РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Търговище, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500185 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на обжалване е решение № 163 от 13.04. 2022 г. постановено
по гр.д. № 17/ 2021 г. по описа на РС – Търговище, с което е признато за
установено по отношение на „КТМ ЕКС“ ЕООД гр. В., ЕИК: *********, с
адрес за призоваване гр. В., п.к. 9000, р-н Одесос, ул.“Х. Д.“ № 14, ет. 1, ап. 3,
представлявано от управителя Т. Н. К., че ДЪРЖАВАТА, представлявана от
МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО,
чрез областен управител на област Търговище, е собственик на 1/2 ид.ч. от
апартамент, находящ се в гр. Търговище, кв.“Запад“, бл. 25, вх.“Б“,, ет. 4, ап.
12, с идентификатор 73626.508.51.5.12, с площ от 67,45 кв.м., заедно с избено
помещение № 47 и 1,37% ид. части от общите части на сградата и правото на
строеж, при съответно описани граници. Отхвърлен е предявеният от
ДЪРЖАВАТА против „КТМ ЕКС“ ЕООД гр. В. иск за предаване на владение
върху 1/2 ид.ч. от така описания имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Присъдени
са и разноски по компенсация.
Недоволни от това решение са останали и двете страни.
1
МРРБ обжалва решението само в частта, в която се отхвърля като
неоснователен искът за предаване на владението върху съответната ид. ч. от
процесния имот. Счита, че с действията си ответникът накърнява правото на
владение, което ищецът притежава като елемент на правото на собственост
върху съответната идеална част и счита, че решението на съда в тази част е
необосновано, като излага мотиви защо това е така. Иска се отмяна на
решението и уважаване на иска и в тази част и присъждане на направените по
делото разноски.
Постъпила е жалба и от ответника „КТМ ЕКС“ ЕООД гр. В. в частта, в
която е уважен иска за собственост спрямо дружеството. Излагат се мотиви за
необоснованост на решението, което е довело и до неговата неправилност.
Съдът не бил обсъдил всички възражения, които се отнасят до прекратяване
на съпружеската имуществена общност. Не са установени и обсъдени
правилно фактите във връзка с вписването на съответните искови молби и
решенията на съда за конфискация и отнемане на имота. Неправилни били и
изводите, че отнетият имот е идентичен с процесния. Излагат се и други
съображения. В жалбата се иска решението в тази част да бъде отменено и да
се присъдят направените по делото разноски.
И двете страни нямат искания за събиране на доказателства. И двете
страни са подали отговори на жалбите, като молят същите да бъдат оставени
без уважение.
В съдебно заседание се явиха процесуалните представители на
страните, които подържат жалбите си и становищата си по жалбите на другата
страна.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
отчасти неправилно.
От доказателствата по делото се установява следното:
Искът е предявен от държавата, чрез областният управител на област
Търговище, против „КТМ ЕКС“ ЕООД, с който се иска да се признае по
отношение на ответника, че е собственик на 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ
се в гр. Търговище, кв. “Запад“, блок 25, вх. Б, ет. 4, ап. 12, както и да бъде
осъден последният да му предаде владението върху имота. Твърденията са, че
държавата е придобила имота по силата на присъда и съдебни решение за
конфискация и отнемане в полза на държавата. Както присъдата така и
решението са вписани в АВп. Това е станало преди да бъде вписано
постановлението за възлагане на ЧСИ, от което ответникът черпи права върху
½ ид. част от описания недвижим имот.
Ответникът е оспорил иска, като счита, че вписванията, които има по
отношение на имота, не дават основание да се счита, че държавата може да
2
противопостави правата си срещу неговите. Освен това нямало каквито и да
било доказателства, че владее имота.
От приложената по делото справка по вписванията, от съдебни
решения и присъда, се установява, че М. И. А. е осъден за извършено от него
престъпление, като му е наложено наказание лишаване от свобода – присъда
№ 33 от 19.06. 2007 г., по наказателно дело № 505/2006 г. на Окръжен съд –
Търговище. Със същата присъда е наложена и конфискация на 1/2 идеална
част от седем броя недвижими имоти, между които и процесния апартамент,
находящ се в гр. Търговище, кв. “Запад “, блок 25, вх. Б, ет. 4, ап. 12.
Присъдата е потвърдена и е влязла в сила на 23.04. 2008 г.
С влязло в законна сила на 30.12. 2010 г. решение № 53/ 08.12. 2009 г.,
по гражданско дело № 240/2008 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, на
основание чл. 28 във връзка чл. 4, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на
държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД -
отм.), се отнемат в полза на държавата от М. И. А., съпругата му М. О. А. и
СД „Албаш-А., И. и СИЕ“ недвижими имоти, включително останалата 1/2
идеална част от цитирания по-горе недвижим имот, предмет на конфискация с
присъда № 33 от 19.06. 2007 г. по наказателно дело № 505/2006 г. на Окръжен
съд – Търговище.
От приложените на л. 192 и л. 195 от делото обезпечителна заповед и
съдебно решение е видно, че на 19.10. 2006 г. е вписана обезпечителната
заповед, с която е наложена обезпечителна мярка „Възбрана“, като
обезпечение на бъдещ иск на държавата, чрез бившата Комисия за
установяване на имущество придобито от престъпна дейност, върху
цитираният недвижим имот.
На 19.06. 2008 г. е вписана исковата молба, по която е допуснато
горното обезпечение.
На 11.10. 2010 г. е вписана възбрана върху ½ ид.част от процесния
апартамент в кв.“Запад“, бл. 25, вх.“Б“, ет. 4, ап. 12, по партидата на М. А., а
кредитор е ответникът „КТМ ЕКС“ ЕООД.
На 16.06. 2011 г. е вписано отбелязване , направено по вписана искова
молба, като е посочено отнемането на процесния недвижим имот –
апартамент и гараж на ул. „Аксаков“ № 7 в гр. Търговище, т.е. вписано е
решението.
На 26.09. 2011 г. е вписано и съдебното решение, с което се
конфискуват и отнемат в полза на държавата редица имоти от семейство А.и,
включително и процесният имот, включващ апартамент и гараж.
На 06.10. 2011 г. е вписано постановление за възлагане на недвижим
имот чрез публичен търг по ГПК, за ½ ид. част от процесния имот, с купувач
3
„КТМ Екс“ и длъжник М. И. А..
По отношение на М. А., от справката на АВп на нейно име, няма
вписване на постановление за възлагане в полза на „КТМ ЕКС“, за неин дълг.
На самото постановление за възлагане, приложено по делото като копие,
поредният номер акт № 84, съвпада с извлечението от АВп на името на М. И..
А срещу него ответникът не е водил изпълнителни дела. Номерът е този по
изп.д. № 81/ 2011 г. на ЧСИ СТ. А..
За „КТМ ЕКС“ ЕИК201171629, по справката от АВп е видно, че на
11.10. 2010 г. е вписана възбрана върху ½ ид. част от процесния недвижим
имот, собственост на М. А., като тя е длъжник – л. 25 от делото.
Съдът приема за служебно известни фактите по изпълнителното дело
№ 81/ 2011 г. на ЧСИ СТ. А., което е приложено по в.гр.д. № 155/ 2022 г. и
гр.д. № 16/ 2021 г. на РС – Търговище, по което на ответника „КТМ Екс“
ЕООД е била възложена половината от процесния имот. Тези факти са
известни на съда, защото настоящото дело и в.гр.д. № 185/ 2022 г. на ОС –
Търговище бяха разгледани в един и същи ден, едно след друго, от същия
състав на съда. Затова и фактите са известни служебно и на страните по
делото. Следва да се спомене и гр.д. № 9/ 2021 г. на ОС – Търговище, по
което докладчик е и докладчикът по настоящото дело и по в.гр.д. № 155/ 2022
г. на ОС – Търговище. И трите дела касаят искове за собственост на различни
недвижими имоти, отнети по един и същи ред, като делата се водят между
същите страни, в еднакво качество.
От копието на изпълнителното дело се установява следното: ИД № 121/
2010 г. е образувано в РС – Търговище, като това става на основание
представен от „КТМ ЕКС“ ЕООД изпълнителен лист срещу М. А., издаден от
РС – В., за сумата от 50 000 лв., законна лихва върху нея и разноски от 1000
лв. Предприети са първоначални действия и е наложена възбрана върху
процесния недвижим имот и върху други имоти, вписана на 11.10. 2010 г.
Изискани са и данни от НАП за наложени възбрани и наличие на задължения
на длъжника. Изпратено е писмо от 15.02. 2011 г. от НАП, в което пише, че се
представят 11 на брой удостоверения. От тях по делото има само за
апартамента, за който пише, че няма задължения. За обезпечителни мерки не
е отбелязано нищо.
В последствие делото преминава по молба на взискателя към ЧСИ СТ.
А. от гр. Търговище – месец март 2011 г. Делото е образувано при него под №
81/ 2011 г.
Той на свой ред също изпраща уведомление по чл. 458 от ГПК до НАП.
Оттам получава отговор за образувано принудително изпълнение срещу
длъжника за 155 914,78 лв.
4
В последствие ½ ид. част от имота е продадена на публична продан и
възложен на ответника „КТМ ЕКС“, с постановление от 21.07. 2011 г.
На 04.08. 2011 г., с протокол за въвод във владение, „КТМ Екс“ е било
въведено във владение на възложения имот. Посочено е в протокола, че
жилището е отворено принудително и е поставен нов патрон, а ключовете са
предадени на представителя на купувача М. М. М.. Същият е бил надлежно
упълномощен за въводите по делото от адв. Велчева, упълномощена по
изпълнителното дело от взискателя.
Налице са доказателства за експресно извършени публични продани на
голям брой недвижими имоти, чиято стойност със сигурност надхвърля
многократно задължението на ответницата А., по което е осъдена – 51 000
лв., като към това се прибавят лихви и разноски по изпълнението. Видно от
изпълнителното дело, ЧСИ не е назначил по нито една публична продан
оценка на имотите и сам, по незнайно какви начини е определил оценката,
при която следва да се извърши продажбата. Въпреки това, само началната
цена за единия имот е била 91 000 лв. – 75% от пазарната и тя надхвърля
значително дълга.
Длъжницата не е възразила и не се е защитила по какъвто и да било
начин, а първият ответник е участвал по всички публични продажби и е
получил почти, ако не и всички недвижими имоти – апартаменти, гаражи,
земеделска земя. На практика, цялото недвижимо имущество на М. А. е било
прехвърлено на първия ответник. По изпълнителното дело не е направено
нито едно искане от г-жа А., тя се е съгласила с всички действия, не е
възразила и срещу това, че по нито едно възлагане ЧСИ не е извършил
разпределение, не е определил разноски, не е изчислил какво е погасено и
какво остава. Налице са фрапиращи нарушения на закона по отношение на
целия процес по изпълнителното дело, след като то е преминало при ЧСИ Ст.
А.
Както е видно от материалите по делото, голяма част от фактите са
служебно известни на съда. Такъв факт е и това, че с оглед
незаконосъобразните си действия по това изпълнително дело/ и по други/,
ЧСИ Ст. А.Г. беше разследван и осъден за престъпления по служба, беше
лишен от права да упражнява професията си и към момента той няма как да
упражнява тази професия завинаги.
При така установените факти, съдът прави следните изводи:
Ищецът твърди, че е носител на правото на собственост върху описания
в исковата молба недвижим имот. Поради което следва да установи, че е
носител на правото на собственост по отношение на спорния имот и как е
придобил правата си. В тази връзка, при условията на пълно и главно
5
доказване, следваше да докаже факта на придобиването на имота, както и
това, че ответникът упражнява фактическата власт, без да има основания за
това, като по този начин оспорва правата, заявени от ищеца.
Събраните по делото доказателства сочат, че ищецът е придобил права
по отношение на процесния имот в цялост, по силата на конфискацията,
наложена с присъдата и отнемането му в полза на държавата с влязло в сила
съдебно решение, което е вписано на 16.06. 2011 г. По отношение на
идеалната част, за която спори ответникът, същата е придобита по силата на
решението за отнемане в полза на държавата, от М. А..
Ответникът „КТМ Екс“ ЕООД основава възраженията си на
постановление на ЧСИ за възлагане на ½ ид. част от недвижимия имот, като
имотът е придобит след изнасяне на публична продан, а самият взискател е
бил участник в проданта. Това постановление е от 21.07. 2011 г. и е влязло в
сила на 28.07. 2011 г. Няма данни то да е било вписано, защото вписването на
подобен акт на 06.10. 2011 г. касае ответника М. И. А., а не съпругата му,
която е била длъжник по делото.
Безспорно както решението и присъдата на съда, така и
постановлението за възлагане, са актове, с които се прехвърля правото на
собственост върху съответния недвижим имот и това са актове, които
подлежат на вписване, по силата на чл. 112, б.“а“ от ЗС.
По силата на чл. 113 от ЗС, при конкуренция на актове, подлежащи на
вписване, този, който е вписан по-рано, може да се противопостави на
следващия по вписване акт.
Т.е., при конкуренция на правни основания, предимство има този акт,
който е бил вписан по-рано. След като отнемането на собствеността от
вторите двама ответници е вписано на 16.06. 2011 г., всякакви други актове не
могат да бъдат противопоставени на правата на държавата, която е придобила
на основание влезли в сила съдебни актове. Дори и да се приеме, че именно
постановлението от 21.07. 2011 г. за възлагане в полза на „КТМ ЕКС“ ЕООД
е било вписано на 06.10. 2011 г., то тази дата е последваща. Т.е. „КТМ ЕКС“
ЕООД не може да противопостави своя акт на държавата, която е придобила
собствеността на валидно правно основание и то е оповестено преди акта на
дружеството.
Както е видно от изпълнителното дело, в нарушение на разпоредбата на
чл. 484 от ГПК, при описа на процесния имот, ЧСИ Ст. Г. не е изискал от
службата по вписванията данни дали върху имота вече има наложени
възбрани и не е описал в протокола задълженията на длъжника към
държавата. Това е грубо нарушение на закона. Не са описани и наложените
преди това възбрани както от данъчната администрация, така и от комисията
6
за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, просто
защото не е направена справката.
Както е видно от справките, още през 2005 година има вписани
възбрани за задължения на ответника А., а през 2006 година е вписана
възбраната върху целия имот, като обезпечение на бъдещия иск на държавата
за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност.
По силата на чл. 401 от ГПК, възбраната, наложена като обезпечение на
иска, произвежда действието, предвидено в чл. 453 от ГПК, т.е. на
обезпечения кредитор не може да се противопостави прехвърлянето на имота
или учредяването на вещни права върху него, независимо на какво основание.
След като има вписана възбрана върху процесния имот още през 2006 г. в
полза на държавата, то няма как да й бъде противопоставено нито вписването
на възбраната в полза на първия ответник от ДСИ през месец октомври 2010
г., нито самото постановление за възлагане, защото те са направени няколко
години по-късно.
С оглед на всички тези доводи, съдът намира, че държавата е
придобила правото на собственост върху процесния имот – апартамент 12, в
кв.“Запад“, бл. 25, вх.“Б“, в гр. Търговище.
Абсолютно несъстоятелни са доводите и възраженията по отношение
на начина на осъществяване на принудително изпълнение спрямо СИО, която
е бездялова и как тя се прекратявала. Налице са множество разпоредби както
в СК, така и в ГПК, че в момента, в който спрямо дела на единия съпруг се
насочи принудително изпълнение и се реализира, тази съсобственост се
прекратява.
Абсолютно несъстоятелни са и възраженията за липса на идентичност
между имота, отнет в полза на държавата и процесния. В тази връзка няма
изложени доводи, а възражението е бланкетно.
По отношение на това кой владее и държи имота. Ответникът поначало
отрича да владее или държи имота.
Това становище обаче категорично се опроверга от доказателствата по
изпълнителното дело. Налице са доказателства, че този ответник е въведен
във владение за общо три имота – процесния, този на ул. “Паисий“ и
апартамент и гараж от 20 кв.м. на ул.“Аксаков“ в гр. Търговище, с една и
съща дата – 04.08. 2011 г.
С оглед на това искът е изцяло основателен – както в установителната
част, за това кой е собственик на имота, така и в осъдителната част – за
предаване на владението.
С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да предаде
7
собствеността и владението върху имота на държавата, в лицето на Областния
управител на област Търговище.
Решението на районния съд в установителната част следва да бъде
потвърдено, а по отношение предаване на владението – да се отмени и искът
да бъде уважен.
По разноските. Същите, предвид изхода от делото се дължат на ищеца
изцяло. Пред втората инстанция са направени разноски от 15 лв., пред
първата в размер на 1184 лв. – общо 1199 лв. Присъдени са от районния съд
589,34 лв. Следва ответникът да бъде осъден да заплати още 609,66 лв.
Представените с писмените бележки доказателства за разноски не могат да
бъдат взети предвид, тъй като не са приобщени към делото и няма
уважителна причина за това забавяне.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 163 от 13.04. 2022 г. постановено по гр.д. №
17/2021 г., В ЧАСТТА, В КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от
ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, чрез Областен управител на област Търговище, против
„КТМ ЕКС“ ЕООД гр. В. ЕИК: *********, с адрес за призоваване гр. В., п.к.
9000, р-н „Одесос“, ул.“Х. Д.“ № ****, ет. ****, ап. ****, представлявано от
управителя Т. Н. К., а по делото от адвокат И. З., иск за предаване на
владение върху следния имот: 1/2 ид.ч. от АПАРТАМЕНТ, находящ се в
гр.Търговище, кв. “Запад“, блок 25, вх. Б, ет. 4, ап. 12, с идентификатор
73626.508.51.5.12, с площ от 67,45 кв.м., заедно с избено помещение № 47,
заедно с 1,37% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж на мястото, при граници за апартамента: на същия етаж
73626.508.51.5.11; под обекта 73626.508.51. 5.9; над обекта 73626.508.51.5.15,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „КТМ ЕКС“ ЕООД гр. В. ЕИК: *********, с посочения по-
горе адрес и данни, да предаде владението върху описания по-горе имот – 1/2
ид.ч. от АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. Търговище, кв. “Запад“, блок 25,
вх. Б, ет. 4, ап. 12, с идентификатор 73626.508.51.5.12, с площ от 67,45 кв.м.,
заедно с избено помещение № 47, заедно с 1,37% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, на ДЪРЖАВАТА, чрез нейния
процесуален представител – Областен управител на гр. Търговище.
ОСЪЖДА „КТМ ЕКС“ ЕООД гр. В. ЕИК: *********, с посочения по-
горе адрес и данни, да заплати на Областния управител на област Търговище,
представляван от СТ. П., сумата от 609,66 лв., направени по делото разноски,
8
след приспадане на присъдените от първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, с която е признато за
установено спрямо ответника, че държавата е собственик на процесния имот –
1/2 ид.ч. от АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.Търговище, кв. “Запад“, блок 25,
вх. Б, ет. 4, ап. 12, с идентификатор 73626.508.51.5.12, с площ от 67,45 кв.м.,
заедно с избено помещение № 47, заедно с 1,37% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9