РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Ловеч, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на четиринадесети
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно
наказателно дело № 20244300200278 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.32, ал.1 във вр. с чл.16 от ЗПИИРКОРНФС.
Делото е образувано по изпратено от Федерална република Германия,
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на Решение № 588883244530 на Федерална република
Германия, постановено на 21.08.2023 г., влязло в законна сила на 22.09.2023 г.,
с което е наложена финансова санкция общ в размер на 88,50 евро (осемдесет
и осем евро и петдесет цента) евро, с левова равностойност по фиксинга на
БНБ към датата на решението лева 173,10 /сто седемдесет и три лева и десет
стотинки/ лева на българския гражданин А. А. М., роден на 05.09.1967 г., ЕГН
**********, от с. Б., общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „***“ № 1, за извършено от
него административно нарушение на територията на Федерална република
Германия на 31.05.2023 г., 08:31 ч. сутринта в 74547 Унтермюнкхайм, В19,
светофари за пешеходци, като водач на товарен автомобил DAF ---------- е
превишил максимално разрешената скорост в населените места с 13 км/час.
Допустимата скорост е 50 км/час. Установената скорост след приспадане на
1
толеранса е 43 км/час.
Административното нарушение е съгласно чл. 41, ал. 1 във връзка с
Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата (StVO); чл. 24
от Закона за движение по пътищата (StVG), 11.1.2 от федералния каталог за
финансови санкции (BKat).
В съдебно заседание представятелят на Окръжна прокуратура – Ловеч –
прокурор Т. П. счита, че са налице условията на българския закон за
признаване на решението на германските власти, с което е наложена
финансовата санкция спрямо засегнатото лице.
Засегнатото лице А. А. М., редовно призован, не се явява, като същият е
представил писмени доказателства за извършено пълно плащане.
Ловешкият окръжен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и взе предвид становището на страните, приема за установено
следното:
По делото е приложено Удостоверение по чл.4 от Рамково решение №
2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение №
588883244530 на Федерална република Германия, постановено на 21.08.2023
г., влязло в законна сила на 22.09.2023 г., с което е наложена финансова
санкция общ в размер на *************) евро, с левова равностойност по
фиксинга на БНБ към датата на решението лева *************** лева на
българския гражданин А. А. М., роден на ******** г., ЕГН **********, от с.
Б., общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „***“ № 1, за извършено от него
административно нарушение на територията на Федерална република
Германия на 31.05.2023 г., 08:31 ч. сутринта в 74547 Унтермюнкхайм, В19,
светофари за пешеходци, като водач на товарен автомобил DAF ---------- е
превишил максимално разрешената скорост в населените места с 13 км/час.
Допустимата скорост е 50 км/час. Установената скорост след приспадане на
толеранса е 43 км/час.
Административното нарушение е съгласно чл. 41, ал. 1 във връзка с
Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата (StVO); чл. 24
от Закона за движение по пътищата (StVG), 11.1.2 от федералния каталог за
финансови санкции (BKat).
Според съда е налице годно изпълнително основание – решение за
налагане на финансова санкция, придружено с Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС. Въз основа на решението за
налагане на финансова санкция, постановено от Федерална република
Германия, влязло в сила на 22.09.2023 г., засегнатото лице е осъдено да
заплати общо сумата в размер на 88,50 евро, като в удостоверението изрично е
посочено, че основанието за налагане на санкцията е нарушение съгласно чл.
41, ал. 1 във връзка с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по
пътищата (StVO); чл. 24 от Закона за движение по пътищата (StVG), 11.1.2 от
2
федералния каталог за финансови санкции (BKat).
Деянието, за което е наложена финансова санкция, чието признаване се
иска, се изразява в нарушение на територията на Федерална република
Германия на 31.05.2023 г., 08:31 ч. сутринта в 74547 Унтермюнкхайм, В19,
светофари за пешеходци. Като водач на товарен автомобил DAF ---------- А. А.
М. е превишил максимално разрешената скорост в населените места с 13
км/час. Допустимата скорост е 50 км/час. Установената скорост след
приспадане на толеранса е 43 км/час.
Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, не се изисква двойна
наказуемост за деяния, които представляват поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата.
Финансовата санкция, чието признаване се иска от Федерална
република Германия е наложена на засегнатото лице за извършено от него
административното нарушение е съгласно чл. 41, ал. 1 във връзка с
Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата (StVO); чл. 24
от Закона за движение по пътищата (StVG), 11.1.2 от федералния каталог за
финансови санкции (BKat).
Българският ЗПИИАКОРНФС не изисква да е налице двойна
наказуемост, когато финансовата санкция е наложена за поведение, с което се
нарушават правилата за движението по пътищата, поради което и българският
съд няма задължение да изследва въпроса, описаното в удостоверението
нарушение дали представлява нарушение по българското законодателство.
В този смисъл е налице влязъл в сила в държава-членка на ЕС акт за
налагане на задължение за плащане, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1
ЗПИИАКОРНФС.
След обсъждане на основанията по чл. 35 ЗПИИАКОРНФС, няма
основание българският съд да постанови отказ от признаване и изпълнение на
наложената финансова санкция, доколкото не е налице нито една от
посочените в този текст на закона хипотези.
Доколкото на засегнатото лице е наложена финансова санкция в евро,
съобразявайки се с разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС вр. чл. 16,
ал. 8 ЗПИИАКОРНФС, съдът определи равностойността на общия размер на
сумата **** евро в български лева по фиксирания курс на Българска народна
банка - 1,95583 лв. за евро в деня на постановяване на решението –
***********лева.
Предвид изложеното, съдът прие, че в случая са налице условията за
признаване на решението на Федерална република Германия за налагане на
финансова санкция спрямо българския гражданин А. А. М., ЕГН **********,
в установения размер.
Налице са обаче и предпоставките на чл. 33 вр. чл. 17 от
ЗПИИАКОРНФС, доколкото по делото се събраха доказателства, че глобата е
била изплатена изцяло от засегнатото лице на 22.07.2024 г. в издаващата
3
държава.
Ето защо и на основание чл. 33 вр. чл. 17 от ЗПИИАКОРНФС, от
наложената финансова санкция в размер на 88,50 /осемдесет и осем евро и
петдесет цента/ евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата
на решението ***********лева, бе приспадната изцяло сумата от **********
евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на решението
********** лева, поради нейното пълно плащане.
С оглед на горното, макар и решението на Федерална република
Германия да бе признато от българския съд, то не подлежи на изпълнение,
защото наложената глоба на засегнатото лице във Федерална република
Германия, е била изцяло заплатена преди датата на постановяване на
настоящето решение.
На основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС разноските направени за
превод на процесното наказателно постановление в размер на 75.00
/седемдесет и пет/ лева се поемат от Република България като изпълняваща
държава.
По изложените съображения и на основание чл.32, ал.1, във връзка с
чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 588883244530 на Федерална република
Германия, постановено на 21.08.2023 г., влязло в законна сила на 22.09.2023 г.,
с което е наложена финансова санкция общ в размер на 88,50 евро (осемдесет
и осем евро и петдесет цента) евро, с левова равностойност по фиксинга на
БНБ към датата на решението ********лева на българския гражданин А. А.
М., роден на ---------- г., ЕГН **********, от с. Б., общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул.
„***“ № 1, за извършено от него административно нарушение на територията
на Федерална република Германия на 31.05.2023 г., 08:31 ч. сутринта в 74547
Унтермюнкхайм, В19, светофари за пешеходци, като водач на товарен
автомобил DAF ---------- е превишил максимално разрешената скорост н
васелените места с 13 км/час. Допустимата скорост е 50 км/час. Установената
скорост след приспадане на толеранса е 43 км/час.
ПРИСПАДА на основание чл. 33 вр. чл. 17 от ЗПИИАКОРНФС, от
наложената финансова санкция в размер на ******** евро с левова
равностойност по фиксинга на БНБ към датата на решението **********лева,
сумата от ********* евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към
4
датата на решението ************** лева, поради нейното пълно плащане.
На основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС разноските направени за
превод на процесното наказателно постановление в размер на 75.00
/седемдесет и пет/ лева се поемат от Република България като изпълняваща
държава.
ДА СЕ УВЕДОМИ за решението Федерална република Германия.
КОПИЕ от уведомлението да се изпрати на Министерството на
правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд
гр. В. Търново в 7- дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5