№ 214
гр. Елин Пелин, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20241820100038 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ........ със седалище и адрес на
управление гр......, ул. “.....“, № 29, ет.7 чрез пълномощника си юрисконсулт
Ц.Б. е предявил против ответника Н. Р. Т., ЕГН ********** от с. ....., Община
Елин Пелин, Софийска област, ул. „....“ № 3 иск с правно основание чл.79, ал.1
вр. чл.240 от ЗЗД. Твърди, че на 07.02.2023 г. между „СИТИ КЕШ” ООД и
ответника Н. Р. Т. е сключен Договор за потребителски кредит № 810223, с
който на кредитополучателя е отпусната сума в размер на 1000.00 лева, при
брой на вноските – 10, вид на вноската – месечна, ГПР - 47,92% и ГЛП
40,05%. Сумата е усвоена от потребителя в брой при подписването на
договора. В Приложение № 1 на договора е поместен погасителен план, като в
него са посочени номера на вноската, падежа, сумата за главница и лихва,
както и дължимата неустойка, в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение по договора.
Съгласно чл.6, ал.3 от договора, кредиторът може да направи кредита
предсрочно изискуем в случай на забава или неизпълнение на задълженията
по договора от страна на кредитополучателя. В случая кредитополучателят е
1
в пълно неизпълнение на вноска № 3 с падеж 09.05.2023 г., вноска № 4 с
падеж 09.06.2023 г.; вноска № 5 с падеж 10.07.2023 г. и вноска № 6 с падеж
09.08.2023 г., поради което считано от 09.05.2023 г. за ищеца е възникнало
правото да направи кредита предсрочно изискуем.
Тъй като предсрочната изискуемост на вземането, произтичащо от
договор за кредит настъпва след като кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявил това на длъжника, тя
представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. С оглед на това следва да се
приеме, че се е осъществил обективният факт, който се явява предпоставка за
упражняването от кредитора на правото му да обяви предсрочната
изискуемост, а именно неплащане на задължението по вноска № 3, вноска №
4, вноска № 5 и вноска № 6 от страна на заемополучателя, в размера и
сроковете, уговоР. в погасителния план към договора за паричен заем.
За да породи обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, е
необходимо волеизявление на кредитора, отправено до длъжника,
обективирано в писмен документ, съдържащ изрично и недвусмислено
изразено позоваване на обстоятелствата, въз основа на които кредиторът
упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Съгласно
трайната практика, исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис
от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника. С оглед на посоченото, с настоящата искова молба се прави
изявление до ответника Т., че ищецът кредитор счита процесният кредит за
предсрочно изискуем по отношение на непадежиралия остатък от
задължението.
Претендира се и заплащане на възнаградителна лихва в размер на
120.43 лева за периода от 09.05.2023 г. до 09.08.2023 г. определена съгласно
установените нормативни правила, която не е заплатена от потребителя. По
дейст ващото българско право максималният размер на договорната лихва
/възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен единствено от чл.9 от ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Следователно не е
2
налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните
могат да уговорят в полза на кредитора, поради което не е налице и
противоречие с добрите нрави относно възнаградителна лихва в размер на 35
% след като ГПР е в законовите рамки на чл.19 ал.4 от ЗПК, поради което
уговорката за размера на договорната лихва е действителна.
С оглед изложеното се иска съдът да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 120,43 лева, представляваща незаплатена възнаградителна
лихва за периода от 09.05.2023 г. до 09.08.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на иска в съда до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 1000.00 лева непогасен остатък от главницата по
падежиралите и непадежирали вноски за периода от 11.09.2023 г. до
11.12.2023 г. обявени за предсрочно изискуеми с настоящата искова молба,
ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в съда, до
окончателното изплащане на задължението.
Препис от исковата молба и представените с нея писмени
доказателства са връчени на ответника Н. Р. Т., като в срока по чл.131 от ГПК
същият чрез пълномощника си адв.М. М. – АКП е депозирал писмен отговор,
с който оспорва иска като изцяло неоснователен и недоказан. Счита договора
за нищожен и излага аргументи в тази насока, твърди, че съдът следва да се
произнесе служебно по наличието на нищожност. Моли съдът да отхвърли
претендираните от ищеца искови претенции.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приетите писмени доказателства се установява, че между Н. Р. Т. и
„СИТИ КЕШ” ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 810223 от
07.02.2023 г., с който на кредитополучателя е отпусната сума в размер на
1000.00 лева, при брой на вноските – 10, вид на вноската – месечна, ГПР -
47,92% и ГЛП 40,05%. Сумата е усвоена от потребителя в брой при
подписването на договора.
От доказателствения материал съдържащ се по гр.д. № 761/2023 г. по
описа на РС Елин Пелин, което е приобщено към настоящото производство е
видно, че с Решение № 61/20.03.2024 г. съдът е прогласил за нищожна и
противоречаща на добрите нрави клаузата на чл.11, ал.1 от Договор за
3
потребителски кредит № 810223 от 07.02.2023 г. предвиждаща
кредитополучателят Н. Р. Т. да заплати на „СИТИ КЕШ” ООД неустойка за
неизпълнение на задължение на заемателя за предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство или банкова гаранция в размер на 1112,01 лева.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ответникът е заплатил по Договор за
потребителски кредит № 810223 от 07.02.2023 г. сума в общ размер на 640.00
лева, както следва 09.03.2023 г. – 235.00 лева; 10.04.2023 г. – 235.00 лева;
09.06.2023 г. – 50.00 лева; 17.07.2023 г. – 100.00 лева; 29.08.2023 г. – 20.00 лева.
В системата на „СИТИ КЕШ” ООД със сумата от 640.00 лева са погасени по
пера следните задължения: възнаградителна лихва – 66,76 лева; договорна
компесаторна неустойка - 562,28 лева; обезщетение за забава – 10,96 лева.
Размерът на непогасения остатък за главница към момента на предявяване на
иска в съда в случай, че предсрочната изискуемост е настъпила на 08.09.2023
г. възлиза на 1000.00 лева. Непогасеният остатък на възнаградителната лихва
по договора за заем към момента на предявяване на иска в съда възлиза в общ
размер от 139,77 лева, от които редовна възнаградителна лихва 120,43 лева и
предсрочно изискуема възнаградителна лихва за периода от 10.08.2023 г. до
07.09.2023 г. в размер на 19,34 лева.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът стигна до
следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото и от приетите писмени
доказателства се установява, че между “Сити кеш“ ООД и Н. Р. Т. е сключен
Договор за потребителски кредит № 810223 от 07.02.2023 г., с който на
кредитополучателя е отпусната сума в размер на 1000.00 лева, при брой на
вноските – 10, вид на вноската – месечна, ГПР - 47,92% и ГЛП 40,05%, която
сума е усвоена от потребителя. Общото задължение по кредита съгласно
погасителния план възлиза на 2350.00 лева, от които 1112,01 лева дължима
неустойка.
Установява се, че ищецът "Сити Кеш" ЕООД е небанкова финансова
институция, по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства и това го
определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от Закона за потребителския
4
кредит.
От друга страна ответникът Т. безспорно има качеството на
„потребител“ по смисъла на §13 т.1 ДР на Закона за защита на потребителите.
В този смисъл сключения между страните договор е потребителски, поради
което следва да отговаря на изискванията на чл.143-148 от Закона за защита на
потребителите.
В хода на производство, ответникът Н. Р. Т. прави възражение за
нищожност на Договора за потребителски кредит № 810223 от 07.02.2023 г.,
като твърди, че дори и да не е заявено това възражение, то съгласно
Европейското общностно право, съдът има задължение да следи служебно за
наличието на нищожност на договора за потребителски кредит. В този смисъл
ответникът основава твърденията си за недължимост на исковите претенции
поради нищожност на сключения между страните договор за кредит.
Настоящият състав намира за основателни доводите на ответника за
нищожност на процесния договор, както и становището, че съгласно
Европейското общностно право е длъжен да следи служебно за наличието на
нищожност на потребителските договори или на клаузи от тях, поради което
дължи произнасяне в тази насока.
В случая от представените по делото доказателства се установява, че по
гр.д. № 761/2023 г. по описа на РС Елин Пелин е налице влязло в сила
Решение № 61/20.03.2024 г., с което съдът е прогласил за нищожна и
противоречаща на добрите нрави клаузата на чл.11, ал.1 от Договор за
потребителски кредит № 810223 от 07.02.2023 г., предвиждаща
кредитополучателят Н. Р. Т. да заплати на „СИТИ КЕШ” ООД неустойка за
неизпълнение на задължение на заемателя за предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство или банкова гаранция в размер на 1112,01 лева.
Предвид наличието на влязло в сила решение относно нищожността на
клаузата на чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 810223 от
07.02.2023 г., съдът не следва да излага доводи в тази насока. Във връзка с
възражението на ответната страна за нищожност на договора, съдът намери
следното:
Съгласно чл.24 от Закона за потребителския кредит, за договора за
потребителски кредит се прилагат разпоредбите на чл.143-148 от Закона за
защита на потребителите, като съдът при преценка наличието на нищожност
5
на договор за потребителски кредит следва служебно да следи за наличието на
клаузи, които противоречат на посочените императивни разпоредби на закона
или го заобикалят, поради което следва да бъдат обявени за нищожни – чл.26,
, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД.
Обявяването за нищожна на дължимата неустойка по договора сочи, че
в случая реално е била уговорена една допълнителна договорна лихва, която
длъжникът е следвало да заплаща заедно с дължимата възнаградителна лихва
и главницата по делото, което представлява печалба за кредитора освен
дължимата лихва. Това води до извод, че дължимата неустойка е следвало да
се посочи в размера на лихвения процент, доколкото представлява една реална
и сигурна печалба за кредитора и разход за кредитополучателя. Тази
констатация сочи, че посочения в договора за кредит годишен лихвен процент
от 40,05 % ще е много по-голямо число, ако в него се включи и вземането от
1112,05 лева уговорено формално като неустойка.
Основателни са и доводите на ответника за недействителност на
договора във връзка с уговоР.я годишен процент на разходите регламентиран в
т.3.5 от процесния договор за кредит като 47,92 %. И в този случай,
кредиторът не е включил в годишния процент на разходите изискуемата от
него неустойка, което сочи на явно заобикаляне нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита за
потребителя изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, включително и тези дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, като в него не се включват разходите
които потребителят дължи при неизпълнение на договора.
В случая видно от съдържанието на процесния договор за кредит и
погасителния план към него, дължимата неустойка е включена като падежно
вземане – обезщетение на кредитора, а от друга страна е конкретизирана като
размер, който не съответства на вредите на изпълнението, тъй като
представлява повече от 100% над предоставената сума като главница. По този
начин очевидно кредиторът не е спазил ограничението предвидено в чл.19,
ал.4 от ЗПК при определяне на ГПР, тъй като уговорената неустойка очевидно
по същността си е възнаградителна лихва, водеща до печалба за кредитора и
6
същата следва да се приеме като част от годишния процент на разходите,
поради което е следвало да се посочи друг размер на ГПР, различен от този в
договора. С включването на неустойката в ГПР, той би нараснал многократно
над определения размер от 47,92 %. Като не е сторил това, кредиторът е
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В чл.19, ал.4 от ЗПК е налице
ограничаване на ГПР до пет пъти размера на законната лихва, а в случая се
констатира, че само с плащането на неустойката по договора оскъпяването му
надхвърля повече от 100 % спрямо размера на отпусната главница, без да се
включва размера на дължимите лихви.
Констатираните обстоятелства сочат, че договорът за заем противоречи
на императивните норми на ЗПК и следва да се приложи чл.21, ал.1 от ЗПК,
според който всяка клауза в договор за потребителски кредит имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна.
Както бе посочено и по-горе, доколкото в случая приложим в
отношенията между страните е Закона за защита на потребителите и
ответникът кредитополучател има това качество и по изложените по-горе
съображения се констатира неравноправност на неустоечната клауза по
договора по смисъла на чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП, която е необосновано висока,
тъй като надвишава с повече от 100 % размера на предоставения кредит,
всички тези обстоятелства сочат на нищожност на процесния договор за
кредит визирана в чл.146, ал.1 от ЗПК.
В този смисъл липсата на ясна и недвусмислена информация в
договора за кредит съобразно изискванията уредени в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
е попречило на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора и какъв е размера на оскъпяването на
предоставената му услуга. Ето защо посочването в договора за кредит на по-
нисък ГПР от действителния е невярна информация относно общите разходи
по кредита и следва да се окачестви като заблуждаваща и нелоялна търговска
практика по смисъла на чл.6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като
заблуждава или може да заблуди потребителя по отношение крайната цена на
договора и също го подтиква да сключи предлаганата му сделка, но ако е имал
реалната информация за оскъпяването й е възможно да не приеме
предложените му условия.
Всичко изложено сочи, че сключен при посочените параметри,
7
процесният договор за потребителски кредит е имал за цел да осигури на
кредитора един допълнителен доход печалба, който е за сметка на
потребителя и доводите на ответника за наличие на нищожност на договора на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД са основателни.
В този смисъл предявените искове от ищеца са обусловени от
възражението на ответника за недействителност на процесния договор на
основание чл.22 от ЗПК, доколкото се касае за правоотношение произтичащо
от договор за потребителски кредит и съдържанието му следва да се ревизира
за наличието на съответствие с нормите на ЗПК.
Според чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Касае се за
изначална недействителност, тъй като последиците й са изискуеми при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита и не
дължи уговоР.те лихви и други разходи.
Както бе изложено по-горе, в случая не са спазени изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, според което изискване договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се отчетат
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 начин. В случая ГПР не отговаря на законовите изисквания,
защото е във фиксиран размер и от договора не става ясно по какъв начин е
формиран чрез изрично уточняване кои компоненти са включени в него.
Посочената годишна фиксирана лихва също е неясно формулирана, тъй като
не се съдържа информация как е изчислена по отношение на общия ГПР.
Всичко това пречи на потребителя да знае колко точно е оскъпяването на
услугата и каква сума ще дължи на кредитора, което по своята същност води
до недействителност на договора за кредит.
Констатираното несъответствие на договора и с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК,
който изисква посочване на лихвения процент по кредита и условията за
прилагането му също сочи на недействителност на процесния договор. Това е
така, тъй като макар и в договора да е посочен ГЛП от 40,05 % липсва
8
уточнение върху каква база се начислява той и дали върху целия размер на
предоставената сума или само върху остатъчната главница. Това води до
пречка да се определи как точно се разпределя лихвата във времето и влияе ли
се от намаляването на главницата, тъй като в договора липсват данни, какъв е
общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по него. Това създава пречка да бъде
установено как е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на
посочения от кредитора фиксиран размер от 40,05 %. По изложените
съображения и констатираното нарушение на императивното правило на
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК следва да се приеме, че договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Като последица от констатирана недействителност на договор за
потребителски кредит, нормата на чл.23 от ЗПК приема, че
кредитополучателят дължи на кредитора само чистата стойност по кредита,
без да се дължат лихви или други разходи, поради което претендираната от
ищеца възнаградителна лихва в размер на 120,43 лева дължима за периода от
09.05.2023 г. до 09.08.2023 г. е недължима и искът се явява неоснователен,
поради което подлежи на отхвърляне.
Частично основателна се явява претенцията на ищеца за заплащане на
сумата от 1000.00 лева представляваща непогасена главница, тъй като по
делото се установява от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза, че ответникът е заплатил на заемодателя суми в общ размер от
640.00 лева, които следва да бъдат отчетени като частично връщане на
предоставената му заемна сума от 1000.00 лева, доколкото извода за
нищожност на договора води до дължимост само на предоставената главница.
Така установените обстоятелства сочат, че искането на ищеца „СИТИ КЕШ“
ООД за заплащане на главница в размер на 1000.00 лева е неоснователно, тъй
като ако ответникът бъде осъден да заплати исковата претенция в пълен
размер, то внесената до момента сума от 640.00 лева е заплатена по едно
недействително правоотношение и би се стигнало до неоснователно
обогатяване на кредитора, който ще е получил заплатена сума при липса на
основание. По тези съображения искът за заплащане на сумата от 1000.00
главница се явява основателен до размер на 360.00 лева, а в останалата част до
пълния предявен размер от 1000.00 следва да се отхвърли като неоснователен.
9
Следва да се отчете и обстоятелството, че изискуемостта на дължимата
главница по договора за кредит в пълен размер от 1000.00 лева се обуславя и
от обстоятелството, че към момента на постановяване на настоящото решение
крайният срок за погасяване на задължението е настъпил към 11.12.2023 г.,
поради което доводите на ищеца относно наличието на настъпила предсрочна
изискуемост не следва да бъдат коментирани от съда.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца стоР.те по делото разноски съразмерно уважената
част от иска. Ищецът представя списък по чл.80 от ГПК с искане да му се
присъдят следните разноски: 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение и
платена държавна такса в размер на 100.00 лева. Съдът намира, че при този
изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК в полза
на ищеца следва да се определи юрисконсултско възнаграждение, което
съобразявайки извършената от юрисконсулта дейност съдът определя в размер
на 100.00 лева. Ответникът дължи на ищеца и заплатената държавна такса в
размер на 100.00 лева. Предвид изложеното ответникът дължи на ищеца
сумата от 64,26 лева разноски съразмерно уважената част от иска.
На ответника Н. Р. Т. не следва да се присъждат разноски, поради
липса на представени доказателства за реализирани такива.
На пълномощника на ответника – адвокат М. В. М. се дължи
възнаграждение съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съобразно представен
по делото списък на разноските адв.М. претендира възнаграждение от 500.00
лева с ДДС. Настоящият състав не споделя възраженията на ищеца за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, тъй като същия е в
минимален размер, поради което не следва да бъде редуциран от съда.
В случая на ответника е оказана безплатна правна помощ от адв. М.
М., поради което на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с
чл.7 ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
на пълномощника следва да се присъди минималния размер адвокатско
възнаграждение от 412,00 лева, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, което с включен ДДС предвид представените доказателства, че адв.М.
е регистриран по ДДС възлиза на 494,40 лева. Предвид изхода на делото на
10
основание чл.78, ал.3 от ГПК на адв.М. следва да се присъди възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от иска от 335,54 лева платимо от ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Р. Т., ЕГН ********** от с. ....., Община Елин Пелин,
Софийска област, ул. „....“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
......... сумата от 360.00 /триста и шестдесет/ лева представляваща дължима
главница по Договор за потребителски кредит № 810223 от 07.02.2023 г.,
ведно със законната лихва считано от 08.09.2023 г., като отхвърля иска в
останалата част за разликата от уважената част до предявения размер от
1000.00 лева /хиляда лева/.
ОТХВЪРЛЯ иска на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ......... срещу ответника
Н. Р. Т., ЕГН ********** от с. ....., Община Елин Пелин, Софийска област, ул.
„....“ № 3 с искане ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 120,43
лева /сто и двадесет лева и четиридесет и три стотинки/ възнаградителна
лихва дължима за периода от 09.05.2023 г. до 09.08.2023 г. по Договор за
потребителски кредит № 810223 от 07.02.2023 г.
ОСЪЖДА Н. Р. Т., ЕГН ********** от с. ....., Община Елин Пелин,
Софийска област, ул. „....“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
......... сума в размер на 64,26 лева /шестдесет и четири лева и двадесет и
шест стотинки/ представляваща стоР. по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ......... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В.
М. – Адвокатска колегия ....., със съдебен адрес: гр......, бул. “.....“ № 81, ет.3,
ап.Б сумата 335,54 лева /триста тридесет и пет лева и петдесет и четири
стотинки/ възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
11