Решение по дело №49088/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21886
Дата: 2 декември 2024 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20241110149088
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21886
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110149088 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

02.12.2024 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №49088 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.403, ал.1 от ГПК вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от Д. А. П., чрез адв.А. Д. от
1
САК, срещу ....., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от
....- Изп. директори, за осъждане на ответника да заплати сума от 172,72 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени за периода от 20.10.2023г. до 04.06.2024г., от
обезпечителна мярка- парична гаранция в размер на 2 000 лв., наложена с Определение
№36568/16.10.2023г. по ч.гр.д. №26450/2023г. по описа на СРС, 43 състав, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 19.08.2024г., до
окончателното й плащане. Ищецът твърди, че срещу него е била издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК по ч.гр.д. №26450/2023г.
по описа на СРС, 43 състав. Направено е искане за спиране на допуснатото принудително
изпълнение по образуваното изп.д. №1691/2023г. по описа на ЧСИ ...., рег. №.... с район на
действие: СГС, което съдът е уважил срещу представяне на обезпечение- гаранция в размер
на 2000 лв. по сметка на СРС. На 20.10.2023г. е внесена гаранцията по сметка на съда. В
развилото се исково производство съдът е отхвърлил исковите претенции за дължимостта на
сумите по издадената заповед по чл.417 ГПК като неоснователни. На 04.06.2024г.
гаранцията от 2 000 лв. е била освободена от съда и преведена по лична банкова сметка на
ищеца. С оглед изложеното поддържа, че е претърпял имуществени вреди в размер на
законната лихва върху дадената в залог парична сума за периода на нейното задържане.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът подава в срок отговор на исковата молба, чрез адв.С. З. от САК, с който
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че обезпечителната мярка е
допусната по искане на Д. А. П., а не по искане на отв. банка и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Служебно са изискани за послужване в настоящото производство ч.гр.д. №26450/2023г.
на СРС, 43 състав, както и гр.д. №62859/2023г. на СРС, 43 състав. С молба от 12.10.2023г.
ищецът в настоящото производство и длъжник по издадената заповед за незабавно
изпълнение по чл.417, т.2 от ГП, е направил искане за спиране на принудителното
изпълнение, което е уважено с Определение №36568/16.10.2023г. на СРС, 43 състав, на осн.
чл.420, ал.1, изр.II oт ГПК, при гаранция от 2 000 лв. На 20.10.2023г. длъжникът е
представил доказателства за заплащане по сметка на съда на определения депозит. Дадени са
указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК на заявителя, във връзка с депозирано в срок
възражение. С Решение от 25.03.2024г. по горното исково дело по описа на СРС, 43 състав,
влязло в законна сила на 25.04.2024г., е отхвърлен предявеният иск по чл.422 от ГПК, поради
погасяване по давност на кредитното задължение. По молба на длъжника гаранцията е
освободена с Определение от 29.05.2024г. по заповедното дело на СРС, 43 състав.
Правните изводи на съда са следните:
Съгласно чл.403, ал.1 от ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде
отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде
прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на
обезпечението вреди. В тези случаи за да бъде освободена представената от ищеца гаранция,
заинтересованият подава молба с препис за ответната страна и в 1-седмичен срок от
връчването на молбата ответникът може да подаде възражение против освобождаване на
гаранцията и в едномесечен срок да предяви иск за причинените му вреди. Ако в тези
срокове ответникът не подаде възражение и не предяви такъв иск, гаранцията се
освобождава в полза на ищеца. Предвидената в чл.403 от ГПК отговорност за вреди,
причинени от допуснато обезпечение, е основана на общата гражданска отговорност за
непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД. Ако искът, по който е допуснато обезпечение, е
отхвърлен, ищецът дължи на ответника обезщетение за причинените му от обезпечението
преки и непосредствени вреди. Законодателят не е изключил правото на обезщетение за
2
вреди, причинени от неоснователна или недобросъвестно потърсена защита на субективни
материални права чрез изпълнително, исково и обезпечително производство. Извън
хипотезите на чл. 403 ГПК увреденият от обезпечението може да търси обезщетение от
страната, инициирала обезпечителното производство, само, ако е действала при злоупотреба
с права, съгласно чл.3 от ГПК.
Разпоредбата на чл.420 от ГПК предвижда специални основания за спиране на
изпълнителното производство при издадена заповед за незабавно изпълнение. Съгласно
действалата норм. уредба, възражението срещу заповедта за изпълнение не спира
принудителното изпълнение в случаите по чл.417, т.1 - 9, освен когато длъжникът представи
надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД. Когато длъжникът е
потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането. Длъжник, срещу когото е
издадена заповедта за незабавно изпълнение, може да подаде възражение срещу заповедта,
което не спира нейното принудително изпълнение и заедно с възражението може да поиска
спиране на незабавното изпълнение по чл.420, ал.2 от ГПК, когато искането е подкрепено с
убедителни писмени доказателства, разколебаващи удостоверителната доказателствена сила
на изпълнителното основание, или представи надлежно обезпечение за кредитора, по реда
на чл.180 и чл.181 от ЗЗД- залог на парична сума, на държавни ценни книжа или ипотека.
При спиране на изпълнението по реда на чл.420 от ГПК от длъжника в заповедното
производство не е налице осъществяване на факт. състав на чл.403 от ГПК. Последната
разпоредба се отнася до отговорността на ищеца при неоснователно посикано от него
обезпечение на иск, впоследствие отхвърлен или при прекратяване на производството. С
оглед на горното заявителят не носи отговорност за вреди под формата на пропуснати ползи
в размера на законната лихва върху представената от длъжника по заповедно дело гаранция
по реда на чл.420 от ГПК при отхвърлително съд. решение по чл.422 от ГПК. С оглед на
гореизложеното исковата претенция е неоснователна и подлежи на цялостно отхвърляне.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Отв. банка не претендира разноски по делото и такива не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. П., ЕГН: **********, срещу ....., ЕИК:......., със
седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ....- Изп. директори, осъдителен
иск за сумата от 172,72 /сто седемдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, за периода от 20.10.2023г. до
04.06.2024г., причинени от обезпечителна мярка- парична гаранция в размер на 2 000 лв.,
наложена с Определение №36568/16.10.2023г. по ч.гр.д. №26450/2023г. по описа на СРС, 43
състав, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:




3



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4