№…….. 20.01.2020 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
І-ви състав,
в закрито заседание на двадесети януари през 2020 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 15597
по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по
жалба на ЗАД „А.“, длъжник по изпълнително дело № 220199210401501 по описа на
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С.П., рег. № 921 на КЧСИ, който обжалва отказа
на съдебния изпълнител да намали размера на приетите разноски за адвокатски
хонорар на взискателя, както и събраните върху тези суми пропорционални такси в
изпълнителното производство. Навеждат се доводи за прекомерност на същите,
както и за неправилно изчисляване на таксите по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ, като се излагат подробни съображения. Моли съда да отмени
постановлението на ЧСИ за събиране на сумата от 520 лева над минималния размер
на адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
съответно намали дължимите пропорционални такси. Претендира сторените разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят У.Й.Б., в
писмените си възражения оспорва жалбата
като неоснователна.
В писмените си
мотиви, съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна, като излага
аргументи в подкрепа на това становище.
Представено е копие
от изпълнителното дело.
Софийски градски съд,след като разгледа жалбата и
приложените с нея материали, намира следното :
Изпълнително дело №
20199210401501 по описа на частен съдебен изпълнител С.П., рег. № 921 на КЧСИ,
било образувано по молба на У.Й. Б.от 21.10.2019 г., подадена чрез адвокат М.Б..
Със същата молба било направено искане за събиране на вземането по представения
изпълнителен лист, като първоначално се проучи имущественото състояние на
длъжника, като в случай, че същия има банкови сметки или вземания към трети
лица, на същите да бъде наложен запор, а ако такива не се установят, с
последваща молба щял да посочи друг начин на изпълнение. Претендирал разноски
за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в
размер на 520 за адвокатско възнаграждение, както и всички други сторени от
взискателя разноски. С молбата си представил пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, сключен на 18.10.2019 г. между взискателя
и адвокат Б., като било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 520
лева, за което е посочено, че е платено изцяло и в брой при подписване на същия
договор.
С молбата бил представен
изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № 10563 по описа за 2018 г. на Пловдивски
районен съд, с който в тежест на частният жалбоподател ЗАД „А.“ били възложени
следните суми – 4684,50 лева – застрахователно обезщетение по полица № 0153Е0000020572
от 18.01.2018 г. – за отмяна на пътуване, както и сторени деловодни разноски в размер на 787,38
лева за производството пред първоинстанционния съд и 600 лева разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
С постановление от 21.10.2019
г. съдебният изпълнител постановил образуване на изпълнително дело, като на
длъжника се изпрати покана за доброволно изпълнение, уведоми се НАП за
изпълнението, като приел за събиране и претендираните от длъжника разноски за
адвокатско възнаграждение.
Частният съдебен
изпълнител поканил длъжника ЗАД „А.“ да изпълни доброволно задължението си, за
което му била изпратена покана за доброволно изпълнение по пощата, която
последният получил на 23.10.2019 г. В същата покана, извън сумите по посочения изпълнителен
лист, били посочени адвокатско възнаграждение в размер на 520 лева, както 704,82
лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 22.10.2019 г.
В срока за
доброволно изпълнение, длъжникът възразил по отношение на разноските, сторени
от взискателя за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева за образуване
на изпълнителното производство, както и по отношение изчисляването на таксите
по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
С обжалваното постановление
за разноските от 30.10.2019 г., съдебният изпълнител отказал да намали размера
на приетите по изпълнителното дело разноски.
Горното
разпореждане било съобщено на длъжника на 31.10.2019 г., а жалбата срещу него
била подадена на 07.11.2019 г.
Междувременно,
взискателят, с молба от 24.10.2019 г. направил искане за справка в ИКАР относно
това дали длъжникът притежава в собственост недвижими имоти, като се наложи
възбрана на същите и се пристъпи към изнасянето им на публична продан, като
това искане, както и направените с първоначалната молба за образуване на
изпълнителното производство били поддържани в допълнителна молба от 11.11.2019 г.
Липсват данни, в
срока по чл. 428, ал. 1 от ГПК, изтекъл с
края на работното време на канцеларията на съдебния изпълнител на 06.11.2019
г., длъжникът да е изпълнил доброволно задължението си по изпълнителния лист.
С разпореждане от
11.11.2019 г. съдебният изпълнител наложил запор
върху сметките на длъжника в Централна кооперативна банка, в следствие на което
била събрана сумата от 7338,70 лева.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните изводи от правна страна :
По допустимостта на частната жалба:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК
длъжникът може да обжалва постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съответния
съдебен изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно
от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК в актуалната й редакция към месец ноември
2019 г.). Частната жалбата е подадена в срок; същата изхожда от лице, овластено да търси защита от принудително изпълнение срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол (постановление за определяне на разноските),
като е внесена и дължимата държавна такса.
По основателността на жалбата:
Жалбата е частично основателна.
Отговорността за разноски в изпълнителното
производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, както и по глава VII (чл.
78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС
№ 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006
г.
Съобразно чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ такси по
изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването
на други действия, а съгласно ал. 2 размерът и видът на разноските по
изпълнението се определят с тарифа на Министерски съвет по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите
по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра,
подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на
задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия,
изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират
в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно чл. 79 от ГПК разноските за изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати, съгласно
разпоредбата на чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от
взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Минималният размер на адвокатско възнаграждение
според указаното в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 200 лв. за образуване на делото и за
по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 500 лв.- 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата, за вземания от 500,01 лв. до
1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
наредбата, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по
чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от наредбата.
Извън посоченото в така очертаната законодателна
рамка, разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя се дължат единствено
в случая, когато такива са сторени. Горното означава не само те да са
договорени между взискателя и съответния адвокат, осъществяващ процесуалното му
представителство в изпълнителното производство, но и да са реално платени. В
случая, несъмнено е, че такива разноски са реално сторени от взискателя, поради
което те следва да се възложат в тежест на длъжника. В случая, доколкото липсва
доброволно плащане на задължението в срока по чл. 428, ал. 1 от ГПК, то
взискателят има право на възнагражденията, както по чл. 10, т. 1, така и по чл.
10, т. 2 от Наредбата. Предвид това следва да се разгледа направеното
възражение за прекомерност на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение
по т. 2 от Наредбата. С оглед установения с представения изпълнителен лист
материален интерес, същото следва да се определи като ½ част от
възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, като ½ от сбора от 580 лева и 5 % за горницата над 5000 лева.
Съобразно това, в случая, минималното адвокатско възнаграждение за взискателя
по чл. 10, т. 2 от Наредбата е в размер на 316, 80 лева, при което може да се
приеме, че претендираното от взискателя
възнаграждение по този текст в размер на 320 лева е в минимален размер. Поради
това, възражението за прекомерност се явява неоснователно и следва да се остави
без уважение.
Основателни се явяват доводите в жалбата, касаещи
неправилно определяне дължимите такса по ТТР към ЗЧСИ в размер на общо 746,82
лева.
В случая, липсва плащане, осъществено от длъжника в
срока по чл. 428, ал. 1 от ГПК, като вземането е събрано впоследствие, след
неговото изтичане, в следствие на наложен запор. Съобразно това, несъмнено е,
че към този момент длъжникът дължал сумата от 66 лева такси по т. 1, 5 и 9 от
Тарифата, в която се включват таксите за образуване на изпълнителното дело, за
връчване на покана за доброволно изпълнение и налагане на запор, съответно по
т. 1, 5 и 9 от Тарифата, както и пропорционална
такса по т. 26, б. „в“ от Тарифата. Доколкото по делото липсва сметка на
разноските, ако се приеме, че таксата по чл. 26 е остатъка над размера от 66
лева до определения размер от 746,82 лева (в запорно
съобщение), същата е неправилно определена в размер на 680,82 лева. Няма
съмнение, че визираната с тази разпоредба такса се събира върху събраната сума,
а съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението
се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните
такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по
смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,
върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Така например, претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение за
защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски
по изпълнението, които, ако са реално сторени, са за сметка на длъжника, но
същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т.
26 от Тарифата. Противното би означавало, че и върху самата такса по т. 26
следва да се дължи такса по т. 26, върху която също се дължи такса и т.н.
Поради това и пропорционални такси върху претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение, както и върху другите дължими такси в
изпълнителното производство, не се начисляват и събират. Следователно
посочените такси, в случай на принудително събиране на сумата, следва да се
определят не върху сумата по представената покана, общо в размер на 7296,70
лева, респективно върху сумата от 7338,70 лева посочена в приложеното запорно съобщение, а само върху сумите по изпълнителния
лист, общо в размер на 6071,88 лева. Следователно, определена съобразно т. 26,
б. „в“ от Тарифата, дължимата пропорционална такса е в размер на 505,75 лева, а
всички дължими такси, съобразно гореизложеното са в размер на общо 571,75 лева.
По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против процесните изпълнителни действия
в тази си част е основателна и като такава следва да бъде уважена.
По разноските :
Претенция за
присъждане на сторените в настоящето производство разноски е направена само от
страна на жалбоподателя.
Независимо от
изхода на спора, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, претенцията на
частния жалбоподател се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Тук следва да се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл.
78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в
изпълнително производство чрез подадената частна жалба същият реализира правото
си на защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за
присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така,
защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект
на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи
за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той,
обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и
актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и
имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни
действия и актове на съдебния изпълнител.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА постановлението за разноски, с което е приета за
събиране сумата от 520 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20199210401501,
като оставя без уважение като неоснователна, жалбата на длъжника ЗАД „А.“ срещу
отказа на съдебния изпълнител да намали същото до размера от 200 лева.
НАМАЛЯВА сумата от 746,82
лева,
представляваща такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително
дело № 20199210401501, на 571,75 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на частния
жалбоподател ЗАД „А.“ за присъждане на сторените
по водене на настоящото дело разноски, като неоснователни.
Препис от настоящето решение да се изпрати
на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ………… ЧЛЕНОВЕ : 1. ………… 2. …..………