РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Бургас, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х. Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20222000500116 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по въззивната жалба на „Юробанк България“ АД,
ЕИК * със седалище и адрес на управление – гр.С. против Решението от
18.11.2021г. , постановено от Бургаския окръжен съд по гр.д.№136 по описа
на съда за 2021г. в частта, с която е отхвърлена претенцията за размера над
сумата от 10 962.30 лв. до претендираната от 90 000 лв. – частичен иск от 120
196.23 лв. Решението в обжалваната част се оспорва като неправилно и
незаконосъобразно. В изводите си първоинстанционният съд е приел, че
ищецът – въззивник счита исковата си молба като покана за обявяване на
предсрочната изискуемост на падежиралите вноски по главницата за периода
10.05.2014г. – 24.01.2021г. Констатирано е изрично че се претендира законна
лихва върху търсената главница от завеждането на иска – 26.01.2021г. до
окончателното плащане на сумите. Посочено е от съда , че същият е указал на
ищеца че с оглед периода на претендираната главница е без значение дали
договорът е обявен за предсрочно изискуем, защото се търсят падежирали
главници. Претенцията е заявена като частична – за 90 000 лв. от 120 196.23
лв. – дължима главница за периода от 10.05.2014г. – до 24.01.2021г. В същото
време в мотивите на обжалваното решение се посочва размера на сумите по
кредита, изчислени от вещото лице и се сочи, че банката ги претендира като
предсрочно изискуеми. Сумата от 120 196.23 лв. представлява сбора на
всички дължими вноски за главница до края на срока на договора като от тази
сума се претендира частично 90 000 лв. Изводът на съда, че се претендира
1
падежирала главница за периода 10.05.2014г. – 24.01.2021г. не намира опора в
исковата молба или в друг документ по делото. Игнорира се и твърдението за
настъпване на предсрочната изискуемост на процесните вземания, както и
диспозитивното начало. В исковата молба изрично е посочено, че с оглед
допуснатите просрочия кредитът се обявява за предсрочно изискуем с
предявяване на исковата молба. Надлежно са индивидуализирани и всички
задължения по договора за кредит, осчетоводени от банката към дата
25.01.2021г. – датата на предявяване на иска. Надлежно формулирано е в
исковата молба че кредитът се обявява за предсрочно изискуем и ищецът се
позовава на последиците от тази предсрочна изискуемост. С нарочна молба с
вх.№266218 от 27.04.2021г. ищецът изрично е посочил как е формиран
размера на претендираните суми. На първо място – това са просрочените
вноски по кредита в общ размер на 13 146.82 лв. – дължими за периода
10.05.2014г. – 24.01.2021г. Именно това просрочие се явява предпоставката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем /чл.18 ал.1 от Договора/. След
обявяването на кредита за предсрочно изискуем общия размер на
задължението за главница възлиза на общо 120 196.23 лв.– който
представлява сбора от вноските за главница с настъпил и ненастъпил падеж.
На следващо място е посочено, че от тази общо дължима сума се претендира
частично 90 000 лв. С тази частична претенция за 90 000 лв. е бил сезиран и
първоинстанционния съд. Не се претендират само падежиралите вноски,
както неправилно е приел окръжният съд. Той не се е съобразил с
претенцията за предсрочна изискуемост на цялото вземане по кредита.
Поради това се моли да се отмени решението на ОС в частта, с която
претенцията на Банката – ищец е отхвърлена за размера над уважения от 10
962.30 лв. до претендираната в размер на 90 000 лв. – предявен частичен иск
от 120 196.23 лв. като иска се уважи в пълен размер. Претендира се
присъждане на разноски.Пред съда представител на страната не се явява.
Депозирана е писмена молба, с която въззивната жалба се поддържа, не се
правят искания по доказателствата, изразява се становище по съществото на
спора като се прави възражение за прекомерност на разноските на ответната
страна.
Отговор на въззивната жалба от ответниците – въззиваеми – Н. Т. М., Т.
Ж. М. и Д. Н. М., и тримата от гр.М. в законоустановения срок не е постъпил.
Пред съда въззиваемите се представляват от процесуален представител –
адвокат, надлежно упълномощен. Въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Излага се становище, че между същите страни е имало друго
предходно съдебно производство по повод същото вземане на банката, влязло
в сила и недопуснато за разглеждане от ВКС като се прилага препис от
съдебното решение на Апелативния съд. Излага се становището, че
претенцията на Банката е погасена по давност тъй като е предявена след
изтичане на петгодишен срок от обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Това възражение е направено в ОИМ като частично е уважено от
първоинстанционния съд. Моли се за оставяне без уважение на въззивната
2
жалба и потвърждаване на обжалваното решение на окръжния съд.
Представят се и подробни писмени бележки по съществото на спора с вх.
№4670/17.05.2022г. от страната в дадения за това срок.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено
следното:
Производството по гр.д.№136/2021г. по описа на ОС – Бургас е било
образувано по исковата молба на "Юробанк България" АД против Н.М., Т.М.
и Д.М. за сумата от 90 599.14 лв. – предявен като частичен иск от общо 257
570.24 лв.. Претенцията е с основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.288 от ТЗ
и чл.86 от ЗЗД. Сочи се, че Банката /първоначално ДЗИ Банк/ е сключила
договор за заем с тримата ответници като кредитополучатели на 25.07.2007г.,
въз основа на който им е била предоставена сумата от 125 140 лв. за срок от
300 месеца – до 02.08.2032г. при уговорен годишен лихвен процент от
11.45%. След вливане на "ДЗИ Банк" в "Юробанк България" АД
първоначалния договор е въведен в системата на „Юробанк“ като Договор за
потребителски кредит HL30413. На 31.07.2012г. е сключено допълнително
споразумение между страните – договорен е облекчен период на погасяване
като се констатира просрочие, размера на лихвата. За 12 мес.срок е
уговорена лихва в размер на 7.64%. След този срок на облекчено погасяване е
уговорена годишна лихва от 16.35%. На дата 10.05.2014г.
кредитополучателите са преустановили плащанията на вноски за лихви и
главница. Към момента на предявяване на иска са налице просрочия – на сума
в размер на 13 146.82 лв. – дължими вноски за главница за периода
10.05.2014г. – 24.01.2021г.; 123 520.94 лв. – възнаградителна лихва за периода
10.05.2014г. – 24.01.2021г.; 9 381.05 лв. – мораторна лихва за периода
10.05.2014г. – 24.01.2021г.; 2407.79 лв. – такси по договора за периода от
02.08.2014г. – 24.01.2021г.; 604.06 лв. - дължими застраховки за периода
09.09.2014г.– 24.01.2021г.; 599.14 лв., представляващи нотариални такси по
договора за периода 26.06.2017г.– 24.01.2021г. Поради допуснатите
просрочия ищецът на основание чл.18 ал.1 от Договора заявява, че
вземанията на Банката се обявяват за предсрочно изискуеми с предявяване на
исковата молба. Цитира се Решение №10/25.02.2020г. по дело№16/2019г. на
ВКС, Второ т.о. Така по предявената претенция ищцовата банка претендира
осъждането на тримата ответници да заплатят солидарно на банката сумата от
90 599.14 лв. – съответно – 90 000 лв. – дължима главница по договора
представляваща част от общия размер на задължението по договора от 120
196.23 лв. дължма за периода от 10.05.2014г. до 24.01.2021г. и 599.14 лв. –
дължими нотариални такси по договора по чл.13 ал.2 от Договора за
подновяване на вписана договорна ипотека за периода 26.06.2017г. –
24.01.2021г. ведно със законната лихва върху главницата начиная от датата
на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Първоинстанционният съд е приел, че се касае за претенция за
заплащане на падежирали вноски по главницатна за периода 10.05.2014г. –
24.01.2021г. с оглед завеждането на делото на 26.01.2021г. До датата на
3
първото с.з. съдът е дал възможност на ищеца да уточни претенцията си. На
л.59 по делото на окр. съд с молба от 27.04.2021г. според ОС отново е
заявена претенция от 90 000 лв. – частично от 120 196.23 лв.като се сочи, че
това е дължима главница за периода 10.05.2014г. – 24.01.2021г.
Впоследствие страната не е имала възражения по доклада на съда – т.е. –
изразено е съгласие, че се претендират задължения за посочения период -
вноски по главница. Поради това съдът е приел, че твърденията за
предсрочната изискуемост на договора за кредит от страна на ищеца – че
това следва да бъде прието за сторено с исковата молба е без значение по
делото при все че няма пречки това да стане с исковата молба, след като се
съдържа такова изявление. Въз основа на доказателствата по делото съдът е
установил и въз основа на ССчЕ, че дължимия размер на вноски по
главницата за визирания период 10.05.2014г. – 24.01.2021г. възлизат на 13
146.82 лв. Зачетено е направеното от страна на ответника възражение за
погасяване на задълженията по давност. При положение, че иска е предявен
на 26.01.2021г., то задълженията отпреди 26.01.2016г. са погасени по давност.
Съдът е приел, че е приложима петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД като
задължението макар и неделимо има определени падежни дати за плащане,
като от падежа на всяка отделна вноска тече и 5 г. давност. При това
положение вноските за периода 10.05.2014г. – 26.01.2016г. според
първоинстанционния съд са погасени по давност и съдът е счел, че иска се
явява основателен за сумите за периода 26.01.2016г. – 24.01.2021г. –
установени в размер на 10 962.30 лв. Ведно със сумата от 599.14 лв. съдът е
уважил претенцията за общо 10 962.30 лв. – вноските по главницата за
периода 26.01.2016г. – 24.01.2021г. и нотариалната такса като над този размер
до претендирания от 90 000 лв. претенцията е отхвърлена като недоказана и
неоснователна. Съразмерно на уважената част от претенцията са присъдени и
разноските по делото. Извършена е компенсация на дължимите разноски и са
присъдени такива в полза на ищеца.
Въззивната жалба е допустима – същата е депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна в производството пред
първоинстанционния съд имаща правен интерес от обжалване на решението,
внесена е и определената държавна такса.
По основателността на жалбата настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Предявена е била претенция от „Юробанк България“ АД против
длъжниците по договор за потребителски кредит – частичен за размера от 90
599.14 лв. – главница от общия размер на задължението за главница – 120
196.23 лв.
По указание на първоинстанционния съд с нарочна молба от
27.04.2021г. ищцовата страна е внесла уточнения в претенцията си: - сочи се,
че в исковата молба на стр.2 е посочен размерът на пропуснатите вноски за
главница – преди обявяването на предсрочната изискуемост с исковата молба
/ИМ/ и съгласно приложеното извлечение от счетоводните книги. Този
4
размер за периода 10.05.2014г. – 24.01.2021г. е в общ размер на 13 146.82 лв.
като това е размера на падежиралите вноски на главницата по кредита към
датата на подаване на исковата молба и обявяването на предсрочната
изискуемост Края на периода е 24.01.2021г. когато е изготвено съответното
извлечение от счетоводната книга на Банката. С подаването на ИМ Банката
обявява кредита изцяло за предсрочно изискуем на основание чл.18 ал.1 от
Договора поради допуснатите просрочия от длъжниците. С оглед на това се
сочи, че вземанията на Банката по Договора за кредит с длъжниците са
станали изцяло и предсрочно изискуеми – в пълен размер. При така
настъпилата предсрочна изискуемост общия размер на задължението за
главница по договора е 120 196.23 лв., който размер е формиран като
вноските по кредита с настъпил падеж и начислената към датата на изготвяне
на извлечението главница в пълен размер, която е дължима по кредита.
Банката - ищец заявява с тази молба – уточнение че предявява частичен иск за
сумата от 90 000 лв., представляващо вземане на „Юробанк България“ АД за
главница, което вземане е в общ размер на посочената сума от 120 196.25 лв. -
дължимата главница по Договора за периода от 10.05.2014г. до 24.01.2021г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ищецът
претендира заплащането на падежиралите главници за периода 10.05.2014г. –
24.01.2021г. и поради това обявяването на кредита за предсрочно изискуем е
без значение Установено е,че за въпросния период съобразно експертното
заключение размера на главницата възлиза на 13 146.82 лв. Претенцията
обаче е предявена на 26.01.2021г. и вземанията отпреди пет години на осн.
чл.110 от ЗЗД е прието, че са погасени по давност. По този начин размерът на
падежиралите непогасени дължими вноски възлиза на 10 962.30 лв. – за
периода от 10.02.2016г. – 10.01.2021г. Констатирано е, че на осн. чл.13 ал.2 от
основния договор кредитополучателите дължат всички направени разходи за
вписване на договорната ипотека вкл. и за нейното подновяване. Установени
са разходи от страна на Банката за тази цел в размер на 599.14 лв. Сумата
както установява съдът не е погасена от длъжниците, нито е погасена по
давност и се дължи. Поради това длъжниците са осъдени солидарно да
заплатят на Банката сумата от 10 962.30 лв.– дължими падежираи вноски за
периода 10.02.2016г. – 10.01.2021г. ведно с лихвата от 26.01.2021г. до
окончателното изплащане и сумата от 599.14 лв.– представляващи
нотариалните разноски за периода 26.06.2017г. – 24.01.2021г. ведно със
законната лихва начиная от 26.01.2021г. до окончателното изплащане.
Претенцията над уважения размер до претендирания от 90 000 лв. е
отхвърлен.
Настоящият съдебен състав намира възраженията на въззивника
„Юробанк България“ АД за основателни. Първоинстанционният съд
неправилно е възприел претенцията – само падежиралите вноски за периода
10.05.2014г. – 24.01.2021г. в размер на 13 146.82 лв. Както и в молбата –
уточнение от 27.04.2021г. относно претенцията страната изрично сочи, че с
подаването на ИМ Банката обявява кредита изцяло за предсрочно изискуем на
5
основание чл.18 ал.1 от Договора поради допуснатите просрочия от
длъжниците. С оглед на това се сочи, че вземанията на Банката по Договора
за кредит с длъжниците са станали изцяло и предсрочно изискуеми – в пълен
размер. При така настъпилата предсрочна изискуемост общия размер на
задължението за главница по договора е 120 196.23 лв., който размер е
формиран като вноските по кредита с настъпил падеж и начислената към
датата на изготвяне на извлечението главница в пълен размер, която е
дължима по кредита. Банката - ищец заявява с тази молба – уточнение че
предявява частичен иск за сумата от 90 000 лв., представляващо вземане на
„Юробанк България“ АД за главница, което вземане е в общ размер на
посочената сума от 120 196.25 лв. - дължимата главница по Договора за
периода от 10.05.2014г. до 24.01.2021г. Т.е. – Банката с обявяването на
кредита за предсрочно изискуем изцяло претендира , че е настъпила
предсрочната изискуемост на цялото задължение за главница от 120 196.23
лв. и от този размер претендира частично 90 000 лв. Действително – няма
пречки предсрочната изискуемост да бъде обявена от кредитора с исковата
молба. Поради това с предявяване на исковата претенция в настоящия случай
настъпва предсрочната изискуемост на цялото задължение за главница от 120
196.23 лв. Възражението с ОИМ, че липсва предсрочна изискуемост по
процесния договор е неоснователно. Право и възможност на кредитора е да
обяви кредита за предсрочно изискуем с исковата молба. В случая с
настъпването на предсрочната изискуемост става изискуема и цялата
главница – установена в размер на 120 196.23 лв. към момента на
предявяване на претенцията с исковата молба. Констатациите и изводите на
първоинстанционния съд по отношение възраженията на ответниците за
клаузите от договора касаещи лихвения процент и размера на претенцията се
споделят напълно, но в случая са ирелевантни, тъй като с настоящия иск се
претендира само главница - при това – частично. Законосъобразни и
правилни са и изводите на първоинстанционния съд, касаещи възраженията
на ответната страна за частично погасяване на вземането за главница като в
случая намира приложение петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД –
задължението по договора за кредит макар и неделимо се изпълнява с
отделни погасителни вноски, всяка от които има отделна падежна дата на
месец, считано от която дата започва да тече и петгодишната погасителна
давност за задължението по конкретната погасителна вноска. При положение
че иска е предявен на 26.01.2021г. то вземанията за погасителни вноски по
главницата с падеж отпреди 5 години и повече преди завеждането на иска са
погасени по давност – както е приел и първоинстанционният съд. Това са
вноските за периода от 10.05.2014г. – до 10.01.2016г. в размер на 2184.52 лв.
Цялата сума обаче възлиза на 120 196.23 лв., а от нея частично се претендира
90 000 лв. – т.е. - претенцията според настоящата инстанция е доказана по
основание и размер за 118 011.71 лв. и няма пречки да бъде уважена за
частично предявения размер от 90 000 лв. изцяло. Първоинстанционният съд
е уважил иска за главница за 10 962.30 лв. – т.е. – частично, а в останалата
6
част го е отхвърлил като е приел, че се касае за претенция само за
падежиралите вноски с падеж до 24.01.2021г. без да се зачете ефекта на
обявената от Банката - ищец и настъпила предсрочна изискуемост на цялото
вземане. Поради това решението в обжалваната част – за отхвърляне на
претенцията над уважения размер от 10 962.30 лв. до претендирания от 90 000
лв. следва да бъде отменено и вместо него се осъдят длъжниците – ответници
да заплатят солидарно на Банката 79 037.70 лв. – остатъка до 90 000 лв., след
като изискуема е цялата главница от 120 196.23 лв., а от нея основателна и
доказана е претенцията за 118 011.71 лв. - главница поради погасяването по
давност на сумата в размер от 2184.52 в. – погасени вземания за вноски по
главница за периода 10.05.2014г. – 10.01.2016г. Съобразно промяната на
степента на уважаване на исковата претенция в първоинстанционното
производство – от частично – до пълно, то следва да бъде променено и
присъждането на разноските на ищцовата страна в първоинстанционното
производство. След извършена компенсация на страната са били присъдени
810.80 лв. При липса на списък по чл.80 от ГПК и извършена служебна
проверка се установяват разноски общо в размер на 7721.54 лв. /3623.97 лв. –
заплатена държавна такса по исковата претенция, 3897.57 лв. – заплатено
възнаграждение за адвокат и 200 лв.– внесен депозит за извършване на
експертиза/. При присъдени 810.80 лв. от първоинстанционния съд с оглед
уважаване на исковата претенция изцяло следва да бъдат допълнително
присъдени 6 910.74 лв.
В полза на въззивника следва да бъдат присъдени и направените
разноски по делото пред настоящата инстанция. Констатира се пред
инстанцията заплатена държавна такса в размер на 1580.75 лв. като други
разноски не се установяват. С оглед уважаването на претенцията по жалбата
сумата следва да бъде присъдена в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното , Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №348 от 18.11.2021г. постановено от Окръжен съд
– Бургас по гр.д.№136/2021г. по описа на съда в ЧАСТТА, в която исковата
претенция е отхвърлена за главницата над размера от 10 962.30 лв. до
претендираната от 90 000 лв. – частичен иск от 120 196.23 лв. като вместо
отменената част на решението ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. Т. М., ЕГН **********, Т. Ж. М., ЕГН ********** и Д. Н.
М., ЕГН **********, всички от гр.М. да заплатят солидарно на „Юробанк
България“ АД – със седалище и адрес на управление – гр.С., ЕИК *, сумата в
размер на 79 037.70 /седемдесет и девет хиляди тридесет и седем лева и 70
ст./лв. – остатъка до 90 000 лв. над присъдената от първоинстанционния съд
сума в размер на 10 962.30 лв., представляваща дължима главница по Договор
за потребителски кредит №HL30413 от 25.07.2007г. и допълнително
споразумение към него от 31.07.2012г., обявена за предсрочно изискуема от
7
Банката, предявена като частичен иск от 90 000 лв. от цялата главница от 120
196.23 лв. ведно със законната лихва върху присъдената сума от 79 037.70 лв.,
начиная от 26.01.2021г. до окончателното и изплащане, както и сумата в
размер на 6910.74 /шест хиляди, деветстотин и десет лева и 74 ст./лева –
допълнително разноски, направени от ищеца в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Н. Т. М., ЕГН **********, Т. Ж. М., ЕГН ********** и Д. Н.
М., ЕГН **********, всички от гр.М. да заплатят солидарно на „Юробанк
България“ АД – със седалище и адрес на управление – гр.София, ЕИК *,
сумата в размер на 1580.75/ хиляда петстотин и осемдесет лева и 75 ст./ -
направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8