Р Е
Ш Е Н И Е № 260003
гр. Пловдив, 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IV граждански състав, в публично заседание на седемнадесети
октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Таня Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6681 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по искова молба на М.С.Б.
против Е.Я.Б., за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 8 898.43 лева, представляваща регресно
вземане на ищеца против ответницата, в качеството ѝ на солидарен длъжник
за платените месечни погасителни вноски по договор за потребителски кредит № ****г.
за периода от 23.01.2016 г. до 23.05.2019 г. и сумата 3849.28 лева представляваща регресно вземане на ищеца против ответницата,
в качеството ѝ на солидарен длъжник за платените месечни погасителни
вноски по договор за потребителски кредит № **** г. за периода от 23.01.2016 г.
до 23.05.2019 г.
Ищецът твърди, че с ответницата
са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод, с решение № **** г. по гр.д. № ****г. на
Районен съд – Пловдив. Твърди, че по време на брака с ответницата са
изтеглени два потребителски кредита, а именно: Потребителски кредит № ****г.,
по силата на който ищецът, в качеството му на кредитополучател, е получил
кредит в размер на 35 000 лева. Кредитът е усвоен по банкова сметка, *** и на
120 равни, месечни вноски, в размер на всяка една от тях от 434. 07 лева, или
вноски в общ размер на 52934.32 лева, при годишна лихва 7,7 % и ГПР 9.11 %;
Потребителски кредит № **** г., в размер на 15 000 лева, със срок на договора от
120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Издължаването на кредита е
следвало да се извърши на 120 равни, месечни вноски, в размер на всяка една от
тях от 128.17 лева, или вноски в общ размер на 22596.02 лева, при годишна лихва
7,7 % и ГПР 9.22 %. Излага твърдения, че и
двата потребителски кредита са изтеглени и разходвани за задоволяване на
нуждите на семейството, като от началото на *** г. страните се намират в
състояние на фактическа раздяла. Поддържа, че средствата и по двата кредита са
използвани за ремонт на два жилищни имота, собственост на ответницата, а именно
апартамент, придобит преди брака, находящ се в гр. П., бул. „Ц. ш.“ № **, ет. *,
ап. *, ползван за семейно жилище и
апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Б.“ № **, ет. *, ап. **, като с молба
уточнение от ** г. подробно са описани извършените ремонти и подобрения в двата
имота. Твърди, че кредитите се обслужват изцяло от ищеца, като същите са
изразходвани за задоволяване на нуждите на семейството. Моли за осъждане на
ответницата да заплати половината от стойността на платените от ищеца месечни
погасителни вноски за исковия период, посочени по-горе. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответницата Е.Я.Б., със становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва, че сумите са разходвани за семейни нужди. Твърди,
че още преди сключването на брака на *** г., ищецът е споделял, че има много
кредитни задължения, като ѝ е казвал, че след седем години те ще
приключат. Когато ответницата е търсила информация, е получавала неясни
отговори, че братята му са се отнесли несправедливо към него, като са го
обременили с тези кредити. Бил давал пари и на приятели да развиват бизнес и те
не му ги връщали. Ответницата твърди, че през целия брачен живот от *** г. до ***
г. тя е поела основната тежест по грижите за децата и благоденствието на
семейството, защото ищецът винаги е обяснявал, че изплаща стари и чужди
задължения. Никога не е споделял, че тегли кредити, като ответницата възразява
да е била страна по такива. Ищецът е военен и като такъв ползвал различни
преференции, като никога не е искал съгласието на ответницата за сключването на
договори за кредит. Ответницата възразява, че безвъзмездно е предоставила
личното си обзаведено жилище за семейни нужди, не е спирала работа, като
всичките си средства е влагала в семейството. Твърди, че много са помагали и
родителите ѝ. Когато с ищеца сключили брак, заживели в нейно жилище,
закупено преди брака. По-късно родителите на ответницата ѝ дарили второ
по-голямо жилище. Сочи, че по време на брачния живот страните са живели
изключително скромно - не са си позволявали посещения на ресторанти, екскурзии
в чужбина или други. Когато ответницата решила, че е време да смени
местоработата и поискала с ищеца да обсъдят финансите си, както и да и каже има
ли задължения по кредити и в какъв размер, той напуснал семейството и подал
молба за развод. Оспорва, че в изпратената молба от ответницата до „Банка ДСК“
ЕАД с вх. № **** г., с която е заявила, че е съкредитор, е сторила това
единствено с надеждата, че по този начин ще получи информация какви суми е
усвоил съпругът ѝ, за да е наясно. Отговорът на банката с изх. № *** г.
гласял, че при направена проверка се установява, че ответницата не е страна по
договора с „Банка ДСК“ ЕАД, сключен от ищеца, както и че не е съдлъжник, поради
което не могат да предоставят каквато и да е информация. За ремонтните дейности
ответницата възразява да са вложени средства на стойност 50 000 лева. Оспорва,
че за жилището на бул. „Ц. ш.“, подобренията не са извършени с потребителски
кредити, като излага подробни разяснения за това какви ремонтни дейности са
извършвани, в какъв период, на каква стойност и с какви средства. За второто
жилище, дарено от родителите на ответницата
на ул. „Б.”, твърди, че вложените средства за този ремонт са подробно
описани по разходни документи. Ищецът казал, че семейството разполага с
ограничена сума, отпусната от банка ДСК - 6 000 лв., за да направи ремонт на
новото жилище, в което да се преместят. Възразява, че средства за майстори не
са използвани, като в ремонта основно са участвали близки и роднини, с
изключение на ремонта на банята. Целият последващ ремонт на апартамента на ул.
„Б.”, след фактическата раздяла през м.април 2016 г. и развода, се сочи да е
извършен от ответницата, със средства, предоставени от баща ѝ, за което
има разходни документи на нейно име на стойност около 5000 лева. Поддържа, че
за подобренията на жилището на ул. „Б.“ по време на брака е разходвана сумата
от 3 183 лв., но и тези средства не са от теглените от ищеца кредити, а са
семейни средства от заплати и обезщетение за майчинство, също и от спестени
семейни средства и помощ от родителите на ответницата. Дори и да се вложени
средства по някои от кредитите, което са оспорва, обосновава, че само в рамките
на половината от тази сума би могло да се търси възмездяване на ищеца, но не на
претендираното от него основание. Възразява, че подобренията са направени в
семейното жилище, в което се отглеждат децата, като съгласно чл. 17 СК всеки от
съпрузите е длъжен да участва съобразно своите възможности, имущество и доходи
за осигуряване на благополучието на семейството и отглеждането, възпитанието,
образованието и издръжката на децата. Вложеният от ищеца труд не следва да се
възмездява. Релевира възражение, при евентуалност, ако се приеме, че
подобренията са извършени със средства от теглените кредити, че ответницата не
дължи връщане на вноски преди влизане в сила на решението за развода. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от удостоверение изх. № **** г., издадено от "Банка ДСК" ЕАД, по
потребителски кредит сметка *** на М.С.Б. за периода 23.01.2016 г. - 23.05.2019
г. са внесени 90 погасителни вноски, от които главница - 9550,57 лв., лихва -
7424,25 лв., санкционираща лихва главница - 46,26 лв., или сумата от общо
17021,08 лв.
Видно от удостоверение изх. № ***г.,
издадено от "Банка ДСК" ЕАД, по потребителски кредит сметка **** на М.С.Б.
за периода 23.01.2016 г. - 23.05.2019 г. са внесени 53 погасителни вноски, от
които главница - 4130,17 лв., лихва - 3056,48 лв., санкционираща лихва главница
- 22,96 лв., или сумата от общо 7209,61 лв.
По делото е представена молба вх.
№ **** г. от ответницата Е.Я.Б. до „Банка ДСК“ ЕАД с която моли, в качеството и
на съкредитоискател по задълженията на съпруга и М.С.Б., да разполага с данни и
подробна справка за кредитната задлъжнялост за периода от 15.06.2008 г. -
18.03.2016 г.
Видно от решение № ***** г.,
постановено по гр.д. № *** по описа за *** г. на РС Пловдив, в сила от *** г. е
прекратен гражданският брак между страните, сключен на *** г.
По
делото са представени и двата процесни договора за потребителски кредит, ведно
с общите условия към тях - л.17-л.42 от делото.
По
делото са представени разходни документи за закупуването на различни вещи във
връзка с твърдените извършени в двете жилища ремонтни дейности - л.59-л.75.
Представена е и служебна книжка
№***** г. на ответницата.
Видно от нотариален акт за
продажба на недвижим имот от *** г. Д. В. Я. и Е. Д. Я. продават на Е.Я. Л.
апартамент № **, находящ се в гр.П., бул. „Ц. ш." № **, ет.*, с площ от
59,37 кв.м.
Видно от нотариален акт за
дарение на недвижим имот № **, том *, рег. № **, дело № ** г. Я. Д. Л. и С. Х. Л.
даряват на дъщеря си Е.Я.Б. СОС с идентификатор № ****, находящ се в гр.П., ул.
"Б." № **, бл.*, вх.*, ет.*,
ап.**, с площ от 87 кв.м., който имот е придобит от прехвърлителите с договор
за покупко-продажба от *** г.
Видно
от удостоверение рег. № **** г. М.С.Б. ползва кредити в „Банка ДСК“, както
следва: потребителски кредит разрешен размер от 15 000 лв. по договор за
кредит от *** г., потребителски кредит с разрешен размер от 35 000 лв. по
договор за кредит от *** г., както и кредитна карта с лимит 1000 по договор от ***
г. и сметка ***.
Видно от удостоверение рег. № ***
г., екз. № *, издадено от военно формирование 28000, с. Г. И., за периода
01.06.2008 г. - 13.03.2017 г. във ведомостите и регистрите на военното
формирование няма данни за направени удръжки от трудовото възнаграждение на
лицето М.С.Б. за погасяване на кредити или други парични задължения към банки,
физически и юридически лица.
От удостоверение рег. № *** от ***
г., издадено от „Банка ДСК“ ЕАД, се установява, че към дата *** г. М.С.Б. имал
три неиздължени кредита, посочени с номера в справката; че за периода от
15.07.2008 г.до 31.12.2015 г. са му разрешени общо 5 на брой кредита, три от
които през 2015 г., като от кредитите, отпуснати през 2015 г. за погасяване на
стари задължения към банка ДСК са
послужили 34928,79 лв.
По делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства, като на всяка страна са разпитани по двама свидетели.
От показанията на свидетеля на ищеца Р. И. Р. се установява, че свидетелят е
извършвал ремонтни дейности в двете жилища на бул. „Ц. ш.“, а именно ремонт на
бойлер, ел. табло и отстраняване на изправност на контактна съдомиялна машина
за периода 2010 г. – 2012 г., както и в апартамента на ул. „Б.“ - цялостна
ревизия, профилактика и изграждане на нова ел. инсталация и профилактика на
старата, като за извършеното получил възнаграждение от ищеца. Изяснява, че
дейностите, които бил извършил са проверка на целостта и изправността на
инсталацията, демонтаж и монтаж на ново ел. табло, полагане на нови ел.
проводници, отстраняване на стари такива, изкопаване на кабелни канали за
полагане на проводниците, залагане на конзоли, на разпределителни кутии,
направа на техническите връзки, изграждане на чисто нова ел. инсталация с нови
проводници. За целта били поставени 40 конзоли и 400 метра ел. кабел мостов
проводник. Свидетелят изяснява, че за труда му била заплатена сумата от 2000 лв.,
като вложените материали били на стойност 1200 лв. – 1300 лв. Апартаментът бил
с преустройство ремонт, но се подменили вик, ел инсталации и се възстановило жилището
за нормално функциониране. Изяснява, че за апартамента на бул. „Ц. ш.“ заплатената
му сума не била голяма – 30 лв. за ремонта на бойлера и 5 лв. за предпазителя,
което било сторено по време на майчинството на ответницата.
От
показанията на свидетеля С. С.Б., брат на ищеца се установява, че е участвал в
извършването на ремонт в жилището на ул. „Б.“, като е изградил цялата ВиК инсталация.
Изяснява, че всички тръби в жилището били железни и трябвало да се сменят,
което означавало къртене, махане на старите тръби и прекарване на нови. Установява,
че материалите и трудът били на стойност 1700 лв., от която сума на свидетеля били
заплатени само 700 лв., защото брат му го помолил. Материалите за банята през
2015 г. възлизали на сумата от 400 лв. Установява, че по време на ремонта на
ВиК инсталацията се извършвал ремонт и на ел инсталацията, а също така и
шпакловчик поставял окачени тавани и ремонтирал стените. По отношение на имота
на бул. „Ц. ш.“ изяснява, че там също се извършвал ремонт, като знае, че била
сменена алуминиевата дограма и било купено кухненско обзавеждане. Сочи, че ищецът
теглил кредит и с тези средства били направени ремонтите. Установява, че след
придобиването на апартамента от ответницата в него била сменена алуминиевата
дограма и била положена шпакловка, като банята не била ремонтирана.
От
показанията на свидетеля И. Г. К. се установява, че през *** г. помогнал за
ремонта на апартамента на ул. „Б.“, в който имало кухня, хол, преходна врата
към две спални, баня и тоалетна отделно. Изяснява, че апартаментът бил с таван
и шпакловани стени, които били направени от стария собственик, а в банята имало
две направени стени и две частично, които свидетелят довършил. Установява, че е
правил тоалетната с фаянс и теракот, но не били монтирани чешми и душове. Изяснява,
че ВиК инсталацията е ремонтирана в банята и тоалетната. Установява, че в
жилището имало дограма, а вратите в кухнята и двете преходни на хола били
подменени от него, като съществували вратите на двете спални и на банята и
тоалетната, както и входната врата. Установява, че в мивката бил положен
балатум, имало метална мивка, като там свидетелят изкъртил пода и направил
замазка и той изградил ВиК инсталацията, като го съчетал с новото оборудване.
Изяснява, че теракотът за коридора, кухнята и малкото коридорче били закупувани
тогава, плочките за банята били на място, а за фаянса в тоалетната не знае.
Установява, че Я., бащата на ответницата, е оставял пари за материали и му
заплатил труда в размер на 9800 лв. Изяснява, че в банята и в тоалетната е
полагал окачен таван.
От
показанията на свидетеля Я. Д. Л., баща на ответницата, се установява, че в
жилището на бул. „Ц. ш.“ са правени ремонти, като е сменена дограмата след ***
г., със средства на родителите на ответницата, правен е ремонт на коридора, на
банята и други частични дребни неща. Изяснява, че ремонтът в кухнята не бил
толкова голям, защото майката на ответницата и дала пари, за да си купят
съдомиялна и е трябвало да се преустрои. Установява, че по време на брака между
страните средствата за издръжката на семейството били предоставени от
ответницата, като не знае ответникът да е влагал средства в семейния бюджет, а ответницата
винаги е работила по време на брака между страните. Семейството не ходило на
почивка, на кино, никъде, като лятото децата прекарвали в гр. И. при родителите
на ответницата, където били на тяхна издръжка. По отношение на имота на ул. „Б.“
изяснява, че закупили апартамента, след като продавачът започнал да го
ремонтира, била поставена дограма с изключение на кухнята, имало закупени врати,
които не били монтирани и се наложило да купят още две или три врати. Изяснява,
че целият апартамент бил шпаклован, но банята, тоалетната и коридорите били в
немарливо състояние и всичко трябвало да се кърти, облицова, да се слагат
плочки и в двата коридора, кухнята и на терасите, като това били нещата, които
впоследствие направили. По време на съвместното съжителство между страните в
двете стаи били изкъртени стените с цел да се махне изолацията. Последната била
премахната и стените шпакловани; в банята имало две стени донякъде с плочки,
окачените тавани били направени и шпакловани, като те били готови за боядисване
от предишния собственик. Изяснява, че подмяната на ел. инсталацията била само
на две стени в северните стени на спалните, а другите не били пипани. Свидетелят
заявява, че всички ремонтни дейности е финансирал той, като е давал средства на
дъщеря си; възможно било и ищецът да е купувал някакви материали, но те не били
много.
От
показанията на свидетеля Г.К.А. се установява, че е бил собственик на
апартамента на ул. „Б.“, който продал на бащата на ответницата. Изяснява, че апартаментът
бил в окаяно състояние, имало много течове, счупени каменинови тръби, имало теч
на едната спалня от фугата. Установява, че отстранил течовете и сложил PVC тръби,
махнал камениновите тръби, като била подменена инсталацията само в банята.
Относно питейните води бутнали всички плочки в банята и тоалетната и започнали
да слагат полипропиленови тръби, пластмасови за питейна вода. В кухнята всичко
било премахнато, плочките и тръбите били сменени, но до фаянс не се стигнало,
като в кухнята не били сменяни вертикалните тръби, защото там нямало теч; по
ВиК инсталацията не било правено нищо. Била сменена дограмата на целия
апартамент – прозорци, врати към терасите, а вътрешните врати на стаите били
закупени, но не били поставени, защото така поискал бащата на ответницата.
Входната врата била изкъртена и сложили нова. Изяснява, че по отношение на
стените и таваните в спалните бил направил всичко, спалните имали две външни
стени, като сложил отвътре топлоизолация гипсокартон и кнауф, а таваните били
направени с картон и вата, както и окачен таван. Подът бил паркет и не бил ремонтиран.
В хола външната стена била направена с вата и картон, както и всичко в кухнята,
всички външни стени били изолирани. Навсякъде, където имало гипсокартон, била
правена шпакловка по две ръце. Ремонтът продължил два-три месеца.
От
заключението на приетата по делото СТЕ от вещо лице С.Ж., което се кредитира от
съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се
установява, че вещото лице е извършил оглед на място в двата апартамента на
адрес: гр. П., ул. „Б.“ № **, бл.**, вх.*, ет.*, ап.* и на адрес: гр.П., бул.
„Ц. ш.“ № **, ет.*, ап.**. Вещото лице е извършил остойностяване на дейностите
в табличен вид, при следните допускания и изходни данни: цената на труда е
определена база средна часова ставка към конкретния момент на изпълнение;
цените на материалите са франко производител и доставчик на едро, като са
заложени доставно складови разходи 10 %; допълнителните разходи в анализните
цени са приети по среден процент – 88 % върху труда и механизацията; в
единичните цени е калкулирана печалба на изпълнителя; единичните цени на СМР са
получени по изчислителен път, като същите са съобразени със средните цени за
региона; при изчисленията на СМР, стойността е изведена на база отделни видове
строителни работи при включени стойностите за труд и материали, като са
съобразени с вида на извършената работа; при изчисленията на отделните СМР,
стойността на вложените материали вещото лице е съобразило представените по
делото фактури, като са отчетени реално вложените такива, на база извършени
замервания на място в двете жилища. Подробната количествено-стойностна сметка е
представена от вещото лице в табличен вид като част от заключението. Вещото
лице е описало на база извършени замервания посочените в таблиците количества,
като същите са остойностени. Вещото лице е дало оценка и към настоящия момент –
2023 г.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени
осъдителни искове по реда на чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Съгласно
цитираната разпоредба всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от
своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. За да определи
правната квалификация на предявените искове, съдът взема предвид изложените в
исковата молба твърдения от ищеца, като ги подвежда под конкретна правна норма.
По този начин се формира предметът на правния спор, за който съдът изготвя
доклад по делото, съобщава го на страните и същите могат да заявят своите
възражения по него. С оглед изложените фактически твърдения в исковата молба,
че ищецът по време на гражданския брак със съпругата си – ответницата, е
изтеглил на свое има два потребителски кредита на обща стойност 50000 лв.,
вложени в ремонта на двата апартамента – семейни жилища, които кредити е
изплащал самостоятелно, дори и след фактическата раздяла, съдът е квалифицирал
претенцията под правната норма на чл.127, ал.2 ЗЗД. По този начин е дадена
правната квалификация в проекта за доклад на съда, който е приет за окончателен
без възражение от страните в първото по делото открито съдебно заседание,
проведено на *** г. – протокол на л.87- л.88 от делото. Заявеното едва в
писмената защита на ищцовата страна твърдение, че се касае за иск с правно
основание чл.59 ЗЗД, евентуално чл.30, ал.3 СК за заплащане на равностойност на
извършени от ищеца подобрения в недвижимия имот на ответницата, не кореспондира
по никакъв начин на очертания правен предмет в исковата молба, в доклада на
съда и по време на провеждане на съдебното дирене по делото. Следва да се
отбележи, че съдът е обвързан от изложените в исковата молба твърдения и правна
квалификация на иска, като произнасянето по друг иск и по други фактически
твърдения в решението, би довело до постановяване на недопустим съдебен акт.
За
доказване на така заявената искова претенция, следва да са се проявили в
обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически
факти), а именно: ищецът да е изтеглил твърдените два потребителски кредита по
време на брака с ответницата; както и теглените от ищеца два потребителски
кредита на обща стойност 50000 лв. да са разходвани
за задоволяване на семейни нужди. В доказателствена тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е да установи
реализирането на посочените обстоятелства. Ответната страна следва да проведе
насрещно доказване на твърденията на ищеца за влагане на средствата за нужди на
семейството, което насрещно доказване не е по своята природа пълно, а само цели
да разколебае тезата на ищеца, както и да докаже заявеното в писмения отговор
възражение, че материалният принос на ответницата по задоволяване на семейните
нужди е такъв, че той уравнява вложената от ищеца сума за ремонт, независимо от
произхода на средствата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения,
поети за задоволяване на нужди на семейството, като е без правно значение дали
кредитът е отпуснат на единия съпруг, както и дали другият съпруг формално има
качеството съдлъжник. Цитираната норма е насочена към уреждане на отношенията
между съпрузите, а не към уреждане на отношенията с кредитора. Ето защо, дори и
да не е упоменато за какво е поето едно задължение, ако получената насрещна
престация е за задоволяване на семейни нужди, то отношенията между съпрузите се
уреждат по правилата на солидарността. Според чл. 127, ал. 1 СК това, което е
платено на кредитора следва да се понесе поравно от солидарните длъжници,
доколкото не следва друго от техните отношения. С цитираната разпоредба е
въведена оборима презумпция относно обема регресни права между солидарните
длъжници.
От
анализа на събрания по делото доказателствен материал, се установява по
безспорен начин, че ищецът е изтеглил двата потребителски кредита на обща
стойност 50000 лв. през *** г. по време на гражданския брак между страните,
преди фактическата раздяла през *** г. Установява се също така, видно от удостоверение
от „Банка ДСК“ ЕАД (л.145 от делото), прието по делото като неоспорено от
страните, че от кредитите, отпуснати през *** г., които са именно двата
процесни кредита, са погасени стари задължения на ищеца в размер на 34928,79
лв. От това следва, че посочената сума не е вложена за задоволяване на нуждите
на семейството, а за погасяване на стари задължения на ищеца, някои от които
поети преди гражданския брак между страните от *** г. По отношение за остатъка
от малко повече от 15000 лв., съдът приема, че ищецът не доказа при условията
на пълно доказване тези средства да са вложени за нуждите на семейството, в
ремонта на двете жилища, едното с адрес: гр. П., бул. „Ц. ш.“ № **, а другото
на ул. „Б.“ № **. По отношение на първия имот на бул. „Ц. ш.“ № ** по делото се
установи, че това е било семейното жилище на страните до развода, както и че
ремонтни дейности са извършвани, но преди ** г., когато са изтеглени процесните
кредити. Поради това и няма как средствата от кредитите да са вложени за
ремонта на този имот, за който се доказа, че са били извършвани само козметични
ремонти дейност в периода 2008-2012 г. Свидетелят на ищеца Р. И. Р. изяснява,
че в този имот е извършвал ремонт на бойлера и подмяна на предпазителя на обща
стойност 35 лв., а не всички твърдени от ищеца ремонтни дейности.
По
отношение на имота на ул. „Б.“ № **, по делото се установи, че същият е лична
собственост на ответницата, дарен и от нейните родители с договор от *** г. –
л.78 от делото. След придобиването на имота същият се нуждаел от ремонт, за
което обстоятелство страните не спорят. Спорен е въпросът кой е вложил средства
за ремонта и в какъв размер и дали ищецът е вложил целият размер на кредитите, след
приспадането на погашението на старите си задължения. От показанията на
свидетелите на двете страни за съда се формира изводът, че и двамата съпрузи са
вложили средства при ремонта на имота. Вложените обаче от ответницата разходи
са такива, че уравняват тези на ищеца. Свидетелите на ищеца установиха, че той
е участвал финансово при закупуването на материалите за частичната подмяна на
ел.инсталацията, както и частично на ВиК в банята и тоалетната, като по делото
са представени и разходни документи за вложените материали, като за труда се
установи заплащането на сумата от 2000 лв. за ремонта на ел. инсталацията и 700
лв. за ВиК инсталацията. Още повече съдът намира за несъстоятелни и недоказани
доводите на ищеца, че вложил всички средства и е извършил цялостен ремонт на
имота, доколкото ремонтни дейност са продължили и след фактическата раздяла на
страните през началото на ***г., в какъвто смисъл са показанията на свидетелите
на ответницата. От друга страна, съпругата също е влагала средства за ремонт на
имота, както на този на бул. „Ц. ш.“, така и на този на ул. „Б.“. Отделно от
това от показанията на свидетеля на ответницата Я. Д. Л., се установява, че
основно ищцата е влагала средства от трудовите си възнаграждение за цялостната
издръжка на семейството, като ответникът не предоставял средствата си в
семейния бюджет, а с тях погасявал задълженията по изтеглени кредити, някои от
тях и преди брака. Затова съдът намира, че материалният принос на ответницата
по задоволяване на семейните нужди е такъв, че той уравнява вложената от ищеца
сума за ремонт, независимо от произхода на средствата. Поради това ищецът няма
изискуемо вземане от ответната страна по регресната си претенция по реда на
чл.127, ал.2 ЗЗД.
В
заключение, съдът приема, че предявените искове са неоснователни и като такива
подлежат на отхвърляне. Доколкото настоящото решение се постановява след *** г.
– деня на въвеждане на еврото в Република България, то следва и в диспозитива
на съдебното решение да бъде посочена равностойността в евро на процесните
суми.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание
чл.78, ал.3 ГПК има ответната страна, като съгласно списъка за разноски по
чл.80 ГПК следва да и се присъди сумата от общо 602 евро.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, против Е.Я.Б., ЕГН **********, адрес: ***
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.127,
ал.2 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4549,70 евро (четири хиляди петстотин
четиридесет и девет евро и седемдесет евроцента), представляваща регресно вземане
на ищеца против ответницата, в качеството ѝ на солидарен длъжник за
платените месечни погасителни вноски по договор за потребителски кредит № ****г.
за периода от 23.01.2016 г. до 23.05.2019 г. и сумата 1968,11 евро (хиляда деветстотин шестдесет и осем евро и единадесет
евроцента) представляваща регресно вземане на ищеца против ответницата, в
качеството ѝ на солидарен длъжник за платените месечни погасителни вноски
по договор за потребителски кредит № *** г. за периода от 23.01.2016 г. до
23.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда.
ОСЪЖДА М.С.Б., ЕГН **********, с адрес:
*** на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Е. Я.Б., ЕГН **********, адрес: ***
сумата от 602 евро (шестстотин и две
евро) – сторени разноски пред първата инстанция.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна
жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./ В. Кърпачева
Вярно
с оригинала!
Т.А.