Решение по дело №12129/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262990
Дата: 23 декември 2021 г. (в сила от 18 юли 2022 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20203110112129
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

       Р Е Ш Е Н И Е

 

                              23.12.2021г.     гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                    гражданско отделение

на двадесет и пети ноември                                     две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията Стаматов

гражданско дело № 12129 по описа за 2020 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава "ХVІІІ -та" вр. глава "ХІІІ-та" от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „К.“ ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, с която се претенидра да бъде осъден Н.П.А., ЕГН **********,***,  да  му заплати сумата от 4093,40 лева, представляваща остатък от общо уговорено с т. 3 от писмен анекс от 17.04.2018г. доплащане в размер на 6493,40лв. за надвишението между реално застроената площ на самостоятелните обекти на ответника и площта на предвидените за него обекти по писмен предварителен договор от 05.04.2016г. за проектиране на жилищна сграда, прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване право на строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж, завършване на сграда и въвеждането й в експлоатация, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 28.09.2020г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: На 05.04.2016г. между ответникът като възложител и прехвърлител и ищецът като изпълнител и приобретател бил сключен формален -писмен предварителен договор за проектиране на жилищна сграда, прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване право на строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж, завършване на сграда и въвеждането й в експлоатация. Съобразно договорът ответникът се е задължил да прехвърли на ищеца идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***** /стар идентификатор №****/ и да му учреди право на строеж върху част от предвидените за изграждане самостоятелни обекти, а в замяна на прехвърлените вещни права, ищецът се е задължил да изгради жилищна сграда в същия имот, вкл. самостоятелните обекти, за които последния си е запазил право на строеж - два апартамента с площ от *** кв.м., с включени общи части, както и два гаража.

С последващ анекс от 17.04.2018г., страните договорили, че размерът на застроената площ на самостоятелните обекти, избрани от ответника - два апартамента с обща площ от по *** кв.м. и гараж с обща площ от **** кв.м., по площообразуване превишават уговореното по предварителния договор, поради което той безусловно се задължава да заплати на ищеца за разликата сума в размер на 3 320 евро. /чл. 3/. Съгласно чл. 4 ищецът /строител/ се задължил да заплаща обезщетение на ответника в размер на 120 лева месечно от момента на събаряне на собствената му сграда в имота, в който предстои да се изгради новата жилищна сграда, до момента на снабдяване на новата сграда с акт обр. 15. Страните се уговорили да извършват прихващане на насрещните си вземания ежемесечно до завършване на сграда с акт обр. 15.

С Нотариален акт от 17.04.2018г. за учредяване на права на строеж върху недвижим имот №***, том *** рег.№**** дело №*** от*** г. по описа на нотариус *****, вписан в Агенция по вписванията с вх.рег. №***** г., акт №***, том ***, дело №**** г., страните и останалите собственици на поземления имот са си учредили право на строеж, като са договорили, че правото на строеж се учредява в полза на ищеца /строителя/ срещу задължението му да построи нова жилищна сграда. Съгласно нотариалния акт и площобразуване, на ответника е учредено право на строеж за апартаменти №** и №**, както и на гараж №** с площи съответно: **** кв.м., **** кв.м. и *** кв.м.

Сградата е съборена през месец май 2018г., за което е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 16.05.2018 г., според който в зоната на строителната площадка няма постройки подлежащи на събаряне. Новопостроената жилищна сграда е снабдена с акт обр. 15 на 21.02.2020г. Сградата е напълно построена и завършена и е издадено Разрешение за ползване №***** г.

Ищецът дължи на ответника по 120 лева месечно за периода от м.май 2018 г. до м. февруари 2020 г. или за период от 18 месеца - 2400 лева. Ответникът по силата на чл. 3 от анекс от 17.04.2018г. дължи на ищеца 3 320 евро или 6 493,40 лева. След ежемесечно уговорено с анекса извънсъдебно прихващане на насрещните вземания, към 21.02.2020 г., ответникът дължи на ищеца 6 493,40 лева - 2400 лева = 4 093,40 лева. Към датата на подаване на исковата молба, въпреки настъпилия падеж с издаването на акт обр. 15 на 21.02.2020г. плащане на сумата не е последвало. Евентуално се твърди падеж след покана с получаване на исковата молба. Претендират се разноски.

От ответникът, чрез упълномощен процесуален представител и лично са депозирани отговори на исковата молба по чл. 131 от ГПК в рамките на законоустановения срок, с които изразяват становище за неоснователост на иска. Сочи се, че към датата на сключване на предварителния договор ответникът е бил собственик на ½ идеална част от Поземлен имот, находящ се в гр. В., ул. „А. М. П.“ № ***, с идентификатор ******, с площ по КК *** кв.м, ведно с ½ идеална част от изградената в имота жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор ****, със застроена площ от *** кв. м, като имотът е придобит от Н.П. с Постановление за възлагане от 06.01.2015г. на държавен съдебен изпълнител в СИС при ВРС.

По силата на предварителния договор от 05.04.2016г. собственикът на описания недвижим имот се е задължил да прехвърли на строителя – ищец правото на собственост върху ***кв.м. идеални части от него, да му учреди право на строеж за изграждане на самостоятелни обекти в сградата, предвидена да бъде изградена със сили и средства на строителя, като собственикът си запазва правото на строеж за изграждане на два самостоятелни обекта с площ от по *** кв.м. с включени общи части за всеки един от тях, както и за изграждането два гаража на кота нула без предварително уговорена за гаражите площ. След подписване на акт - образец 14, собственикът се е задължил да прехвърли на строителя всички останали притежавани от него идеални части от поземления имот и изградените в него сгради, като си запазва идеални части от двора, равни на идеалните части от общите части на сградата за обектите по площообразуване на сградата, които получава, без да дължи на строителя никакви суми за изпълнение на договора /§ 1 и § 2 от Договора/. В чл. 10 отново е посочена площта на двата апартамента, предвиждани в този първоначален момент за Н.П. - с площ от по **** кв.м за всеки един от тях без да е добавен изразът „с включени общи части за всеки един от тях“.

Сочи, че е налице писмен анекс от 24.02.2017г., с чл. 2 от който са уредени отношенията, свързани с построяването на два гаража на кота нула, предназначени за Н.П.. В чл. 6 К. **** е поел задължението да ги построи и предаде в уговорената степен на завършеност, като в текста на цитираната клауза фигурира вече не израза „два гаража, а един гараж № *** с площ от **** кв. м, без включени общи части за гаражите, съставляващи площ за паркиране на два автомобила на приземния етаж, съгласно извадка от идейния проект, неразделна част от анекса, присъединени към водопроводната инсталация на сградата и към мръсната канализация, с две отделни ролетни врати, присъединен към ел. партидата на апартаменти 12 и 19 и измервателен уред, и партида за вода.

В чл. 15, ал. 2 от предварителния договор строителят е ограничен в правото да събаря съществуващите сгради в имота до влизане в сила на Разрешението за строеж, което е станало на 17.11.2017г. От това следва, че задължението на строителя да заплаща наем на собственика в размер на по 120 лв. месечно е от 17.11.2017г. до 02.04.2020г., или за 28 месеца  - 3 360 лв.  Предвид това задължение, в условието на евентуалност от уважване на претенцията на ищеца, прави възражение за прихващане с тази сума.

На 10.05.2017г.   собствениците на ПИ с идентификатор № ****** и ПИ с идентификатор № ***** вкл.  Н.П. взаимно си прехвърлили по 3 кв.м от имотите с нотариален акт № **** том *** peг. № ****, дело № ****г. по описа на нотариус А. П., peг. № *** на НК. С извършената замяна, страните по сделката стават съсобственици на нов ПИ, нанесен в КККР с идентификационен № ***** с площ от *** кв. м, образуван от обединението на ПИ с идентификатор № ***** и ПИ с идентификатор № *****. От така образувания нов поземлен имот Н.П.А. придобива 25.57% идеални части, които съобразно съдържанието на предварителния договор, се запазват и са равни на идеалните части от общите части на новопостроената сграда.

На 17.04.2018г. съсобствениците на ПИ с идентификатор **** учредили на „К. *** вещно право на строеж за изграждане на самостоятелни обекти в Жилищна сграда, изброени от т. 1 до т. 57 в раздел II от нотариалния акт.  В т. VIII от същия нот. акт е учредено на Н.П.А. вещно право на строеж за изграждане на самостоятелни обекти, както следва: 1. Двоен гараж № ***, находящ на първи етаж, с площ от **** кв. м, при посочените граници, както и ***% ид. части от общите части на сградата, равняващи се на **** кв. м ид. части,***% ид. части от правото на строеж. Общата площ на двоен гараж № ** е в размер на *** кв.м; **. Апартамент № ***, находящ се на трети етаж, с площ от **** кв. м, състоящ се от коридор, дневна - кухня, спалня, баня и тоалет, килер и тераса, както и ****% ид. части от общите части на сградата, равняващи се на ***** кв. м ид. части и ***% ид. части от правото на строеж. Обща площ ****** кв. м; ****. Апартамент № ****находящ се на четвърти етаж, с площ от*** кв. м, състоящ се от коридор, дневна -кухня, спалня, баня и тоалет, килер и тераса, както и ****% ид. части от общите части на сградата, равняващи се на *** кв. м ид. части и ****% ид. части от правото на строеж. Обща площ **** кв. м. С този нотариален акт е окончателно уредена договореността между страните и в същия безусловно е прието, че страните не си дължат доплащане на суми за уравняване на престации. С него е уговорено и полагащатото се на собствениците - учредители обезщетение

В нотариален акт № *****. стойностите на идеалните части от общите части на сградата са пренесени от „Таблица за определяне на общите части, без да е ясен механизмът за тяхното определяне. Оспорва се таблицата като невярна и неавтентична. При подписване на предварителния договор от страните не е имало никакви идейни, архитектурни и други планове. Не е имало площообразуване и ценообразуване и новообразуван имот с идентификационен № *****. Така уговорените площи от бъдещата към този начален момент сграда, са посочени произволно. Разгъната застроена площ на новопостроената сграда по документация е ***** кв.м, а със сутерен - ***** кв.м. С оглед на това и предвид квотата, която ответникът притежава в новообразувания имот от ****%, следва, че на същия се полага обезщетение значително над реално полученото от него. Към датата на подписване на предварителния договор строителят е информирал собствениците, че бъдещата сграда ще се състои от пет етажа, а впоследствие изгражда девететажна сграда, което води до увеличаване на общата площ, а това до промяна в площта на всеки отделен обект от нея. Претендират се разноски.

От съда е прието за разглеждане направено от ответника възражение за прихващане със сумата в размер на 3360 лв. –  обезщетение по чл. 12 от писмен анекс от 24.02.2017г. към предварителиня договор от 05.04.2016г. в размер на 120 лв. месечно дължимо за периода от 17.11.2017г. до 02.04.2020г.

            Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От писмените доказателства - заверени за вярност постановление за възлагане на недвижим имот от ****.; предварителен договор от ****. с анекси от *****. и ****г.; нотариален акт № ****, том *** рег. №****, дело № ****г. по описа на нотариус А. П., рег. № *** на НК, ведно със скица-проект на ПИ; нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот № ****, том *** рег.№ ****, дело № **** от ****г. по описа на Ж. Т., вх. рег. № *****г., акт № **, том ***, дело №*****г. на АВ ведно със скица на ПИ;  акт обр. 15 от 21.02.2020г. и разрешение за ползване № ****.; 2 броя нотариални покани; 3  броя справки от КК; договор за възлагане от 02.05.2018г. с констативен протокол от 17.05.2018г. и удостоверение с изх.   *****от *****.,     се установява, че:  

С Постановление за възлагане от 06.01.2015г. на държавен съдебен изпълнител в СИС при ВРС, Н.П.А., ЕГН ********** придобил ½ идеална част от  Поземлен имот, находящ се в гр. В., ул. „А. М. П.“ № ***, с идентификатор ******, с площ по КК *****кв.м, ведно с ½ идеална част от изградената в имота жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор ******, със застроена площ от *****кв. м.

На *****. между Н.П.А. като възложител и прехвърлител и К.“ ***, ЕИК ****** като изпълнител и приобретател бил сключен писмен предварителен договор за проектиране на жилищна сграда, прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване право на строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж, завършване на сграда и въвеждането й в експлоатация. С договора Н.П.А. се задължил да прехвърли на ищеца идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***** /стар идентификатор №******/ и да му учреди право на строеж върху част от предвидените за изграждане самостоятелни обекти, а в замяна на прехвърлените вещни права,  изпълнителят се е задължил да изгради жилищна сграда в същия имот, вкл. самостоятелните обекти, за които възложителят си е запазил право на строеж - два апартамента с площ от **** кв.м., с включени общи части, както и два гаража.

С чл. 2 и чл. 6 на писмен анекс от *****.,К. **** поел задължението да построи за Н.П. гараж № **с площ от ***** кв.м. за паркиране на два автомобила на приземния етаж, съгласно извадка от идейния проект, неразделна част от анекса, присъединени към водопроводната инсталация на сградата и към мръсната канализация, с две отделни ролетни врати, присъединен към ел. партидата на апартаменти 12 и 19 с измервателен уред, и партида за вода

С анекс от **** г., страните договорили, че размерът на застроената площ на самостоятелните обекти, избрани от Н.П. - два апартамента с обща площ от по **** кв.м. и гараж с обща площ от *** кв.м., по площообразуване превишават уговореното по предварителния договор, поради което той безусловно се задължава да заплати на ищеца за разликата сума в размер на 3 320 евро. /чл. 3/. Съгласно чл. 4 строителят се задължил да заплаща обезщетение на ответника в размер на 120 лева месечно от момента на събаряне на собствената му сграда в имота, в който предстои да се изгради новата жилищна сграда, до момента на снабдяване на новата сграда с акт обр. 15. Страните се уговорили да извършват прихващане на насрещните си вземания ежемесечно до завършване на сграда с акт обр. 15.

С нотариален акт от 10.05.2017г. собствениците на ПИ с идентификатори идентификатори *********  и ******** са си прехвърлили чрез замяна по 1кв.м. ид.ч. от тях, като в КК бил новообразуван ПИ с идентификатор ***********. С Нотариален акт от ******г., собствениците на ПИ с идентификатор ***** са си учредили право на строеж, като в полза на строителя К.” **** то е учредено срещу задължението му да построи нова жилищна сграда, като на Н.П.А. е учредено право на строеж за апартаменти №***и №***, както и на гараж №*** със площи съответно: **** кв.м., ***** кв.м. и **** кв.м.

На 02.05.2018г. „К.” ***** сключило договор с З. „Р.“ за извършване на СМР в обект „многофамилна жилищна сграда в ПИ с идентификатор ******“. Комисия в състав от двама специалисти по УТ към Р. „О.“ установили на ******., че всички сгради в УПИ с адм. адрес ул. „М. П.“ №**** в гр. В. са премахнати.

 На 21.02.2020г. е издаден акт обр. 15 относно жилищната сграда построена в ПИ с идентификатор ****** с адм. адрес ул. „М. П.“ №*** в гр. В. а на ****г. е издадено Разрешение за ползване №574.

От събраните гласни доказателства - показания на водения от ищеца свидетел М. С. М. се установява, че познава Н.П.А.. Бивш служител е на дружество К****” до **** година и основно им движела документите по сградата на ул. М. П.” № ***. Н. бил собственик на парцела. Имал предвидени обекти в сградата като обезщетение - два апартамента. В имота имало сгради, които били разрушени месец май 2018г. Сключили договор с фирма, която да събори постройките и в тази връзка подала документи в район О.” откъдето издали удостоверение, че сградите са съборени. След като била построена новата сграда, не е виждала Н.. Имала е неколкократни телефонни разговори с него най-много месец след въвеждане на сградата в експлоатация през 2020та год., като са го канили да си получи ключовете за неговата собственост, но той не дошъл и ги предоставили на нотариус Ж.Т. Впоселедствие узнала, че той е взел ключовете от нотариалната кантора.    

От показанията на водения от ответика свидетел А. Г.  К. се установява, че познава Н. от преди около 4 години, есента, когато той се нанесъл в един гараж на ул. „Б.” в съседство с ул. Д. С.”, където живее свидетеля. Той му споделил, че идва да живее там, защото са му съборили къщата и се е изнесъл. Помещението, в което живее не знае дали е било негов собственост или е било под наем. Запознали се по повод на ремонт, който Н. правел в двора и отишъл да му помогне, защото преценил, че не е в състояние. Ходили са заедно поне 5-6 пъти в новото жилище на Н., намиращо се в хубава кооперация до детската градина на кв. Х. Б.” вдясно. За първи път отишъл през 2020та година към края на лятото, когато закарали плочки. Н. имал ключ и осигурил достъп. После пренасяли и други натурии. При влизане в имота имало два агрегата наредени един до друг отсреща до входа и като се завие наляво имало четири гаража. Два негови и два други. Нито единият нямал врати. Влизал е и в единия от апартаментите на Н., който бил необзаведен и недовършен – имало една външна врата и замазка. Не е виждал каква постройка е имало изградена преди това в имота на Н. и кога е била съборена.

От приетата СГЕ се установява, че подписът положен в таблица за определяне на общите части на обект „жилищна сграда с адм. адрес в гр. В. ул. „М. П.“ №****“ е положен от Р. И.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 79 вр. чл. 9 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, както и приетото за разглеждане възражение за прихващане .

В случая претенцията се основава на ненаименован договор включващ елементи на договорите за изработка /258 ЗЗД/, замяна /чл.222 ЗЗД/ и учредяване право на строеж /чл.18 ЗЗД/, отделните клаузи на който договор са обективирани в писмени предварителен договор с два анекса и нотариален акт.

Ищецът като изпълнител се задължил на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, но вместо парично възнаграждение, престацията на възложителя –ответник е уговорена чрез прехвърляне на ид.части от ПИ и учредяване на право на строеж в него.  

            В случая съобразно правната квалификация на спорното вземане и правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи наличието на сключен между него и ответника валиден писмен договор, в който предмет е било включено и извършването на твърдяните СМР, изрядността си по договора, вкл. приемането им от ответника възложител. По възражението за прихващане – наличето на насрещно задължение на ответника, с което е прихващал претендираното обезщетние. Респ. ответникът носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата относно плащането на задължението си свързано с договора или погасяването му по друг правнорелевантен способ, а по възражението си за прихващане – периода, през който е имал право на обезщетение и размера му.

По делото не се спори, а и от обсъдените доказателства се установява, че   уговорената работата – построяване на на жилищна сграда е била извършена в цялост според заданието на възложителите, сред които е и ответника. Съдът намира, че извършената работа е била приета, доколкото това е едно от главните задължения на поръчващия – по аналогия от чл. 264 ал.1 ЗЗД и след като е бил надлежно поканен, той е длъжен да го изпълни. Работата може да бъде приета и с конклудентни действия, както в настоящия случай, доколкото ответникът е започнал да се ползва от нея. В закона /чл. 265 ЗЗД/ са лимитативно изброени правата на възложителя когато приема работа по чл. 264 ал.2 ЗЗД – може да поиска поправянето й в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора.Такива възражения по делото не се релевират.

В случая, съдът, тълкувайки съобразно чл. 20 ЗЗД  цялостното правоотношение между страните регламентирано с няколко писмени волеизявления – предварителен договор с два анекса и нотариален акт намира, че действитгелната им воля е била възложителят – ответник да заплати разликата в квадратурата на получаваните от него самостоятелни обекти на собственост над посочената в първоначалния предварителен договор. Изявлението им в последния анекс от 17.04.2018г. е ясно и безусловно в този смисъл. Този анекс съвпада като дата с нотариалната сделка и не предвижда клаузата за доплащане да се обективира в нотариалния акт- по този начин е преуредена уговорката в т. 13  от предходния анекс, предвиждаща  доплащането да се уреди в окончателния договор. След като не е преуредена с нотариалния акт, клаузата попада в хипотезата на т. 28 от предварителния договор. В нотариалния акт е уговорено, че възложителите не дължат на строителя парични или други средства като възнаграждение за строителството на сградата по см. на чл. 266 ЗЗД. Това не изключва възможността, предвид спецификата на дължимите престации, които са били уговорени преди да са изготвени изискуемите проекти на бъдещата сграда, които подлежат и на съгласуване от компетентните държавни органи, страните, с цел избягване на неоснователно обогатяване, впоследствие да конкретизират престациите си чрез парично или друго уравнение. Претендираната сума от ищеца има характера именно на такова уравнение на престациите по процесния ненаименован договор, уговорено изрично с последното по дата съглашение помежду им.

Съдът намира за установена каква е площта на реално получените от ответника обекти в сградта  – ап. 12 и ап. 18 - по 75,32 кв. м. с прилежащите общи части, гараж № 6 – 40,21 кв.м. с прилежащите общи части. На първо място тази площ е описана в подписания от него нотариален акт, посочена е и в Анекса от 17.04.2018г., така е вписана и в КР към АГКК. Разликата между реалната площ на апартаментите и първоначално уговорената с предварителния договор е 6,64 кв.м., равностойно+стта на които при цена от 500евро/кв.м е 3320 евро.

По изложените съображения претенцията се явява основателна.

При това положение следва да се разгледа въведеното от ответник възражение за прихващане за сумата от 3360 лв. –  обезщетение по чл. 12 от писмен анекс от 24.02.2017г. към предварителния договор от 05.04.2016г. в размер на 120 лв. месечно дължимо за периода от 17.11.2017г. до 02.04.2020г. То се основава също на уговорка по ненаименования договор за поето от строителя задължение да обезщетява собственика на ПИ с определена парична сума свързана с евентуална нужда на последния да заплаща наем след събаряне на съществуващата сграда, в която е живеел.

В тази насока, съдът, въз основа на показанията на свидителя М. С. М., ценени в съвкупност с представените писмени документи, според които действително строителната площадка относно процесния обект е била открита на 16.05.2018г. със съставянето на протокол обр. 2  по Наредба № 3 от 31 юли 2003г.за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, и датата на сключване на окончателния договор- 17.04.2018г., намира, че сградата намираща се в имота на ответника е била съборена през месец май 2018г. Няма правна и житейска логика, особено ако се приеме, че ответникът е живял действително в този имот, той като възложител да се съгласи да бъде съборено жилището му, преди да си е уредил отношенията със строителя чрез окончателен договор.

Не се спори относно крайната дата на обезщетението, като от обсъдения протокол обр. 15 е видно, че същият е бил съставен на 21.02.2020г., като в него е отразено, че възложителя Н.А., надлежно уведомен, не се е явил. Констатациите в този официален документ не бяха оспорени от ответника.

Въз основа на тези правни доводи възражението за прихващане следва да се отхвърли.

На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищецът направените в настоящото производство разноски в размер на 923,74 лева, съобразно приложения от него списък по чл. 80 ГПК и доказателство за реалното заплащане на адвокатско възнаграждение от  520 лева - договор за правна помощ и  163,74 лева – държавна такса и 240 лева- депозит за провеждане на допуснатата съдебно-графорлогична експертиза.

Мотивиран от изложеното, ВРС

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 79 вр. чл. 9 ЗЗД Н.П.А., ЕГН **********  да заплати на  К.“ ****, ЕИК ****** сумата от 4093,40 лева, представляваща остатък от общо уговорено с т. 3 от писмен анекс от *****. доплащане в размер на 6493,40лв. за надвишението между реално застроената площ на самостоятелните обекти на ответника и площта на предвидените за него обекти по писмен предварителен договор от 05.04.2016г. за проектиране на жилищна сграда, прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване право на строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж, завършване на сграда и въвеждането й в експлоатация, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 28.09.2020г., до окончателното изплащане на задължението.

 

ОТХВЪРЛЯ направеното от Н.П.А., ЕГН **********  възражение за прихващане с дължима му от „К.“ ***, ЕИК ***** сума на основание чл. 79 вр. чл. 9 ЗЗД в размер на 3360 лв. –  обезщетение по чл. 12 от писмен анекс от 24.02.2017г. към предварителния договор от 05.04.2016г. в размер на 120 лв. месечно, дължимо за периода от 17.11.2017г. до 02.04.2020г.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Н.П.А., ЕГН **********  да заплати на „К.“ ****, ЕИК ******сумата от 923,74 лева представляваща съдебно-деловодни разноски по настоящото дело.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок  от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: