Р Е Ш Е Н И Е
№ 5 / 8.1.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ………………ДАРИНА ЕНЕВА……............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер.........716.......по
описа за............2018..................година
Предявени
са обективно съединени искове за присъждане на издръжка за минало и бъдеще
време които намират своето правно
основание в чл.143 ал.2 от СК и чл. 149 от СК .
Производството
по настоящото дело е образувано по повод
подадената искова молба от Я.Д.Д.
*** действаща в качеството му на майка и законен представител малолетното дете Д.Д. Р. с която тя е предявила срещу ответника Д.М.Р.
в качеството му на баща на
горепосоченото малолетно дете обективно съединени искове , а именно : 1. иск по
чл. 143 ал.2 от СК – с който претендира ответникът Д.Р. като баща на горепосоченото дете да бъде осъден да заплаща на горепосоченото малолетно дете Д.Р. ежемесечна
издръжка за в бъдеще време в размер на по 200 лв., начиная от датата на
завеждането на този иск в Районен съд Карнобат – 20.06.2018 г. до настъпването на законни причини за нейното
изменяване или прекратяване , ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска и 2. иск по чл. 149 от СК – с който моли съдът да осъди
ответника Д.Р. да заплаща на същото малолетно дете по 200 лв. ежемесечна издръжка за минало време
– за периода от 20.02.2018 година до датата на предявяването на исковата молба
в КРС – 20.06.2018 година. Същият ищец
моли съда да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му
на присъдените издръжки и също моли
съдът да му присъди направените от него съдебни разноски по настоящото дело .
В съдебно заседание исковите
претенции се поддържат от ищецът чрез процесуалният му представител и се иска тяхното
уважаване.
Ответникът
Д.Р. редовно призован, в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК не е взел становище по повод предявените срещу
нея искове като по този начин не изразява становище относно същите. В съдебно заседание същият ответник редовно
призован не се явява, като отново не взема становище по така предявените срещу
него искове .
Дирекция „ Социално подпомагане „
гр. Карнобат редовно призована не се явява неин законен или процесуален
представител в съдебно заседание , но същата изпраща Социален доклад по делото в което не изразява становище свързано със защитата на
законните права и интереси на малолетното дете Д.Р. респективно
във връзка с предявените от него искове за
присъждане на издръжка за бъдеще и минало време.
След поотделната и съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се
спори между страните по настоящото дело , а е видно от приетото като
доказателство удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
0049 от 23.01. 2017 г. на
Община Бургас е че страните по настоящото дело Я.Д.Д. и Д.М.Р. са родители на роденото през време на фактическото
им съпружеско съжителстване малолетно
дете Д.Д.Р. , родено на *** год.
Видно от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Димитринка Д. – баба на малолетното дете и Виолета К. – без
родство със страните по делото , което се и потвърждава от приетите като
писмени доказателства по делото – 2 бр. фактури , рентгеново изследване на
малолетното дете Д.Р. и Амбулаторен лист
№ 000928 от 24.08.2017 година е
че същите твърдят , че от месец февруари
2018 г. родителите на малолетното дете живеят разделено , като същото
живее с майка си в дома на неговите баба и дядо в гр. Карнобат и ответникът Р. не е идвал да търси детето т.е. не е поддържал
никакви контакти с него в горепосочения период , като за издръжката и възпитанието на малолетното
дете се грижат само майката на детето
и неговите баба и дядо като само
те полагали грижи за това дете. Същите свидетели твърдят, че обратно ответника въобще
не полага грижи за малолетното си дете и въобще не му е давала средства за
неговата издръжка , въпреки възможностите му да му дава такива и задълженията
му за това по смисъла на чл. 143 ал.2 от СК . Същите твърдят, че малолетното
дете Д. има по- големи нужди от издръжка тъй като е родено с един бъбрек и се налага често да се ходи в болнични
заведения в гр. Бургас за специализирани
изследвания , както и че се дават големи средства ежемесечно за специални храни за същото дете, тъй като
поради това състояние на детето то не може да консумира обикновените всекидневни храни .Съдът кредитира тези свидетелски показания
като напълно достоверни тъй като по делото не се събраха никакви други
доказателства оспорващи или опровергаващи тяхната достоверност. Съдът намира,
че потребностите на малолетното дете безспорно са нараснали, поради самото израстване
на това дете и поради нарастването на нуждите му от специална храна, облекло и специализирани изследвания .
Освен това по делото от представения Социален доклад на Дирекция “Социално подпомагане” гр.
Карнобат от което се установява по един несъмнен и безспорен начин освен
горепосочените фактически констатации на настоящия съд , че малолетното дете Д.Р.
живее заедно с майка си и баба си и дядо си в дома на родителите на майка му находящ
се в гр. Карнобат като ползва една стая
заедно с майка си , която е подходящо
обзаведена , като същото се развива нормално и е много добре обгрижвано както
от неговата майка , така и от баба му и
дядо му . Видно от същото прието като
доказателство по настоящото дело становище е че същото малолетно дете не страда
от други болести и няма други също такива големи здравословни проблеми. Поради
това съдът намира,че същото дете се нуждае от повече грижи отколкото такива
следва да се полагат за здраво дете на неговата възраст.
Видно от становище изготвено от
Дирекция Социално подпомагане гр. Бургас
е че с бащата на детето въпреки
направените опити не е могъл да се осъществи контакт .
Следователно от първия горепосочения
социален доклад изготвен от Дирекция СП гр. Карнобат се установява по един също
категоричен и безспорен начин понеже
съдът намира, че той отговаря на действителното съществуващо положение , че майката
на малолетното дете – Я.Д. понастоящем
ползва платен отпуск за
отглеждане на дете до 2 – годишна
възраст и получава затова сумата от 380
лв. , като същата е обект на подпомагане от ДСП Карнобат и получава месечна помощ за отглеждане на дете до 18 години по реда на чл. 7 ал.1 от ЗСПД в размер на 40
лв. от което съдът намира, че същата
въпреки малките й възможности затова следва да отделя средства за издръжката и
възпитанието на същото малолетно дете .По
делото въпреки задължението му затова ответникът не е представил документи удостоверяващи дали
същият работи и какво трудово месечно
възнаграждение получава , но тъй като същият
е млад и здрава и е в трудоспособна възраст, а от показанията на
горепосочените свидетели същият полага сезонно труд в Обединено Кралство Великобритания
, то това му дава възможност полагайки общественополезен труд в чужбина , да получава
съответно трудово възнаграждение в по- висок размер от това получавано в Р
България , от което да отделя нужните средства за издръжка на малолетното си
дете, което той не прави въпреки , че е задължен да му дава издръжка.
Вземайки предвид възрастта на
детето – 1 години към настоящият момент,
а така също и възможностите на родителите му да му дават издръжка, а така също
и неговите големи нужди от издръжка , то
съдът намира, че за задоволяване на месечните разходи на детето е необходима
обща сума в размер на 300 лева. От този месечен разход като дял на ответника,
който той следва да заплаща на детето си съдът определя в размер на 200 лева
ежемесечно, като в този размер претенцията следва да бъде уважена изцяло, като
основателна и доказана. Остатъка от горепосоченият общ размер следва да се
поеме като задължение на майката на
детето. Освен това в такъв размер от 200 лв. следва да бъде определена издръжката за минало
време на малолетното дете Д.Р. в
претендирания период тъй като в него същото дете е имало идентични нужди от
издръжка .По този начин тази претенция като
основателна и доказана следва да бъде уважена изцяло , тъй като тя е предявена
в тази й размер .
Освен това същият ответник следва да бъде осъден да заплати
на Държавата съответните държавни такси.
Ищецът в исковата си
молба е поискал присъждане на направените от него съдебни разноски по
настоящото дело и тъй като по делото той не
е представил доказателства за направени от него съдебни разноски по
настоящото дело , то съдът намира, че такива
не следва да му бъдат присъдени на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.М.Р. с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете Д.Д.Р. с ЕГН **********, родено на *** год. по 200
лева ежемесечна издръжка, начиная от 20.06.2018 год. до настъпване на
законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска, която издръжка да се получава от Я.Д.Д. с
ЕГН **********с постоянен адрес *** , същата със съдебен адрес *** – чрез адв. М.А.К.
, в качеството й на майка и законен
представител на същото малолетно дете Д.Д.Р.
с ЕГН **********, родено на ***
год..
ОСЪЖДА Д.М.Р. с ЕГН **********
*** да заплати на малолетното си дете Д.Д.Р. с ЕГН **********, родено на *** год. по 200
лева ежемесечна издръжка за минало време – за периода от 20.02.2018 година до датата на
предявяването на исковата молба в КРС – 20.06.2018 година, която издръжка да се получава
от Я.Д.Д. с ЕГН **********с постоянен адрес *** ,
същата със съдебен адрес *** – чрез адв. М.А.К. , в качеството й на майка и законен представител на същото
малолетно дете Д.Д.Р. с ЕГН **********,
родено на *** год.. .
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО В ТАЗИ МУ ОСЪДИТЕЛНА
ЧАСТ за присъдени издръжки за бъдеще и минало време на
основание чл. 242 ал.1 от ГПК .
ОСЪЖДА Д.М.Р.
с ЕГН ********** ***
да заплати на Държавата държавна
такса в размер на 576 лева, както и държавна такса от по на 5 лева за издаване на всеки един изпълнителен
лист за горепосочените суми, които суми да се приведат по сметката на КРС.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред БОС в 14-дневен
срок, считано от датата на съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: