№ 1253
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100506784 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 5830/01.04.2024 г. по гр. д. № 63372/2022 г. на СРС, 64 състав, са
уважени исковете предявени от „Топлофикация София“ ЕАД за признаване за установено, че
И. И. Г. дължи сумата от 1688,49 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода
м.01.2019г. - м.04.2021г., вкл., за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ул. „*******, ведно
със законна лихва за период от 15.02.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 236,68 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху последната главница за период от 15.09.2019г. до
02.02.2022г. и сумата от 47,18 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.01.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 15.02.2022г.
(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, като са отхвърлени исковете за цена за доставена топлинна енергия за разликата до
пълния предявен размер от 1809,89 лева и за периода м.05.2018г. - м.12.2018г., вкл., иска за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 253,70 лева и изцяло иска за сумата от
8,09 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово
разпределение за период на забавата от 03.03.2019 г. до 02.02.2022 г. И. И. Г. е осъдена да
плати на „Топлофикация София” ЕАД, разноски по делото в общ размер на 179,78лв,
съответно „Топлофикация София” ЕАД е осъдена да плати на И. И. Г. разноски по делото в
размер на 35,96 лева., както и на основание чл.77 ГПК сумата от 42,38 лева – държавна
1
такса за първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на подпомагащата стана „Далсия Елвеко“
OOД.
Недоволна от решението е останала ответницата, която в срока по чл.259, ал.1 ГПК е
подала въззивна жалба, вх. № 135587/24.04.2024 г., чрез адв. Д. Ч., с която обжалва
решението в частта, в която са присъдени суми за дялово разпределение, както и в частта
за акцесорната претенция за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия.
Наведените доводи за неправилност по отношение на дялово разпределение са
свързани с това, че не било доказано нито основанието, нито размера на претендираното
вземане. Обосновава се, че с оглед чл.36, ал.2 от ОУ редът и начинът на заплащане се
определяло от продавача, като с оглед чл.36, ал.3 се издавал документ за платената сума. С
оглед чл.61, ал.1 Наредба 16-334/06.04.2007г. и чл.10 от ОУ на договорите между
Топлофикация София ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение в
сграда в режим на ЕС, дяловото разпределение се извършвало възмездно от вписано лице в
регистъра по чл.139а ЗЕ, като таксите за дяловото разпределение се заплащали от
потребителите. Оспорва се по делото да е доказано какъв е договореният размер на
възнаграждението, какви конкретно услуги са извършвани, както и каква била реално
стойността на реално предоставените услуги. Ангажираните по делото доказателства
/договори между ОС на ЕС, ищеца и лице извършващо ДР/ били с изтекъл срок и съответно
неактуални финансови параметри, така и ищецът не ангажирал доказателства, от които да се
установява уговорения и съобщен на клиентите ред и начин на заплащане услугата ДР,
каквото било изискването на чл.36, ал.2 ОУ.
Наведените доводи за неправилност по отношение на мораторната лихва са свързани
с това, че по делото не били ангажирани доказателства, от които да се установява датата на
публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не било доказано
изпадане ответницата в забава за процесния период. Претендира разноски по чл.38 ЗАдв в
полза на адв. Ч..
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната
неоснователност и претендира разноски
Третото лице помагач на страната на въззиваемия – „Далсия Елвеко“ OOД, не е
изразило становище по жалбата.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по см. на
чл.266 ГПК.
Съдът е приобщил решение № 13304/22.11.2022г. по гр.д. № 1997/2022г. по описа на
СРС, 159 състав, както и решение № 6207/13.11.2024г. по в.гр.д. № 6557/2023г. по описа на
СГС, IV-д състав.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна
2
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са
наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд,
водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно
изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма,
2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за
валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в
обжалваната част на решението.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваните части.
Видно от приобщените решение № 13304/22.11.2022г. по гр.д. № 1997/2022г. по описа
на СРС, 159 състав, както и решение № 6207/13.11.2024г. по в.гр.д. № 6557/2023г. по описа
на СГС, IV-д състав, със същите е признато за установено по предявените от И. Г. Г. срещу
Топлофикация София ЕАД отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК, че И. Г.
Г. не дължи суми за потребена топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение за
имота в общ размер на 4 822,88лв. в гр.София, ул. *******, ап.14, аб. № 006636, за периода
от 01.05.2015г. до 30.11.2018г., както и сумата в общ размер на 2 515,60лв. мораторна лихва
за периода от 01.05.2015г. до 30.11.2018г., т.е. не е налице застъпване в периода, предмет на
разглеждане по цитираните дела. Налице е застъпване между цитираните решения и
предметът на разглеждане по гр.д. № 7678/2022г. по описа на СРС, 64 състав, в частта, в
която съдът е отхвърлил претенциите като погасени по давност за вземанията за периода от
м.05.2018г. до м.11.2018г., които не са включени в предмета на въззивна проверка поради
липса на подадена въззивна жалба от Топлофикация София ЕАД, съответно насрещна
въззивна жалба по реда на чл.263, ал.4 ГПК. За пълнота съдът намира, че произнасянето на
СРС, 64 състав, в тази част не е недопустимо, споделяйки практиката обективирана в
Определение № 1706 от 20.06.2024 г. по т. д. № 1371 / 2023 г. на ВКС, 2-ро т.о.
По отношение правилността на решението настоящият състав намира следното:
По отношение на претенцията за дялово разпределение в размер на сумата от
47.18лв. за периода от 01.01.2019г. до 30.04.2021г. съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 - чл.148) и Наредба
№16-334 от 06.04.2007г., обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. (Наредбата).
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец. Съгласно чл.61, ал.1 от Наредбата дяловото разпределение на
3
топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно
от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението
към нея. В чл.36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите. С оглед това клиентът на топлинна енергия за
битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение по
силата на чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ от 2014 г. и чл.22, ал.2 от ОУ от 2016 г. Съгласно клаузата на
чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на
партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. От
горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които извършват
продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването на
дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в
режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от
етажните собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи
цената за услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя
страна въз основа на договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното
предприятие събира тази цена от потребителите - етажни собственици. В конкретния случай
цената за услугата дялово разпределение може да бъде платена директно и на лицето,
извършващо услугата дялово разпределение, но данни за такова плащане няма по делото.
В процесния период са действали два договора между въззиваемия и третото лице –
помагач. Първият е от 03.07.2002 г., от който се установява, че за сградата в гр.София, ул.
******* е възложено на третото лице – помагач да достави и монтира електронни
радиаторни разпределители на топлинна енергия и радиаторни вентили с термостатна глава
и да извършва услугата „топлинно счетоводство“ за разпределение на консумираната,
измерена от общ топломер в абонатната станция и фактурирана от Топлофикация София
ЕАД топлинна енергия, съгласно методиката за разпределение между отделните абонати на
адреса. Сключеният договор е за срок от три години, след който срок се счита за
автоматично продължен за всяка следваща година, ако няма възражения от страните (VI,
т.5). По делото липсват данни, от които да се извлече заключение за възражения за страните,
от което съдът приема, че е бил автоматично продължаван. В раздел II са описани цените на
услугите и начина на плащане, като заплащането на услугите става при подписване на
договора (за включване), а всяка следваща такса (за топлинно счетоводство) се заплаща при
отчитане на уредите. Вторият договор е от 09.06.2020 г., по силата на който ищецът възлага
на третото лице – помагач извършване услугата дялово разпределение между клиентите в
сградата ЕС, като в раздел III са описани цените и начина на плащане, като е договорено
възложителят да заплаща извършената услуга, съгласно ценоразпис – Приложение 2, въз
4
основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях, като
цената включва осигуряване на дати за отчет на средствата за дялово разпределение,
изготвяне на изравнителни сметки, като плащането се извършва на дванадесет месечни
вноски (на стойността за обслужване на партида по Приложение № 2 за всеки отчетен
период, всяка от която вноски се определя като 1/12 от цената за дейността, коригирана с
броя на партидите съобразно данните), съответно на шест месечни вноски (на стойността за
обслужване на уредите за дялово разпределение), като възложителят заплаща цената за
извършваната услуга по сметка на изпълнителя. Видно и от заявление – декларация (л.20)
въззивницата е декларирала, че е запозната, че дялово разпределение на отчетената от
топломера в абонатната станция топлинна енергия между отделните имоти се извършва от
фирма за дялово разпределение (третото лице – помагач), съгласно избор на общото
събрание на етажната собственост.
С оглед приетия по делото Протокол № 1 от 28.05.2002г. се установява, че е взето
решение на ОС на ЕС гр.София, ул. *******, да се премине към индивидуално
разпределение на топлинна енергия (топлинно счетоводство) като услугата се възложи на
МХ-ЕЛВЕКО ООД (с променена фирма - „Далсия Елвеко“ OOД). Право на етажните
собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с което
впоследствие топлопреносното предприятие да сключи договор за извършване на дялово
разпределение - чл.139в, ал.1 ЗЕ. В този договор се уговаря топлопреносното предприятие
да плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение
на ТЕ в сградата - чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
Видно от Протокол № 1 от 28.05.2002г. (л.26) за ап.14 (процесния топлоснабден имот)
в същия са отбелязани 3бр. радиатори, 3бр. разпределители, 1бр. радиаторен вентил и 1бр.
водомер за топла вода, т.е. при отчитане на уредите за дялово разпределение в имота
подлежат общо 4бр., които с оглед таксата от 4.20лв. възлиза общо на сумата от 20,16лв. с
ДДС за година или 1.68лв. месечно (с оглед договорения начин на плащане по договора от
03.07.2002 г.), съответно 1.69лв. месечно при действието на договора 09.06.2020 г., или общо
за 28м. период в размер на 47.18лв. в какъвто размер е и фактурираното задължение (л.32).
Ето защо предявеният иск относно претендираната такса за дялово разпределение се явява
изцяло основателен по основание и размер.
По отношение на претенцията за сумата от 236.68лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019г.
до 02.02.2022г. съдът намира следното:
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период, съгласно които клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по издадената фактурата
по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят,
аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Ето защо за разглеждания период не е необходимо
5
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на Топлофикация
София ЕАД, за да се поставят клиентите в забава. Процесният период е след влизане в сила
на Общите условия от 2016 г., поради което оплакванията на въззивниците следва са
неоснователни, доколкото се позовават на правилата приложими при действието на чл. 33,
ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. По
отношение на размера съдът приема, че след като искът е доказан по основание, с оглед
чл.162 ГПК следва да се определи размерът, като по отношение на последния върху
уважения размер на главницата за ТЕ в размер на 1688.49лв. за периода от 01.01.2019г. до
30.04.2021г. обезщетението за забава за периода от 15.09.2019г. до 02.02.2022г. се равнява на
сумата от 236.68лв., до който размер е уважен и искът.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните
части.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото с право на разноски разполага само въззиваемият, който е
претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската
фактическа и правна сложност съдът определи в размер на 100лв. Отговорността за
разноски е разделна.
Воден от горното, Софийски градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5830/01.04.2024 г. по гр. д. № 63372/2022 г. на СРС, 64
състав, в обжалваните части, в които е признато за установено, че И. И. Г., ЕГН **********,
съдебен адресат: адв. Д. Ч., гр. София, ул. „*******, партер, дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, сумата от 236,68 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 15.09.2019г. до 02.02.2022г., както и сумата от 47,18 лева - цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2019г. до 30.04.2021г.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. И. Г., ЕГН **********, съдебен адресат:
адв. Д. Ч., гр. София, ул. „*******, партер, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, разноски по
делото в размер на 100лв.
Решението е постановено при участието на подпомагащата стана „Далсия Елвеко“
OOД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7