Р Е Ш Е Н И Е
№ …….............../22.10.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХX състав, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКИЧЕВ
като разгледа гр. д. № 3992 по
описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК и е инициирано по молба вх. № 63665/02.09.2019 г. на ищцата по насрещния
иск Н.М.Д., за поправка на ОФГ допусната в последният абзац от диспозитива на постановеното по делото Решение № 3384/19.07.2019 г., като се
осъди Н.К.К. да заплати на Н.М.Д. сумата от 42,86 лв.
внесена държавна такса по насрещния иск, 336,54 лв. разноски по иска по чл. 31,
ал.2 от ЗС на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и сумата от 41,90 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по първоначалния иск с правно
основание чл. 57, ал.2 от СК.
В срока по чл. 247, ал.2 от ГПК насрещната страна
Н.К.К. не е депозирал становище по молбата за
поправка на ОФГ.
Съдът намира молбата за частично основателна по следните съображения:
В мотивите на решаващият състав е посочено, че на
Н.Д. като ответник по първоначалния иск с правно основание чл. 57, ал.2 от СК
следва да се присъди сумата от 41,90 лв. за заплатено от Д. адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска на Н.К., на основание чл.
78, ал.3 от ГПК. Отразено е също, че като ищца по насрещния иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС на Д. следва да ѝ се присъдят разноски
съобразно постигнатия правен резултат от общо 336,54 лв., на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК, от претендираните със списъка по чл. 80
от ГПК 303,00 лв. за държавната такса, 172,00 лв. депозит за вещо лице
(размерът погрешно е посочен от съда в решението, доколкото в списъка по чл. 80
от ГПК е вписана сумата от 177,00 лв., но в срока по чл. 248 от ГПК липсва
сезиране с искане за изменение на решението в частта за разноските) и 550,00
лв. адвокатско възнаграждение. Присъдената от съда сума за разноски по
насрещния иск от 336, 54 лв. е формирана, като е съобразен процентът на
уважената част от претенцията, който е равен на 44 % и съответното му прилагане
към размерите на действително платеното адвокатско възнаграждение, внесеният
депозит за вещо лице и действително платената държавна такса по този иск, която
възлиза на 42,86 лв., а не на 303,00 лв., доколкото последният размер включва и
ДТ внесена от Н.Д. за разглеждане на исковете по спряното гр.д. № 19036/2018 г.
на ВРС. Респективно 44 % от сбора на сумите 42,86 лв. + 172, 00 лв. + 550,00
лв. възлиза на 336,54 лв., т.е. точно на сумата, която в мотивите на решението
си съдът е приел, че се дължи на ищцата по насрещния иск. Следователно искането
за поправка на ОФГ, чрез добавяне към присъдените разноски по насрещния иск на
сумата от 42,86 лв. е неоснователно, доколкото съдът не е формирал извод, че тя
се дължи на страната отделно от сумата от 336,54 лв., а единствено за пълнота в
мотивите е посочил пълният размер на внесената държавна такса по този иск.
Следователно в частта, с която Н.Д. претендира поправка на ОФГ досежно прибавяне в осъдителния спрямо Н.К. диспозитив за раноските на сумата
от 42,86 лв. към вече присъдения размер от 336,54 лв. молбата по чл. 247 от ГПК
следва да се остави без уважение.
Основателно е обаче искането за поправка на ОФГ в
диспозитива на решението досежно
дължимите на Н.Д. разноски, където поради грешка са разменени имената на ищцата
по насрещния иск и тези на ответника, а същевременно в мотивите си съдът е отразил правилно, че
именно в тежест на Н.К. следва да се възложат сумите от 336,54 лв. за разноски
дължими на Н.Д. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК по насрещния иск и 41,90 лв.
по първоначалния на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Налице е несъответствие между формираната истинска воля на съда за
постановяване на решението и нейното външно изразяване, което подлежи на
саниране по реда на чл. 247 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА
ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 3384/19.07.2019 г., постановено по гр.д. № 3992/2018 г. по описа на ВРС, ХX състав, като в диспозитива на решението,
В ЧАСТТА: „ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Н.К.К., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 336,54 лв. (триста тридесет и шест лева и петдесет и четири стотинки), представляваща
сторените в производството по насрещния иск съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК и
сумата от 41,90 лв. (четиридесет и един лева и деветдесет стотинки), представляваща сторените в производството по първоначалния иск съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.“,
ДА СЕ ЧЕТЕ: „ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Н.М.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 336,54 лв. (триста тридесет и шест лева и петдесет и четири стотинки), представляваща
сторените в производството по насрещния иск съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК и
сумата от 41,90 лв. (четиридесет и един лева и деветдесет стотинки), представляваща сторените в производството по първоначалния иск съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.“, на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК.
Настоящото решение е неразделна част от Решение № 3384/19.07.2019 г. и Решение № 3745/21.08.2019 г. за поправка на ОФГ, постановени по гр. д.
№ 3992/2018 г. по описа на ВРС, ХX състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 63665/02.09.2019 г. от Н.М.Д., за
поправка на ОФГ допусната в последният абзац от диспозитива
на постановеното по делото Решение № 3384/19.07.2019 г., В ЧАСТТА, с която се иска да се осъди Н.К.К. да заплати на Н.М.Д. сумата от 42,86 лв. внесена
държавна такса по насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: