Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …...../…………………, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и пети март
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 3 по описа
за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „“Е.“ ЕООД ЕИК *********, подадена
чрез управителя Борислав Кирилов Пантелеев, против НП №
363830-F412195/11.10.2018год. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна
в ЦУ на НАП, с което на търговеца е наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 600лв. на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006год. на МФ.
В жалбата си въззивникът не
оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП, но твърди, че последното
е незаконосъобразно, тъй като било постановено при допуснати съществени
нарушения на процес. правила и в нарушение на материалния закон и моли съда да
го отмени. Твърди, че АУАН и НП не съдържали реквизитите в чл.42 и чл.57 от ЗАНН (не било индивидуализирано фискалното устройство, не било посочено дали
разполага с функциите служебно въведени, съответно служебно изведени суми от
една страна, а от друга навежда доводи за липса на извършено нарушение тъй като
сумата била начално салдо и била отбелязана в касовата книга. Алтернативно
изразява становище за маловажност на нарушението.
В съдебно заседание за
въззивното дружество, редовно призовано, представител не се явява.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално
допустима.
На 16.09.2018год. около
15:25часа, св. Д. и негов колега, и двамата инспектори по приходите в ТД НАП
Варна, извършили проверка в търговски обект – платен паркинг, находящ се в
гр.Варна, ул. „Цар Иван Страцимир“ №2 и стопанисван
от въззивното дружество. В хода на проверката проверяващите установили, че в
обекта се предлагат места за паркиране като първите 60 минути престой бил
безплатен, а след това се таксувал по 2лв. за всеки започнат час. Предлагал се
и месечен абонамент на цена от 80лв. В хода на проверката проверяващите
установили, че в обекта имало въведено в експлоатация 1бр. фискално устройство.
Проверяващите извели междинен финансов отчет от ЕКАФП и установили, че разчетната касова наличност е в размер на 0лв., както и че
липсват регистрирани във фискалното устройство чрез операциите „служебно
въведени“ или „служебно изведени“ суми. По време на проверката работещият в
обекта като портиер изброил фактическата касова наличност която била в размер
на 480лв.
Констатациите от проверката били
обективирани в КП № 0276881/16.09.2018год..
На 27.09.2018год. св. Д.
съставил срещу въззивното дружество АУАН № F412195, в който е посочено, че
същото е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ.
От фактическа страна в акта посочил, че при проверка извършена на
16.09.2018год. в ********** обект стопанисван от въззивното дружество било
установено, че реализираните приходи от продажби от фискалното устройство в
обекта били в размер на 0лв., а при изброяване на фактическата наличност в касата била установена сума в размер на
480лв. като липсвали регистрирани чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми.
Актът бил предявен и връчен на
надлежно упълномощено от представляващия въззивното дружество лице.
В срока по чл.44 от ЗАНН срещу
акта постъпило писмено възражение в което по същество се навеждали доводи за
допуснати грешки в изписването на протокола от извършената проверка, както и
такива, че установената в касата сума била
наличната сума в началото на деня, която била отразена и в касовата
книга. Сочи се, че деянието представлявало маловажен случай и се иска отмяна на
АУАН.
На 11.10.2018год., въз основа на
акта, зам. директорът на ТД на НАП издал НП № 17-282490 като е възприел изцяло
фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество е
нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ и на основание чл. 185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС му наложил адм.
наказание имуществена санкция в размер на 600лв..
В съдебно заседание като
свидетел е разпитан М.Д. – актосъставител, който в
показанията си потвърждава констатациите отразени в акта и заявява, че
фискалното устройство в обекта е разполагало с функции „служебно
въведени/изведени суми”, а описа на
наличните парични средства е бил направен от служителя в обекта.
Като свидетел в хода на
съдебното следствие показания е дал и Н.Д. – свидетел вписан в акта, който
заявява, че не е присъствал по време на проверката на място в обекта. Заявява,
че е свидетел при съставянето на акта който бил връчен на упълномощено лице.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени 2бр. пълномощни за представляване на фирма изходящи от
Борислав Пантелеев към Татяна Василева Димитрова, възражение срещу АУАН,
протокол за извършена проверка № 0276881 от 16.09.2018год., опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката, дневен финансов от
16.09.2018год., препис от книга за дневните финансови отчети, както и Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018год. на ИД на НАП.
Като писмени доказателства в
хода на съдебното следствие са приети инструкция за работа с касов апарат
DATECS DP 35 KL, както и справка за регистрирани от въззивното дружество
ФУ.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства,
както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност
не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.
При
извършена служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът
констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете
по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Безспорно фактическите обстановки на акта и НП са твърде
лаконични, но същите съдържат факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на въззивника нарушение свързано с неизпълнение на задължение да
регистрира всяка промяна в касовата наличност извън случаите на продажби.
Посочени са дата и място на извършване на нарушението, посочено, че е
констатирана положителна разлика в размер на 480лв. както и липса на
регистрирани суми на апарата чрез функциите служебно въведени/изведени, които
факти според настоящия съд в достатъчна степен описват нарушението така, че
привлеченото към адм.наказателна отговорност лице да
е наясно какво обвинение му е повдигнато, какво е нарушението за което е
санкционирано за да организира защитата срещу обвинението. А че в случая
въззивника много добре е разбрал за
какво деяние е привлечен към отговорност явства както
от възражението му срещу акта, така и от съдържанието на въззивната жалба. За
каквото и да било нарушено право на защита и дума не може да става.
Възможността да се отрази извеждането на парични средства от касата на
процесното ФУ се установява безспорно от изведения дневен финансов отчет от
това ФУ, а конкретното нарушение по чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за което на основание чл.
185, ал. 2, във вр. с ал.
1 от ЗДДС е наложено наказание, е формално и не изисква като елемент от
състава си настъпването на каквито и да е последици, поради което непосочването
в АУАН и в НП на факти дали нарушението е довело или не до неотразяване на
приходи е без значение за съставомерността на
конкретното деяние. В горната насока Решение на АС Варна по к.н.а.х.д. №
569/2019г. и др.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът прецени от правна страна че вмененото на въззивника
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства е било извършено по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006год. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства извън случаите на продажби всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ
се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми.
В
случая в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин от
събраните писмени и гласни доказателства бе установено, че към момента на
проверката в стопанисвания от въззивното дружество обект, в касата е имало сума
в размер на 480лв., а сумата регистрирана на касовия апарат е била в размер на
0лв. (не е имало регистрирана никаква сума от продажби). По категоричен начин
от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни бе установено и това, че ФУ въведено в експлоатация в обекта е
разполагало с функции „служебно въведени/изведени суми”. В горната насока са
както показанията на св. Д., така и приложения към преписката дневен отчет от
фискалното устройство изведен по време на проверката. Видно от последния в него
суми срещу сл. въведени /сл. изведени суми фигурира числото 0.
И
доколкото въззивникът сам е признал, че сумата в касата е именно началната
такава с която е започнал деня (горното е направено още при съставянето на
акта, след това при депозиране на възражението срещу него и най-накрая и във
въззивната жалба), то правилно в случая е преценено, че сумата не е от
реализирани продажби и е следвало да бъде отразена на касовия апарат по реда на
чл.33, ал.1 от Наредбата като служебно въведена.
И
доколкото в случая нарушението не води до неотразяване на приходи правилно АНО
е квалифицирал същото като такова по 185, ал.2 от ЗДДС (нормата която
предвижда санкция за нарушения на подзаконов нормативен акт по прилагането на
чл. 118 от ЗДДС извън случаите по ал.1) във вр. с
ал.1 на същия член към която норма на чл.185, ал.2 в изр. 2 препраща досежно
санкцията и е наложил на въззивника съответното адм.
наказание което определил в размер над минималния - имуществена санкция в
размер на 600лв.
Като отчете, че в НП липсват
каквито и да било мотиви досежно размера на наложената санкция от една страна,
а от друга и това, че нарушението е първо с оглед липсата на доказателства в
подкрепа на противното съдът счете, че така наложеното на въззивника наказание
е прекомерно. Прецени, че в случая дори наказание наложено в размер на
минималния предвиден в закона ще постигне целите предвидени в нормата на чл.12
от ЗАНН, поради което и счете, че следва да измени НП като намали размера на
наложеното наказание имуществена санкция от 600лв. на 500лв.
Що се касае да алтернативно
изложеното в жалбата становище за маловажност на нарушението по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, то не се споделя от съда доколкото данни които да сочат, че
процесното неизпълнение на задължението регламентирано с нормата на чл. 33 от
Наредбата притежава значително по-ниска обществена опасност от обичайните
случаи на подобни нарушения няма. Напротив случаят е типичен. В тази връзка
факта, че нарушението не води до неотразяване на приходи няма как сам по себе
си да обуслови извод за маловажност защото именно този факт е предпоставка за
налагане на санкция по по-леко наказуемия състав на чл. 185, ал.1 от ЗДДС, а не
по основния на чл. 185, ал.2 от същия закон. От друга страна обстоятелственото,
че нарушението е първо също само по себе си не води да извод за по-ниска степен
на обществена опасност на деянието от обичайните такива. То може да бъде взето
предвид при преценката по чл.27, ал.2 от ЗАНН досежно размера на наказанието
което следва да бъде наложено. И най-накрая нарушението по чл.33 от наредбата
за отбелязване на всяка промяна в касовата наличност съществено уврежда
обществените отношения, регулирани от данъчните закони и насочени към
формирането и несмущаването разходване на държавния бюджет, което е взето
предвид и от законодателя с оглед фиксирания минимум на наказанието и то в не
малък размер, поради което и за да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН за
конкретното нарушение следва да са налице някакви изключителни обстоятелства
отличаващи го от всички останали нарушения от този род, а такива по делото не
са установени.
Предвид на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния
закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо, но
следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание
имуществена санкция от 600лв. на 500лв..
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ 363830-F412195/11.10.2018год. на началника на Отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ЦУ на НАП, с което на „Е.“ ЕООД ЕИК ********* на основание чл.185,
ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 600лв. като намалява размера на
наказанието на 500лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: