РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Девня, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20203120100733 по описа за 2020 година
Предявени са искове от „Енерго – Про Продажби“АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик" №258, „Варна Тауърс - Г", представлявано от : П. С., Я. Д., Г. К.,
чрез пълномощник юрисконсулт Н. И. срещу ЯС. СТ. Г., ЕГН: ********** с
адрес: с.Б., ул.“П.“ №*, обл. В. с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е потребител на ел.
енергия с клиентски №********** във връзка с продажба на ел. енергия за
обект на потребление, заведен под абонатен №**********, находящ се на
адрес: с.Б., ул.“П.“ №*, обл. Варна, къща, като отношенията между страните
се регламентират от ОУДПЕЕ на „Е. ОН България Продажби”АД и ОУПЕЕ
на „Енерго - Про Продажби“АД. Излага се, че съгл. чл. 17 т. 2 от ОУДПЕЕ в
сроковете, регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ „потребителят се задължава
да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Твърди се, че
потребителят не е заплатил стойността на потребената ел. енергия по
фактури, издадени в периода от 02.06.2017 г. до 13.11.2019 г., вследствие на
1
което е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавата в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден - така чл. 32 от ОУ ДПЕЕ. Сочи се, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 398.80 лева,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия в обекта по фактури,
издадени за този период и сумата от 109.93, 60 лева, представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура /посочени подробно в извлечение от
сметка на ответника по кл. №**********. Твърди се още, че по издадена по ч.
гр. дело №418/2020 г. по описа на ДРС заповед за изпълнение длъжникът е
подал възражение с мотива, че не дължи изпълнение на вземането. С оглед на
изложеното ищецът предявява своята претенция с настоящия иск и моли за
неговото уважаване. Твърди, че до подаването на исковата молба дължимите
суми по фактурите не са заплатени. Претендира сторените в производството
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначен
на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител на ответника, в който
се оспорват изцяло исковете, като се сочи, че не е доказано по какъвто и да е
начин, че ответникът е клиент на дружеството като собственик или ползвател
на обекта, в който е консумирана ел. енергия, поради което се моли за
отхвърляне на исковата претенцията.
В с.з. страните редовно призовани не се явяват.
В представено по делото писмено становище ищецът, чрез своя
процесуален представител – юрисконсулт заявява, че поддържа исковата
претенция изцяло, счита исковете за доказани по основание и размер и моли
съда да ги уважи в пълен размер. Претендира разноски в настоящото и
заповедното производство.
В съдебно заседание за ответника се явява назначения особен
представител – адв.Ю.Д. от АК – Варна, която в устните състезания заявява,
че договора за достъп и пренос е сключен между ищеца и лицето Елисей
Добрев , но не с ответника по настоящото дело.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа
страна.
2
Видно от материалите по приложеното ч. гр. дело №418/2020 г. по
описа на ДРС, ищецът в настоящото производство – „Енерго Про Продажби“
АД подал на 26.06.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за консумирана и незаплатена ел.
енергия по фактури, издадени в периода от 02.06.2017 г. до 13.11.2019 г., за
обект, находящ се на адрес: с.Б., обл. В., с клиентски номер във връзка с
продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен под абонатен
№**********. Въз основа на заявлението била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №238/29.06.2020 г. в полза на
дружеството за сумата от 398.80 лева, представляваща главница за
незаплатена ел. енергия и сумата от 109, 93 лева, представляваща мораторна
лихва от сбора от лихвите за всяка фактура, считано от датата на падежа на
съответната фактура до 13.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
26.06.2020 г. до окончателното изплащане, както и сторените в
производството разноски в общ размер на 75 лева. Поради връчването на
заповедта на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, заповедният съд дал
указания на заявителя да предяви искове за вземанията си.
По делото е представена справка за потреблението от клиентски
номер ********** към дата 22.06.2020 г. и извлечение за фактури и плащания
към същата дата. Представени са и фактури с посочените в тях количества ел.
енергия за обект № **********, както следва:фактура с дата 02.06.2017г. за
сумата от 130.74 лв. и лихва 38.80 лв., фактура от 13.06.2017г. за сумата от
121.84 лева и лихва 35.08.лв., фактура от 11.07.2017г.за сумата от 103.22 лева
и лихва 28.82 лева, фактура от 13.06.2018г. за сумата от 37.60 лева и лихва 7
лв., фактура от 13.11.2019г. за сумата от 5.40 лева и лихва от 23 стотинки.
Представени са и Общите условия на дружеството, действали през
процесния период.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на иска: Правното основание на иска е чл. 422 от
ГПК, като същият е предявен при спазване на особените процесуални
изисквания на чл. 415 вр. чл. 414 от ГПК и е процесуално допустим.
3
По основателността на иска: Предмета на установителния иск е
вземането на кредитора по смисъла на чл. 410 от ГПК, поради което в тежест
на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване
наличието на паричното задължение, както и неговия размер, наличието на
облигационна връзка между страните, и основанието на което правото е
възникнало, също така и количеството на реално потребената от ответника
електроенергия и извършването на фактурираната от ищеца услуга за
възстановяване на електрозахранването, а в тежест на ответника бе да
установи релевираните от него правоизключващи, правопогасяващи или
други възражения срещу правото на ответника.
Правоотношенията между ищцовото дружество, като
електроразпределително дружество и ответника, като краен потребител на
електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба /доставка/
на електрическа енергия. Поради специфичния характер на тези договори, то
правата и задълженията на страните по тях се регламентират с разпоредби от
Закона за енергетиката и от Общите условия на „Енерго-Про Продажби“ АД,
издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, действащи към
датата на предоставяне на енергията на ответника. В чл. 4 ал.1 от Общите
условия, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо
лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“АД, което ползва
ел. енергия в домакинството си и закупува същата от „Енерго – Про
Продажби“ АД. В случая облигационната връзка между страните безспорно е
доказана, като по делото не е представено доказателство през процесния
период собственик или ползвател в обекта да е било друго лице. Напротив,
видно от представените писмени доказателства от ищеца е, че в
информационната система на ищцовото дружество като потребител за
процесният обект е бил вписан именно ответникът в качеството му на
собственик на имота, в който ще ползва ел. енергия. Правното основание, от
което произтичат вземанията е чл. 17 т.2 от Общите условия, който гласи, че
потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи
условия. По делото не се оспори и че през този период реално е било
доставено и потребено отчетеното количество ел. енергия, остойностена с
4
процесните фактури. При това положение цената за ползваната ел. енергия и
съответно таксата за включване се дължат от ответника, поради което главния
иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в предявения
размер.
Във връзка с направеното възражение от страна на процесуалния
представител на ответника ,че ЯС. СТ. Г. формално не е клиент на „Енерго
про продажби“ АД , следва да се отбележи , че съгласно практиката на ВКС –
решение №205/28.02.2019г. по гр.дело № 439 по описа на ВКС, ГК качеството
на потребител , съответно длъжник на цената на ел.енергия има лицето което
е собственик , ползувател или се намира във фактическо владение на имота.
Предвид изхода на делото ответникът дължи на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК на „Енерго - Про Продажби“АД съдебни разноски в исковото
производство в доказан общ размер на 550 лева, от които 100 лева заплатена
държавна такса в исковото и заповедното производство, 150 лева
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производство и
300 лева възнаграждение за особен представител.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и относно разноските,
направени в заповедното производство, съобразно изхода на настоящия спор.
Поради това и ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските в
заповедното в размер на 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ
СТРАНИТЕ, че ответникът ЯС. СТ. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Б., ул.“П.“
№*, обл. В. ДЪЛЖИ на „Енерго – Про Продажби“АД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик"
№258, „Варна Тауърс - Г" сумата от 398, 80 лева /триста деветдесет и осем
5
лева и осемдесет стотинки/ представляваща сбор от главници за незаплатена
ел. енергия по фактури, издадени за периода от от 02.06.2017 г. до 13.11.2019
г. за обект с клиентски №********** във връзка с продажба на ел. енергия за
обект на потребление, заведен под абонатен №**********, находящ се на
адрес: с.Б., ул.“П.“ №*, обл. Варна и сумата от 109, 93 лв. /сто и девет лева и
93ст./, обща стойност на мораторната лихва върху всяка една от
претендираните фактури, считано от съответните им падежи до 22.06.2020 г.,
за които суми е издадена Заповед №238/29.06.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №418/2020 г. по описа
на РС – Девня, на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
ОСЪЖДА ЯС. СТ. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Б. ул.“П.“ №*, обл.
Варна ДА ЗАПЛАТИ на на „Енерго – Про Продажби“АД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик"
№258, „Варна Тауърс - Г" сумата от 550 лева /петстотин и петдесет лева, 00
ст./, представляваща сторени в заповедното и в исковото производство
разноски, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6