Решение по дело №25849/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4969
Дата: 20 март 2024 г.
Съдия: Деница Николаева Урумова
Дело: 20231110125849
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4969
гр. София, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110125849 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от „СВ“ АД, „ЕИК /////, със седалище и адрес на управление гр.
/////, представлявано от В.Т., с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника П. И. С., ЕГН: **********, гр. ////, че същия дължи на ищеца следните суми:
сумата от 2092,70 лева - главница, представляваща задължения за потребена вода за периода
от 04.10.2016 г. до 07.01.2022 г.,, за имот, находящ се в гр. ////, отчитан с клиентски № ////,
ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 04.07.2022 г. до окончателното плащане на
дължимото и сумата от 471,65 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
04.11.2016 г. до 07.01.2022 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облгационно
правоотношение, възникнало на основание чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи. Съдържанието на облигационното правоотношение е установено в
Общите условия, одобрени от ДКЕВР. В тази връзка се поддържа, че правоотношението
между страните е възникнало с присъединяването на ответника към вдоснабдителната и
канализационната мрежа и с откриването на партида с абонатен номер.
В срока за отговор, ответника, чрез назначения по делото особен представител адв. К.
е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага съображения за неоснователност. Оспорва
наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество и прави възаржение за
погасителна давност на задължението.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не изпраща представител.
Ответника се представлява от назначения по делото особен представител адв. К.,
която поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли исковете. По делото е постъпила
писмена защита.
1
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 35973/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумите от 2092,70 лева, представляваща потребена вода
от длъжника за периода от 04.10.2016 г. до 07.01.2022 г., за имота находящ се в гр. /////,
отчитан с клиентски № /////, ведно със законна лихва от 04.07.2022 г. до изплащане на
вземането и сумата от 471,65 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
04.11.2016 г. до 07.01.2022 г.Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК, подари което и с Разпореждане от 12.04.2023г. съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си.
По делото е представена справка от Служба по вписванията – София, за периода от
01.01.1998 г. до 31.01.2022 г., по партидата на ответника.
Ищеца е предствил заявление от ответника от (дата не се чете) и писмо до ответника
от 12.10.2018г.
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, с която се установява размера на начислените за процесния период
суми за ВиК услуги общо и по отделни компоненти.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е
доставял и отвеждал вода от имота на ответника през исковия период, по количество и цени,
формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.
Съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите за ползван на водоснобдителни и канализационни
системи ползватели на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост, и те са длъжни, съгласно чл.40 от Наредбата, да заплащат цена за ВиК услугите
при условията и по реда, определени в общите условия и договорите. В настоящия случай
не се установи по безспорен начин, че ответника е собственик или носител на вещно право
на строеж или ползване върху имот в сграда – етажна собственост, поради което не може да
се ангажира отговорността му за плащане на сумите за доставена питейна вода.
С отговора на исковата молба е направено изрично възражение за наличието на
облигационно правоотношение между страните. С оглед на това ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи фактите, от които се пораждат
претендираните от него права, а именно наличието на право на собственост или ограничено
вещно право на ползване в патримониума на ответника през исковия период досежно
процесния имот. Единственото доказателство ангажирано от ищеца в тази връзка е справка
чрез отдалечен достъп по данни на физическо лице за вписванията в Служба по вписванията
– София, която не представлява документ, установяващ наличие на право на собственост. С
проекта за доклад по делото, съдът изрично е указал на ищцовото дружество, че не сочи
доказателства за наличието на качеството потребител по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба №
4/2004г. по отношение на ответника. Въпреки това ищеца не е предприел процесуални
действия в изпълнение на дадените му указания. Ответникът навежда конкретно възражение
срещу твърдението на ищеца, че има качеството на потребител на ВиК услуги за имота.
Предвид това, съдът намира, че по делото не се установи, че между ищеца и ответника е
2
било налице твърдяното облигационно правоотношение за процесния период.
Представеното заявление от ответника от (дата не се чете), находящо се на стр. 8 от делото,
също не може да бъде прието, като годен документ, установяващ на правото на собственост,
предвид, че наличието на облигационна връзка се оспорва от ответника. От друга страна, от
приетата по делото комплексна експертиза, се установява, че процесната партида с кл. № ////,
е с титуляр М.А.П., което лице е различно от ответника, поради което не може да бъде
направен безспорен и категоричен извод, че ответника има качеството на потребител по см.
на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявените искове за неоснователени и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „СВ“ АД , „ЕИК /////, със седалище и адрес на управление
гр. /////, представлявано от В.Т., за признаване за установено по отношение на ответника П.
И. С., ЕГН: **********, гр. ////, че последния дължи на ищеца сумата от 2092,70 лева-
главница, представляваща задължения за потребена вода, за периода от 04.10.2016 г. до
07.01.2022 г., за имот, находящ гр. ////, отчитан с клиентски № ////, ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 04.07.2022 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от
471,65 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 04.11.2016 г. до 07.01.2022
г., за които суми е издадена Заповед №20550/19.07.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 по ч.гр.д. № 35973/2022г. на СРС, 159 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 35973/2022г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3