Номер 245203.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София1-ви граждански
На 03.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503569 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по две частни жалби – 44765/27.05.2020 г. по описа на СГС,
депозирана от „РМС Тауър“ ЕООД против определение от 24.02.2020 г. по т.д. №
5989/2016 г. на СГС, VІ-17 състав и частна жалба вх. № 82877/13.08.2020 г. по описа на
СГС, депозирана от „РМС Тауър“ ЕООД против определение от 13.07.2020 г. по т.д. №
5989/2016 г. на СГС, VІ-17 състав . И двете части жалби са бланкетни, с твърдение за
неправилност и незаконосъобразност на съответното определение.
Насрещната страна в производството – „Уникредит Булбанк“ АД не е депозирала
отговори на частните жалби.
Настоящият състав, като обсъди доводите на жалбоподателя и представените
доказателства, намира следното:
Т.д. № 5989/2016 г. на СГС, VІ-17 състав е образувано по искова молба на
„Уникредит Булбанк“ АД против „РМС Тауър“ ЕООД и е приключило с решение от
01.11.2019 г. въззивни жалби срещу първоинстанционното решение са подали и двете
страни. С разпореждане от 20.12.2019 г. СГС е указал на този жалбоподател, в 7-дневен
срок да представи по делото доказателство за платена държавна такса по сметка на САС
в размер на 42 245.93 лева, както и препис от жалбата на насрещната страна, с
предупреждение, че при неизпълнение на указанията депозираната жалба ще бъде
върната. В срока за изпълнение на указанията е представен препис от жалбата и е
депозирана молба от 05.02.2020 г. с искане за освобождаване от внасяне на държавна
такса, с оглед финансовото състояние на дружеството и невъзможността му да заплати
определената такса. С обжалваното определение от 24.02.2020 г. СГС е оставил без
уважение искането с мотиви, че в чл. 83, ал. 2 ГПК е предвидена възможност за
освобождаване от внасяне на държавна такса само на физически лица, които не могат да
я заплатят. Същото е връчено на жалбоподателя на 20.05.2020 г., а на 27.05.2020 г. е
депозирана частна жалба срещу него без внесена държавна такса.
С разпореждане от 29.05.2020 г. СГС е указал на „РМС Тауър“ ЕООД, че следва в
7-дневен срок от съобщението за представи доказателства за платена държавна такса по
сметка на СГС в размер на 15 лева, с предупреждение, че при неизпълнение на
указанието частната жалба ще бъде върната, което разпореждане е връчено на
06.07.2020 г. С молба от 10.07.2020 г. жалбоподателят е депозирал молба за
освобождаване от внасяне на държавна такса, с оглед финансовото състояние на
дружеството и невъзможността му да заплати определената такса. С определение от
13.07.2020 г. СГС е оставил без уважение искането с мотиви, че в чл. 83, ал. 2 ГПК е
1
предвидена възможност за освобождаване от внасяне на държавна такса само на
физически лица, които не могат да я заплатят. Същото е връчено на жалбоподателя на
06.08.2020 г., а на 13.08.2020 г. е е депозирана частна жалба срещу него без внесена
държавна такса.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира
следното от правна страна:
Частните жалби са депозирани от процесуално легитимирано лице, срещу
обжалваеми актове, в законоустановения срок. По тях не е събрана дължимата се
държавна такса, но настоящият състав намира, че доколкото от една страна се касае до
обжалване на определение, с което е поискано освобождаване от държавна такса и до
разрешаване на този въпрос такса не следва да се дължи, а от друга страна, предвид
доказателствата по делото, видно от които „РМС Тауър“ ЕООД не внася държавни
такси по никоя от депозираните жалби, като в същото време обжалва всеки акт на съда,
държавната такса следва да бъде събрана при условията на чл. 77 ГПК.
Разгледана по същество, жалбите са неоснователни предвид следното:
Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда възможност съдът да признае
невъзможност за заплащане на държавна такса и разноски по отношение на физическо
лице. Законът изрично е изключил общото приложение на тази норма по отношение на
юридически лица. По отношение на юридическите лица – търговци неприложимостта
на разпоредбата произтича най-вече от презумпцията, че същите са платежоспособни,
което състояние е необходимо за извършване на търговска дейност и за сигурността на
оборота. Изпадането на дружеството в състояние на неплатежоспособност законът
свързва с възникване на задължение за търговеца в 30-дневен срок да поиска от
окръжния съд по седалището си да открие производство по несъстоятелност – чл. 626,
ал. 1 ТЗ. Дори при открито производство по несъстоятелност неплатежоспособното
дружество не е освободено от заплащане на разноски от всички дела, по които е страна.
Не се дължи, и то само авансово, държавна такса само по делата за попълване на масата
на несъстоятелността и отменителни искове – чл. 620, ал. 5 ТЗ, чл. 649, ал. 6 ТЗ и чл.
694, ал. 1 ТЗ. По дела, различни от посочените, неплатежоспособният длъжник дължи
държавна такса.
Посоченото обосновава извод, че исканията на юридическо лице да бъде
освободен от държавна такса в общия случай е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение. Обжалваните определения са правилни, а частните жалби срещу тях
следва да бъдат оставени без уважение.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 44765/27.05.2020 г. по описа
на СГС, депозирана от „РМС Тауър“ ЕООД против определение от 24.02.2020 г. по т.д.
№ 5989/2016 г. на СГС, VІ-17 състав и частна жалба вх. № 82877/13.08.2020 г. по описа
на СГС, депозирана от „РМС Тауър“ ЕООД против определение от 13.07.2020 г. по т.д.
№ 5989/2016 г. на СГС, VІ-17 състав.
ОСЪЖДА „РМС ТАУЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Будапеща“ № 20, ет. 3, ап. 1, да заплати в бюджета на
съдебната власт по сметка на Апелативен съд – София, сумата 30 (тридесет) лева –
държавна такса по производството пред САС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3