Присъда по НОХД №3896/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 297
Дата: 21 май 2025 г. (в сила от 17 октомври 2025 г.)
Съдия: Силвия Георгиева Цепова
Дело: 20221110203896
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 март 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 297
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
СъдебниХристина П. Карамицова

заседатели:Никола Ст. М.
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
и прокурора Ю. Ас. У.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Наказателно дело от
общ характер № 20221110203896 по описа за 2022 година
П Р И С Ъ Д А
№ ………
гр.София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 8-
ми състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи май през две
хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦЕПОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Христина Карамицова
Никола М.

1
при секретаря В. Кьосева и в присъствието на прокурор Ю. У. при СРП, като
разгледа докладваното от съдия С. Цепова н.о.х.д. № 3896 по описа на СРС
за 2022 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия И. Й. П. – роден *************г., в гр. С.,
българин, български гражданин, неосъждан, неженен, за ВИНОВЕН в това,
че на 07.06.2020г., около 21:30ч., в с. Панчарево, ул. „Васил Левски“ пред №
24А се заканил с престъпление против личността на Д. Л. Н. – с убийство с
думите: „Ще те убия, ще те погреба на Витоша“, като държал в едната си ръка
секира, а в другата бухалка и това заканване е възбудило у Д. Л. Н.
основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.
144, ал. 3, пр.1 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 66 ал.1, от НК отлага изтърпяването на така
определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА подсъдимия И. Й. П. – роден ***********г., в гр. С.
българин, български гражданин, неосъждан, неженен, за ВИНОВЕН в това,
че на 07.06.2020г., за периода от време от около 21:30ч. до около 21:45ч. в с.
Панчарево, ул. „Васил Левски“ пред № 24А и на № 24А с две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото,
противозаконно е повредил / нанесъл удари със секира и бухалка/ чужда /
собственост на Д. Л. Н./ движима вещ – лек автомобил „К.“, модел
„**********“ с рег. № ****************, като счупил с бухалка предно
стъкло, стъкло на предна дясна врата, стъкло на задна дясна врата, странично
малко стъкло на багажно отделение, подбил преден капак и повредил кора на
двигател, като забил секира в предния капак на автомобила, като общата
стойност на нанесените щети на лек автомобил „К.“, модел „********“ с рег.
№ ************ възлиза на 577.00 лв./ петстотин седемдесет и седем лева/ и
противозаконно е повредил/ нанесъл удари с бухалка и секира/ чужда
/собственост на Д. Л. Н./ недвижима вещ – счупил стъклопакети на първия
етаж на къща на адрес с. Панчарево, ул. „Васил Левски“ № 24А, като счупил 3
броя стъклопакета на ПВЦ дограма всеки с размери 220/80 см. на източната
стена на къщата, 4 броя стъклопакета на ПВЦ дограма всеки с размери 220/80
см. на южната стена на къщата, стъклопакет на ПВЦ дограма с размери 50/150
см. на южната стена на къщата, като общата стойност на нанесените щети на
стъклопакети на първия етаж на къща на адрес с. Панчарево, ул. „Васил
Левски“ № 24А възлиза на 1 000 /хиляда/ лв. и общо нанесените щети
2
възлизат на 1 577.00лв. / хиляда петстотин седемдесет и седем лева/, а именно
:
1.на 07.06.2020г., около 21:30ч., в с. Панчарево, ул. „Васил Левски“ пред
№ 24А противозаконно е повредил /нанесъл удари със секира и бухалка/
чужда / собственост на Д. Л. Н./ движима вещ – лек автомобил „Крайслер“,
модел „ПТ Круизер“ с рег. № СВ 6809 МН, като счупил с бухалка предно
стъкло със стойност на щета 185.00 лв., стъкло на предна дясна врата със
стойност на щета 64.00 лв., стъкло на задна дясна врата със стойност на щета
50.00 лв., странично малко стъкло на багажно отделение със стойност на щета
48.00 лв., подбил преден капак със стойност на щета 220.00 лв., и повредил
кора на двигател със стойност на щета 10.00 лв., като забил секира в предния
капак на автомобила, като общата стойност на нанесените щети на лек
автомобил „Крайслер“, модел „ПТ Круизер“ с рег. № СВ 6809 МН възлиза на
577.00 лв./ петстотин седемдесет и седем лева/;
2. на 07.06.2020г., около 21:45ч., в с. Панчарево, ул. „Васил Левски“ на
№ 24А противозаконно е повредил/ нанесъл удари с бухалка и секира/ чужда
/собственост на Д. Л. Н./ недвижима вещ – счупил стъклопакети на първия
етаж на къща на адрес с. Панчарево, ул. „Васил Левски“ № 24А, като счупил 3
броя стъклопакета на ПВЦ дограма всеки с размери 220/80 см. на източната
стена на къщата на стойност на щета 362.37 лв., 4 броя стъклопакета на ПВЦ
дограма всеки с размери 220/80 см. на южната стена на къщата на стойност на
щета 483.16 лв., стъклопакет на ПВЦ дограма с размери 50/150 см. на южната
стена на къщата на стойност на щета 157.47 лв., като общата стойност на
нанесените щети на стъклопакети на първия етаж на къща на адрес с.
Панчарево, ул. „Васил Левски“ № 24А възлиза на 1 000 /хиляда/ лв., поради
което и на основание чл. 216 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК вр. чл. 54 от НК му
НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
На основание чл. 66 ал.1 НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО
наказание измежду наказанията за престъпленията по чл. 144, ал. 3, пр.1 вр.
ал. 1 НК и по чл. 216 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 66 ал.1 НК ОТЛАГА изтърпяването на така
определеното общо най-тежко наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 45 ЗЗД ОСЪЖДА И. Й. П. да заплати в полза на М. Д.
Н. сумата от 5 000 /пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
07.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 45 ЗЗД ОСЪЖДА И. Й. П. да заплати в полза на М. Д.
3
Н. сумата от 1 577 лв. /хиляда петстотин седемдесет и седем лева / лв.,
представляваща обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 07.06.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия И. Й. П. /с
установена самоличност/ да заплати по сметка на СРС : направените по
делото разноски в размер на 300 / триста/ лева, сумата от 263.08лв. / двеста
шестдесет и три лева и осем стотинки/, представляваща държавна такса върху
стойността на уважените граждански искове, както и по 5 лева държавна такса
за служебното издаване на всеки изпълнителен лист; да заплати в полза на
Държавата направените на досъдебната фаза разноски в размер на 458.40 лв.
/ четиристотин петдесет и осем лева и четиридесет стотинки/; да заплати в
полза на М. Д. Н. сумата от 500 /петстотин/ лв., представляваща разноски за
адвокат.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред СГС по реда на глава XXI НПК.
ПРИСЪДИ:

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

4

Съдържание на мотивите


Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение на И. Й. П. за
това, че на 07.06.2020 г. около 21:30 ч. в с. Панчарево, ул. „Васил Левски” пред
№ 24А се заканил с престъпление против личността на Д. Л. Н. - с убийство с
думите: „Ще те убия, ще те погреба на Витоша”, като държал в едната си
ръка секира, а в другата бухалка и това заканване е възбудило у Д. Л. Н.
основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, пр.
1, вр ал. 1 от НК.
Със същия обвинителен акт подсъдимият И. Й. П. е обвинен и в
извършването на престъпление с правна квалификация по чл. 216, ал. 1, вр чл.
26, ал. 1 от НК, изразяващо се от фактическа страна в това, че на 07.06.2020 г.,
за периода от време от около 21:30 ч. до около 21:45 часа, в с. Панчарево, ул.
„Васил Левски“ пред № 24А и на № 24А, с две деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна
и субективна страна продължение на предшестващото, противозаконно е
повредил (нанесъл удари със секира и бухалка) чужда (собственост на Д. Л.
Н.) движима вещ - лек автомобил „К., модел „***********” с рег. №
********************като счупил с бухалка предно стъкло, стъкло на предна
дясна врата, стъкло на задна дясна врата, странично малко стъкло на багажно
отделение, подбил преден капак и повредил кора на двигател, като забил
секира в предния капак на автомобила, като общата стойност на нанесените
щети на лек автомобил „К., модел „*************” с per. №
********************** възлиза на 577,00 (петстотин седемдесет и седем
лева) и противозаконно е повредил (нанесъл удари с бухалка и секира) чужда
(собственост на Д. Л. Н.) недвижима вещ - счупил стъклопакети на първия
етаж на къща на адрес с. Панчарево, ул. „Васил Левски“ № 24А, като счупил 3
броя стъклопакета на ПВЦ дограма всеки с размери 220/80 см. на източната
стена на къщата, 4 броя стъклопакета на ПВЦ дограма всеки с размери 220/80
см. на южната стена на къщата, стъклопакет на ПВЦ дограма с размери 50/150
см. на южната стена на къщата, като общата стойност на нанесените щети на
стъклопакети на първия етаж на къща на адрес с. Панчарево, ул. „Васил
Левски“ № 24А възлиза на 1000,00 лв. (хиляда лева) и общо нанесените щети
възлизат на 1577,00 лв. (хиляда петстотин седемдесет и седем лева), а именно:
1. На 07.06.2020 г. около 21:30 ч. в с. Панчарево, ул. „Васил Левски“ пред №
24А противозаконно е повредил (нанесъл удари със секира и бухалка)
чужда (собственост на Д. Л. Н.) движима вещ - лек автомобил „К.”,
модел „******************’' с рег. № *********************** като
счупил с бухалка предно стъкло със стойност на щетата 185,00 лв.,
стъкло на предна дясна врата със стойност на щетата 64,00 лв., стъкло на
задна дясна врата със стойност на щетата 50,00 лв., странично малко
стъкло на багажно отделение със стойност на щетата 48,00 лв., подбил
преден капак със стойност на щетата 220,00 лв. и повредил кора на
двигател със стойност на щетата 10,00 лв., като забил секира в предния
капак на автомобила, като общата стойност на нанесените щети на лек
1
автомобил „К.”, модел „***************” с per. №
*********************** възлиза на 577,00 лв. (петстотин седемдесет и
седем лева);
2. На 07.06.2020 г. около 21:45 ч. в с. Панчарево, ул. „Васил Левски” на №
24А противозаконно е повредил (нанесъл удари с бухалка и секира)
чужда (собственост на Д. Л. Н.) недвижима вещ - счупил стъклопакети на
първия етаж на къща на адрес с. Панчарево, ул. „Васил Левски“ № 24А,
като счупил 3 броя стъклопакета на ПВЦ дограма всеки с размери 220/80
см. на източната стена на къщата на стойност на щетата 362,37 лв., 4 броя
стъклопакета на ПВЦ дограма всеки с размери 220/80 см. на южната
стена на къщата на стойност на щетата 483,16 лв., стъклопакет на ПВЦ
дограма с размери 50/150 см. на южната стена на къщата на стойност на
щетата 154,47 лв., като общата стойност на нанесените щети на
стъклопакети на първия етаж на къща на адрес с. Панчарево, ул. „Васил
Левски“ № 24А възлиза на 1000,00 лв. (хиляда лева).
В съдебната фаза на производството свидетелката М. Н. – единствен
наследствен правоприемник на починалото в хода на процеса пострадало лице
(Д. Н.), е конституирана като частен обвинител и граждански ищец, като за
съвместно разглеждане са приети предявените чрез нейния процесуален
представител граждански искове за осъждане на подсъдимия да заплати
като обезщетение за причинени от деянието по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1
от НК неимуществени вреди за сумата от 5000 лева, ведно със законната
лихва от датата на инкриминираното деяние до окончателното изплащане на
сумата, както и обезщетение за причинени от деянието по чл. 216, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК имуществени вреди в размер на 1577 лева, ведно със законната
лихва от датата на това деяние до окончателното погасяване на задължението.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество,
представителят на прокуратурата поддържа внесеното обвинение и в двата му
пункта, като намира за доказани по несъмнен начин авторството на деянията и
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Намира за
противоречиви, недостоверни и несъответни на житейската логика дадените
от свидетеля Гроздан Илиев показания, който съмнително добре си спомнял за
обстоятелства, датиращи от преди повече от пет години. Счита, че този
доказателствен източник цели да подпомогне положението на подсъдимия,
още повече че свидетелят е призован в тази крайна фаза на процеса,
значително отдалечена времево от инкриминираните деяния, което
ограничавало възможността съответните твърдения да бъдат проверени чрез
събиране на писмени доказателства. Представителят на СРП се позовава на
наведеното от свидетеля Илиев обстоятелство, че достъпът до ресторанта бил
свободен и всеки от служителите му имал възможност да излиза по всяко
време. В заключение държавният обвинител намира за доказани по несъмнен
начин вината, авторството и останалите елементи на процесните деяния, в
съответствие с което моли съда да постанови осъдителна присъда за
извършените от подсъдимия И. П. престъпления.
Частният обвинител и граждански ищец – М. Н., редовно уведомена, не
се явява, но се представлява от упълномощения си повереник – адв. В. С.,
2
който подкрепя позицията на държавното обвинение. Заявява резерви във
връзка с несъответствие във времето, през което свидетелят Илиев е споделил,
че е посетил 08 РУ. Заявява, че деянията са доказани по безспорен начин и са
резултат на подробен анализ на събраните по делото доказателства. В тази
връзка моли да бъдат уважени предявените в рамките на наказателното
производство граждански искове, както и да бъде осъден подсъдимият да
заплати на частния обвинител разноските за един адвокат в размер на 500
лева.
Подсъдимият И. П., редовно уведомен, се явява лично и се възползва от
правото си да даде обяснения. В тях той споделя, че не бил виждал
пострадалия до инкриминираната дата, тъй като до тогава живеел в чужбина.
Признава за възникнал конфликт в телефонния си разговор с пострадалия, в
който имало размяна на псувни и закани. Твърди, че на следващия ден е
посетил местното районно полицейско управление за да даде обяснения, след
което процесуалният му статут бил подменен в обвиняем. Поддържа, че
действително е бил в района на с. Панчарево, но в много по-ранен час, и то с
цел да помогне с багажа на своята майка. Отрича да знае къде се намира
къщата на пострадалия и да има нещо общо със смъртта на Д. Н.. Настоява, че
в процесния ден е бил на работа, а до 08 РУ е отишъл с помощта на свидетеля
Илиев, тъй като нямал собствено превозно средство.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адвокат Г., споделя
съображенията си за наличие на доказателствен дефицит в производството.
Сочи, че в него няма нито едно доказателство, което пряко да сочи, че
подсъдимият е извършил вменените му деяния. Твърди, че нито един от
разпитаните свидетели не е посочил подс. П. като автор на процесната закана
с убийство, и нито един от тях не е чул инкриминираните изрази, които му се
вменяват. Смята, че в случая липсва конкретно възприета закана, която да е
годна да възбуди основателен страх у пострадалия. Намира за неустановено и
лицето, причинило щетите по процесния лек автомобил и стъклопакета на
сградата. По отношение на показанията на свидетелката Н. счита, че същите
не следва да се кредитират поради своята недостоверност, наблюдаваните
противоречия и разминавания с останалите доказателствени средства, а още и
родствената връзка на семейство Н.и с пострадалия. Въз основа на тези си
доводи аргументира теза за недоказаност на вината на подсъдимия по
несъмнен начин, като изтъква, че присъдата не може да почива на
съмнителни, недоказани и колебливи изводи. Воден от съображения за правна
сигурност, защитникът моли подсъдимият да бъде признат за невинен, спрямо
него да бъде постановена оправдателна присъда и да бъдат отхвърлени
предявените граждански искове.
Подсъдимият моли за справедлив процес и изразява своето съжаление за
случилото се с пострадалия, но най-вече за това, че неговото отсъствие е
пречка да се изясни процесният спор.
В правото си на последна дума заявява, че е невинен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното от
3
фактическа страна:
Подсъдимият И. Й. П. с ЕГН ********** е роден на ****************
г., българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
осъждан, работи като главен готвач в „**************** ООД, с адрес за
призоваване: гр. *************************************************
Пострадалият Д. Н. живеел на първия етаж от къща, находяща се на
адрес гр. София, кв. Панчарево, ул. „Васил Левски“ № 24, който бил изцяло
остъклен с витрини с различни размери. Към 2020 г. Д. Н. работел като
треньор по кану-каяк в Спортен клуб „Искър“ в Панчарево. Във връзка с
работната си дейност той се запознал със С. П., която от години тренирала в
клуба. С времето двамата изградили романтична връзка, която продължила
няколко месеца, и била преустановена по инициатива на Н.. П. приела с
нежелание намерението му да се разделят и продължила да търси контакт с
него, което породило пререкания между тях.
В началото на месец юни 2020 г. тя посетила дома на Д. Н., за да събере
останалите си лични вещи, което довело до нов конфликт и окончателен
разрив във взаимоотношенията им. За породения между двамата скандал П.
споделила на своя син – подсъдимия И. П., който веднага след това провел
телефонен разговор с Н., в който двамата си разменили обидни реплики. П.
казала на сина си, че бившият приятел е посегнал физически, което
породило у него желание да отмъсти на Н. за действията му.
Воден от така формираното си решение, около 21:30 часа на 07.06.2020 г.
подсъдимият П. бил транспортиран до дома на пострадалия Д. Н. от
неизвестно лице, което управлявало лек автомобил марка „А.“, модел
„**********“ с рег. № ***************** – собственост на брата на
подсъдимия – И. П.. Превозното средство било спряно пред къщата на
пострадалия в кв. Панчарево, където останало известно време с работещ
режим на двигателя и при изгасени фарове, през което време подсъдимият
слязъл от дясната му пасажерска врата и се насочил към дома на Н..
Подсъдимият Нейчев се заканил на висок тон с лишаване на Д. Н. от живот,
като започнал да крещи „Мъртви сте!“, „Ще те заколя!“, „Ще те убия!“ като
държал в ръцете си секира и бухалка.
Веднага след това подсъдимият И. П. се насочил към личното превозно
средство на пострадалия Д. Н. – бял на цвят лек автомобил марка „К.”, модел
„************* с рег. № **********************, който бил паркиран в
близост до портата на къщата. П. хванал секирата си с две ръце и започнал да
нанася множество удари по купето на транспортното средство, при което
счупил стъклото на предната му дясна врата, стъклото на задната дясна врата,
страничното малко стъкло на багажното отделение, след което застанал пред
автомобила и счупил предното му стъкло. След това подсъдимият забил
брадвата в предния капак на колата, с което подбил същия и същевременно
повредил кората на двигателя. Действията на нападателя били наблюдавани
пряко от свидетелите А. и Н. Н.и, които обитавали втория етаж от къщата-
близнак, в която живеел и пострадалият. При шума на счупени прозорци те се
пробудили и веднага се насочили към терасата си, която била на не повече по
4
6-7 метра от епицентъра на събитията.
Около 21:45 часа на същата дата подсъдимият И. П. влязъл в двора на
къщата, находяща се в гр.София, кв. „Панчарево“, ул. „Васил Левски“ № 24А
и веднага се насочил към източната стена на първия етаж на къщата, и с
нанасянето на удари с носената секира счупил три броя стъклопакета на ПВЦ
дограмата, всеки с размери 220/80 см. На южната стена на къщата
подсъдимият счупил още четири броя стъклопакета на ПВЦ дограмата, всеки
с размери 220/80 см., както и един брой стъклопакет на ПВЦ дограма с
размери 50/150 см. Счупванията били с неправилна форма и били
локализирани в горната част на стъклопакетите, а след унищожаването им на
пода около къщата били разпилени множество стъклени парченца.
Веднага след това подсъдимият напуснал двора на къщата и след като се
качил в лекия автомобил, който го изчаквал отпред, се отдалечил от
местопроизшествието в неизвестна посока.
След подаден сигнал до органите на МВР, на място пристигнал екип на
08 РУ-СДВР. Полицейските служители разпитали собственика на къщата,
като с протокола за това първо действие по разследването, на основание чл.
212, ал. 2 от НПК било образувано досъдебно производство.
Местопроизшествието било запазено до пристигането на разследващ
полицай, който го изследвал подробно с предприемането на оглед, чийто
обект била четириетажната къща, както и намиращият се пред нея лек
автомобил, върху които са наблюдавани вредоносните последици от
поведението на подсъдимия.
За оценка на нанесените имуществени щети била назначена съдебно-
оценителна експертиза, чието заключение разкрило вреди върху къщата на
пострадалия, която обезвреда била на стойност от 1000,00 лева. Що се касае
до лекия автомобил марка „К.”, модел „****************, върху него са
наблюдавани щети на стойност 577,00 лева.
С участието на свидетелката Н. Н., живуща на горния етаж от
процесната къща, било извършено разпознаване на лице от мъжки пол по
снимка. Същата заявила предварително, че не познава лицето, което е нанесло
удари с брадва по автомобила на своя съсед, но го е виждала два или три пъти
преди това пред дома им, като знаела, че това е синът на бившата приятелка
на Д. Н.. В хода на самото разпознаване тя категорично посочила на
представените фотоизображения подсъдимия И. Й. П. като лицето, което е
проявило наблюдаваните от нея действия пред къщата им в кв. Панчарево.
За да бъде установено психичното и психологично съС.ие на
пострадалия Н. по време на и след така развилите се събития била назначена и
изготвена комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза, в
заключението на която било възприето от вещите лица, че се касае за психично
здраво лице, което към момента на изследването е адекватно, с ясно съзнание
и интактна психика, годна правилно да отразява реалната действителност. Въз
основа на събрания доказателствен материал експертите са формирали
заключение, че възприетите от Д. Н. закани, псувни и заплашителни действия
от страна на извършителя са предизвикали у него силно стресово преживяване
5
на реален (основателен) страх за живота му от евентуалното им
осъществяване. Наблюдавани са притеснения за сигурността на дъщеря му –
свидетелката Н., която по това време все още била треньор в клуба по кану-
каяк, в който тренирала майката на подсъдимия П.. Наблюдавана е
последваща преживелищна симптоматика у освидетелстваното лице, както и
промени в ежедневния му стереотип, продължили известен период от време
след инкриминираните събития.
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите
М. Н. (л. 87-88 от съдебното производство) М. А. (л. 98-99 от съдебното
производство, както и л. 33 от досъдебното производство, приобщени
частично на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК), В. А. (л.
100 от съдебното производство), Н. Н. (л. 130-131 от съдебното производство,
както и л. 28 от досъдебното производство, приобщени в цялост на основание
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК), А. Н. (л. 131-132 от съдебното
производство, както и л. 29 от досъдебното производство, приобщени в цялост
на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК), Динчар Мустафов
(л. 172-173 от съдебното производство, както и л. 75 от досъдебното
производство, приобщени в цялост на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2,
предл. 2 от НПК), Кристиян Н. (л. 47 от съдебното производство, приобщени в
цялост на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК), Гроздан Илиев (л.
187-188 от съдебното производство), обясненията на подсъдимия И. П. (л.
174-175 от съдебното производство), протокол за оглед на местопроизшествие
(л. 18-19 от досъдебното производство), фактура № 234 от 21.06.2020 г. за
възстановяване нанесените върху къщата на пострадалия имуществени вреди
(л. 36 от досъдебното производство), протокол за разпознаване на лица и
предмети (л. 38-42 от досъдебното производство), справка за регистрация на
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“ с рег. № СВ 1018 РМ (л. 55 и л. 57 от
досъдебното производство), справка за собственост на лек автомобил марка
„Крайслер”, модел „ПТ Крузер” с per. № СВ 6809 МН (л. 56 от досъдебното
производство), препис-извлечение от акт за смърт на Д. Н. (л. 33 от съдебното
производство), удостоверение за наследници на Д. Н. (л. 34 от съдебното
производство), справка за съдимост на И. Й. П. (л. 11-14 от съдебното
производство), заключенията на изготвените съдебно-оценителна експертиза
(л. 45-48 от досъдебното производство) и комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза (л. 7985 от досъдебното производство).
Събраната доказателствена съвкупност е еднопосочна в съдържателен
план и по безспорен начин установява времевите и пространствени рамки на
всяко от последователно проявените деяния, механизмът на тяхното
реализиране, съдържанието на отправените закани, естеството на
заплашителните действия и техният адресат, авторът на престъпните
посегателства и последиците в имуществения патримониум на пострадалото
лице, намиращи стойностен израз в паричните суми, необходими за
възстановяването целостта на автомобила и имота му. В тази
последователност надлежна информация за посочените факти се открива в
показанията на разпитаните свидетели, подкрепящи се от приложените
6
писмени доказателства и доказателствени средства и разгръщащи се в
изготвените експертни заключения.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в производството
свидетели – Н. Н. и А. Н.. Посоченото от тях е хронологично и
последователно, като съставлява проекцията на непосредствено възприетите
от лицата обстоятелства. Важно е да се отчете, че в своята основна
компонентна част показанията на посочените лица са единни и
непротиворечиви, като в пълнота и хронологична последователност описват
събитийната подреденост. Отсъствието на отделни спомени по някои от
значимите за предмета на производството обстоятелства са обясними с
изминалия период между инкриминираните деяния от 2020 г. и осъществените
разпити на тези свидетели през 2024 г., като тези малки липси бяха
преодолени посредством валидно приложения процесуален способ по
приобщаване на техните показания, дадени в хода на досъдебното
производство, който подход позволява точното и прецизно извличане на
преките им впечатления от действията на подсъдимия, който те са
наблюдавали директно от своята тераса на горния етаж на процесната къща,
гарантираща им перспектива с висока степен на визуална възприемчивост.
При внимателен прочит на показанията на свидетелите Н.и се откроява на
първо място общото им схващане за външните физически белези на
наблюдаваното лице, проявено чрез сходното описание, което двамата
свидетеля дават пред разследващите органи. Нещо повече – свидетелката Н.
Н. дори идентифицира в автора на неправомерните деяния личността на
подсъдимия, когото била виждала няколко пъти преди това, но и официално
разпознава в последвалото процесуално-следствено действие, с което успешно
е потвърдена представата за автора на престъпленията. Напълно
последователни са на следващо място възприятията на тези двама свидетеля
относно съдържанието на изходящите от подсъдимия реплики, естествено
насочващи към външно изявеното му намерение за лишаване на определено
лице от живот. Недвусмислено се установява от разпитите на тези свидетели
интонацията на отправените закани, насочващи към единствения възможен
извод за реална витална застрашеност на техния адресат при вида на
подръчното въоръжение, с което подсъдимият се е явил пред къщата в кв.
Панчарево. В този контекст съдът намира за несъстоятелни защитните доводи
на адв. Г. за дискредитиране показанията на обсъжданата група свидетели,
като конкретните съображения с обратна насоченост са продиктувани с
отсъствието на каквито и да е индикации за пристрастие на тези лица, в
комбинация с положителната зрителна перспектива, от която са наблюдавали
поведението на подсъдимия. В така поднесените от тези лица разкази на
събитията от инкриминирания ден не бе открит скрит стремеж за
преекспониране на действията на подсъдимия или цел същият да бъде
злепоставен. От друга страна, показанията им се намират в сходство с
останалия събран доказателствен материал, поради което и фактът, че
свидетелите са били в близки отношения с пострадалия не се явява основание
за оборване на оценката на съда за наличието на достоверност и обективност в
така събраните сведения. Нужно е да се отчете на следващо място, че
7
разпитите на свидетелите Н.и показват подробност и задълбоченост на
сюжетното съдържание, което разкрива хронологията на събитията по чупене
на стъклата на автомобила и самостоятелния жилищен обект на пострадалия
Н., като характеристиките на наблюдаваните щети са не функция само от
наблюдението им на следващата сутрин, но и на прякото съзерцаване на
унищожителните действия на подсъдимия. За пълнота следва да бъде
изведено, че от разпитите на свидетелите Н.и се конкретизира, че след
извършване на описаните действия, подсъдимият е напуснал
местопроизшествието с помощта на друго лице, което го изчаквало в спрялата
пред къщата кола марка „Ауди“. Наличието на трето лице, шофирало
въпросния автомобил от и до инкриминираното място, опровергава градената
от защитата теза за невъзможност на подсъдимия да се придвижи до къщата
на пострадалия със собствени усилия предвид непритежаването на личен
транспорт и правоспособност за управление на МПС. В заключение, от тези
източници на доказателствена информация съдът извлече данни за
смущенията в ежедневието на пострадалия Н. след тези събития, които
свидетелката Н. описва като страх и безпокойство.
Съдът кредитира показанията на частния обвинител М. Н., чието
процесуално положение по никакъв начин не компрометира нейната
безпристрастност и свидетелската надеждност. В същинската си
повествователна част нейният разказ е информативен относно
обстоятелствата, които нейният баща – пострадалия Н., е споделил. В този
смисъл съобщените от нея фактически данни съставляват косвено
доказателствено средство, което е в синхрон с показанията на свидетелите-
очевидци на събитията, поради което съдът прие, че отразяват достоверно
събитийната подреденост на инкриминираната дата. Извън това съдът се
довери на показанията на свидетелката Н. още и в частта, пресъздаваща
нейните представи за взаимоотношенията между баща и бившата му
приятелка, които били белязани от инициирана от негова страна раздяла.
Наред с това свидетелката Н. съобщава и за негативния сетивен комплекс,
който е наблюдавала в своя баща в периода след разглежданите деяния, като в
последните намира причината за породените у Н. чувства на тревожност,
мнителност и страх, за последвалите ограничения в личните му контакти и
ежедневните му привички.
Съдът приема за правдиви още и показанията на свидетелката М. А. –
съседка на пострадалия Н., които в своята съдържателна част бяха отчетени
като логични и обективни. Изложеното от нея подкрепя възприетите дотук
фактически положения относно вербалните нападки на дееца, като със
забележителна съхраненост на спомена потвърждава приетите от
прокуратурата дата и час на разглежданите събития. В разказа си тази
свидетелка съобщава за доловените от нея заплашителни крясъци и викове,
дори и без да се ангажира с конкретни твърдения за източника им.
Единствените показания в тази насока касаят отличаването на
регистрационния номер на автомобила, принадлежащ на брата на
подсъдимия, който убедително настоява че е наблюдавала да приближава
къщата на пострадалия и не след дълго да се отдалечава от там.
8
В тази последователност, с оглед механизма на осъществяване на
деянието, друг значим източник на информация за релевантни към процеса
факти се явяват показанията на свидетеля А., който е присъствал в периметъра
на процесните събития, но едва индиректно е доловил признаците на същите –
основно чрез слухово асимилиране и по-късно наблюдаване на вече
нанесените имуществени вреди. Разкритите от това лице фактически данни са
хронологично поднесени и структурирани, като са изпълнени с художествена
конкретика в представянето на репликите, които са съпътствали суматохата в
двора на пострадалия, генерирана от звуците по чупене на прозорци.
Пораженията върху автомобила на Н. и остъклението на целия първи етаж от
къщата се извличат от показанията на свидетеля А., който дори пресъздава
предположението на пострадалия за авторът на тези вредоносни последици. В
допълнение съдът е длъжен да отбележи впечатлението на това лице,
очертаващо отсъствие на промяна в поведението на пострадалия след
проявата на насочените срещу личността и собствеността му престъпни
посегателства, които ясно се открояват на фона на доказателствената
съвкупност като изолирани в своята основна насоченост, с оглед на което
същите не получиха доверието на съдебния състав.
На следващо място, пълноценното провеждане на доказателствения
анализ налага внимателния и детайлен прочит на показанията на свидетеля
Гроздан Илиев. Разпитът на свидетеля Илиев разкрива някои същностни
вътрешни противоречия и отсъствие на спомени по основните пунктове на
обстоятелствата, за които свидетелства, като в по-общ план разказът му се
отличава с хронологична неподреденост и логическа неяснота. В показанията
си този свидетел разкрива работното време на подсъдимия и отрича да си
спомня той да е отсъствал от работа в някой от дните около инкриминирания,
но същевременно признава, че всеки от служители му е свободен да излезе
когато пожелае, където и да е било, като няма режим да се отбелязва това по
някакъв начин, тъй като работните смени са обусловени от натовареността на
ресторанта. В същия смисъл са и твърденията му, че той самият не е поС.но в
заведението си, което само по себе си изключва възможността му за
проследимост на присъствието на своите служители. Отделно от това,
заявеното от свидетеля Илиев съдействие, което е оказал на подсъдимия във
връзка с посещението му на полицейското районно управление в ж.к.
„Дружба“, няма отношение към инкриминираните деяния, тъй като се касае за
последващо събитие, което с нищо не променя извода за съпричастност на
подсъдимият към вменената му престъпна дейност.
На последно място, на аналитична преценка бяха подложени още и
обясненията на подсъдимия И. П., при което беше съобразена двойствената им
процесуална природа. Обясненията на подсъдимото лице съставляват
проекция на гарантираното му от закона право на защита, като изводът в тази
насока се базира на факта, че същите са изолирани и неподкрепени от
единната и надлежно приобщената по делото доказателствена съвкупност.
Съдът кредитира приложените протоколи от съответните действия по
разследването, тъй като същите са изготвени по предвидения за това ред в
НПК.
9
Горното важи най-вече за протокола за разпознаване и мотивира съда да
приеме същия като писмено доказателствено средство, съдържащо
изискуемите от НПК формални реквизити. Същевременно той отразява и
валидно извършено процесуално-следствено действие /в този аспект са и
показанията на разпитаните две поемни лица Динчар Мустафов и К. Н., ясно
установяващи законността на проведеното действие/, поради което съдът прие
протокола за част от доказателствената съвкупност, оформяща единността на
обстоятелствената рамка. Преди провеждане на действието, разпознаващото
лице е надлежно разпитано и е посочило отличителните черти, по които може
да познае лицето, което е псувало и заплашвало докато удря със секира по
стъклата и предния капак на колата на пострадалия Н.. Отделно за
разпознаването са представени четири броя снимки на лица от мъжки пол, с
идентична външност и приблизително еднаква възраст, като свидетелката Н.
недвусмислено и категорично е разпознала подсъдимия И. П..
В аспекта на установеност на заварената от полицейските служители
обстановка около къщата на адрес гр. София, кв. Панчарево, ул. „Васил
Левски“ № 24А е и произтичащата от протокола за оглед на
местопроизшествие информация.
Съдът кредитира и изготвените експертни заключения на съдебно-
психиатричната и психологична експертизи, както и съдебно-оценителната
такава.
В заключението по назначената КСППЕ е обследвано психичното здраве
и психологичното съС.ие на пострадалото лице след насочената срещу него
закана за убийство. Вещите лица са дали отговор на поставените им въпроси,
а доколкото са боравили с годно събрани доказателствени материали и
конферентен разговор с освидетелстваното лице, то съдът не намира причина
да се съмнява в заключението им, поради което го кредитира.
Вещите лица, обследвайки цялостното съС.ие на пострадалия Д. Н.,
защитават обоснования извод, че възприетите от него закани в съвкупност с
действията на извършителя са събудили у него шоково емоционално
преживяване, свързано с чувство на непосредствена витална застрашеност.
Ситуацията му е причинила стрес, свързан с усещане за сериозна заплашеност
за живота му, следователно у него е събудено преживяване на реален страх от
евентуалното осъществяване на възприетата закана. Отчетена е последваща
преживелищна симптоматика и известни промени в ежедневния стереотип.
Изрично следва да се допълни, че към момента на събитията и към
провеждане на изследването, Д. Н. е бил психично здрав и психиката му е
била годна да отразява реалната действителност.
Съдът кредитира и заключението на изготвената по делото съдебно-
оценителна експертиза, тъй като същата дава пълен, точен и ясен отговор на
поставените въпроси. От нея прие се приема за установена стойността на
нанесените вследствие проявата на подсъдимия имуществени щети,
определени на основание средни пазарни стойности чрез пазарни аналози. В
заключението е прието, че нанесените по наказателното производство щети
към момента на извършване на деянието възлизат на сумата от 1577,00 лева.
10
От свидетелството за съдимост на И. П. съдът извлече данни за
съдебното му минало, разкриващи факта, че той е неосъждан (реабилитиран).
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства и
доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Така събраната доказателствена съвкупност по категоричен начин
доказва на първо място, че подсъдимият И. П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Съставомерното деяние с тази квалификация предполага
осъществяването на конкретно волево поведение от субекта на отговорността,
така щото от обективираната проявна форма на волева реакция да е създадена
такава обективна фактическа обстановка, която реално да сочи на възможност
осъществената проява да доведе до ситуация на осъществяване на заканата и в
взаимна връзка с нея да обуслови реална хипотеза на възможен възбудим
страх от осъществяването в съзнанието на лицето, досежно което тя е
отправена.
В процесната хипотеза несъмнено установено от доказателствената
съвкупност е осъществяването на въведената в обвинението реплика от
подсъдимия, а именно „Ще те убия, ще те погреба на Витоша!“, наред с други
такива не инкриминирани от прокуратурата „Мъртви сте!“ и „Ще те заколя!“,
придружени с множество ругатни, псувни и обидни квалификации със същата
насоченост. Съдържащата се в обвинителния акт реплика е изречена от
подсъдимия И. П. непосредствено пред дома на пострадалия Д. Н., и то след
проведен с него телефонен разговор, в който двамата са се скарали и се е
стигнало до конфликтна ситуация по повод преустановяването на личните
отношения между Н. и майката на подсъдимия С. П.. Съобразно твърдението в
обвинителния акт и поддържаното обвинение, именно репликата „Ще те убия,
ще те погреба на Витоша!“ следва да обективира отправянето на заканата по
начин, че да създаде основателен страх за осъществяването на съдържанието
. Несъмнено установено е и авторството на отправената реплика, а именно
волеизявление, изхождащо от подсъдимия П.. Когато се анализира
съставомерността на престъпната проява е важно да се отчете ситуацията, в
която тази реплика е изречена, както и начинът, по който това е сторено, за да
се прецени съставлява ли тя отражение от една страна на съзнателно волево
поведение на субекта - подсъдимия П., а от друга – води ли до създаване на
реална ситуация, в която е обективно възможно осъществима хипотезата,
съставляваща съдържанието на заканата. В случая отправената реплика от
страна на подсъдимият е отражение на съзнателна волева проява, тъй като в
съзнанието му е имало ясно изградени представи за ситуацията, в която я е
отправя, лицето досежно което тя е насочена, но и представи относно
социалния аспект, че същата неизменно ще достигне до своя адрес. Тази
реплика има съдържанието на закана с убийство, доколкото сочи на реално
намерение за лишаване от живот. Важно е обаче да се отчете, че съдържанието
, в контекста на обективната ситуация, в която е изразена – при физическо
11
явяване на дееца пред къщата на пострадалия със секира и бухалка в ръце.
Употребените от подсъдимия изразни средства са красноречиви и
съдържат недвусмислено послание, като пряко се асоциират с желание за
предприемане на действия, насочени не просто към нарушаване на телесната
неприкосновеност, но към отнемане на човешки живот. Съдържанието на
думите, изречени от подсъдимия, е засилено с предприетите от него действия
по снабдяване и наличие на бухалка и секира.
Заканите с убийство са пряко възприети от пострадалия Д. Н., който
живеел на първия етаж от къщата в кв. Панчарево, и са подкрепени от техния
автор с последващи действия, които консумират на самостоятелно основание
и друг престъпен състав от Особената част на Наказателния кодекс. Същите
недвусмислено са създали убеждение за възможността от реализирането си и
са засвидетелствали нагласата на подсъдимия спрямо Н..
Във връзка с всичко гореизложено съдът намира, че се установява по
категоричен начин, че подсъдимият И. П. е действал виновно, при форма на
вина – пряк умисъл. Същият е съзнавал, че отправените от него закани,
насочени към пострадалия Д. Н. се възприемат пряко от него и са от естество
да провокират в съзнанието му основателен страх за осъществяването им,
предвиждал е, че действията му пряко засягат психиката и личността на Н. и
неговата свободна воля, като е целял именно това.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че подсъдимият И. П. е
осъществил състава и на другото престъпление, за което му е повдигнато
обвинение – по чл. 216, ал. 1, вр чл. 26, ал. 1 от НК.
Възприетата фактическа обстановка въз основа на събраните и
кредитирани от съда писмени и гласни доказателства налагат извода, че от
обективна страна, на 07.06.2020 г., за периода от време от около 21:30 ч. до
около 21:45 часа, в с. Панчарево, ул. „Васил Левски“ пред № 24А и на № 24А,
с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, противозаконно е повредил (нанесъл удари със секира)
чужда движима вещ – лек автомобил „Крайслер”, модел „ПТ Крузер” с рег. №
СВ 6809 МН, собственост на Д. Л. Н., като счупил със секира предното
стъкло, стъклото на предната дясна врата, стъклото на задната дясна врата,
страничното малко стъкло на багажното отделение, подбил предния капак и
повредил кората на двигателя, като забил секирата в предния капак на
автомобила, както и че противозаконно е повредил (нанесъл удари със секира)
върху чужда недвижима вещ – собственост на Д. Л. Н., като счупил
стъклопакети на първия етаж на къща на адрес с. Панчарево, ул. „Васил
Левски“ № 24А – 3 броя стъклопакета на ПВЦ дограма всеки с размери 220/80
см. на източната стена на къщата, 4 броя стъклопакета на ПВЦ дограма всеки
с размери 220/80 см. на южната стена на къщата и 1 брой стъклопакет на ПВЦ
дограма с размери 50/150 см. на южната стена на къщата, като общата
12
стойност на нанесените щети на автомобила и стъклопакетите на първия етаж
на къщата възлиза на 1577,00 лв. (хиляда петстотин седемдесет и седем лева).
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, проявено чрез
множество последователни удари върху нарушените повърхности, за което
деецът си е послужил със секира и бухалка, с които предварително се е
снабдил. Това е предизвикало счупването на стъклата, представляващи
съставни части от лекия автомобил, респективно – от стъклопакетите на ПВЦ
дограмата, с която къщата е била снабдена, с което последните са станали
временно негодни за употреба по предназначение – до възстановяването им,
доказателства за което са представени на л. 36 от досъдебното производство.
Престъплението притежава признаците на такова, извършено при
условията на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като е извършено с две отделни деяния,
които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време и при една и съща
обстановка, при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, съответно
около 21:30 часа и около 21:45 ч. на 07.06.2020 г.
От субективна страна това престъпление е извършено при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че оказва въздействие върху
чужди вещи, което е годно да им причини сериозна щета, като последиците от
извършените действия са пряко целени от дееца и се изразяват в разрушаване
на целостта и функционалността на прозорците на лекия автомобил и
стъклопакетите на къщата до степен, ограничаваща служенето с тях по
предназначението им.
По наказанието:
Реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия, в хипотеза
при която същият е признат за виновен, предполага налагане на съответно на
наказание. Наказанието като мярка на държавна принуда всякога засяга
определени права и интереси на осъденото лице. Същото следва да бъде
законосъобразна проекция на допустимото ограничение, без да се явява
репресия спрямо осъдения.
С оглед особеностите на конкретния случай, съдът намира, че
отговорността на подсъдимия П. следва да бъде индивидуализирана съгласно
чл. 54 от НК, доколкото не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността му обстоятелства.
С оглед на това съдът определи наказанието на подсъдимия за
извършените от него престъпления, като съобрази чистото му съдебно
минало, трудовата му ангажираност, сравнително младата му възраст,
изказаното от него съжаление за така злополучното стечение на
обстоятелствата. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете начина
на осъществяване на инкриминираната проява против собствеността – с
използване на сечиво със сравнително голяма поразителна сила,
наблюдаваната в поведението му упоритост в преследването на престъпните
цели и фактът, че е останал несмутен от появата на преки очевидци, които са
съзерцавали действията му от близко разС.ие. Така при индивидуализацията
13
на наказанието съдът прие, че същото следва да се определи в рамки малко
над минимално предвидените в приложимите правни норми, като съдът
несъмнено изхождайки и от принципните постулати при индивидуализиране
на наказанието отчете, че размерът на същото несъмнено следва да е такъв, че
да е способен да окаже своето поправително и възпитателно въздействие
върху поведението на П., без да се явява несъразмерно тежка репресия върху
него, за да бъде справедливо.
Съгласно квалификацията на първото престъпно посегателство по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, приложим е общият минимум за наказанието
„лишаване от свобода“, който според чл. 39, ал. 1 от НК е три месеца, а
максимумът му при това престъпление възлиза на 6 (шест) години. Съдът
определи наказанието за това престъпление, извършено от подсъдимия П., на
една година „лишаване от свобода“. Изхождайки от вече упоменатите
обстоятелства, свързани с индивидуализиране на наказанието, съдът счете, че
така определеното наказание не следва да се изтърпява ефективно, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК същото следва да се отложи за срок от три
години. Налице са законовите изисквания, даващи основание на съда да
формира своята преценка за приложимост на този правен институт. П. не е
осъждан на наказание лишаване от свобода за умишлени престъпления,
определеното му от съда наказание за извършеното деяние е под три години,
като целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без да се изтърпява
ефективно определеното му наказание.
Наред с това, приложимата норма на престъпния състав по чл. 216, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК въвежда наказание „лишаване от свобода“ без специален
минимум и максимум до 5 (пет) години. Така за тази проява, ръководейки се
от вече описаните предпоставки, касаещи смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, и съобразявайки целите на наказанието, съдът
определи наказанието на подсъдимия П. за това деяние като „лишаване от
свобода“ за срок от 6 (шест) месеца. Същото съдът счете, че не следва да бъде
изтърпявано ефективно, доколкото и по отношение на него са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК – П. не е осъждан на наказание
лишаване от свобода за умишлени престъпления, определеното му от съда
наказание за извършеното деяние е под три години, като целите на
наказанието могат да бъдат постигнати и без да се изтърпява ефективно
определеното му наказание. За това съдът отложи изтърпяването на така
определеното наказание за срок от три години.
Тъй като процесната престъпна дейност на П. разкрива признаците на
такава, извършена при условията на реална съвкупност, съдът прие, че са
налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК и следва на подсъдимия И. П. да
бъде определено едно общо най-тежко наказание измежду така наложените му
за двете отделни деяния. Така съдът определи на П. едно общо най-тежко
наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година, наложено
за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Изтърпяването на същото
съдът отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, с оглед
мотивите, обуславящи приложимостта на този правен институт.
По гражданските искове:
14
Съдбата на предявения граждански иск за претърпени неимуществени
вреди е функционално обвързана с изводите, касаещи извършеното деяние,
авторството на същото и вината на подсъдимия, респективно доказаността на
размера на предявената искова претенция. Съдът прие, че от доказателствата
по делото се установява причиняването на претендираните неимуществени
вреди вследствие извършването на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1
от НК. Размерът на претендираното обезщетение е обусловен от преценката за
справедливост. Справедливостта е оценъчна категория понятие, намерила
израз в правната норма. Съдът отчете формираните негативни емоции у Д. Н.,
причиненото усещане за сериозна застрашеност за живота му и за
безопасността на неговата дъщеря, настъпилите като следствие от деянието
промени в ежедневния му стереотип, десоциализация и пораждане на чувства
на тревожност и страх. При така изведените критерии съдът приема, че следва
да уважи в пълен размер предявения граждански иск в размер на 5 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на деянието (07.06.2020 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
Отделно от това, с деянието си по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
подсъдимият П. е осъществил фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, като виновно е причинил на наследодателя на
гражданския ищец М. Н. имуществени вреди. Този извод е обусловен и от
функционалната зависимост на установеното престъпно посегателство,
изразяващо се в причиняването на парично оценими имуществени вреди по
стъклата на автомобила на пострадалия Д. Н., както и по стъклопакетите на
неговия дом. В това се разкриват законовите предпоставки, налагащи
ангажирането на личната гражданска отговорност на дееца за причинените от
него имуществени щети. Съществува причинно-следствена връзка между
действията на подсъдимия П. по счупване на стъклата на лекия автомобил и
първия етаж от къщата, и настъпването на вреди на обща стойност от 1577,00
лева. Заявената претенция по отношение на тази сума е безспорно доказана по
основание и размер, и доколкото до настоящия момент гражданският ищец не
е бил обезщетен и не е предявявал иска си по алтернативен процесуален ред,
съдът счете за нужно да осъди подсъдимия И. П. да заплати на М. Н.
посочената по-горе сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 07.06.2020 г., до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на производството и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
съдът осъди подсъдимия И. Й. П. да заплати в полза на Държавата
направените на досъдебната фаза разноски в размер на 458,40 лв.
/четиристотин петдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, както и да
заплати по сметка на Софийски районен съд направените по делото разноски в
размер на 300 /триста/ лева и сумата от 263,08 лв. /двеста шестдесет и три лева
и осем стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на
уважените граждански искове, както и по 5 лева държавна такса за
служебното издаване на всеки изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия П. да
заплати в полза на частния обвинител и граждански ищец М. Д. Н. сума в
15
размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.


16
Съобщи за изтекли лични данни