Р Е Ш Е Н И Е
№ 127 16.01.2020 година град Омуртаг
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Омуртаг
на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар Стела Викторова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №65 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
следното:
Предявен е установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „Енерго Про – Продажби“ АД със седалище ***,
представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г.
К., действащи чрез пълномощника си М. М. – юрисконсулт, твърди в исковата си молба, че че
ответникът бил клиент на дружеството ищец, с клиентски № **********, във връзка
с продажба на ел. енергия за обект с абонатен № **********, находящ се на
адрес: гр. Омуртаг, ***, като облигационните им отношения били регламентирани с
Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго Про – Продажби“ АД,
приети на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР /към момента КЕВР/ и са
цитирани текстовете от посочените общи регламентиращи задълженията ан
потребителя. Посочено е в молбата, че за консумираната от ответника ел. енергия,
за периода от 13.03.208 г. до 13.06.2018 г. са издадени четири фактури и такса
възстановяване, като подробно са описани същите, за сумата общо в размер на 507.33
лева, както и че върху тази сума била начислена мораторна лихва от падежа на
всяка фактура до 14.09.2018 г. Сочи се в молбата, че в полза на ищеца била
издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК, по ЧГД № 416/2018 г.,
по описа на РС – Омуртаг и поради подадено възражение от ответника ищецът
предявява настоящия установителен иск. Претендира се да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение, а
именно: сумата от 507.33 лева, представляваща главница за консумирана и
незаплатена от ответника ел. енергия и такса възстановяване по фактури, издадени
за периода от 13.03.2018 г. до 13.06.2018 г., за обект с абонатен № **********,
находящ се в град О.*** сумата от 18.74 лева - мораторна лихва върху главницата
за периода от датата на падежа на задължението по всяка от издадените фактури
до 14.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до съда, до окончателното заплащане на сумата. Претендират се
направените от ищеца деловодни разноски в исковото и заповедното производства. В
съдебно заседание ищецът редовно призован се представлява от ю. к. М., който
поддържа иска.
Ответникът Б.М.Х., с адрес ***, се представлява от назначения му
особен представител – адв. А. ***, която оспорва иска по размер и основание и
моли да бъде отхвърлен. Твърди, че Х. не е процесуално легитимиран да бъде
ответник по иска, тъй като нямало данни да е собственик на имота и оспорва факта,
че спрямо Х. са влезли в сила Общите условия към ДПЕЕ, тъй като нямало
доказателства за публикуването им в местен вестник – на територията на Общ. О.
и Област Т.. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК особения представител на
ответника е подал писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК. В отговора особеният представител на ответника оспорва иска по
основание и размер. Твърди, че ответникът не бил процесуално легитимиран, тъй
като нямало данни процесния обект да е негова собственост или да е ползвател на
имота. Посочва, че ОУ ДПЕЕ не били влезли в сила по отношение на ответника, тъй
като липсвали доказателства за публикуването им в един местен всекидневник на
територията на Общ. О. или Област Т., съгласно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ.
Поставя въпроса дали е сменян електромера и има ли протокол за това, през
периода 24.03.2018 г. – 23.04.2018 г., поради това, че от справката за
потребление приложена към исковата молба имало информация за два електромера за
един и същ абонат и били издадени две фактури за посочения период. Изтъква, че
фактура № **********/08.05.2018 г. била издадена за начислена сума за
възстановяване на захранване, а съгласно чл. 21, ал. 1 от ОУ ДПЕЕ,
възстановяването на захранването с ел. енергия се осъществявало след отпадане
на основанието за прекъсване, което предполагало заплащането на стари задължения.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка
с представените по делото доказателства приема за установено следното:
По подадено заявление от кредитора е образувано ЧГД № 416/2018
г., по описа на РС – Омуртаг, по което съдът е издал Заповед за изпълнение № 1106
от 01.11.2018 г., с която е разпоредил длъжникът Б.М.Х., да заплати на „Енерго
Про – Продажби“ АД - гр. В., следните суми: сумата от 507.33 лева, представляваща
главница за консумирана и незаплатена от ответника ел. енергия и такса
възстановяване по фактури, издадени за периода от 13.03.2018 г. до 13.06.2018 г.,
за обект с абонатен № **********, находящ се в град О. ***, сумата от 18.74
лева - мораторна лихва върху главницата за периода от датата на падежа на
задължението по всяка от издадените фактури до 14.09.2018г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението, както и за сумата в размер на 25.00
лева, представляваща направени деловодни разноски по делото за внесена държавна
такса и за сумата в размер на 50.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е била указана възможността да предяви
установителен иск и в законовия едномесечен срок кредиторът е предявил
настоящия установителен иск. Предметът на настоящото исково производство е да
се установи наличието на визираното от издадената заповед за изпълнение вземане.
Като доказателства по делото са приети и приложени материалите по ЧГД № 416/2018
г., по описа на РС – Омуртаг, по което е издадената цитираната по-горе заповед
за изпълнение. Приложени са и представените от ищеца с исковата молба документи.
Видно е от приложеното извлечение от сметка към 14.09.2018 г., че от ищцовото
дружество са издадени пет броя фактури на Х., в качеството му на клиент на
дружеството, с клиентски № **********, за обект с абонатен № **********, находящ се в град О.
***, за периода 13.03.2018 г. - 13.06.2018 г., за консумирана ел. енергия и
платена такса за възстановяване на захранване, за сумата общо в размер на 507.33
лв., а именно: фактура № **********/13.03.2018 г. за консумирана електрическа
енергия през периода от 24.01.2018 г. до 23.02.2018 г., за сумата от 179.20 лв.,
с падеж 02.04.2018 г.; фактура № **********/13.04.2018 г. за консумирана
електрическа енергия през периода от 24.02.2018 г. до 23.03.2018 г., за сумата от
197.65 лв., с падеж 02.05.2018 г.; фактура № **********/08.05.2018 г. за възстановяване
на захранването /електромер/), за сумата от 19.00 лв., с падеж 08.05.2018 г.; по
фактура № **********/14.05.2018 г. за консумирана електрическа енергия през
периода от 24.03.2018 г. до 23.05.2018 г., за сумата от 95.00 лв., с падеж
01.06.2018 г.; фактура № **********/13.06.2018 г. за консумирана електрическа енергия
през периода от 24.04.2018 г. до 23.05.2018 г., за сумата от 16.48 лв., с падеж
02.07.2018 г. Описаните фактури са приети и приложени като писмени
доказателства по делото. Приложена е справка за потреблението към 11.01.2-019 г.,
в която са отразени издадените фактури на Х. за посочения по-горе абонатен номер,
за периода на консумация от 24.01.2017 г. до 23.11.2018 г., абонатния номер, съответните
периоди на консумация по всяка фактура от номера на електромера консумираната ел.
енергия за всеки период и стойността на фактурата, като в справката са отразени
и посочените пет фактури. Последните са отразени и в приложеното извлечение за
фактури и плащания към 11.01.2019 г. на Х.. Приложени са по делото Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, приложими
към периода на издаване на фактурите и периодите на консумация, като според чл.
17, ал. 2 от същите потребителят се задължава да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина определени в
общите условия, а чл. 38 от същите регламентира, че в случай на неизпълнение на
това задължение потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден. Приложено е Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на
ДКЕВР, с което цитираните общи условия са одобрени. Приложени са и страници от вестниците
„Репортер“ и „Дневник“ от 30.11.2007 г. за удостоверяване публикуването на
общите условия. Приложени са и страници от вестник „Черно море“ и вестник „Труд“
от 15.02.2017 г., на които е публикувано уведомление „Енерго Про – Продажби“ АД
– гр. В., до клиентите на дружеството, че пори отмяна, с Решение № 795 от
20.01.2017 г. на ВАС, на Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДЕКВР, с което
били одобрени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД /в сила от 07.09.2014 г. /, считано от 15.02.2017 г. били
приложими именно общите условия одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на
ДКЕВР. Изрично е уточнено, че същите са публикувани на интернет страницата н
адружесвото. Приложен е по делото Протокол № М 4068028/11.04.2018 г. за
монтаж/демонтаж на електромер, от който се установява, че на 11.04.2018 г. е
извършена подмяна на електромера на клиента Б.Х., кл. № **********, за обект с
абонатен № **********, находящ се в град О. ***, като Х. е подписал протокола в
Качеството на клиент.
Според заключението по извършена съдебно – счетоводна
експертиза Ответника Б.Х.
има просрочени, неизплатени задължения към „Енерго - Про Продажби“ АД, по пет
броя фактури, издадени за периода 13.03.2018 г. - 13.06.2018 г., за консумирана
ел. енергия и платена такса за възстановяване на захранване, чиито общ размер е
507.33 лв., като размера на зъдълженията му по всяка една от фактурите е както
следва: 179.20 лв. е задължението по фактура № **********/13.03.2018 г. за
консумирана електрическа енергия през периода от 24.01.2018 г. до 23.02.2018 г.,
с падеж 02.04.2018 г. 197.65 лв. е задължението по фактура № **********/13.04.2018
г. за консумирана електрическа енергия през периода от 24.02.2018 г. до
23.03.2018 г., с падеж 02.05.2018 г.; 19.00
лв. е задължението по фактура № **********/08.05.2018 г. за възстановяване на
захранването (електромер), с падеж 08.05.2018 г.; 95.00 лв. е задължението по
фактура № **********/14.05.2018 г. за консумирана електрическа енергия през
периода от 24.03.2018 г. до 23.05.2018 г., с падеж 01.06.2018 г. 16.48 лв. е
задължението по фактура № **********/13.06.2018 г. за консумирана електрическа
енергия през периода от 24.04.2018 г. до 23.05.2018 г., с падеж 02.07.2018 г. Според
заключението Размера на мораторната лихва за периода от 03.04.2018 г. до
14.09.2018 г. върху неплатените пет фактури за консумирана ел. енергия възлиза
на 18.73 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като
уточнява, че размера на мораторната лихва може да бъде 18.73 лв. или 18.74 лв. в
зависимост от използвания за изчисляване на лихвите програмен продукт.
Предвид изложените данни и обсъдените доказателства
съдът намира, че предявеният иск е основателен. По своята правна природа установителния иск по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, за разлика от общия установителен иск по чл. 124 ал. І от ГПК,
няма самостоятелен произход. Неговият произход е обусловен от предходно образувано заповедно производство, което при
оспорване на заповедта за изпълнение от длъжника чрез възражение по чл. 414 от ГПК се трансформира в исковото производство. Както бе посочено по-горе предметът на настоящото исково
производство е да се установи наличието на конкретно вземане на ищеца визирано
в конкретната издадена заповед за незабавно изпълнение. В случая по ЧГД № 416/2018
г., по описа на РС – Омуртаг е издадена Заповед за изпълнение № 1106 от 01.11.2018
г., с която е разпоредено ответникът по настоящото производство да изплати на
ищеца следните суми: сумата от 507.33 лева, представляваща главница за
консумирана и незаплатена от ответника ел. енергия и такса възстановяване по
фактури, издадени за периода от 13.03.2018 г. до 13.06.2018 г., за обект с
абонатен № **********, находящ се в град О. ***, сумата от 18.74 лева -
мораторна лихва върху главницата за периода от датата на падежа на задължението
по всяка от издадените фактури до 14.09.2018г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението, както и за сумата в размер на 25.00
лева, представляваща направени деловодни разноски по делото за внесена държавна
такса и за сумата в размер на 50.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение. Особеният представител на ответника оспорва обстоятелството, че
ищецът е изпълнил задължението си по чл. 98а от ЗЕ, тъй като не е публикувал Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби“ АД в местен всекидневник. Обстоятелствата че от много години не се
издава местен вестник за региона, в който
ответникът живее - гр. О. както и че в града никога не е бил издаван
всекидневник, са от кръга на общоизвестните на съда факти. С оглед на това
обстоятелство е налице обективна невъзможност общите условия да бъдат
публикувани в местен всекидневник. Във връзка със съображенията, че общите
условия не били публикувани във вестник в обл. Т., следва да се посочи, че е общоизвестно
и обстоятелството, че не се издават всекидневници на територията на областта, а
изискването на закона е публикацията да е във всекидневник. Наред с това
публикуването на общите условия във вестник издаван в друго населено място в
областта, извън гр. Омуртаг, не би могло да се приеме за публикуване в местен
всекидневник. По делото ищецът е представил писмени доказателства относно
публикуването на общите условия в централни всекидневници и са налице данни по
делото, че общите условия са публикувани на интернет страницата на ищеца, което
води до извод, че са публично известни по смисъла на 98а от и ответникът, като
клиент на дружеството, е имал възможност да се запознае с тях. Предвид
изложеното съдът счита, че ищецът може да се позовава на цитираните по- горе
обши условия. Съдът не споделя изложените съображения, че Х. не бил процесуално
легитимиран да бъде ответник по иска, тъй като нямало данни да е собственик на
имота. От събраните по делото доказателства се установява, че партидата за
обект с абонатен № **********, находящ се в град О. ***, е именно на името на Х.,
като клиентския номер на последния е № **********. Наред с това Х. е подписал в
качеството на клиент на ищцовото дружество Протокол № М 4068028/11.04.2018 г. за
монтаж/демонтаж на електромер. От събраните по делото доказателства, включително
от заключението по извършената съдебно – счетоводна експертиза, което съдът
приема като безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, ответникът е
клиент на ищцовото дружество по договор за доставка на ел. енергия за обект с абонатен
№ **********, находящ се в град О.***, с клиентски № ********** и че като такъв
не е извършил плащане по пет броя фактури, издадени за периода 13.03.2018 г. -
13.06.2018 г., за консумирана ел. енергия и платена такса за възстановяване на
захранване, за сумата общо в размер на 507.33 лв. Предвид изложеното съдът
намира, че исковата претенция следва да се уважи. Съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото
производство следва да се произнесе по дължимостта на разноските направени в
заповедното производство, включително и когато не е налице изменение на същите.
Предвид обстоятелството, че предявеният иск се уважава изцяло ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените деловодни разноски в
заповедното производство. С оглед обстоятелството, че с издадената по същото
заповед за изпълнение е разпоредено Х. да заплати на кредитора разноски в общ
размер от 75.00 лева, сума включваща сумата от 25.00 лева, представляваща
направени деловодни разноски по делото за внесена държавна такса, т. е. такса в
минимален размер предвиден в чл. 12, т. 1 от ТДТССГПК и сумата в размер на
50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, също в минималния
размер съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК /ред. ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г. /, във
връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, то ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в
заповедното производство в общ размер от 75.00 лева. Предвид претенцията на
ищеца за присъждане на деловодни разноски в исковото производство и с оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 675.00 лева, включваща направени
разноски за внесена държавна такса, внесен депозит за извършване на експертиза,
внесен депозит за назначаване на особен представител и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422 от ГПК, че съществува вземането на „Енерго Про – Продажби“ АД
със седалище *** , представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г.
К., от длъжника Б.М.Х., с адрес ***, ЕГН ********** по Заповед за изпълнение № 1106
от 01.11.2018 г., с правно основание чл. 417 от ГПК, постановена по ЧГД № 416/2018
г., по описа на РС – Омуртаг, относно следните суми: сумата от 507.33 лева, представляваща
главница за консумирана и незаплатена от ответника ел. енергия и такса
възстановяване по фактури, издадени за периода от 13.03.2018 г. до 13.06.2018 г.,
за обект с абонатен № **********, находящ се в град О.***, сумата от 18.74 лева
- мораторна лихва върху главницата за периода от датата на падежа на
задължението по всяка от издадените фактури до 14.09.2018г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.10.2018 г. - датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Б.М.Х., с адрес ***, ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго Про – Продажби“ АД със седалище ***, представлявано от П.
С. С., Я. М. Д. и Г.
К., сумата от 75.00 /седемдесет и пет/ лева, представляваща направени разноски
по заповедното производство за
платена държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
Б.М.Х., с адрес ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго Про – Продажби“ АД
със седалище ***, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г.
К., сумата от 675.00/шестстотин седемдесет и пет/ лева, включваща направени
разноски за внесена държавна такса, внесен депозит за извършване на експертиза,
внесен депозит за назначаване на особен представител и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС - Търговище в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА