№ 340
гр. Ловеч, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. В.А
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20254310100703 по описа за 2025 година
Производството е за постановяване на решение при признание на иска, на основание чл.237 от ГПК.
РС-гр.Ловеч е сезиран с искова молба от М. Т. Ц. от гр.Ловеч, чрез пълномощника си адв.Н. И. от
АК-гр.Плевен против Ц. В. В. от гр.Ловеч, в която изтъква, че на 11.03.2021 год. сключила с ответника Договор
за продажба на наследство по смисъла на чл.212 от ЗЗД, по силата на който същият й продал притежаваната от
него 1/12 (една дванадесета) идеална част от наследството на наследодателя си по закон ******* починал на
******* год., за сумата от 2 300 лв., която сума му заплатила в брой при сключване на договора пред нотариуса
(Доказателство №1 от списъка - Договор за продажба на наследство и Доказателство №2 от списъка -
удостоверение за наследници).
Впоследствие установила, че ответникът Ц. В. В. недобросъвестно се е възползвал от пропуска да
впише своевременно Договора за продажба на наследство в Служба вписвания към АВ-Плевен, като на
08.03.2024 год. с нотариален акт за покупко-продажба на земеделски земи акт №59, том I, peг.№699, дело 42 от
08.03.2024 год. на Пламенка Халачева - Нотариус с район на действие PC-гр.Плевен, надлежно вписан с вх. peг.№
2195/08.03.2024 год., акт №74, том VI, н.д.№1227/2024 год. в СВ при АВ-гр.Плевен е прехвърлил на лицето
Цветелин Маргаритов Маринов срещу сумата от 4 804,00 лв. следните недвижими имоти, които са част от масата
на имуществото на наследодателя му Васил Монов Маринов, а именно :
1.1/12 идеална част от Поземлен имот с идентификатор №51620.83.20, находящ се в землището на
с.Николаево, Община-гр.Плевен, Област-гр.Плевен, местността ,Дъбравата", представляващо земеделска земя -
нива, категория 3, с площ от 9003 кв.м.
2.1/12 идеална част от Поземлен имот с идентификатор №51620.11.74, находящ се в землището на
с.Николаево, Община-гр.Плевен, Област-гр.Плевен, местността „Широки рът", представляващо земеделска земя
- нива, категория 4, с площ от 5198 кв.м.
3.1/12 идеална част от Поземлен имот с идентификатор №51620.57.3, находящ се в землището на
с.Николаево, Община-гр.Плевен, Област-гр.Плевен, местността „Мезерлъка", представляващо земеделска земя -
нива, категория 6, с площ от 3161 кв.м.
4.1/12 идеална част от Поземлен имот с идентификатор №51620.125.30, находящ се в
землището на с.Николаево, Община-гр.Плевен, Област-гр.Плевен, местността „Мерата“,
представляващо земеделска земя - нива, категория 4, с площ от 14668 кв.м.
1
Пояснява, че гореописаните имоти са част от наследствената маса, видно от Решение №15-7 от
15.04.1996 год. на Поземлена комисия-гр.Плевен по преписка №Н377/12.12.1991 год., тъй като с това решение са
възстановени на наследниците на Васил Монов Маринов.
Счита, че по този начин, недобросъвестно възползвайки се от пропуска й да впише Договора за
продажба на наследство в Службата по вписвания към АВ-Плевен, ответникът се е обогатил неоснователно за
нейна сметка. Позовава се на текста на чл.213, ал.1 от ЗЗД, в който е посочено, че : „…ако преди продажбата на
наследство продавачът е събрал някое вземане или е отчуждил някои предмети, той е длъжен да върне на
купувача полученото“. Действително, в тази разпоредба се визира отчуждаване на вещ от наследствената маса
преди сключването на договора по чл.212 от ЗЗД, но счита, че правната и житейска логика на тази разпоредба
визира изобщо случаите, в които продавачът е отчуждил вещ или е събрал вземане от наследствената маса,
вследствие на което не изпълнява задължението си да прехвърли на купувача наследството такова, каквото е към
момента на откриването му.
В случая, независимо от липсата на вписване, в отношенията между продавача и купувача собственик на
вещите от наследството е именно ищецът - купувач. Следователно ответникът е продал чужда нему вещ и
неоснователно се е обогатил за сметка на ищцеца. Именно поради противопоставимостта на вписването в
отношенията между купувача - ищец и третото лице, придобило впоследствие вещ от наследствената маса, но
вписало първо придобивния си акт, ищецът не може да ревандикира вещта от третото лице. За него (ищеца)
остава възможността да насочи претенцията си към ответника - продавач за заплащане на получената без
основание продажна цена. В този смисъл е и съдебната практика : „Действителният собственик (съсобственик)
може да защити правата си като предяви ревандикационен иск срещу кое да е лице, което държи вещта, без
да може да му бъде противопоставена сделката, сключена без негово участие. Ако той е изгубил
възможността да защити правото си на собственост (било защото друг е придобил това право или тъй като
е налице законна пречка за сезиране на правораздавателните органи), продавачът по сделката се обогатява
неоснователно за сметка на действителния собственик с получаване на съответната на вещното право на
последния част от продажната цена " (Решение №409 от 15.11.2013 год. по гр.д.№3424/2013 год. на ВКС, IV
г.о.).
Моли да бъдат призовани на съд с ответника и след като се убеди във верността на гореизложеното, да
осъди ответника да й заплати сумата от 4 804,00 лв. (четири хиляди осемстотин и четири лева) на основание
задължението му по чл.213 от ЗЗД да й прехвърли цялото наследство като съвкупност от права и задължения на
наследодателя му по закон ******* починал на ******* год., съгласно сключения между ищцата и ответника
Договор за продажба на наследство от 11.03.2021 год.
А при условията на евентуалност - да осъди ответника да й заплати сумата от 4 804, 00 лв. (четири
хиляди осемстотин и четири лева), представляваща продажната цена на описаните по-горе четири имота, с която
сума ответникът неоснователно (при изначална липса на основание) се е обогатил за нейна сметка, като
собственик на описаните имоти на основание сключен между нея ищцата, и ответника Договор за продажба на
наследство от 11.03.2021 год.
Моли съда да й бъдат присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски, включително
платен адвокатски хонорар.
В законният срок по чл.131, ал.1 от ГПК, не е представен отговор на исковата молба от страна на
ответника.
В насроченото открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично. Представлява
се от пълномощника си адв.Н. И., която от името на доверителката си поддържа исковата молба. При наличие на
признание на иска от страна на ответника, моли съда да се произнесе с решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК.
Моли за заплащане и на съдебно-деловодните разноски, за които представя списък на разноските по чл.80 от
ГПК.
Ответникът, редовно призован, се явява лично като признава, че дължи процесната сума на ищцата. Не
знае каква е причината за направи това, но вероятно адвокатите са го излъгали. Щом е продадена земята два пъти
явно дължи парите на ищцата. Признава иска, тъй като е виновен.
Настоящият съдебен състав като взе предвид приложените с исковата молба писмени доказателства,
както и становището на процесуалния представител на ищцата и личното такова на ответника, по вътрешно
2
убеждение и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено, че в
конкретният казус са налице законовите предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, на
основание чл.237, ал.1 от ГПК.
Ответникът признава, че дължи процесната сума на ищцата в проведеното на 10.07.2025 год. публично
заседание, така, че с оглед изричното искане на процесуалния представител на ищцата, направено в проведеното
на цитираната по-горе дата публично заседание, съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните
състезания. Затова решението на първоинстанционният съд се основава само и единствено на непосредствено
направеното пред него признание на иска, което признание не може да бъде оттеглено, на основание чл.237, ал.4
от ГПК.
Установи се по безпорен начин, че не са налице отрицателните предпоставки, обективирани в
нормата на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а и е
признато право, с което страната може да се разпорежда. Съдът намира, че дори напротив така постановеното
решение ще е изцяло в интерес на страните в процеса и ще даде възможност на М. Т. Ц. по-бързо да събере
вземането си срещу Ц. В. В., на основание задължението му по чл.213 от ЗЗД да й прехвърли цялото наследство
като съвкупност от права и задължения на наследодателя му по закон ******* починал на ******* год., съгласно
сключения между ищцата и ответника Договор за продажба на наследство от 11.03.2021 год.
Имайки предвид изложените дотук обстоятелства районният съд приема, че осъдителният иск, с
който е сезиран, с правно основание чл.213 от ЗЗД, се явява изцяло основателен и доказан, което налага да се
уважи, като се осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 4 804,00 лв. (четири хиляди осемстотин
и четири лева) на основание задължението му по чл.213 от ЗЗД да й прехвърли цялото наследство като
съвкупност от права и задължения на наследодателя му по закон ******* починал на ******* год., съгласно
сключения между ищцата и ответника Договор за продажба на наследство от 11.03.2021 год.
След като е уважил осъдителната претенция на ищцата, съдът не дължи произнасяне на
предявения при условията на евентуалност иск от страна на ищцата М. Т. Ц. против ответника Ц. В.
В..
При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер общо
на 976,63 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи
196,23 лева държавна такса и 780,40 лева адвокатски хонорар, за което съдът съобрази представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от тези съображения и на основание чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Ц. В. В., ЕГН-**********, с адрес : гр.*******, ул.“******* да заплати на ищцата
М. Т. Ц., ЕГН-**********, с адрес : гр.*******, ул.“******* сумата в размер на 4 804,00 лв. (четири хиляди
осемстотин и четири лева) на основание задължението му по чл.213 от ЗЗД да й прехвърли цялото наследство
като съвкупност от права и задължения на наследодателя му по закон ******* починал на ******* год., съгласно
сключения между ищцата и ответника Договор за продажба на наследство от 11.03.2021 год.
Съдът не дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск
ответника да заплати на ищцата сумата от 4 804, 00 лв. (четири хиляди осемстотин и четири лева),
представляваща продажната цена на описаните по-горе четири имота, с която сума ответникът
неоснователно (при изначална липса на основание) се е обогатил за нейна сметка, като собственик на
описаните имоти на основание сключен между нея ищцата, и ответника Договор за продажба на наследство
от 11.03.2021 год., предвид уважаване на главния иск.
ОСЪЖДА ответника Ц. В. В., ЕГН-**********, с адрес : гр.*******, ул.“******* да заплати на ищцата
М. Т. Ц., ЕГН-**********, с адрес : гр.*******, ул.“******* сумата в размер общо на 976,63 (деветстотин
3
седемдесет и шест лева шестдесет и три стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 196,23 лева държавна такса и 780,40 лева адвокатски хонорар, за което
съдът съобрази представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му
на страните, като препис от него се връчи на страните, на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
4