С решение № 147 от 13.07.2007 г., постановено по гр.д.№ 1130/2006 год., Кърджалийският районен съд е прекратил гражданския брак между Семра Хикмет Минева от гр.Кърджали и Бисер Юлианов Минев от гр.Кърджали, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на Бисер Юлианов Минев. С решението си съдът е предоставил упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Алпай Бисеров Минев, на майката Семра Хикмет Минева; определил е режим на лични отношения на бащата Бисер Юлианов Минев с детето и го е осъдил да му заплаща издръжка в размер на 50 лева, като е постановил след развода Семра Хикмет Минева да носи предбрачното си фамилно име Сали. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Бисер Юлианов Минев, който чрез своя процесуален представител го обжалва в срок, в частта му относно вината за прекратяване на гражданския брак, родителските права и размера на присъдената издръжка за малолетното дете Алпай Бисеров Минев. Счита, че решението на съда в обжалваните му части е неправилно. Съдът не отчел, че ищцата трайно не изпълнявала съпружеските си задължения, не се грижела за съпруга си, не е проявила внимание и уважение към него, като въпреки желанието на последния да подобрят отношенията си и да заживеят заедно съпругата категорично се противопоставяла и не желаела заздравяване на брака. По отношение на родителските права се излагат доводи, че съпругата сама и доброволно се е отказала да се грижи за роденото от брака им дете, лично го завела в Република Турция и го е предоставила за отглеждане на майката на съпруга. Понастоящем детето се намирало в дома на родителите на въззивника в Република Турция, като последния с тяхна помощ се грижил за неговата издръжка и възпитание. Детето не било виждало въззиваемата от 4 години, нямало никакви контакти с нея, не я познавало и не желаело да живее с нея. Твърди се в жалбата, че връщането на детето в Република България и предоставянето му за отглеждане на въззиваемата би го довело до непоправим стрес и заплаха за неговото здраве. Алтернативно се излагат и доводи, че размерът на присъдената издръжка е завишен. Моли съда да отмени решението в обжалваните му части, като приеме, че вина за прекратяване на брака им имат и двамата, да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата и алтернативно да се намали размера на присъдената издръжка. Въззиваемата Семра Хикмет Минева, чрез своя процесуален представител, оспорва подадената жалба, като счита същата за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира направените поделото разноски. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: Жалбата е подадена в срока по чл.197 от ГПК и от лице имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Установено е по делото, че страните са сключили граждански брак на 21.06.2001 г., за което е бил съставен акт за граждански брак № 224/21.06.2001 г. на Община Столична, район – Студентски, гр.София, както и че от брака им имат едно дете – Алпай Бисеров Минев, родено на 12.06.2003 г. Последното обстоятелство се установява от представеното по делото заверено копие от удостоверение за раждане от 01.11.2006 г., издадено въз основа на акт за раждане № 521/16.06.2003 г. на Община – Кърджали. Не се спори по делото, че понастоящем детето се намира в Република Турция при майката на въззивника Бисер Юлианов Минев, както и че то е там от навършването на шестмесечна възраст. Тези обстоятелства се установяват и от разпитаната по делото свидетелка Кериме Аптула, съгласно която до навършване на шестмесечна възраст детето Алпай е било отглеждано от двамата родители, а след това с тяхно съгласие детето било заведено при майката на въззивника Бисер Минев в Република Турция. Свидетелката установява, че въззиваемата Семра Минева е била около една година в Република Турция при детето си в дома на родителите на въззивника Бисер Минев, където живеели заедно, след което се е върнала в Република България защото мъжът й /въззивникът Минев/ останал тук и тя дошла при него. Твърди също така, че Семра се върнала без детето си, защото в Република Турция родителите на въззивника били записани като родители на детето и не й го давали. Установява също така, че когато въззиваемата заминала за Република Турция въззивникът Минев бил в друга държава, както и че същият живеел от една година с друга жена в гр.Кърджали. Свидетелят Сами Сали твърди, че детето на страните по делото е в Република Турция, където било осиновено от родителите на въззивника Минев и имало турски паспорт. Счита, че въззивникът живее с друга жена /свидетелката Мелиха Реджеб/, тъй като ги е виждал заедно. По делото е разпитана като свидетелка и Мелиха Реджеб, която признава, че се познава с въззивника Минев, но отрича да живее заедно с него. Установява, че на годината последния веднъж отива в Република Турция при детето си. По делото е представено становище на отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали, в което се сочи, че при проведен разговор с въззивника Минев последния разказал, че от петмесечната си възраст роденото от брака между страните дете се отглеждало от неговите родители в гр. Бурса, Република Турция, като понастоящем синът им бил записан по документи с имената Алпай Гюнеш и като негови родители са вписани неговите родители. Споделил, че за детето винаги се грижели неговите родители, тъй като той самият е бил в чужбина, както и че детето се отглеждало там по молба на бившата му съпруга /въззиваемата Семра Хикмет/, която не се справяла добре като родител. В становището се сочи също така, че при проведен разговор с въззиваемата последната разказала, че когато детето е било на шест месеца двамата със съпруга й подписали пълномощно, с което свекърва й има право да прекара детето през граница, което сторили с цел свекърва й да се грижи за детето докато те двамата /страните по делото/ се стабилизират финансово. Слез заминаването на детето с баба си, въззивникът заминал за чужбина, а тя живеела известно време в с.Бойно при баба си, като междувременно пътувала често до Република Турция за да вижда сина си. Споделила също, че през 2005 г. заминала при детето с уговорка, че съпругът й ще дойде малко след нея, като една година съжителствала с родителите на съпруга си и се надявала, че последния ще спази обещанието си и ще дойде при тях в Република Турция. През 2006 г. разбрала, че съпругът й съжителствал на семейни начала с друга жена и се върнала в Република България. Установява се в доклада, че понастоящем въззиваемата живее в с.Бойно, общ.Кърджали, с баба си, в голяма, нова къща, която е добре обзаведена и разполага с всичко необходимо за нормален бит. Установено било също, че въззиваемата работила в транспортна фирма „Балгиит” като касиерка и получавала месечно възнаграждение в размер на 250 лева. Обстоятелството, че въззиваемата Семра Хикмет работи по трудов договор във фирма „Балгиит” ООД се установява и от представените по делото – удостоверение № 12/14.05.2007 г. на „Балгиит” ООД и трудов договор № 18/ 16.04.2007 г. По делото е представено и удостоверение изх.№ 132/03.11.2006 г., издадено от „Баерстил” ООД гр.Кърджали, видно от което Семра Хикмет е била в неплатен отпуск за гледане на дете за периода от 12.06.2005 г. до м.09.2006 г. Съгласно представения по делото заверен превод на страница на Главна дирекция гражданско състояние за сведения за данни на турска лична карта, лицето Алпай, родено през 2003 г., пол мъжки, е записано с фамилията Гюнеш и с имена на родителите, както следва: баща – Хюсеин и майка – Фикрие. От така събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на въззивника Бисер Минев. Така от гореизложеното се установява, че страните по делото са във фактическа раздяла от няколко години, като въззивникът е бил в чужбина за известен период от време. Установи се също така, че въззиваемата Семра Хикмет в продължение на около една година е живяла в Република Турция, където се е грижела за детето си, като през това време въззивникът е живял в Република България, както и че се е завърнала в Република България заради своя съпруг. Независимо от последното, страните не живеят заедно, като понастоящем по делото има данни, че въззивникът живее с друга жена. В тази връзка не се подкрепят от доказателствата по делото доводите във въззивната жалба, че въззиваемата е напуснала семейното жилище без повод, по свое желание е прекратила контактите с въззивника и отказва да живее с него. Напротив, установи се, че същата е живяла в Република Турция при родителите на въззивника и е отглеждала тяхното дете, докато въззивникът е бил в чужбина, а през последната година е живял в страната, където е установил връзка с друга жена. С оглед вината за прекратяване на брака и предвид обстоятелството, че въззиваемата има постоянен доход и живее в голяма, нова къща, която е добре обзаведена и разполага с всичко необходимо за нормален бит, следва родителските права на роденото от брака между страните дете Алпай Бисеров Минев да се предоставят на майката. В тази насока е и становището на отдел „Закрила на детето” при дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали. Що се касае до размера на присъдената издръжка, която бащата е осъден да заплаща ежемесечно на детето си в размер на 50 лева, то същият е съобразен с неговите възможности и нуждите на детето. В тази насока е представеното по делото удостоверение № 43/09.05.2007 г. на „Байдано Младост 95” ЕООД гр. Пловдив, съгласно което Бисер Юлианов Минев работи в дружеството от 17.10.2006 г., като получава брутно трудово възнаграждение в размер на 195 лева. Ето защо като е приел, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на бащата, предоставил е упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете Алпай на майката и е осъдил бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 50 лева за детето си, районният съд е постановил законосъобразно и обосновано решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се осъди въззивникът да заплати на въззиваемата направените пред тази инстанция разноски в размер на 100 лева. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 147 от 13.07.2007 г., постановено по гр.д.№ 1130/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА Бисер Юлианов Минев с адрес в гр.Кърджали, ул.”Крайбрежна” бл.”Балатон” № 4, ет.11, ап.65, с ЕГН ********** да заплати на Семра Хикмет Сали /с брачна фамилия Минева/ с адрес в гр.Кърджали, кв.”Възрожденци” бл.54, вх.Е, ет.4, ап.106, с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 100 лева. Решението в частта относно предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |