№ 232
гр. Варна, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20213100900798 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба вх. № 23582/17.11.2021 г. на „ВГ – 3“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“, № 51Б, ет. 4 за осъждането на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, при участието на подпомагаща го
страна „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“,
ул. „Триадица“, № 8 да заплати сумата 78130.31 лв., с ДДС, представляваща
дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от ВяЕЦ „ВГ-6“ и „ВГ-3“, през м. октомври 2018 г.,
обективирана в дебитно известие № 146/30.11.2018 г. към фактура №
145/12.11.2018 г., сумата 23157.03 лв., обезщетение забава за периода
16.12.2018 г. – 17.11.2021 г., сумата 170022.48 лв., с ДДС, представляваща
дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на ел. енергия,
произведена от ВяЕЦ, през м. ноември 2018 г., обективирана във фактура №
147/30.11.2018 г. и сумата 50392.70 лв., обезщетение за забава за периода
16.12.2018 г. – 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху посочените
суми за главница от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Претендира разноски в производството.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на вятърна
електроцентрала, състояща се от 2 бр. ветрогенератори „ВГ-3“ и „ВГ-6“,
находящи се в землището на с. Вранино, общ. Каварна и гр. Каварна, която е
присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за
присъединяване № ДУА-1012/17.08.2007-3063/17.08.2007-4021-ВГ-
27.05.2008, сключен на 15.02.2010 г. между него и „Електроразпределение -
Варна“ АД (впоследствие „Енерго-Про Мрежи“ АД). Твърди, че за
1
изкупуване на произведената енергия е сключил с ответника Договор за
изкупуване № 90/17.02.2010 г., по силата на който последният се е задължил
да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури,
произведената електрическа енергия на преференциалната цена, определена
от ДКЕВР с Решение № Ц-010/31.03.2011 г. и съобразно разпоредбите на
ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на
електрическата енергия.
Сочи, че през м. октомври 2018 г. е произвел и доставил ел. енергия в
общо в размер на 983.380 МВтч. За 611.547 МВтч била издадена фактура №
144/31.10.2018 г., на стойност 138177.82 лв., с ДДС, при продажна цена в
размер на 188.29 лв./МВтч (приложимата преференциална цена по т. 8 от Р №
Ц-010), тъй като енергията била произведена преди достигане на прага от
2000 МВтч НСП. Фактурата била изцяло заплатена от ответника. За 371.833
МВтч била издадена фактура № 145/12.11.2018 г., на стойност 5884.62 лв., с
ДДС при продажна цена 13.18 лв. (цена за излишък на балансиращия пазар),
тъй като централата била прехвърлила прага от 2000 МВтч НСП, но без да е
достигнала 2250 часа работа и без да е достигнала прага от 2300 МВтч НСП.
Тази фактура също била заплатена от ответника. Тъй като през м. ноември
2018 г. централата достигнала 2300 КВтч НСП, без да достига 2250 часа
работа, било издадено дебитно известие № 145/30.11.2018 г., към фактура №
145/12.11.2018 г., за сумата 78130.31 лв., с ДДС, с което коригирал
продажната цена до размера на преференциалната цена от 188.29 лв./МВтч,
дължима по т. 1.7 от Решение № СП-1. Сумата по издаденото дебитно
известие не била заплатена от ответника. За м. ноември 2018 г. била
произведена ел. енергия в размер на 828.167 МВтч, за която издал фактура №
147/30.11.2018 г., на стойност 183441.08 лв., с ДДС. От цялото количество,
628.167 МВтч били остойностени по преференциална цена от 188.29
лв./МВтч (т. 8 от Р № Ц-010), която счита за приложима за енергията
произведена преди достигане на 2250 часа работа, а количеството 200 МВтч
по цена от 172.95 лв./МВтч (т. 9 от Р № Ц-010), която била приложима след
достигане на 2250 часа работа и преди достигане на 2300 МВтч НСП. По
издадената фактура № 147 ответникът заплатил само сумата 13418.60 лв., с
ДДС. Твърди, че считано от 16.12.2018 г. ответникът е в забава и дължи освен
претендираните главници и обезщетение за забава в размер на законната
лихва, предмет на вторият от предявените искове.
Пространно излага виждането си относно определените
преференциални цени на ел. енергия и прилагането им, както и по
законодателната уредба по въпроса. Отправя искане за извършване на
инцидентен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК на Решение № СП-
5/28.03.2019 г. на КЕВР.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Не оспорва факта на сключен между страните
договор за изкупуване на ел.енергия. Сочи, че е заплатил сумата по
издадената за м. октомври 2018 г. фактура № 145/12.11.2018 г. – 5884.62 лв., а
за м. ноември 2018 г., е заплатена сумата 13418.60 лв. Счита, че приложимата
цена за произведената ел.енергия до размера на нетното специфично
производство е преференциалната цена, определена с Решение № Ц-
10/30.03.2011 г., а за количеството, надхвърлящо НСП приложима се явява
цената за излишък на балансиращия пазар, съгласно разпоредбата на чл. 31,
2
ал. 5 ЗЕВИ. Твърди, че с оглед становище на „НЕК“ ЕАД, на когото
ответникът продавал изкупените количества ел.енергия, по въпроса за
приложимата цена при изкупуването, ответникът заплащал произведената
ел.енергия над НСП по цена за излишък. Намира за неправилно твърдението
на ищеца за приложимост последователно на две преференциални цени към
една и съща ВяЕЦ. Счита, че като е заплатил по цена за излишък процесните
количества ел.енергия, е изпълнил точно задължението си. Изразява
становище кои обстоятелства са безспорни между страните, както и от своя
страна излага анализ на приложимата към отношенията с ищеца правна
уредба.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба
поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника, изложени в
депозирания отговор. Допълнително сочи, че с Решение № 3312/04.03.2020 г.,
адм.д. № 14112/2018 г. на ВАС, е потвърдено Решение № 5483/26.09.2018 г.,
по адм.д. № 8493/2015г. на АС - София-град, с което е отменено Решение №
СП-1, в частта по т. 2.7 и т. 2.8. Позовава се на мотивите на решението, за да
обоснове тезата си, че е юридически възможно процесната централа да
попада и в двете групи производители на електрическа енергия. Счита, че с
отмяната на посочените точки от Решение № СП-1 с обратна сила са
отпаднали праговете на НСП, поради което за ищеца не съществува
нормативно ограничение да продава произведената от него ел. енергия през
2017 г. на преференциални цени, поради което правилно е фактурирал същата
по двете преференциални цени.
Моли също така да бъдат разгледани, като релевантни аргументите за
нищожност на ретроактивното приложение на Решение № СП-5, поради
противоречие с разпоредбите на закона, както и с диспозитива на Решение №
1115/28.01.2019 г., по адм.д. № 5284/2018 г. по описа на ВАС, които не
предоставят на КЕВР възможност да приеме ново решение, с което да замести
и то ретроактивно, отмененото Решение № СП-1.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор,
поддържа становището си, изложено в отговора и репликира депозираната
допълнителна искова молба. Сочи, че действително произведената от ищеца
енергия е била изкупувана последователно по двете цени, по т. 8 и т. 9 от
Решение № Ц10/30.03.2010 г., но този начин на изкупуване не е противоречал
на приложимия към датата на сключване на договора ЗЕВИ, в който не е
съществувало ограничение. По този начин са били уредени отношенията до
24.07.2015 г., когато е въведена принципна промяна в тях, посредством
редакцията на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ. По релевираното искане за инцидентен
съдебен контрол за валидност и законосъобразност на Решение № СП-
5/28.03.2019 г., по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК възразява, че същото не е от
преюдициално значение за изхода на търговския спор, поради което искането
е недопустимо. Сочи, че Решение № 6355/29.10.2019 г., постановено по адм.
Д. № 4422/2019 г., на АС – София-град, с което е обявено за нищожно
Решение № СП-5/28.03.2019 г., на КЕВР, е отменено с влязло в сила Решение
№ 1873/12.02.2021 г., по адм. Д. № 2016/2020 г., на ВАС и делото е върнато за
разглеждане от друг състав на АС – София - град като ВАС е приел, че срокът
въведен с § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, не установява изрично времева
компетентност на административния орган, а цели своевременно регулиране
на нововъведените с изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, отношения.
Подпомагащата ответника страна „НАЦИОНАЛНА
3
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, в писмено становище излага
съображения по правната страна на спора като счита предявените искове за
неоснователни. За основатени се считат твърденията на ответника за начина,
по който следва да бъде извършвано остойностяването на произведената
електроенергия от възобновяеми източни от ВяЕЦ на ищеца. По същество
моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът и ответникът, чрез процесуални
представители, поддържат твърденията, възраженията и доводите
изложени в исковата молба, допълнителната такава и отговорите.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в съвкупност, становищата на страните и
приложимите материални и процесуалноправни норми, приема за установено
от фактическа и правна страна, следното:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за признати и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата: – ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; - ответникът е краен снабдител на
електрическа енергия; - наличието на договорно правоотношение между
страните за изкупуване на ел.енергия; - „НЕК“ ЕАД е обществен доставчик,
изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; - количествата
продадена енергия за м. октомври и м. ноември 2018 г., за които са издадени
процесните фактури, са заплатени на ищеца от ответника по цена на излишък.
Не се спори между страните, че ищецът е собственик на енергиен обект
– ВяЕЦ „ВГ6“ и ВяЕЦ „ВГ3“, с обща инсталирана мощност 4000 kW,
находяща се в ПИ с кад. № 48828.2.113, по плана за земеразделяне на с.
Могилище, общ. Каварна и № 12173.26.31, по плана за земеразделяне на с.
Вранино, общ. Каварна, която е присъединена към енергопреносната мрежа.
Представен по делото е и Договор за изкупуване на ел. енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 90/17.02.2010 г.
Видно от представената фактура № 144/31.10.2018 г. е, че
произведената през м. октомври 2018 г. ел. енергия до достигане на 2000 ч.,
нетно специфично производство, в размер на 611.547 МВтч е остойностена по
единична цена от 188.29 лв., без ДДС. Общата стойност на фактурата възлиза
на 138177.82 лв., с ДДС. Не се спори между страните, че това е стойността на
енергията по приложимата преференциална цена по т. 8 от Р № Ц-010 и тя е
била заплатена от ответника.
Видно от представената фактура № 145/12.11.2018 г. е, че
произведената през м. октомври 2018 г. ел. енергия надхвърляща 2000 ч.,
нетно специфично производство, в размер на 371.833 МВтч е остойностена по
единична цена от 13.1883 лв., без ДДС. Общата стойност на фактурата
възлиза на 5884.62 лв., с ДДС. Не се спори между страните, че това е
стойността на енергията по цени за излишък и тя също е била заплатена от
ответника.
Видно от представеното дебитно известие № 146/30.11.2018 г., издадено
към фактура № 145/12.11.2018 г. е, че то е издадено за корекция на цената с
посочено основание „до 2250 ч. НСП“, при което произведената през м.
октомври 2018 г., енергия надхвърляща 2000 ч. НСП – 371.833 МВтч, е била
остойностена по ед. Цена от 175.1017 лв., без ДДС. При което общата
4
стойност възлиза на 79130.31 лв., с ДДС.
По делото е представена фактура № 147/30.11.2018 г., видно от която е,
че произведената през м. ноември 2018 г., ел. енергия, е остойностена по
следния начин: - до 2250 ч. НСП – 628.167 МВтч, по ед. цена - 188.29 лв., без
ДДС и – до 2300 ч. НСП – 200 МВтч, по ед. Цена 172.95 лв., без ДДС. Така
общата стойност на фактурата възлиза на 183441.08 лв., с ДДС. Не се спори
между страните, че по тази фактура за цялото количество произведена
енергия, ответникът заплатил сумата 13418.60 лв., с ДДС, представляваща
стойността на произведената енергия по цени за излишък.
При така приетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По главната претенция: Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД –
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за
неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да се дължи на
причина за която длъжникът отговаря. Безспорно се установява от приетата за
установена фактическа обстановка, а и не е спорно между страните, че
обектът собственост на ищцовото дружество е въведен в експлоатация и
присъединен към електропреносната мрежа като независим производител на
ел. енергия. Именно в качеството на такъв е сключил договор, по силата на
който ответникът се задължил да изкупува произвежданата от ищеца енергия.
Видно от Договора, а и не е било предмет на спор между страните, че
към момента на сключването му, цената за продажба на ел. енергия е
регулирана и се определя от ДКЕВР като в случай, че с решение на
компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата
енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на
влизане на решението в сила, без да е необходимо допълнително договаряне.
Не е спорно, че за процесния период преференциалните цени за ВяЕЦ
са определени от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. като е взет предвид
и специален критерий – наличен ресурс на първичния енергиен източник при
пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори – до
2250 часа включително – 188.29 лв./МВтч (т. 8) и над 2 250 часа – 172.95
лв./МВтч (т. 9).
Както бе посочено във възприетата фактическата установеност, не се
спори между страните и произведената през м. октомври ел. енергия до
достигане на 2000 МВтч НСП, е била остойностена от ищеца с фактура №
144/31.10.2018 г. и последния е получил плащане по приложимата
преференциална цена. Не се спори и, че за енергията надхвърляща НСП и
произведена през м. октомври 2018 г. самият ищец е издал фактура №
145/12.11.2018 г., с която количеството е било остойностено по цени за
излишък на балансиращия пазар и също е било заплатено от ответника. За
това количество ищецът не е получил плащане на разликата между
получената цена за излишък и преференциалната цена от 188.29 лв.,
възлизаща на 78130.31 лв., с ДДС. По идентичен начин, по фактура № 147,
издадена за м. ноември 2018 г. ищецът е получил плащане на посоченото в
нея количество енергия по цени за излишък на балансиращия пазар, в размер
на 13418.60 лв., с ДДС, но не е получил плащане на пълния размер на
стойността по фактурата. Страните не са спорили, че процесните количества
ел. енергия произведени от ВяЕЦ, са изкупени от обществения доставчик по
5
цена за излишък, след което са продадени на "НЕК" ЕАД, в изпълнение на
задълженията по чл. 94 ЗЕ.
По същестно спорът между страните се заключава в това дали
ответникът е задължен да изкупува по преференциални цени цялото
количество произведена от ищеца ел. енергия и дали съществува нормативно
ограничение в рамките на едногодишен период ВяЕЦ да попадат
едновременно в две ценови категории за заплащане на преференциални цени
определени с решение на КЕВР.
В светлината на разглеждания казус, за правоотношението, в което се
намират страните се прилага принцип различен от принципа за свобода на
договарянето между страните. Договорната свобода е ограничена от
наличието на административен елемент, въведен с норми от императивен
характер, тъй като цените, на които производителите продават ел. енергия на
обществен доставчик и/или обществен снабдител, не подлежат на свободно
договаряне, а са предмет на регулиране от компетентния държавен орган, в
случая – КЕВР. Обстоятелството, че страните са наясно с ограничението на
принципа на договорната свобода е манифестирано от тях в р. V от
сключения Договор за изкупуване на ел. енергия и по конкретно чл. 18.
С оглед спецификата на договорното правоотношение между страните,
към момента на сключване на Договора за изкупуване – 17.02.2010 г.,
приложима се е явявала нормативната база, уредена в Закона за
възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата, а
впоследствие нормите на Закона за енергията от възобновяеми източници
(Обн., ДВ, бр. 35/03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011 г.), в първоначалната му
редакция. Съобразно тази нормативна база цялата произвеждана от
производителя енергия от възобновяеми източници се е изкупувала по
преференциални цени като изплащането й по тези цени е било обвързано от
издаването на гаранция за произход (чл. 16 ЗВАЕИБ и чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, в
редакцията му към обнародването).
Регламентираното в ЗВАЕИБ задължение за изкупуване на
произвежданата от възобновяеми и алтернативни източници енергия е в
резултат на въвеждане на разпоредбите на Директива 2001/77/ЕО на
Европейския парламент и Съвета относно насърчаване на производството и
потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на
вътрешния електроенергиен пазар и на Директива 2003/30/ЕО на
Европейския парламент и Съвета относно насърчаването на използването на
биогорива и други възобновяеми горива за транспорт (пар. 2 ДРЗВАЕИБ).
Регламентираното в ЗЕВИ задължение за изкупуване на произвежданата
от възобновяеми източници енергия, пък е основано на Директива 2009/28/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване
използването на този тип източници на енергия, и за изменение и
впоследствие за отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L
140/16/5 юни 2009 г.), както е посочено в пар. 2 ДРЗЕВИ.
С въведените изменения в разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (Д.в. бр.
109/2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) е наложена промяна във възприетата до
този момента държавна политика, цялата енергия от възобновяеми
източници, да се изкупува по преференциални цени. С коментираното
изменение е редуциран размера на изкупуваното количество ел. енергия, като
същото е обвързано със средногодишната продължителност на работа,
6
съгласно решението на КЕВР, въз основа на което тя е определена. Между
страните не съществува спор, относно приложението на това изменение, към
правоотношението по Договора между страните по делото.
Относимо към процесния период е последващо изменение на чл. 31, ал.
5 ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), съгласно което е
изменен въведения с предходното изменение, ограничителен критерий при
изкупуването на количествата енергия и разпоредбата е придобила следната
редакция: Общественият доставчик, съответно крайните снабдители
изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници
при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата
електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални
цени в съответните решения на КЕВР, за обектите по чл. 24, т. 3
определеното нетно специфично производство на електрическа енергия не се
прилага и 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата,
надхвърлящи производството по т. 1. Следователно Законът разпорежда по
преференциална цена да се изкупуват само количествата енергия до
достигане на размера на нетното специфично производство, според вида на
съответната централата. Между страните не съществува спор относно
приложението и на това изменение към правоотношението по сключения
между тях Договор.
Безспорно е, че въведения с цитираното изменение на ЗЕВИ, критерий
за определяне на количеството енергия, подлежащо на изкупуване по
преференциални цени, не е нов и е служил като база за определяне размера
вече действалите през предходния период 2011 – 2015 г. преференциални
цени, определени с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР. Този извод
следва и от разпоредбата на пар. 17 от ПЗРЗИДЗЕ, от която е видно, че на
КЕВР е даден срок за приемане на решение, с което да се установи нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията,
приети до влизането в сила на този закон.
В съответствие с коментираното изменение на ЗЕВИ е издадено
Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, в т. 1, от което е определено нетното
специфично производство на ел. енергия, възоснова на което са определени
преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. (което, както бе
посочено по-горе не е спорно, че е приложимо в отношенията между
страните), а именно: т. 1.7. – в размер на 2000 кВтч, при определената цена –
188.29 лв./МВтч, без ДДС, за вятърни централи, работещи до 2250 часа и т.
1.8. – в размер на 2300 кВтч, при определената цена 172.95 лв./МВтч, без
ДДС, за вятърни централи работещи над 2250 часа.
С Решение № 1177/23.02.2018 г., по адм.д. № 8522/2015 г. на АС София-
град, потвърдено с Решение № 1115/28.01.2019 г. по адм. Д. № 5284/2018 г. на
ВАС, е отменена т. 1.7 на Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
След това решение е постановено Решение № СП-5/28.03.2019 г. на
КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично
производство на електрическа енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на
което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи
работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР, във
връзка с Решение № Ц-013/28.06.2006 г.
7
С Решение № 6355 от 29.10.2019 г., постановено по адм. дело №
4422/2019 г. по описа на Административен съд София град, решение № СП-5
от 28.03.2019 г. на КЕВР е обявено за нищожно. С решение №
1873/12.02.2021 год., постановено по адм. дело № 2016/2020 ВАС е отменил
решението на Адм.С - София и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав. При новото разглеждане е образувано адм.д. № 1719/2021 г., с
Решение по което жалбата срещу административния акт е отхвърлена. Към
настоящият момент производството е висящо пред Върховен
административен съд, пред който е образувано кас.адм.д. № 10608/2021 г.
Общо правило в административния процес е, че оспорването има
суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от общия
принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон. Такъв
е и настоящият случай. Разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗЕ, обжалването на
решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение, а искането за спиране на
изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по
отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване
и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за
независимост на оператори на преносни мрежи. Следователно, със
специалния закон изрично е дерогирано суспензивното действие на жалбата, с
която се оспорва законността на обжалвания индивидуален административен
акт, уредено в общия закон – чл. 166, ал. 1 АПК. По този начин Законодателят
е допуснал предварително изпълнение на невлезлите в сила решения,
издавани от КЕВР, ръководейки се и отчитайки значимостта на регулираните
обществени отношения.
Изложеното води до извода, че Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР
към момента на настоящото произнасяне подлежи на изпълнение и намира
приложение в отношенията между страните по настоящия спор и предвид
клаузите на Договора за изкупуване, сключен между страните. (чл. 18, ал. 2)
Действително, според разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК съдът следва да
се произнесе инцидентно по валидността на административните актове
независимо от това дали подлежат на съдебен контрол, а по
законосъобразността им, само когато такъв акт се противопоставя на страна
по делото, която не е участвала в административното производство по
издаването и обжалването му като това произнасяне е само в мотивите на
решението, доколкото е във връзка с гражданскоправният спор, поставен за
разглеждане, при наличие на правен интерес от това оспорване. В
конкретният случай обаче ищецът не е обосновал релевираното от него
искане за инцидентно произнасяне по валидността на административния акт -
Решение № СП-5/28.03.2019 г., по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК с конкретни
твърдения в тази връзка, нито правен интерес от това. Доводите за
неприложимост на Решение СП-5, поради това, че не е влязъл в сила или
евентуалната му отмяна, или прогласяване за нищожно, сами по себе си не
съставляват обосноваване на недействителност на акта, предвид и
разпоредената от закона предварителна изпълняемост на решенията на
регулатора. Същевременно предварителната изпълняемост на актовете на
регулатора няма отношение и към разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК,
която е процесуална и касае гражданския процес.
Отделно от посоченото, преценката на валидността на Решение № СП-
5/28.03.2019 г., не би разрешила спора между страните, доколкото
ограничението за изкупуване на ел.енергия от крайния снабдител по
8
преференциална цена, до размера на нетното специфично производство не
произтича от постановения административен акт, а от Закона – чл. 31, ал. 5
ЗЕВИ.
Не е било предмет на спор между страните, че съобразно сключения
договор относима към конкретната ВяЕЦ е т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011
г., касаещо централи, работещи до 2250 часа. Последното се установява и от
начина, по който самият ищец е остойностил в издадената за м. октомври
фактура № 144, произведената енергия. Прави впечатления и, че ищецът
също сам и в съответствие със Закона и сключеният договор в издадената
фактура № 145 е остойностил произведената енергия, надхвърляща НСП, по
цени за излишък на балансиращия пазар. Не се твърди в исковата молба, нито
се ангажират доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно
ресурса на първичния енергиен източник в другата ценова категория ВяЕЦ,
работещи над 2250 ч. (средногодишна продължителност на работа, в който
случай преференциалната цена би била в размер на 172.95 лв.) Мвтч.,
съобразно т. 9 от цитираното по-горе решение. Предвид това нетното
специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ елемент е
2000 kWh.
С оглед на гореизложеното и при наличните твърдения на ищеца, че
част от произведената през м. октомври и цялата произведена през м. ноември
енергия е при надхвърлен праг от 2000 МВтч НСП, то остойностяването
следва да се извърши по цени за излишък на балансиращия пазар. Този извод
е в съответствие с относимите за периода разпоредби на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ
и Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР.
Между страните няма спор, че ответникът е заплатил количествата
ел.енергия за двата месеца, надхвърлящи НСП, по цена за излишък, нито е
налице спор относно размера на дължимата цена за излишък.
Що се касае до възможността една и съща централа да преминава
последователно от една ценова категория в друга, настоящият състав споделя
трайно наложилото се в съдебната практика по приложението на посочената
разпоредба разбиране, че ако се допусне, че един и същи производител да
може да променя началното си планиране и да преминава от една към друга
тарифа в рамките на една и съща година, това би довело до получаване на
приход на производителя над заложената за съответната група централи
норма на възвращаемост на разходите и би обезсмислило самата нова
регулация, целяща ограничаване на приход над нормирана обща
възвращаемост от инвестиция в полза на обществото. В този смисъл и в
мотивите към законопроекта за изменение на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ изрично е
разписано, че замяната на понятието „средногодишна продължителност на
работата" с „нетно специфично производство на ел.енергия" цели да създаде
условия по преференциални цени да бъдат изкупувани само онези количества
ел.енергия, „които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми
източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в
определените преференциални цени със съответните решения на КЕВР".
Целта на изменението на закона е да постигне баланс между разходите на
обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите,
заложена в определените преференциални цени по начин, който изключва
възможността за неоснователно обогатяване на последните.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде
9
отхвърлен. Изходът на спора по главният иск обуславя извод за
неоснователност на акцесорните претенции за присъждане на обезщетение за
забава.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
ответника се следват деловодни разноски, които съобразно представения
Списък по чл. 80 ГПК и доказателства възлизат на сумата 11000.00 лв., с
ДДС, адвокатски хонорар. С оглед произнасяне по релевираното възражение
за прекомерност съдът извърши проверка и установи, че минималния размер
на адвокатското възнаграждение, съобразно материалния интерес, възлиза на
сумата 9556.86 лв., с ДДС, поради което претендираното възнаграждение в
размер на 11000.00 лв., с ДДС не се явява прекомерно.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „ВГ – 3“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“, № 51Б, ет. 4
за осъждането на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258,
Варна Тауърс – Г, при участието на подпомагаща го страна
„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул.
„Триадица“, № 8, да заплати сумата 78130.31 лв., с ДДС, представляваща
дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от ВяЕЦ „ВГ-6“ и „ВГ-3“, през м. октомври 2018 г.,
обективирана в дебитно известие № 146/30.11.2018 г. към фактура №
145/12.11.2018 г., дължима по силата на Договор изкупуване № 90/17.02.2010
г., сумата 23157.03 лв., обезщетение забава за периода 16.12.2018 г. –
17.11.2021 г., сумата 170022.48 лв., с ДДС, представляваща дължима и
незаплатена преференциална цена за изкупуване на ел. енергия, произведена
от ВяЕЦ, през м. ноември 2018 г., обективирана във фактура №
147/30.11.2018 г., дължима по силата на Договор изкупуване № 90/17.02.2010
г., и сумата 50392.70 лв., обезщетение за забава за периода 16.12.2018 г. –
17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху посочените суми за главница
от датата на предявяване на иска – 17.11.2021 г. до окончателното изплащане,
на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ОСЪЖДА „ВГ – 3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „България“, № 51Б, ет. 4 да заплати на „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Е, сумата 11000.00
лв. (единадесет хиляди), с ДДС, разноски по делото, на осн. Чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВАпС, в 2-
седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10