Разпореждане по дело №1085/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.276 и следващите от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Д. И. Д., [ЕГН], изтърпяващ наказание “лишаване от свобода“ (считано от 27.05.2025г.) в Затвор – Пловдив, към Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН), оспорва действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията- Началник на Затвор – Пловдив, представляващи нарушение на правата и законните му интереси (респективно, представляващи нарушения на забраната по чл.3 от ЗИНЗС).

Претендира се постановяване на разпореждане, с което органът по изпълнение на наказанията да бъде задължен да прекрати нарушаване на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, като Д. бъде назначен на работа в Затвор – Пловдив.

Ответникът- Началник на Затвор – Пловдив, чрез В. А. Р.- инспектор “Режимна дейност“, правоспособен юрист и пълномощник (лист 115), изразява становище за неоснователност на жалбата (искането).

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по спора.

По допустимостта на искането (жалбата (листи 2-2А)) настоящият състав на съда констатира следното:

Според разпоредбите на чл.276, ал.1 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл.3; 2. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл.3.

А според разпоредбата на чл.277, ал.1 от ЗИНЗС, искането се предявява писмено пред административния съд по местоизпълнение на наказанието или задържането под стража.

С Разпореждане №4898 от 29.05.2025г. (лист 4) от началник на Затвор - Пловдив е изискано незабавно представяне на данни относно оспорваните от Д. действия и бездействия, съгласно чл.276, ал.4 и чл.278 от ЗИНЗС, във връзка с твърденията на Д., че му е отказано назначаване на работа. В определения от съда срок, като приложение към писмо Рег.№2869 от 30.05.2025г. (лист 10, 12) на изпълняващ длъжността (и.д.) началник на Затвор – Пловдив по делото постъпва нарочно Становище Към Рег.№4373/29.05.2025г. (листи 10а-11, 13) от Ц. Д.- ИСДВР (инспектор социална дейност и възпитателна работа) в Затвор – Пловдив.

Според посоченото становище, Д. постъпва в Затвор - Пловдив на 31.05.2024г. Удовлетворено е желанието му за работа и е назначен на работа като ръчник в “Обособено производство“ към Държавно предприятие “Фонд затворно дело“ (ДП“ФЗД“), Териториално поделение (ТП) – Пловдив, за което, на основание чл.173 и чл.174 от ЗИНЗС и чл.35 и чл.166, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), е издадена Заповед №Л-1920 от 26.07.2024г. (лист 74, 94) на изпълняващ длъжността (и.д.) Началник на Затвор – Пловдив. Със Заповед №Л-3149 от 29.11.2024г. (лист 75, 96) на и.д. Началник на Затвор – Пловдив, на основание чл.35 и във връзка с чл.170, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС и докладна записка №11-62-785 от 28.11.2024г. (листи 75а-76, 97-98), Д. е спрян от работа, считано от 29.11.2024г., поради неявяване на работа. Д. е запознат с посочените две заповеди срещу положен от него подпис.

Според Становище Рег.№3139 от 12.06.2025г. (листи 68-70, 86-88) на ответника по делото, Д. Д. изтърпява наказание “лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, считано от 27.05.2025г., поради което следва да се приеме за установено, че искането (жалбата) е подадена от лице, притежаващо правен интерес по отношение на заявените оспорвания и същата е допустима.

Разгледано по същество, искането (жалбата) е неоснователно.

Д. сочи, че повод за жалбата (искането) е репортаж на Нова телевизия, в който Началникът на Затвор – Пловдив посочва, че “Има недостиг на работна ръка в Затвора“. Заявено е в жалбата (искането), че вече една календарна година кандидатства за работа. Според жалбата (искането) “…През периода 31.05.2024г. до настоящия момент на завеждане на жалбата на мен умишлено и неумишлено ми се отказа каквато и да е работа щат- обособено перално и др., но ще Ви декларирам на по-късен етап поименно мои съседи в сектор НЕОСЪДЕНИ, които започват работа без спазени чл.164 (4) от ЗИНЗС…“

Освен това, в декларация с Вх.№9649 от 10.06.2025г. (листи 24-25) Д. посочва, че от началото на месец юни 2024г. не спира да заявява писмено желанието си за работа с цел съкращаване на присъдата му и изхранване на семейството, но началникът на Затвор – Пловдив му отказва желаните от него позиции, като твърди, че е спрян от работа с инфекция в очите и е оставен без доходи, без да са налице условията по чл.164, ал.8 от ППЗИНЗС. Описани са имена на лишени от свобода, за които Д. твърди, че са назначени на работа, която работа на него му е отказана.

Като приложение към посочената декларация са представени: Молба с рег.№398/21.05.2025г. (лист 26), адресирана до ИСДВР на Затвор – Пловдив, с искане за входящ номер на негова молба от 21.05.2025г. и писмен отговор на зададени въпроси в молбата; Молба с рег.№87 от 04.02.2025г. (лист 27, 46), адресирана до ИСДВР на Затвор – Пловдив, с искане за вх.№ към молба за работа като “чистач-столова“ от 04.02.2025г.; Молба с рег.№127 от 12.02.2025г. (лист 28, 48), адресирана до ИСДВР от Затвор – Пловдив, с искане за вх.№ към молба от 12.02.2025г. за кандидатстване за позиция “магазинер“; Молба с рег.№86 от 04.02.2025г. (лист 29, 47), адресирана до ИСДР на Затвор – Пловдив, с искане за вх.№ към молба от 04.02.2025г. за работник кухня; списък ваучери (листи 30-37).

Като приложение към молба с Вх.№9651 от 10.06.2025г. (лист 39) са представени: допълнение към искова молба по 1085/25 (лист 40); Молба за вх.№ с рег.№427 от 02.06.2025г. (лист 42), адресирана до ИСДВР на Затвор – Пловдив; разпечатка от сайта nova.bg/news/view (листи 43-45); Молба от 27.02.2025г. (лист 49) с искане за вх.№ на молба за работа като “чистач баня“; Молба от 27.02.2025г. (лист 50), с искане за вх.№ на молба за работа като “хотелиер“; Молба от 27.02.2025г. (лист 51), с искане за вх.№ на молба за работа като “перач“, съгласно инф.табло; Молба с рег.№235 от 07.03.2025г. (лист 52), адресирана до ИСДВР на Затвор – Пловдив, с искане за вх.№ на молба за работа като “чистач към карето“ от 06.03.2025г.; Молба с рег.№269 от 17.03.2025г. (лист 53), адресирана до ИСДВР Затвор – Пловдив, с искане за вх.№ на предложение на Д. да боядиса, освежи трите пейки в двора за отдих, от 17.03.2025г.; Молба с рег.№281 от 21.03.2025г. (лист 54), адресирана до ИСДВР Затвор – Пловдив, с искане за вх.№ по молба за работа като “чистач столова“ от 21.03.2025г.; Молба с рег.№291 от 28.03.2025г. (лист 55), чрез ИСДВР до Деловодство на Затвор – Пловдив, с искане за вх.№ на молба за работа в “Обособено производство“ от 28.03.2025г.; Молба с рег.№305 от 07.04.2025г. (лист 56), адресирана до ИСДВР на Затвор – Пловдив, с искане за вх.№ на молба за работа като “помощник СОТ“, съгласно обява на информационното табло за 08.04.2025г.; Молба с рег.№323 от 14.04.2025г. (лист 57), адресирана ИСДВР на Затвор – Пловдив, с искане за вх.№ на молба от 14.04.2025г. с кандидатура по обява на инф. табло - “перач“ към Затвора със рок до 15.04.2025г.; Молба с рег.№327 от 14.04.2025г. (лист 58), адресирана до ИСДВР на Затвор – Пловдив, с искане за вх.№ на молба за работа като “Магазинер на склад“, съгласно обява от 14.04.2025г.; Молба с рег.№348 от 22.04.2025г. (лист 59), адресирана до ИСДВР на Затвор – Пловдив по чл.172, ал.2 от ЗИНЗС, с искане за вх.№ на молба за работа като “перач“, съгласно обява на инф. табло в коридора на V-ти пост, неосъдени, от 19.04.2025г.; Молба с рег.№349 от 22.04.2025г. (лист 60), по чл.172 (2) от ЗИНЗС, адресирана до ИСДВР на Затвор – Пловдив, с искане за вх.№ на молба за работа от 20.04.2025г. като “бръснар“, изнесена официално на инф. табло; Молба с рег.№355 от 28.04.2025г. (лист 61), адресирана до ИСДВР на Затвор – Пловдив, с искане за вх.№ на молба за работа като “чистач ОС „ИН““ от 26.04.2025г.; Протокол за обиск на лице от 10.10.2023г. (лист 62).

Пак според посоченото Становище Рег.№3139 от 12.06.2025г. на ответника по делото, Д. е осъден с присъда №227/18.12.2024г. от Районен съд - Пловдив, постановена по НОХД №2835 по описа на съда за 2024г., в сила от 27.5.2025г., на 4 години “лишаване от свобода“, като е признат за виновен по чл.159, ал.4, т.1 от Наказателния кодекс НК). С Решение №184 от 27.05.2025г. по ВНОХД №494/2025г. на Окръжен съд – Пловдив присъдата от шест години “лишаване от свобода“ е изменена на четири години “лишаване от свобода“ и на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален “общ режим“. Д. постъпва в Затвор - Пловдив на 31.05.2024г. С протокол №3380 от 07 юни 2024г. е разпределен в “пета група“ - за обвиняеми и подсъдими лица в корпуса на затвора. По-късно, с протокол №3077 от 10.06.2025г. е разпределен в Затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) “Хеброс“ към Затвор – Пловдив.

Според извършена справка в дневник за завеждане на молби и сигнали, водена в Пета група към Затвор - Пловдив, въз основа на подадена от подсъдимия (към онзи момент) Д. молба с Рег.№413/23.07.2024г. (лист 78, 100) за назначаване на работа в Обособено производство и след изслушване на същия на разпределителна комисия, е издадена посочената по-горе Заповед №1920 от 26.7.2024г. за назначаване на Д. на работа, считано от 29.07.2024г. на длъжност “ръчник“ в “Обособено производство“ към ДП ФЗД - ТП Пловдив на 5-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, с почивен ден- събота и неделя, за срок от един месец на доброволен труд с цел обучение, с един месец изпитателен срок. След изтичане на срока да мине на заплащане в зависимост от заработката. В последствие със Заповед №2161 от 13.08.2024г. (лист 74а, 95) на и.д. Началник на Затвор - Пловдив Д. е преназначен в “Обособено производство“ към ДП “ФЗД“ – ТП Пловдив, на 5-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, за срок от един месец на доброволен труд с цел обучение, с един месец изпитателен срок. След изтичане на срока да мине на заплащане в зависимост от заработката, с почивни дни - събота и неделя. А със Заповед №3149 от 29.11.2024г. на и.д. Началника на Затвор - Пловдив Д. е спрян от работа, във връзка с докладна записка №11-62-785 от 28.11.2024г. (несправяне с поставените задачи) и поради неявяване на работа.

За периода от 31.05.2024г. до 21.05.2025г. от Д. постъпват следните молби:

1. Молба с №М-85/20.03.2025г. (лист 78а, 101) за изразено желание за полагане на доброволен труд за боядисване на пейките на престоя на открито към Затвор - Пловдив.

2. Молба с №М-102/21.03.2025г. (лист 80а, 103) за работа на длъжност “чистач“ в затворническата столова.

3. Молба с peг.№М-136/01.04.2025г. (лист 82,105) за работа в обособеното производство (позиция “на болтчета“).

4. Молба с peг.№М-193/09.04.2025г. (лист 83а, 107) за работа на длъжност “помощник СОТ“.

Според Становище рег.№Към 4955/10.06.25г. от 12.06.2025г. (листи 71-72, 90-91), изготвено от Л. Р.- инспектор IV-та степен ТРЗ (труд и работна заплата) в Затвор – Пловдив, към момента (12.06.025г.) има свободни работни места към комунално-битовата дейност на Затвор – Пловдив. Предвид ремонт и реконструкция на корпуса на Затвор - Пловдив и факта, че във втора и трета група няма настанени лишени от свобода, с изключение на зоната за засилен надзор и охрана, част от необходимостта за някои длъжности отпада до завършване на ремонтните дейности.

Със Заповед №ЧР-05-435/30.12.2024г. на Министър на правосъдието е утвърден списък на длъжностите на лишените от свобода от обслужващата и комунално-битовата дейности на Затвор - Пловдив за 2025г., които длъжности са описани в посоченото становище (листи 71а-72, 90а-91).

Като приложение към Становище Рег.№3139 от 12.06.2025г. са представени също така заверени копия на: Становище с Рeг.№11-1681-1 от 11.06.2025г. (лист 70а, 89) от К. В.- експерт стопанска дейност на ДП ФЗД - ТП Пловдив; Заповед №Л-831 от 04.04.2025г. (листи 72а-73, 92-93) на ответника по делото, с която заповед, на основание чл.15, ал.2 от ЗИНЗС и чл.172, във връзка с чл.35 от ППЗИНЗС и чл.165 от ППЗИНЗС, е определена работна група, с постоянно действащ състав, за разглеждане на кандидати за заемане на свободни работни места в корпуса на Затвор – Пловдив II-ра категория и внасяне на предложения до комисията по чл.35 от ППЗИНЗС, определен е редът за работа на трупата; Протокол №7134 от 29.11.2024г. (листи 76а-77, 99) за спиране от работа на Д., считано от 29.11.2024г.

По Молба с №М-85/20.03.2025г. (лист 78а, 101) на Д. за боядисване на пейки е изготвено нарочно Становище (лист 79а, 102) от ИСДВР В. (В.) Б. и Ст. Б.- НС СДВР (вероятно началник на сектор “Социална дейност и възпитателна работа“), в което становище В. Б. посочва, че би било конструктивно Д. да оползотвори времето си с полезна дейност, но пък Ст. Б. не подкрепя молбата на Д..

По Молба с №М-102/21.03.2025г. (лист 80а, 103) на Д. за работа на длъжност “чистач“ в затворническата столова е изготвено нарочно Становище от ИСДВР В. Б. от 21.03.2025г. (лист 81а, 104), според което становище на Д. може да се даде възможност за работа.

По Молба с peг.№М-136/01.04.2025г. (лист 82,105) на Д. за работа в обособеното производство (позиция “на болтчета“) е изготвено нарочно становище от ИСДВР В. Б. от 28.03.2025г. (лист 83, 106), според което становище Д. е работил в ОП (обособено производство) през 2024г., не е имал редица оплаквания и жалби от условията там. Оттогава не е назначаван и това е негова поредна молба, като е изявявал желание за работа на различни позиции (предимно дом. щат). Същият е с проблемна адаптация в МЛС (място за лишаване от свобода). Предявявал е множество претенции, както и в случая да работи на “болчетата“. Има наложени 4 дисциплинарни наказания.

По Молба с peг.№М-193/09.04.2025г. (лист 83а, 107) на Д. за работа на длъжност “помощник СОТ“ е изготвено нарочно Становище от ИСДВР В. Б. от 07.04.2025г. (листи 84а-85, 108-109), според което становище по отношение на Д. няма влязла в сила присъда, налице са проблеми, както в адаптационния период, така и впоследствие. Налице са колебания в нагласите му /от една страна се регистрират опозиционни и негативистични нагласи, както спрямо служители и административни ръководители, така и спрямо някои лишени от свобода, а от друга - се чувства безпомощен, безсилен, песимистично настроен, отричане/минимизиране на проблемите и на собствения принос за създалите се ситуации /склонен е да се представя за жертва на обстоятелствата/ и по-скоро позитивната нагласа към криминалното поведение и нарушения. Заема защитно-оправдателна позиция. Оневинява се, като се опитва да рационализира собствената си вина. Наказван е за 4 допуснати дисциплинарни нарушения: за оказан физически и психически тормоз над друг лишен от свобода, за неизпълнение на разпореждане на длъжностно лице и за арогантно н агресивно поведение спрямо цивилен медицински специалист и придружаващите го лекари от МЦ (медицински център) към Затвор - Пловдив. Не е награждаван…

Според посоченото по-горе Становище с Рeг.№11-1681-1 от 11.06.2025г. (лист 70а, 89) от К. В.- експерт стопанска дейност на ДП ФЗД - ТП Пловдив, към момента (11.06.2025г.) работните места в корпуса на затвора са в производствените цехове, където се работи на ишлеме по договор. Там няма ограничение и всеки лишен от свобода, желаещ да работи, е назначаван на работа. В момента в цеховете са назначени 64 лишени от свобода. Другото работно място е на търговския обект “Магазин лишени от свобода”. В него работи един лишен от свобода.

И пак според Становище рег.№Към 4955/10.06.25г. от 12.06.2025г. (листи 71-72, 90-91), когато има необходимост от назначаване на лишени от свобода, стриктно се спазва нормативно уредите правила в ППЗИНЗС. Обявите за работа се поставят на достъпни за лишените от свобода места, съгласно чл.164, ал.4 от ППЗИНЗС. Лишените от свобода имат право да подават молби за назначаване на работа чрез съответния ИСДВР, като се избира най-подходящият кандидат, съгласно чл.164, ал.7 от ППЗИНЗС, според комисия по чл.35 от ППЗИНЗС. Работните места за лишени от свобода са за целия корпус на Затвор - Пловдив. Затворът е разделен на четири групи и те се разпределят между всички тях. Тъй като в две от групите се извършва основен ремонт и реконструкция, там не се настаняват лишени от свобода и необходимостта на назначаване на работа към комунално-битовата дейност за тяхното обслужване е отпаднала.

Ето защо към момента (12.06.2025г.) няма необходимост от назначаване на работа на лишени от свобода, които да полагат труд към комунално-битовата дейност на Затвор - Пловдив, освен вече назначените на работа. При необходимост от заемане на някои свободни работни места, ще бъде поставена обява на общодостъпно място за лишените от свобода.

За да се предизвика разпоредената с нормата на чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС последица - прекратяване на фактически действия и бездействия, е необходимо същите да представляват нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.

Съгласно разпоредбите на чл.3 от ЗИНЗС, (1) Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение; (2) За нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Посочената разпоредба представя цялото многообразие на установените в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Въз основа на приетите по делото доказателства и изразените от страните становища, настоящият състав на съда намира, че не се доказва наличието на данни за осъществени от длъжностни лица в Затвор - Пловдив действия, нарушаващи забраната за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Недоказано е твърдението на Д. за “константна дискриминация“, като липсва дори конкретно направено посочване в какво се изразяват твърдените незаконосъобразни дискриминационни действия по смисъла на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), касателно оплакването на Д. Д. за преустановяване на дискриминацията спрямо него във връзка с нарушаване на разпоредбите на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.

Относно второто проявление на сочената като основание на подаденото искане по чл.276, ал.1, във връзка с чл.3 от ЗИНЗС, незаконосъобразна административна дейност, а именно – прекратяване на действия и бездействия на Началник на Затвор – Пловдив, тъй като Д. Д. не е назначен на работа, настоящият състав на съда намира следното:

Съгласно разпоредбите на чл.276 от ЗИНЗС, (1) Всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1). прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл.3; 2). извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл.3. (2) Липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал.1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл.3.

Съгласно разпоредбите на чл.77 от ЗИНЗС, (1) По време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа. (2) По възможност предпочитанието на лишения от свобода към конкретен вид работа се удовлетворява. (3) Участието в трудова дейност се стимулира и отчита при определяне степента на поправяне и превъзпитание.

Съгласно разпоредбите на чл.172 от ЗИНЗС, (1) Участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация. (2) Работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията му.

Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗИНЗС, Доколкото в тази част (ЧАСТ ЧЕТВЪРТА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЯРКАТА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА (чл.чл.240 – 261 от ЗИНЗС)) не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража (какъвто е Д. Д. през периода 31.05.2024г. – 26.05.2025г.).

А съгласно чл.257, ал.1 от ЗИНЗС, Обвиняемите и подсъдимите в затворите могат да работят по възможност и при изрично писмено изявено желание за това.

От своя страна, разпоредбите на чл.164 от ППЗИНЗС установяват, че (1) Възможностите за участие в трудова дейност се определят от администрацията на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие в рамките на разкритите работни места в Държавно предприятие “Фонд затворно дело“ (ДП“ФЗД“) и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения. (2) Ежегодно министърът на правосъдието, по предложение на главния директор на ГДИН, утвърждава щат на длъжностите, заети от лишените от свобода в обслужващата и комунално-битова дейност, който не може да надвишава 12 % от средносписъчния състав на лишените от свобода в затворите и поправителните домове. (3) Включването на лишените от свобода в трудова дейност се извършва след установяване на работоспособността им и въз основа на преценка относно здравословното им състояние, възрастта, пола, професионалната квалификация, техните интереси и предпочитания, оценката на риска и изискванията на режима и охраната. (4) Списък със свободните работни места се обявява на общодостъпни за лишените от свобода места. (5) Кандидатите за заемане на свободните работни места подават заявление до съответния началник чрез инспектора по социални дейности и възпитателна работа, който дава мотивирано писмено становище. (6) Към заявлението и писменото становище се прилага съответният документ, удостоверяващ притежаването на специална правоспособност, квалификация и здравен статус, ако такива са необходими за извършването на дадени дейности.

Казано с други думи, на правото на работа на лишен от свобода не съответства задължение за администрацията непременно да осигури работа на лишения от свобода. В този смисъл, изпълнението на соченото задължение да бъде назначен на работа не е безусловно, а зависи от обстоятелства, които са от обективен и субективен характер. Обективни са съществуващите възможности за работа, включително вид и тежест на трудовата дейност, откритите работни места и условията на труд. Субективни са останалите критерии по чл.172, ал.2 от ЗИНЗС, както и преценката на администрацията чрез комисията по чл.35 от ППЗИНЗС.

От анализа на приетите по делото доказателства, в контекста на цитираните нормативни разпоредби, настоящият състав на съда намира, че действията на затворническата администрацията, в лицето на Началник на Затвор – Пловдив, досежно осигуряване възможността на Д. да упражни правото си на труд, са законосъобразни.

Посочи се вече, че в периода 29.07.2024г. – 28.11.2024г. Д. е назначен на работа в “Обособено производство“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив, като по делото не са ангажирани доказателства, нито пък дори се твърди, че Д. е оспорил спирането му от работа, наредено със Заповед №Л-3149 от 29.11.2024г.

Не може да се приеме за основателно възражението на Д., че въпреки притежаваните от него разнообразни професионални квалификации необосновано и тенденциозно му е отказван достъп до работа.

Посочената по-горе действащата нормативна регламентация не задължава длъжностните лица от пенитенциарната администрация да осигурят работа незабавно и всеки път, когато лишен от свобода заяви желание за това, както и през целия им престой в местата за изтърпяване на наказания. Напротив предлагането и осигуряването на възможност за полагането на труд е предоставено на преценката на началника на затвора, в зависимост от нуждата за осъществяването на конкретни дейности и наличието на разкрити работни места, а съгласно чл.164, ал.7 от ППЗИНЗС, за заемане на длъжности в обслужващата и комунално-битовата дейност приоритетно се разглеждат заявленията на лишените от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества.

Вярно е, че според Становище с Рeг.№11-1681-1 от 11.06.2025г., към момента (11.06.2025г.) в ДП ФЗД - ТП Пловдив, в производствените цехове, които са в корпуса на затвора, където се работи на ишлеме по договор, няма ограничение и всеки лишен от свобода, желаещ да работи, е назначаван на работа, но пък Д. е разпределен в ЗООТ “Хеброс“, считано от 10.06.2025г., с протокол №3077 от 10.06.2025г., поради което евентуалното изпълняване на работа в производствен цех, находящ се в корпуса на затвора, поставя въпроса за евентуалното му конвоиране до работното място.

Най-сетне, разпоредбите на чл.77, ал.1 и ал. 2 от ЗИНЗС, регламентират правото на труд на лишените от свобода - да получат подходяща работа, което право по възможност се удовлетворява. Това право на изтърпяващите наказание “лишаване от свобода“ обаче не е свързано с безусловно задължение на съответните длъжности лица да осигурят упражняването му.

С оглед на това, самият закон (ЗИНЗС) не вменява на административния орган абсолютното и неотменимо задължение, от неизпълнението на което да последва незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл.276, ал.1 от ЗИНЗС, представляващо нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.

Осигуряването на работа на лишените от свобода лица е предоставено в оперативната самостоятелност на органа, в зависимост от съществуващите възможности и личностните особености и качества на осъдения. От начина, по който е регламентирана трудовата дейност на лишените от свобода лица по специалните правила на ЗИНЗС и ППЗИНЗС следва, че работата, полагана от лишените от свобода по реда и при условията на ЗИНЗС, няма договорен характер и не се полага по силата на трудови правоотношения по смисъла на Кодекса на труда (КТ), нито на служебни правоотношения по смисъла на Закона за държавния служител (ЗДСл). Предоставянето на работа в местата за лишаване от свобода е правна възможност, а не задължение за административния орган.

Възможността за преценка на административния орган може да е продиктувана от обективна невъзможност или от субективна преценка, на каквато законът му дава право. Предвид нормите на чл.172, ал.2 от ЗИНЗС и чл.164 от ППЗИНЗС, както назначаването, така и прекратяването на трудовата дейност на лишения от свобода, е правомощие на началника на затвора, който действа в условията на оперативна самостоятелност, по целесъобразност. В този смисъл, възраженията на Д., че има назначени други лица на желани от него позиции, са неоснователни.

Както е посочено в практиката на Върховния административен съд (ВАС) по аналогичен случай, израз на която е Решение №7074 от 23.05.2013г. по административно дело №9200 по описа на ВАС за 2012г., Трето отделение, докладчик съдията Светлана Борисова, “Възможността за преценка на административния орган може да е продиктувана от обективна невъзможност или от субективна преценка, на каквато законът му дава право. Във всички случаи обаче това означава, че липсва незаконосъобразно бездействие на ответника…“

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че липсва незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, представляващо нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, поради което искането (жалбата) на Д. е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.

Така мотивиран и на основание чл.280, ал.2 от ЗИНЗС, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. И. Д., [ЕГН], изтърпяващ наказание “лишаване от свобода“ (считано от 27.05.2025г.) в Затвор – Пловдив, към Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, да бъде разпоредено на Началник на Затвор – Пловдив да бъде назначен на работа Д. И. Д..

Разпореждането може да бъде обжалвано пред 3-членен състав на Административен съд- Пловдив в 3-дневен срок от обявяването му.