№
гр. Кърджали,04.04.2022 г.
Административен съд Кърджали в закрито
съдебно заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
Айгюл Шефки
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 114/2022 г. по описа
на КАС и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда
на чл.197 и сл. от АПК, вр.
чл.56, ал.4
АПК.
Образувано е по жалба от М.А.Д. от ***,
подадена чрез адв.Д.И., срещу Решение №2153-08-130/14.03.2022 г. издадено от директора на ТП на НОИ-Кърджали, с което е оставено без разглеждане подаденото от жалбоподателя
заявление с вх.№2113-08-1964/01.12.2021 г., и е прекратено административното
производство. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност
на оспореното разпореждане,
като постановено
в противоречие с материално-правните разпоредби и при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че неправилно административният орган е приел наличието на процесуална пречка за разглеждане
на подаденото от него заявление
за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Твърди,
че влезлите в сила
разпореждания
№ Ц2113-08-1614/20.01.2021
г.
и №
2113-08-349#5/07.06.2021
г.
на ръководител
„ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали,
с които му било
отказано отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст,
не са били предмет на съдебен контрол
и спорът относно материалното право не бил разрешен
със сила на присъдено нещо. Счита, че административното
правоотношение по упражняване и реализиране на правото му
на пенсия не е приключило, а правото му да
подаде ново заявление за отпускане
на пенсия не е преклудирано. Сочи също, че в преписката
по подаденото заявление с вх. №2113-08-1964/01.12.2021 г. са налице нови данни
за придобит от него осигурителен
стаж в периода
26.10.2021 г. – 30.11.2021 г., поради което счита, че е налице искане с нов предмет, който не е идентичен с предходните. По изложените съображения
иска отмяна на оспореното решение и връщане на преписката
на длъжностното лице в ТП на НОИ - Кърджали за разглеждане по същество на
подаденото заявление с вх.№2113-08-1964/01.12.2021
г.
за отпускане
на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено следното:
Със заявление с вх.№ Ц2113-08-1614 / 16.10.2020 г., М.А.Д. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. По повод подаденото заявление, с Разпореждане № Ц2113-08-1614#7
от 20.01.2021 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на заявителя е отказано
отпускането на лична пенсия за ОСВ, тъй като действителния му осигурителен стаж
възлизал на 14 г. 06 м. 13 дни, поради което не били налице предпоставките за отпускане
на пенсия за ОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Няма данни за оспорване
на горното разпореждане в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО, поради което същото
е влязло в законна сила.
Ha 16.04.2021 г. жалбоподателят
Д. е подал заявление с вх. № 2113-08-1614/16.04.2021г. за отпускане на лична пенсия
за ОСВ, към което приложил и документи. С Разпореждане № 2113-08-349#5
/07.06.2022 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, производството по подаденото
заявление е прекратено, на основание чл. 27, ал. 2, т.1 от АПК. В мотивите към оспореното
разпореждане е посочено, че към новото заявление не са приложени нови удостоверителни
документи за придобит осигурителен стаж, поради което е прието, че е налице искане,
по което има влязъл в сила административен акт. Не са налице данни за оспорване
на горното разпореждане.
Със заявление вх.№2113-08-1964/01.12.2021 г., жалбоподателят отново е поискал
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази връзка е извършена
проверка, и е изготвен Констативен протокол № КВ-5-08-01051925/21.12.2021 г., според който, в периода от 26.10.2021 г. до
01.12.2021 г., заявителят е регистриран като самоосигуряващо
се лице – земеделски стопанин. В КП е прието също, че за горния период лицето не
е упражнявало дейността, за която е регистрирано, поради което не е възникнало осигуряване.
С Разпореждане №2113-08-1964#3/01.02.2022
г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали,
на основание чл.98, ал.1, вр. с чл.68, ал.3 от КСО, на
заявителя е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма
15 години осигурителен стаж. Периодът на наборна военна служба, с продължителност
02 г. и 01 м., е бил зачетен за осигурителен стаж, но не е зачетен за действителен такъв. Не е зачетен за
осигурителен стаж периодът от 26.10.2021 г. до 30.11.2021 г., поради приетото в
КП № КВ-5-08-01051925/21.12.2021 г.
С Решение №2153-08-130/14.03.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ-Кърджали, предмет на настоящото производство, е отменено Разпореждане №2113.08-1964#3/01.02.2022
г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали;
оставено е без разглеждане
подаденото от жалбоподателя заявление с вх.№2113-08-1964/01.12.2021 г., като недопустимо, и е прекратено административното производство. В мотивите
към решението е прието, че въпросът за правото на заявителя
на лична пенсия за ОСВ по
чл.68, ал.3
от КСО,
е бил решен
с разпореждания № Ц2113-08-1614/20.01.2021 г. и №
2113-08-349#5/07.06.2021
г.
на ръководител
„ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали. Посочено е, че към заявление вх.№2113-08-1964/01.12.2021 г., не са представени нови удостоверителни документи и искането е идентично с предходните две,
по които има влезли
в сила административни актове. Прието е, че в този случай,
ръководител „ПО“ при ТП на НОИ –
Кърджали е следвало, на основание
чл.27, ал.2,
т.1 от АПК, да прекрати образуваното
административно производство,
поради наличие на процесуални
пречки за повторното му разглеждане.
От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена чрез административния орган, в предвидения от закона 14-дневен срок и
от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
След
извършената, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, служебна проверка съдът намира,
че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената писмена форма,
като съдържа и относими към случая фактически и правни основания.
Налице е обаче соченото
и в жалбата неправилно приложение на материалния закон.
Установено е в случая, че с влезли в
сила разпореждания № Ц2113-08-1614/20.01.2021
г.
и №
2113-08-349#5/07.06.2021
г.
на ръководител
„ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали, на жалбоподателя е отказано отпускането на
лична пенсия за ОСВ, съответно, е прекратено,
на основание чл. 27, ал. 2, т.1 от АПК, производството по подадените заявления.
Последните разпореждания не са били предмет на съдебен контрол и спорът относно
материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на присъдено нещо.
Съгласно чл. 105, ал. 1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност.
Следователно, всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което
не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото по реда
на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Респ., влязлото в сила разпореждане,
с което не е признато право на пенсия за ОСВ,
не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК
за ново упражняване на правото, тъй като правоотношението по упражняване и реализиране
на правото на пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново
заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано. По
това заявление компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт,
с който да се произнесе по пенсионните права на заявителя. По тези съображения,
неправилно административният орган е приел,
че въпросът за правото
на заявителя на лична пенсия
за ОСВ по чл.68, ал.3
от КСО,
е бил решен
с влезлите в сила разпореждания на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали.
В тази връзка, правилно ръководител „ПО“ в ТП на НОИ -
Кърджали е разгледал по същество подаденото заявление за отпускане на лична пенсия
за ОСВ. Още повече, че в случая е констатирано и наличието на нови обстоятелства,
касаещи осигурителния стаж на заявителя за периода от 26.10.2021 г. до
30.11.2021 г., или, след постановяване на
предходните две разпореждания на компетентния орган.
При наличните по делото
данни, съдържащи се в Констативен протокол № КВ-5-08-01051925/21.12.2021 г., в периода
от 26.10.2021 г. до 01.12.2021 г., заявителят е регистриран като самоосигуряващо се лице –земеделски стопанин, поради което неправилен
се явява и изводът, че последното искане на заявителя, е идентично с предходните
две, по които има влезли в сила административни актове. Следва да се отбележи също,
че преценката на новите данни, относно осигурителния стаж на лицето за времето от
26.10.2021 г. до 30.11.2021 г., касаят основателността на заявеното искане, не и
неговата допустимост.
Предвид изложеното, обжалваното решение, с което е оставено без разглеждане подаденото от жалбоподателя
заявление с вх.№2113-08-1964/01.12.2021
г., като недопустимо,
и е прекратено административното
производство, следва да бъде
отменено, а преписката бъде върната на компетентното длъжностно лице в ТП на НОИ
– Кърджали за разглеждане по същество на заявление с вх.№2113-08-1964/01.12.2021 г.
По изложените съображения
и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Решение №2153-08-130/14.03.2022
г. издадено от директора на ТП на НОИ-Кърджали, в частта му в която е оставено без
разглеждане подаденото от М.А.Д. заявление с вх.№2113-08-1964/01.12.2021 г., и е
прекратено административното производство.
ИЗПРАЩА административната
преписка на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали,
за разглеждане по същество на заявление с вх.№2113-08-1964/01.12.2021 г., подадено от
М.А.Д.
Определението подлежи
на обжалване по реда на чл. 200, ал. 2 от АПК пред ВАС на РБ, в 7-дневен срок от
съобщаването му, като съгласно ТР № 2 от 24.03.2021 г., постановено по т.д. №
10/2019 г. на ОСС на ВАС, определението е окончателно за директора на ТП на НОИ
–Кърджали.
С Ъ Д И Я: