водено срещу Н.В.П. с ЕГН:
**** за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.
С жалбата се оспорва основателността и законосъобразността на
постановения прокурорски акт, като се иска, същият, като неправилен и
незаконосъобразен, да бъде отменен, като делото бъде върнато на прокурора
със задължителни указания относно прилагането на закона.
Преценявайки допустимостта на жалбата, предмет на настоящето
производство, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена
от лице, които не разполага с процесуална легитимация за това, което
обуславя и нейната процесуална недопустимост, поради което следва да бъде
оставена без разглеждане, без оплакването да се разглежда по същество.
Съображенията за това са следните:
Жалбоподателят П. В. Н. не е от кръга на лицата, които съгласно
разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК имат право да атакуват цитираното
постановление на РП - П. за прекратяване на наказателното производство.
Според посочената разпоредба това право е предоставено на обвиняемия и
пострадалия или неговите наследници. П.Н. няма нито едно от тези качества
и конкретно качество на пострадал от престъпление по чл. 290, ал.1 НК по
1
смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК. Кръгът от лица, които имат качеството на
пострадал в наказателното производство се определя от обществените
отношения, които са обект на защита от съответния вид престъпление.
Обект на тези престъпления са обществените отношения, свързани с
нормалното и правилно функциониране на правораздавателните органи и
обществените отношения, гарантиращи спазването от страна на гражданите и
другите субекти на актовете, постановени от тези органи, доколкото
единствено и само така може да бъде гарантирано освен върховенството на
закона, още и равнопоставеността на гражданите и другите субекти пред
закона. Ето защо, според настоящата съдебна инстанция престъплението по
чл. 290, ал. 1 НК не е насочено срещу личността и правата на отделни
граждани, а има за непосредствен обект обществените отношения, свързани с
нормалната дейност и функциониране на съдебните органи.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се
посочи, че възможността да има пострадал не само от престъплението по чл.
290, ал. 1 НК, но и от всяко друго престъпление, което не предвижда в своя
състав причиняването на съставомерни вреди, е спорна в съдебната практика.
Преценката и решаването дали едно физическо лице има качеството на
"пострадал" по смисъла на чл. 74 и сл. НПК изисква да се отчетат и обсъдят
обстоятелствата, свързани с обекта на посегателство, съдържанието на
изпълнителното деяние, сферата в която са настъпили общественоопасните
последици, съставомерните общественоопасни последици, връзката между
обекта на посегателството и правната сфера на определено физическо лице,
вредата като негативно въздействие върху благо, охранявано от правото,
състоящо се в отрицателно изменение в материалната или в духовната сфера
на един правен субект.
Обстоятелството дали престъплението е формално (на просто
извършване) не изключва възможността при този вид престъпления да
възникне фигурата на пострадал, със следващите се от това процесуални
права по чл. 74 и сл. НПК. Това е така, тъй като от значение е не дали
общественоопасните последици са предвидени от закона като съставомерен
престъпен резултат, а дали процесното престъпление може да засегне пряко
отделни лични или собственически права. В този смисъл, лицето, чиито права
са накърнени пряко се явява пострадал от деянието, макар и претърпените
вреди да са несъставомерни.
2
В аспект на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че
при престъплението лъжесвидетелстване посочената по - горе връзка на
непосредствено накърняване на права е невъзможна. Посоченото води до
извод, че липсва пряката и непосредствена връзка между деянието, предмет
на производството и твърдяното накърняване на правната сфера на
жалбоподателя, поради което същият не може да има качеството на
пострадал, съответно да бъде активно процесуално легитимиран да обжалва
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Поради това и жалбоподателят не би могъл в едно евентуално бъдещо
наказателно производство да се конституира като частен обвинител и
граждански ищец, именно защото в случая не притежава качеството на
пострадал по смисъла на НПК. Затова и подадената от него жалба е
процесуално недопустима, поради което не подлежи на разглеждане по
същество.
Следва да се посочи, че за жалбоподателя съществува възможност да
потърси защита на правата си, в случай, че счита, че същите са нарушени,
като сезира прокурор от по-горестояща прокуратура, в чиято компетентност е
да отмени, при наличие на основанията за това, влязлото в сила
постановление за прекратяване на наказателното производство.
Поради всичко гореизложено жалбата депозирана от П.Н. срещу
Постановление от 05.01.2021г. на Районна прокуратура, гр. П., с което е било
прекратено наказателното производство по ДП № 501/2018 г. по описа на 04
РУ към ОДМВР гр. П., водено срещу Н.В.П. с ЕГН: **** за престъпление по
чл. 290, ал. 1 НК следва да се остави без разглеждане.
Ето защо, Пловдивски районен съд, XXVI наказателен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба с вх. № 19189 от 19.04.2021 г.
по описа на РС – Пловдив, депозирана от П. В. Н. с ЕГН: ********** срещу
Постановление от 05.01.2021 г. с което е било прекратено наказателното
производство по ДП № 501/2018 г. по описа на 04 РУ към ОДМВР гр. П.,
водено срещу Н.В.П. с ЕГН: **** за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.
3
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 2936/2021 г. по описа на
ПРС, XXVI н.с.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред П.окръжен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4