№ 3804
гр. Варна, 27.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502465 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, гр. София против Разпореждане № 15278/21.08.2021 г. на
ВРС по ч.гр.д. № 12119/2021 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено
подаденото от жалбоподателя Заявление 5566/23.07.2021г. за издаване на
заповед за изпълнение срещу ИВ. М. В. с ЕГН ********** за сумата от
1424.91 лева, представляваща неплатени суми по акаунт **********.
Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно.
Поддържа, че вземането е индивидуализирано в достатъчна степен за целите
на заповедното производство, което е предназначено единствено дали
вземането е спорно, а не дали съществува, поради което указанията на
заповедния съд за вътрешна индивидуализация на вземането са прекомерни и
проява на излишна процесуална дребнавост.
За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира
следното:
Производството по ч.гр.д. № 12119/2021 г. на Районен съд Варна, е
образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за
1
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист
срещу ИВ. М. В. с ЕГН **********, за следните суми: 1424.91 лева,
представляваща незаплатени суми по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, за който е открит Акаунт **********. Сключен
между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и ИВ. М. В.,
обективирано в 4 бр. фактури, издадени в периода 08.10.2018г. – 08.01.2019г.,
вземанията по които са прехвърлени на заявителя по силата на Приложение 1
от 18.10.2019г. към договор за прехвърляне на цесия от 15.10.2018г.
Към заявлението са приложени три договора между „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД и ИВ. М. В.: Договор
№43958353/01.06.2018г. за електронни съобщителни услуги, сключен за два
телефонни номера и допълнителни споразумения към него, Договор
№44001846/06.06.2018г. за доставка на интернет и телевизионна услуга и
Договор №44332571/12.07.2018г. за електронни съобщителни услуги,
сключен за трети телефонен номер и за предоставен мобилен апарат. Във
всички договори е декларирано съгласието на абоната всички услуги по тях да
се включват в обща сметка по абонатен номер №**********.
С разпореждане №14307/20.08.2021г. по ч.гр.д. №12119/2021г. на ВРС
Заявлението е оставено без движение с указания до заявителя да
индивидуализира надлежно всички вземания, чието заплащане претендира,
като посочи какъв е размерът на всяко отделно вземане, по кой договор са
начислени, какъв вид са вземанията /за дължими услуги, неустойки или
лизингови вноски/ и за какъв период е начислено всяко вземане.
В уточнителна молба от 30.08.202410г. в изпълнение на указанията
заявителят е посочил, че между длъжника и „Българска телекомуникационна
компания“ЕАД е сключен договор Договор №44332571/12.07.2018г., с който
на длъжника са предоставени описаните в договора телекомуникационни
услуги. Подписвайки договора, длъжникът е изявил желание дължимите
такси и суми във връзка с ползване услугите по договора да се включват в
обща сметка с акаунт №**********. Претенцията от 1424.91 лева
представлява дължимите и непогасени суми за предоставени
телекомуникационни услуги, съгласно посочените в заявлението фактури,
издадени във връзка с Договор №44332571/12.07.2018г.
2
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Заповедното производство е уредено като строго формално, като
редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална
предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Според приложимата
редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да
отговаря на изискванията за редовност на исковата молба. Поради отсъствие
на нормативно изискване да се представят доказателства за вземането, в
заявлението недвусмислено претенцията следва да е конкретизирана по
основание и размер. Следователно заявителят следва да посочи всички
обстоятелства, касаещи индивидуализацията на вземането и в частност
неговото възникване, съществуване и изискуемост. Действително целта на
производството не е установяване на самото вземане, а единствено проверка
дали същото е спорно, но изискването за неговата индивидуализация е от
съществено значение за защитата на длъжника, който въз основа на
конкретно изложените в заявлението факти следва да прецени дали да оспори
вземането. В случай на подадено от длъжника възражение, производството
прераства в исково с предмет вземането по заповедта за изпълнение, като
изменение на основанието е недопустимо. Ето защо индивидуализацията на
вземането в заявлението по чл.410 от ГПК е от интерес и за заявителя, тъй
като при изменение на вземането по основание се налага преминаване към
осъдителен иск и респективно обезсилване на заповедта на основание чл.415,
ал.5 от ГПК в хипотезата на непредявен иск по чл.422 от ГПК.
В настоящия случай правилно е преценено от заповедния съд, че
досежно претендираната сума в размер на 1424.91 лева отсъства надлежна
индивидуализация по основание и размер и резонно са дадени указания за
отстраняване на нередовности. С уточнителната молба нередовностите не са
отстранени. С нея е посочено единствено, че процесните фактури са издадени
въз основа един договор за електронни услуги. Същевременно към
заявлението са приложени още два договора за електронни услуги с различен
3
предмет, един от които включва и предоставяне на мобилен апарат.
Фактурите не са представени, за да се изключи вероятността претендираната
сума да се състои от вземания с различно основание, но дори и да бяха
представени, това не освобождава заявителя от задължението му да наведе
съответни на искането си фактически твърдения, още повече, че източник на
облигационното правоотношение е съответният договор, а не издадените въз
основа на него първични счетоводни документи. В заявлението и
уточнителната молба не се съдържа вътрешна индивидуализация на
вземането за главница, като не е посочено дали същото се състои единствено
от абонаментни такси за телекомуникационни услуги и за кой от
предоставените телефонни номера, или включва и такси за потребени и
неплатени далекосъобщителни услуги, неустойки и лизингови вноски.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че
нередовностите на заявлението са останали неотстранени, въпреки дадените
от съда надлежни указания, поради което същото подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенният съд е
постановил законосъобразен и правилен акт, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15278/21.08.2021 г., постановено
по ч.гр.д. № 12119/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4