РЕШЕНИЕ
№ 20237
гр. София, 09.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110104773 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени осъдителни искове по чл. 155 ЗЕ на
„Топлофикация София” ЕАД срещу наследниците на сочения за длъжник за
процесния период Ц. Д. Т. с ЕГН: **********, починал на 09.04.2022 г., които
наследници по закон, съгласно допълнително подадената уточнителна молба, са:
П. Н. Т., Д. Ц. Т., С. Ц. Т., както и срещу също сочения за длъжник през процесния
период (освен Ц. Д. Т.) В. С. Г., за задължения във връзка с топлоснабдяване на имот с
адрес: гр. София, п.к. 1592, обл. София, об........................ както следва: 1934.79 лв. –
главница, претендирана като стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019г. - м.04.2021г., мораторна лихва в размер на 313.38 лв. за периода от
15.09.2020г. до 04.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 24.56лв.-
главница за дялово разпределение за периода от м.12.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от датата на депозирането на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумите, и сумата от 5.41лв.- мораторна лихва върху главница за дялово
разпределение за забава в периода от 31.01.2020г. до 04.01.2023г., при следните квоти:
В. С. Г. с ЕГН: ********** - 3/6; П. Н. Т., с ЕГН: ********** -1/6 -; Д. Ц. Т., с ЕГН:
********** - 1/6 части С. Ц. Т. с ЕГН: ********** - 1/6 части.
От страна на ответниците не е упражнено правото на отговор. Депозирани са
Становища с доводи за неоснователност на исковете – от ответниците В. С. Г., Д. Ц. Т.
и С. Ц. Т..
От страна на третото лице-помагач „ПМУ ...........конституиран на страната на
ищеца, се представя отчет за 2019/2020 г., както и протокол за неосигурен достъп за
1
втория отчетен период 2020/2021 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени
в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Правото на собственост на единия от двамата посочени за длъжници през
процесния период - Ц. Д. Т., се установява от представения заедно с исковата молба
документ на Списък на етажните собственици, неоспорен в частта относно положения
за Ц. Д. Т. подпис като собственик на процесния топлоснабден имот. Независимо че
липсват събрани по делото доказателства за право на собственост на втория посочен
като длъжник – ответника В. С. Г., съдът намира за установено, че този ответник наред
с покойния Ц. Д. Т. са били клиенти на ищеца по повод доставката на топлинна
енергия, тъй като фактическото ползване на имота също представлява самостоятелно
основание за възникване на облигационна връзка по повод услугата, предвид
задължителните за съобразяване разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. В случая от представеното
бракоразводно решение се установява, че ползването на жилището на посочения адрес
е било възложено съвместно на двамата бивши съпрузи.
Предвид установеното, че бракът на В. С. Г. и Ц. Д. Т. е бил прекратен с развод,
следва, че В. С. Г. не е наследник на бившия си съпруг, от което следва, че дяловете в
съсобствеността на посочения топлоснабден имот са, както следва: В. С. Г. - 3/6; П. Н.
Т. -1/6 -; Д. Ц. Т. - 1/6 части С. Ц. Т. - 1/6 части – както и се твърди от страна на ищеца.
От страна на ответниците не са оспорени представените от „ПМУ
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД документи, както и съответното на тези документи заключение
на съдебно-техническата експертиза, от които се установява, че за първия отчетен
период 2019/2020 г. достъп за отчет е бил осигурен, а за втория период 2020/2021 г. не
е бил осигурен.
Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на
представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела
без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че
топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност на
монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход
на сградата.
Служебно начислените количества за битово горещо водоснабдяване в обем
140 литра за един обитател за едно денонощие е нормативно установено правило,
предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, според което изразходваното количество гореща вода от
отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато
2
такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма
за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно денонощие на потребление.
Като клиенти, неосигурили достъп, покойният Ц. Д. Т. и ответникът В. С. Г. са
имали право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поискат допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на
изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител, но не установява
да са се възползвали от това свое право.
Поради тези обстоятелства и тъй като същите са съобразени от вещото лице,
съдът намира за обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза и
направения с него извод, че са спазени нормативните правила и методика при
определяне на задълженията (с изключение на периода от изтичането на срока за
метрологична проверка н топломера в абонатната станция 22.05.2020 г. до 13.07.2020
г., когато топломерът е заменен с нов) и кредитира направения с него извод, че
действителният размер на задълженията е този, следващ след увеличаване на
прогнозно начислените задължения със сумата, следваща се за доплащане/получаване
от клиента въз основа на изготвените след края на двата отоплителни сезона
изравнителни сметки и само за процесния период, и след изваждане на сумата 171,19
лв., а именно: общият размер на главницата за топлинна енергия за имота възлиза на
сумата 1763,58 лв., за което задължение за топлинна енергия по изложените по-горе
съображения отговорността следва да се разпредели между ответниците съразмерно на
техните дялове в съсобствеността.
Относно задълженията за услуга за дялово разпределение:
За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от
Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане
към „Топлофикация София” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата
„дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което с оглед двата отчетни
периода съдът кредитира изготвеното от съдебно-счетоводната експертиза
заключение, според което за услугата дялово разпределение за трите отчетни периода
дължимата сума е в размер на 24,35 лева.
Следва да се отбележи, че възражението на ответника във връзка с
обстоятелството, дали има действащ договор между етажните собственици и фирмата
за дялово разпределение е несъстоятелно, защото това възражение не ползва позицията
на ответника. Ако се приеме, че няма надлежно сключен договор за услугата дялово
разпределение, то в такъв случай задълженията би следвало да бъдат в значително по-
висок размер, несъответен на индивидуалното потребление. Ако се приеме, че етажите
собственици не са изпълнили задължението си да сключат договор за извършване на
услугата дялово разпределение, потреблението ще следва да се определи от
топлопреносното предприятие (т.е. от „Топлофикация София” ЕАД) по правилата на т.
9 от приложението към Наредбата във връзка с чл. 61, ал. 3 от Наредбата, или без
каквито и да е нормативно установени правила (ако договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ
е прекратен, то не е изпълнило задълженията си по чл. 65, ал. 1 и потребителите не
са избрали друго лице), което следва по аргумент от чл. 61, ал. 3 за непосочените в тази
алинея случаи. Иначе казано, ако съдът приеме липса на договор за дялово
3
разпределение, то задълженията следва да бъдат определени, като доставената за
сградата топлинна енергия бъде разпределена между етажните собственици само въз
основа отопляемите обеми на имотите - без оглед на това, какво е реалното
индивидуално потребление, дали отделен имот е с демонтирани радиатори или е с
нулево потребление (защото изготвените отчети за реално потребление няма да могат
да бъдат ползвани). Поради това съдът намира, че сключването на договор с
топлинния счетоводител е установено в достатъчно пълна степен.
По исковете за лихви за забава:
От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация ищецът се е
позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в сила при изготвяне на
изравнителните сметки, със сумите, по които е извършено счетоводно прихващане от
ищеца, в случаите когато плащането на топлоенергия се извършва от абонатите въз
основа на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, след изготвянето на
последната, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите
между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните
задължения, за които се издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по
ал.2. В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
по същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи фактури,
изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези
периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане.
Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2
ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е
отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете
за лихви са неоснователни.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на
ищеца за разноски е частично основателна – за 1098,74 лв. (от 1400 лв.)
Разноски се претендират и се следват на процесуалните представители на
ответниците за процесуално представителство на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв -
адв. Светломира Йорданова Димитрова, представляваща ответника В. С. Г., на адв.
Михаел Любомиров Любомиров , представляващ ответника Д. Ц. Т.; адв. Виктор
Филипов Симеонов, представляващ ответника С. Ц. Т.; адв. АЛЕКСАНДЪР
НИКОЛОВ ЖИВКОВ, представляващ ответника П. Н. Т., на които адвокати съдът
на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът определя полагаемо възнаграждение в размер на 500
лв. , като на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК от тази сума се следват по 107,60 лв. на всеки от
тях.
4
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. С. Г. с ЕГН: ********** (в лично качество), както и
(наследниците на Ц. Д. Т. с ЕГН: **********, починал на 09.04.2022 г.): ПЕТРАНКА
Н. Т. с ЕГН: **********; Д. Ц. Т. с ЕГН: **********; С. Ц. Т. с ЕГН: **********, да
заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК адължения във връзка с
топлоснабдяване на имот с адрес: гр. София, п.к. 1592, обл. София, общ. Искър, ж.к.
„Дружба 1“, бл. 109, вх. А, ет. 8, ап. 24, както следва: 1763,58 лв. – стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019г. - м.04.2021г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите, както и сумата 24.56лв.- главница за дялово разпределение за периода от
м.12.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 1098,74 лв. –
съдебни разноски, разделно - при квоти: В. С. Г. - 3/6 части; П. Н. Т. -1/6; Д. Ц. Т. -
1/6 части; С. Ц. Т. - 1/6 части.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД искове: за
стойност на топлинна енергия за периода м.05.2019г. - м.04.2021г. – за разликата над
1763,58 лв. до пълния претендиран размер 1934.79 лв.; за мораторна лихва в размер
на 313.38 лв. относно топлинна енергия и за забава в периода от 15.09.2020г. до
04.01.2023г., както и за сумата от 5.41лв.- мораторна лихва върху главница за дялово
разпределение за забава в периода от 31.01.2020г. до 04.01.2023г., претендирани при
квоти: В. С. Г. с ЕГН: ********** - 3/6; П. Н. Т., с ЕГН: ********** -1/6 -; Д. Ц. Т., с
ЕГН: ********** - 1/6 части С. Ц. Т. с ЕГН: ********** - 1/6 части.
ОСЪЖДА „ ..................да заплати, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв и чл. 78, ал. 3
ГПК, поотделно на адв. Светломира Йорданова Димитрова с ЕГН **********, адв.
Михаел Любомиров Любомиров с ЕГН **********; адв. Виктор Филипов Симеонов с
ЕГН **********,; адв. АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ ЖИВКОВ с тел. ....., адвокатско
възнаграждение в размер на по 107,60 лв.
Решението е постановено при участието на „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5