№ 49
гр. Велико Търново, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Търговско дело №
20224100900076 по описа за 2022 година
Ищецът "С" ЕООД гр.Р, чрез пълномощника си адвокат М.Д. твърди в исковата си молба, че
по силата на сключения договор за заем, обективиран в писмен договор за паричен заем
П320201030 от 30.10.2020г., предоставил на ответникът сумата 30000 лева, със задължение
последният да му я върне в срок до 31.03.2021г., била уговорена и месечна лихва от 1%. В
деня на сключване на договора заемодателя превел на заемателя заемната сума, съгласно
уговорката в договора - по банкова сметка. Уговореното възнаграждение за периода
01.11.2020г. – 31.03.2021г., било в размер на 300 лв. месечно, или 1500 лв. за целия период.
Въпреки изтеклия срок и обещания на отевтницата, сумата не била върната. Моли съда да
осъди ответницата да му заплати на осонование чл.240 от ЗЗД сумата 30000 лева, дадена по
договор за заем от 30.10.2020г., обективиран в писмен договор за паричен заем П320201030
от 30.10.2020г., както на основание чл.86 от ЗЗД сумата 1500 лв. лихва по договора за
периода 01.11.2020г. – 31.03.2021г., както и евентуално да я осъди на основание чл.55, ал.1
от ЗЗД да му заплати сумата 30000 лв., платена без основание на ответницата по банков път,
със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното й заплащане. Отново
евентуално предявява и по чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата 30000 лв., с която
ответницата се е обогатила за сметка на ищеца. В съдебно заседание ищецът поддържа
исковете и претендира разноските по делото.
Ответницата В. Л. СП. в писмения си отговор оспорва предявения иск, като отрича да
е сключвала на 30.10.2020г. с ищеца договор за заем, по който да е получила от него сумата
30000 лв. Твърди, че договорът бил сключен с пълномощника П.П., който се легитимирал
при сключване на договора за заем с пълномощното с нотариална заверка на подписа рег. №
... от 08.05.2019г. на нотариус Н.Г, но според предоставения с него обем на представителна
1
власт, не бил упълномощаван от нея да сключва търговски сделки или облигационни
договори, като представения от ищеца договор за заем. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът прецени доводите на страните и представените по делото доказателства
съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното и прави следните
правни изводи:
Предявен е иск по чл.240 от ЗЗД за заплащане на сумата 30000 лева, дадена по
договор за заем от 30.10.2020г., обективиран в писмен договор за паричен заем П320201030
от 30.10.2020г., както и по чл.86 от ЗЗД за сумата 1500 лв. лихва по договора за периода
01.11.2020г. – 31.03.2021г., както и евентуално предявени искове с правно основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 30000 лв., платена без основание по банков път и по
чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата 30000 лв., с която ответницата се е обогатила за сметка
на ищеца.
Ищецът е представил по делото в заверен препис писмен договор за за паричен заем
П320201030 от 30.10.2020г., в който фигурират двете страни по делото – ищецът в
качеството на заемодател и ответницата в качеството на заемател. Според чл.1, ал.1 от
договора заемодателят се задължава в срок от 5 дни да предаде в собственост на заемателя
сумата 30000 лв., наричана по-долу заемната сума - чл.1 от договора. В чл.1, ал.2 страните са
уговорили заемната сума да се предаде по банкова сметка на заемателя IBAN .... при А АД
/БЪЛГАРИЯ/ в горния срок. В чл.2 страните са уговорили заемателят да върне заемната сума
в срок до 31.03.2021г. по посочена банкова сметка на заемодателя.
Страните са уговорили в чл.3 от договора дължимо възнаграждение от заемателя на
заемодателя, в размер на 1% месечна лихва.
Договорът от заемателя е сключен от П.П. Т, действащ като пълномощник на
ответницата, упълномощен с пълномощно № .../2019г. от 08.05.2019г. на нотариус Н.Г с рег.
№ 349 при РС С.
Представено по делото е и преводно нареждане от банковата сметка на ищеца в
Банка ДСК, за сумата 30000 лв., платена по сметка IBAN .... при А АД /БЪЛГАРИЯ/ на
ответницата В. Л. СП., в която като основание е посочено „заем П320201030“.
По силата на договор за заем заемодателят предоставя в собственост на заемателя
пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Договорът се характеризира като
реален, каузален и неформален. Простото съгласие между страните относно сумата и
предаването на същата е достатъчно за действителността на договора, писмена форма е
необходима за доказване на сключване на договор за заем за над 5000 лв. Заемодателят
следва да установи по пътя на пълно главно доказване наличието на съгласие за сделката с
насрещната страна, но още и предаване на обещаната сума. Договорът за заем се счита за
сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума
или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на
съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията.
Установи се по безспорен начин, че ищецът като заемодател и ответникът като
2
заемател са сключили на 30.10.2020 год. в град Р валиден писмен договор за заем, оформен
договор за заем П320201030 от 30.10.2020г. Ответникът е получил от ищеца сумата 30000
лв. по начина, уговорен от страните в договора - по сметка IBAN .... при А АД
/БЪЛГАРИЯ/.
Възраженията на ответницата, че не е сключвала на 30.10.2020г. с ищеца договор за
заем, по който да е получила от него сумата 30000 лв., тъй като договорът бил сключен с
пълномощника П.П., който нямал пълномощия да сключва търговски сделки или
облигационни договори, като представения от ищеца договор за заем, са неоснователни.
Дори и да се приеме, че при сключването на договора за заем от 30.10.2020г.
пълномощникът на ответницата е дайствал без представителна власт, с получаване от
ответницата на заемната сума от 30000 лв. по банковата й сметка и с подписване на
документите за това, същата е потвърдила действията на пълномощника й при сключване на
договора за заем. В случая, съгласието за предаването на паричната сума е постигнато преди
предаването, поради което и чрез предаването й се завършва фактическият състав на
сделката. В платежното нареждане от 30.10.2020г. като основание за превода е посочено
„заем П320201030“, поради което и с получаванто на сумата и подписването на документите
за това от ответницата, същата е потвърдила по реда на чл.42, ал.2 от ЗЗД сключения
договор за заем от 30.10.2020г. с ищеца.
Вземането на ищеца за посочената сума е станало изискуемо на 31.03.2021 год. след
изтичането на срока за връщането й, съобразно уговореното между страните. Към датата на
приключване на устните състезания вземането на ищеца е ликвидно и изискуемо. Съдът
следва да осъди ответника да заплати на ищеца дадените му по договора за заем от
30.10.2020г. 30000 лв.
Основателен доказан се явява и искът за заплащане на сумата 1500 лв. лихва по
договора за периода 01.11.2020г. – 31.03.2021г. На основание чл.240, ал.2 от ЗЗД страните
по договора за заем са уговорили възнаграждение в размер на 1% месечна лихва върху
заетата сума от 30000 лв., или по 300 лв. месечно. Поради това и за периода от пет месеца -
от 01.11.2020г. – 31.03.2021г., заемателят дължи на заемодателя сумата общо 1500 лв. лихва
за забава.
С оглед този изход на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в
размер на 4192 лв., съобразно представения за това списък.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Л. СП. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. С, ул."П.Д.Б"
№ 25, да заплати на "С" ЕООД ЕИК ..., гр.Р, ул."Т" № ..., представляван по пълномощие от
адвокат М.С. Д. , сумата 30000 лева /тридесет хиляди лева/, дължима по договор за паричен
заем П320201030 от 30.10.2020г., сумата 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ договорна лихва
3
за периода 01.11.2020г. – 31.03.2021г., заедно със законната лихва по чл.86 от ЗЗД върху
главницата за времето от подаване на исковата молба – 29.09.2021г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 4192 лв. (четири хиляди сто деветдесет и два лева) разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. В.Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
4