Решение по дело №612/2018 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юли 2018 г. (в сила от 10 януари 2019 г.)
Съдия: Зорница Валентинова Петрова
Дело: 20184210200612
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Габрово, 18.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровски районен съд в открито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ПЕТРОВА

 

            При секретаря В. Николова, като разгледа докладваното от съдията, АНД № 612 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р.Р.Р. *** против Наказателно постановление № 17-0892-000530 от 01.09.2017г. издадено от Началник сектор към ОДМВР Габрово, сектор Пътна полиция.

            В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, установеното като фактическа обстановка не отговаряла на истината. Оспорва се, че наказателното постановление  е издадено на 01.09.2017г., това не било вярно, заповедта за ПАМ получил на 07.12.2017г. Тя била издадена от същия началник, връчена е от същите служители и нямало причина издаденото 3 месеца преди това наказателно постановление да не бъде връчено.  Наказателното постановление било издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, издадено извън срока.

            Претендира се отмяна на наказателното постановление.

            В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

             Представителят на ответната ОДМВР Габрово оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли, като такава да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно да бъде изцяло потвърдено.

Съдът, като прецени доводите наведени в жалбата и атакуваното наказателно постановление, намери за установено следното:

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН  и е процесуално допустима. Разгледана по същество е   неоснователна.

            По делото се събраха гласни и писмени доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:

            За времето от 19, 00 часа на 16.07.2017г. до 07,00 часа на 17.07.2017г.,  свидетелите М.Г. и Р.Ц., заедно с полицай Т.К. работили на територията на гр. Габрово, като автопатрулен екип. Около 02,10 часа на 17.07.2017г. били на установъчен пункт на кръстовището на улица „Съзаклятие”  и улица „Чардафон”, когато чули шум от задействане на спирачната уредба на автомобил идващ  в посока от кръстовището на улица „Н. Войновски” и ул. „Македония”.  Отравили се в тази посока и видели движещ се автомолил по улица „Н. Войновски”, който се отдалечавал в посока кв. Гачевци. Последвали го  и в района на улиците „Н. Войновски” и „Алеко Константинов” подали  специален  звуков и светлинен  сигнал от служебния автомобил с цел спиране на автомобила за извършване на проверка. Движещият се пред тях автомобил  се отклонил улица „Боровска”  до №6 и спрял. Непосредствено след неговото спиране, свидетелят Г., който управлявал служебния автомобил, спрял  от лявата му страна, успоредно на автомобила с цел визуализиране на водача и ясно било възприето, от кое лице се управлява автомобила. Пристъпили към проверка,  на мястото на водача установили жалбоподателят Р.Р., като до него имало пътник, чиято самоличност била установена – Й.Г.П., отразена в изготвените по случая документи.   Тъй като водачът Р. имал дъх на алкохол, бил поканен да бъде тестван с техническо средство за установяване употреба на алкохол. Жалбоподателят отказал да бъде тестван. Били му разяснени последици от отказа и предвиденото административно наказание,  но същият изрично  отказал да се подложи на проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Издаден му бил талон за медицинско изследване, но жалбоподателят отказал да го подпише и получи. При проверката се установило, че жалбоподателят не носи свидетелство за управление на МПС, контролен талон към него и свидетелство за регистрация на управлявания от него автомобил.

            Изготвен е протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства и други, който жалбоподателят Р. отказал да подпише и получи.

            На място е съставен АУАН от 17.07.2017г. срещу Р.Р.Р. за нарушения на чл. 174 ал.3 от ЗДП, чл. 100 ал.1 т.1 и 2 от ЗДП. СъставениятАУАН жалбоподателят отказал да подпише и получи, като отказа е оформен с подписа на свидетел.

            Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно постаноление № 17-0892-000530 от 01.09.2017г. от Началник сектър къв ОДМВР Габрово, сектор Пътна полиция против Р.Р.Р., за това, че на 17.07.2017г. около 02,15 часа в гр. Габрово, по улица „Никола Войновски”  и улица „Боровска” в посока ул. „Парижка комуна”  управлявал лек автомобил „Мерцедес CL”  с рег. № V65EPR. При извършената проверка на улица „Боровска”  до № 6,  след като водачът Р.  спира, след включен специален светлинен сигнал, подаван от сигнализиран полицейски автомобил е установено, че при предоставена възможност за тестване за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № АRВВ-0025, водачът Р. отказва да му бъде извършена проверка  с техническо средство  за установяване употреба на алкохол. Същият е във видимо нетрезво състояние с мирис на алкохол в дъха. Не съобщава данни за консумиран алкохол. На Р. издаден талон за медицинско изследване № 0420267, който отазал да подпише и получи. При проверката не представя свидетелство за управление на МПС, контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС-то, което управлява. Нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДП, чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДП, чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДП и чл. 100 ал.1 т. 2 от ЗДП, за които и на осн. чл. 174 ал.3 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,  на осн. чл. 183 ал.1 т.1 предл. 1 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 10 лева, на осн. чл. 183 ал.1 т.1 предл. 2 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 10 лева, на осн. чл. 183 ал.1 т.1 предл. 3 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 10 лева. Постановено е отнемане на 12 к.т. на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР.

            Издадена е Заповед  за прилагане на принудителна администравна мярка № 17-0892-000288 от 18.07.2017г. на осн. чл. 171 т.1 б. Б от ЗДП.

            По делото е приложена справка картон на водача, от който е видно, че до момента Р. е санкциониран два пъти за управление на МПС след употреба на алкохол.   

            Приложена е заповед от 25.07.2017г. относно определяне на длъжностните лица от МВР да съставят АУАН, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по ЗДП.

            По искане на процесуалният представител на жалбоподателя са изслушани показанията на свидетелите Й.П. и Д.В..

            В показанията си свидетелят Й.П. заявява, че бил на гости в дома на жалбоподателя, заедно с негови познати, сред които била и св. Д.В..  Веселили се на терасата на къщата, която е зад Хлебозавода на улица „Боровска”.  Явно вдигали много шум, полицаи дошли и Р. им казал да се приберат вътре в къщата. Продължии да се веселят, като веселбата била свързана с употреба на алкохол, били доста пийнали.  Установили, че бирата е свършила и решили  с Д. да отидат  до магазин „2+2” на центъра.  Само Д. не била пила.  Тръгналия с техния автомобил „Мерцедес” с английски номера, с десен волан.  Возил се отпред от ляво. На връщане минали покрай „ОББ”, покрай „Карталов” и на разклона усетил, че колата се плъзнала, Д. много се уплашила и се ударили в бодюра. Успокоил Д. и продължили полека за да се приберат. Не е оглеждал колага, усетил само, че са се ударили, може би спукали предна дясна гума. По пътя към къщата не забелязал нищо. Спрели пред къщата, Д. била много уплашена и побягнала нагоре, искала да каже на Р., че е направила нещо на колата. Свидетелят заявява, че си стоял в колата и установил, че има дълги светлини зад него, обърнал се и видял полицейски автомобил, който спрял зад тях и полицаите изкочили и тръгнали по  пътеката след Д..  Видял, че полицаите не влезли в двора и чул гласове.  Било тъмно и през цялото време стоял в колата, минимум 30 минути. Стоял там, защото никой не го видял и не  го потърсил.  По-късно полицаите огледали колата с фенерчета, свидетелят си стоял вътре, накрая излязъл, след около 30 минути. Единият полицай го попитал за документ за самоличност, дал си личната карта.  Друго не го били питали.... само единият полицай разговарял с него, не си спомня много добре, бил употребил алкохол... Не си спомня, какво го питали. Не са го питали кой е шофирал. Стигнало се до съставяне на акт на Р., казал им, че му е съставен акт  заради удара.

            От показанията на свидетелката Д.В. се установява, че била на гости в дома на Р.,*** над Хлебозавода. Имало и други хора, сред които бил и Й..  Били седнали на терасата, явно вдигали шум и идвали полицаи да ги предупредят, преместили се вътре.  По някое време свършила бирата и тъй като само тя не била пила, предложила да  да отидат до магазина за вземат.  Й.  казал, че ще отиде с нея, да не е сама.  Отишли до магазин „2+2” с колата на Р., която е син „Мерцедес” с десен волан.  Пътят бил хлъгзав, било валяло, колата била мощна, тя не била добър шофьор и на завоя на улица „Никола Войновски” до „Карталов”  колата поднесла, уплашила се, загубила управление и се блъснали в бордюра. Д. я успокоил и се прибрали. Стигнали гаража на Р.,  още била уплашена и изтичала да го извика да види има ли нещо на колата.  Докато управлявала  от кръстовището към дома на Р. не забелязала автомобил зад нея. Слязла от колата, изтичала към къщата да извика Р. да види колата. Казала му, че е блъснала колата, той я успоколи и казал, че ще отиде да я види. Д. явно бил останал в колата.  След като влязла, Р. половин час го нямало, след като се върнал, казал, че полицаите са идвали и се усъмнили, че той е карал.  Още тогава й казал – „ще мълчиш”, не знае защо... Р. й казал, че полицаите мислели, че той е управлявал автомобила, защото бил до дворната врата, до стълбите.   Имала от 5 години шофьорска книжка, не управлявала постоянно. Полицаи не е виждала цялата вечер. Може би, като кавалер Р. постъпил така.  Имала валидно свидетелство за управление, не била употребила алкохол.  

            Анализирайки  показанията на двете групи свидетели заедно и поотделно и съпоставяйки ги със събраните по делото писмени доказателства,  съдът кредитира показанията на свидетелите от първата група, а именно свидетелите Г. и Ц.. Показанията на  тези свидетели са логични,  вътрешно непротиворечиви и в пълнота разкриват събитията на 17.07.2017г. В показанията си свидетелите изясняват в максимална степен мястото, на което са се намирали при първото възприемане на автомобила, поводът по който са последвали автомобила и  са предприели действия по спирането му с цел извършване на полицейска проверка на водача, начинът на спиране на автомобила, както и мястото и начинът на установяване на лицето управляващо автомобила. В показанията си свидетелите подробно изясняват поведението и състоянието, в което се намирал водача,  както и че в автомобила е пътувал Й.П.. Установяват изрично заявеният отказ от страна на жалбоподателя, в качеството му на водач да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, както и не представянето на изискуемите по чл. 100 ал.1 от ЗДП документи.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Г. и Ц., същите са последователни и взаимно се допълват, липсва каквото и да било съмнение в тяхната достоверност, както и липса на всякаква заинтересованост от изхода на процеса. 

Не такива са показанията на втората група свидетели П. и В.. В показанията на свидетеля П.  на преден план изпъква цялата подреденост и заявена и най-малка подробност от цялата вечер  и пътуването заедно със свидетелката В., но няма никакви спомени за проведения разговор с полицейските служители полицейската проверка, както и подробности около самата проверка. Липсва каквото и да било логично обяснение за заявеното поведение на свидетеля П. по време на полицейската проверка. В показанията на свидетелката В. също прозира нелогичност на заявените обстоятелства, както и обяснението дадено от нея,  че  като кавалер, жалбоподателят не бил съобщил, че тя е управлявала автомобила.

 Видно е от справката картон на водача, че жалбоподателят два пъти е санкциониран за управление на МПС след употреба на алкохол и същият е наясно с последици от подобно нарушение, което прави още по-неправдоподобно такова поведение, да не съобщи, че не той, а друг е управлявал автомобила, както твърдят П. и В. и да понесе подобна санкция – значителна по размер глоба и дълъг период от време, в който ще бъде лишен от право да управлява МПС. Такива обстоятелства не са били заявявани нито в момента на проверката, нито на по-късен етап в хода на административно наказателното производство.  Показанията на свидетелите П. и В. са нелогични, заявените обстоятелства са житейски  недостоверни, очевидно дадени с оглед изхода на делото и не следва да се вземат предвид.

Показанията на тези свидетели не могат да се противопоставят на показанията на свидетелите от първата група, полицейските служители, които при спирането на автомобила се установили на мястото на водача именно жалбоподателя Р.Р..

            При така установеното съдът счита, че жалбоподателя е осъществил вмененото му във вина административно нарушение с всички признаци, които определят състава му от обективна и субективна страна, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната му отговорност на осн. чл. 174 ал.3 от ЗДП.

            Санкционната разпоредба на  чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДП регламентира алтернативно две групи основания за реализиране на административнонаказателна отговорност на водачите на МПС, а именно - отказ от извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, каквато е настоящата хипотеза, или неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.

За осъществяване на нарушението е достатъчно водачът да откаже да бъде изпробван с техническо средство. Отказът на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство представлява самостоятелно нарушение, което нарушава реда на държавно управление и възпрепятства органите на полицията да осъществяват своята контролна дейност.

            В чл. 174 ал.3 от ЗДП /в редакцията действала към момента на извършване на нарушението/ е предвидено водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство заустановяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналозиили не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията наалкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва слишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

 В чл. 6 ал.1 т 3. от Наредба № Із- 2539 на МВР е предвидено  за отказ на водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му  -чл. 174 ал. 3 от ЗДП да се отнемат 12 контролни точки.

Наложеното  на жалбоподателя наказание  глоба в размер на 2 000 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и отнемане на 12 контролни точки е правилно и законосъобразно определено.

             От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че при проверката водачът Р. не е носел свидетелство за управление на МПС, контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

С това е осъществил от обективна и субективна страна съставите на административни нарушения по чл. 100 ал.1 т.1 предл. първо, чл. 100 ал.1 т.1 предл. второ  и чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДП, поради което правилно и законосъбразно е ангажирана отговорността му, като за всяко едно от нарушения  му е наложено предвиденото съответно в чл. 183 ал.1 т.1 предл. 1 от ЗДП наказание глоба в размер на 10 лева, на осн. чл. 183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДП наказание глоба в размер на 10 лева и на осн. чл. 183 ал.1 т.1 предл. 3 от ЗДПнаказание  глоба в размер на 10 лева. 

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство, приключило с издаването на наказателното постановление.

По изложените съображения съдът счете наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде  потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0892-000530 от 01.09.2017г. издадено от Началник сектор към ОДМВР Габрово, сектор Пътна полиция, с което на Р.Р.Р. ***, ЕГН **********,  на осн. чл. 174 ал.3 предл. 1 от ЗДП  му е наложена глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и отнемане на 12 контролни точки на осн. Наредба № Із-2539 на МВР, на осн.  чл. 183 ал.1 т.1 предл. 1 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 10 лева;  на осн. чл. 183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДП  му е наложена глоба в размер на 10 лева и на осн. чл. 183 ал.1 т.1 предл. 3 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 10 лева, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: