№ 322
гр. С., 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., I СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно
наказателно дело № 20252230201350 по описа за 2025 година
Производството е по повод жалба от Х. Х. Х., ЕГН: ********** против
НП № 25-0804-002479/03.04.2025 година, издадено от Началник сектор в ОД
на МВР гр. С., РУ-С., с което са наложени следните административни
наказания: „Глоба“ в размер на 20,00 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и „Глоба“
в размер на 50,00 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. С така
подадената жалба жалбоподателят оспорва НП в частта относно глобата в
размер на 50,00 лв., наложена за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата
и моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни възражения срещу така
съставения акт.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. С., редовно призована, не изпраща
свой представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
1
На 11.03.2025 г. в 20:56 часа, в гр. С. по бул. „Стефан Стамболов“ до
заведение „Сити“ на кръгово кръстовище в посока бул. „Ичеренско шосе“
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Сеат Леон“ с peг. номер ..........
лична собственост, като по време на движение не е използвал обезопасителен
колан, с какъвто е оборудвано моторното превозно средство. Същият не е бил
оборудван и с изправен пожарогасител.
За извършените нарушения на осн. чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 139, ал.
2, т. 3 от ЗДвП на Х. Х. Х., ЕГН: ********** на 11.03.2025 г. му бил съставен
АУАН Серия GA акт № 1367235. Същият е предявил възражения против
АУАН.
Въз основа на АУАН на жалбоподателя било издадено НП № 25-0804-
002479/03.04.2025 година, издадено от Началник сектор в ОД на МВР гр. С.,
РУ-С.. Наказателното постановление е получено лично от жалбоподателя на
22.10.2025 г. Жалбата е подадена в срок.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира
дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите М. А. и Д.
Д.. Всеки един от тях категорично потвърждава, че водачът е бил спрян от
полицейски автомобил на бул. „Стефан Стамболов“. Била е извършена
проверка и е установено, че шофьорът е управлявал МПС без надлежно
поставен обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Същият е
поставил обезопасителният колан едва след като е забелязал полицейският
автомобил – в движение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. В
разпоредбите на чл. 314, ал. 1 и ал. 2 от НПК е предвидено, че въззивната
2
инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от
основанията, посочени от страните; както и че въззивната инстанция отменя
или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на
лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. В настоящия
случай се касае за въззивно производство по своя характер и съдът следва да
провери изцяло законосъобразността на издаденото НП, независимо от
основанията посочени в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – В.Й.Г. – Началник
сектор в ОД на МВР гр. С., РУ-С., а АУАН е съставен от оправомощено за това
лице – свид. М. Н. А., заемащ длъжността "старши полицай" при РУ С..
Компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган,
издал обжалваното НП, следва от представената по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено, пълно,
точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на
въззивника административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да
разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава.
Съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:
Видно от представения с административнонаказателната преписка
АУАН, при съставянето му е направено подробно описание на извършените от
жалбоподателя деяния в качеството му на водач на МПС, осъществяващи
състава на две отделни административни нарушения. По своята правна
същност актът за установяване на административно нарушение е официален
документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез
който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците
на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда
доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са
се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение
3
представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради
това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на
акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална
доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения
в акта начин. Това правно действие на акта за установяване на
административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена
сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е
разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта
доказването на факти, които оборват установеното в АУАН. (в този см.
Решение № 43 от 21.04.2023 г. на АдмС - С. по к. а. н. д. № 4/2023 г.)
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП (в актуалната й
редакция към датата на извършване на нарушението), с глоба в размер на
50,00 лева се наказва водач, който не изпълнява задължението си за
използване на предпазен колан. По делото не е спорно, че управляваният от
жалбоподателя Христов автомобил е бил оборудван с обезопасителен колан.
Обстоятелството, че Х. е управлявал автомобила, без да е поставил същият
безспорно се установява от събраните по делото пред Районния съд
доказателства, в това число и свидетелските показания на св. М. А. –
актосъставител и на св. Д. Д. – свидетел по АУАН, които са безпротиворечиви,
еднопосочни, последователни и съответстващи на описаното в АУАН. По
почин на жалбоподателя беше допусната до разпит св. Д. В., която не се яви в
съдебно заседание. С оглед показанията на другите двама свидетели –
актосъставителят и свидетелят по АУАН, настоящият състав приема за
доказано извършването на нарушението от жалбоподателя Христов.
Съгласно разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП (в актуалната й редакция към
датата на извършване на нарушението), за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено
друго наказание, виновните се наказват с глоба с глоба в размер на 20,00 лева.
Съдът установи, че нарушението е правилно квалифицирано и е наложено
административно наказание в предвидения в ЗДвП размер.
Правилно е определен и броя на к.т., които следва да се отнемат при
констатираното нарушение - за неизпълнение на задължението за използване
на предпазен колан или носене на каска (чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП)
4
съгласно Наредбата се отнемат 10 контролни точки;
Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна. С оглед на
това наказателното постановление, предмет на въззивния контрол, следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0804-002479/03.04.2025 година, издадено
от Началник група в ОД на МВР гр. С., РУ-С., в частта, с което на Х. Х. Х. са
наложени следните административни наказания: „Глоба“ в размер на 20,00
лева на основание чл. 185 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 50,00 лева на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5