РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. К., 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора Ж. Д. С.
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Частно наказателно дело №
20255100200014 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по реда на чл.30 и сл. от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Постъпило е искане от Централно инкасаторско бюро към
Министерство на правосъдието на Нидерландия, за признаване и изпълнение
на решение на несъдебен административнонаказващ орган – Bonnen &
Transacties Transactiemod, с адрес: Sir Winston Churchillln 271, 2288 EA
Rijswijk, Нидерландия, за налагане на финансова санкция по отношение на
българския гражданин А. Й., с посочени в приложеното Удостоверение по
чл.4 от Рамково Решение 2005/2014/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции дата на раждане –
**.**.**** год., място на раждане – Турция, и последен известен адрес – Б. *,
**** Б.П., България. Към искането са приложени попълнено и подписано
удостоверение по чл.4 от посоченото Рамково решение, съгласно образеца по
приложението към същото - на български език, както и решението, въз основа
1
на което е издадено удостоверението – на нидерландски език.
Лицето, спрямо което е постановено решението за налагане на
финансова санкция – А. Й., с постоянен адрес – с.Б.П., кв.„Б.“ №*, общ.К.,
обл.К., и настоящ адрес - Турция /като имената, регистрираните постоянен и
настоящ адрес на лицето и неговото ЕГН са установени чрез извършена
служебна справка в Регистър на населението – НБД „Население“ по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 год./, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание и не изразява становище по искането. Упълномощеният му
защитник – адв.Г.Б. от АК – К. изразява становище, че искането на
административнонаказващият орган в Нидерландия е неоснователно, тъй като
подзащитният му твърдял, че по отразеното в удостоверението време не бил в
нидерландия, а в Турция, като оспорвал извършването на посоченото
нарушение. Представя писмено доказателство – заверен с апостил превод на
български език на документ, издаден от Каймакамство Гебзе, Република
Турция относно регистрация на влизане и излизане на А. Й. от Република
Турция за периода 01.01.2022 год. – 03.02.2025 год. Моли да бъде отказано
признаването на решението за налагане на финансова санкция на А. Й..
Прокурорът от ОП – К. изразява становище, че са налице всички
предпоставки за признаване на решението на нидерландския несъдебен орган
за налагане на финансова санкция на българския гражданин А. Й., както и че
следва същото да бъде изпратено за изпълнение на съответния изпълнителен
орган.
Съдът като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено
следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции се установява, че с Решение /без номер/ за
налагане на финансова санкция от 10.06.2024 год., влязло в сила на 22.07.2024
год., постановено от Bonnen & Transacties Transactiemod, с адрес: Sir Winston
Churchillln 271, 2288 EA Rijswijk, Нидерландия, на А. Й., роден на
**.**.**** год., с последен известен адрес – Б. *, **** Б.П., България, е
наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума в размер на 280 евро за осъждане за извършено
административно нарушение. В удостоверението осъщественото от А. Й. е
2
описано, както следва: „Като водач използва пътна маркировка за събиране и
разделяне на пътища и пътни платна Rijswijk, Rikswg (А 4), 16-ноември-2023
07:36“, като е посочено, че описаното деяние представлява административно
нарушение по Закон относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл.2.
С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът
намира, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на
посоченото решение за налагане на финансова санкция на българския
гражданин А. Й..
От данните по делото се установява, че решението за налагане на
финансова санкция, е постановено от несъдебен орган на държава - членка на
ЕС, въз основа на наказуемо деяние, което съгласно нейния национален закон
се преследва като административно нарушение /правонарушение/, като е
потвърдено, че съответното лице е имало възможността да отнесе въпроса и
до съд по наказателни дела. Деянието е извършено на територията на
издаващата държава – Нидерландия. Посоченото нарушение попада в обхвата
на тези по чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИАКОРНФС – поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата, за които престъпления или
административни нарушения не се изисква двойна наказуемост, т.е. същото да
е правонарушение /престъпление или административно нарушение/ и по
българското законодателство. Отразено е в удостоверението, че
производството е било писмено; потвърдено е, че лицето е уведомено
съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Потвърдено е с
удостоверението също, че решението е влязло в сила; както и че по
информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата
държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и
че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от
решаващата или изпълняващата държава. От данните по делото се установява
и това, че лицето, срещу което е постановено решението, има местоживеене и
обичайно пребиваване на територията на Република България, с постоянен
адрес – с.Б.П., кв.„Б.“ №*, общ.К., обл.К.. Същевременно, не са налице
пречките за признаване на решението за налагане на финансова санкция по
чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, при които съдът може да откаже признаването на
3
решението на чуждия административнонаказващ орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че представеното от защитника на
засегнатото лице писмено доказателство - документ, издаден от Каймакамство
Гебзе, Република Турция относно регистрация на влизане и излизане на А. Й.
от Република Турция за периода 01.01.2022 год. – 03.02.2025 год., в подкрепа
на твърденията му, че на 16.11.2023 год. последният е пребивавал в Република
Турция /с оглед регистрираното му влизане в Турция на 14.09.2023 год. и
последващо излизане от страната на 08.04.2024 год./, само по себе си не може
да доведе до постановяване на отказ за признаване на решението за налагане
на финансова санкция, доколкото Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции се основава на принципа на взаимно доверие между страните –
членки, при което отразените в удостоверението по чл.4 от посоченото
рамково решение данни следва да бъдат приети за верни и доказани. Още
повече, че в настоящото производство не е допустимо оспорване на
посоченото в удостоверението правонарушение на засегнатото лице, тъй като
вземането на решение дали такова правонарушение е извършено или не и от
кого, е в правомощията само и единствено на административнонаказващия
орган на издаващата държава.
Ето защо, съдът намира, че са налице условията за признаване на
Решение /без номер/ за налагане на финансова санкция от 10.06.2024 год.,
влязло в сила на 22.07.2024 год., постановено от Bonnen & Transacties
Transactiemod, с адрес: Sir Winston Churchillln 271, 2288 EA Rijswijk,
Нидерландия, с което на българския гражданин А. Й., роден на
**.**.**** год., с последен известен адрес – Б. *, **** Б.П., България, е
наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума в размер на 280 евро за осъждане за извършено
административно нарушение, с равностойност в български лева по курса на
БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция
в издаващата държава в размер на 547.63 лв. Следва, на основание чл.38 от
Закона, съдът незабавно да уведоми компетентния орган на издаващата
държава за признаването и изпращането на решението за налагане на
финансова санкция на НАП - компетентния орган по чл.6 ал.2 от
ЗПИИАКОРНФС, както и за приключване изпълнението на решението.
Решението следва да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за
4
приходите - гр.П., офис К. за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с
оглед разпоредбата на чл.22 ал.2 от Закона, следва незабавно да уведоми съда
за предприетите действия по изпълнение на решението. Следва също копие от
уведомлението по ал.1 на чл.38 от Закона да се изпрати на Министерството на
правосъдието на Република България, съгл. чл.38 ал.2 от Закона.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение /без номер/ за налагане на финансова санкция от
10.06.2024 год., влязло в сила на 22.07.2024 год., постановено от Bonnen &
Transacties Transactiemod, с адрес: Sir Winston Churchillln 271, 2288 EA
Rijswijk, Нидерландия, с което на А. Й., роден на **.**.**** год., с постоянен
адрес – с.Б.П., кв.„Б.“ №*, общ.К., обл.К., с ЕГН **********, е наложена
финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане
на парична сума в размер на 280 евро за осъждане за извършено
административно нарушение, с равностойност в български лева по курса на
БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция
в издаващата държава в размер на 547.63 лв.
Решението да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за
приходите - гр.П., офис К. за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която
следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на
решението.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава –
Централно инкасаторско бюро към Министерство на правосъдието на
Нидерландия, за признаването и изпращането на решението за налагане на
финансова санкция за изпълнение на компетентния орган - ТД на НАП - П.,
както и за приключване изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС да се изпрати
на Министерството на правосъдието на Република България.
Решението може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд - П. в
7- дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6