№ 85
гр. Шумен, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
в присъствието на прокурора С. Кр. А.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело №
20243600200301 по описа за 2024 година
Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на компетентния орган на Австрия за признаване и изпълнение на
решение № BH-GS/03/236000207648/23 от 19.12.2023 г., в сила от 09.01.2024г., постановено от
Bezirkshauptmannschaft Güssing, Австрия за налагане на финансова санкция, постановена по
отношение на българския гражданин С. Х. Х., с ЕГН - **********, с постоянен адрес в Република
България, ****. Решението е за налагане на финансова санкция от държава - членка на
Европейския съюз и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение по
австрийското законодателство.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване на
съдебното решение за основателно и пълно, като дава становище да бъде уважено. Предлага да се
приеме за изпълнение и за това обстоятелство се уведоми изпращащата страна и Министерството
на правосъдието.
От изготвената от Окръжен съд Шумен служебна справка от НБД население се установява,
че с дата на раждане 10.03.1982 год. е С. Х. Х., с ЕГН - **********, с постоянен адрес в Република
България, ****. Засегнатото лице С. Х. Х. е нередовно призована, не се явява. Предвид това
обстоятелство и на основание чл.16, ал.3 от ЗПИИРФОРНФС й е назначен служебен защитник и
се представлява от него. Защитника изразява становище, че не следва да се признава изпратеното
удостоверение, тъй като в него имало празнини – не бил посочен органа, който е наложил
финансовата санкция.
Преди това засегнатото лице С. Х. Х. е запознато с Решението на изпращащата държава.
Изпращащата държава - Австрия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма
направена частична вноска. В съдебно заседание засегнатото лице не представя доказателства за
пълно или частично изпълнение на наложената финансова санкция.
1
Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова санкция -
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по
делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова
санкция, наложена от Bezirkshauptmannschaft Güssing, Австрия /Окръжна администрация Güssing/.
Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава - членка на Европейския съюз –
Република Австрия. От изпратените ни документи съдът констатира, че се касае за наложена
санкция на лице от български произход /С. Х. Х./, което: “На 10.08.2023 година в 09:35 ч.
движейки се в Nickelsdof, A4, StrKm 61,950 Fahrtrichtung Ungarn, като водач на лек автомобил с
регистрационен номер ****/ е превишил максимално допустимата скорост с 29 км./ч. Допустима
максимална разрешена скорост 130 км./ч.“ Деянието представлява административно нарушение,
което се санкционира по реда на codice della strada austriaco /STVO/ i.V.m. legge austreaca sulla
protezione da immissioni – aria /IG-L/: & 20 Abs. 2 StVO & 99 Abs. 3 lit.a Straβenverkehrsordnung
1960 – StVO 1960 BGBI. Nr. 159/1960, ziletzt geändert durch BGBI. I Nr. 39/2013 от разпоредбите на
Австрия. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска
област /съдебен район на Окръжен съд Шумен/, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да
разгледа Решението – чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС. Засегнатото лице е с постоянен адрес в Р.
България и е посочило постоянен и настоящ адрес на територията на област Шумен в Р. България.
Липсват данни, че лицето не пребивава трайно в страната.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от решението е
придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно
приложения № 1 и № 2 от същия закон.
Удостоверението е издадено и подписано на 23.05.2024 год., преведено е на български език,
а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Австрия. В
Удостоверението е посочен и органа който е наложил финансовата санкция, както и органа който
отговаря за изпълнението й. Закона не поставя изискване акта за налагане на административното
наказание да бъде преведен. Достатъчно е, че същият е приложен към Решението и
Удостоверението. Приложен е.
Изпращащата държава Австрия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма
направена частична вноска. С. Х. Х. не представя доказателства за пълно или частично
изпълнение на наложената й финансова санкция, в която и да е държава членка на Европейския
съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване на финансова
санкция във връзка с основателността на искането за признаването му и допускането му за
изпълнение.
Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на
засегнатото лице С. Х. Х. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република
България, тъй като е постановено в извънсъдебно производство в държава - членка на Европейския
съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по българското законодателство,
независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава и лицето,
срещу което е постановено решението за налагане на финансова санкция, има местоживеене и
обичайно пребиваване на територията на Р. България.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да бъде
признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са налице
основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на изпълнението на
решението:
1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е пълно и отговаря
на решение от 19.12.2023 г., в сила от 09.01.2024г., за налагане на финансова санкция, постановено
от Bezirkshauptmannschaft Güssing, Австрия;
2.Липсват доказателства, че срещу заинтересованото лице за същото деяние в Република
2
България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и
приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;
3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и
решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд; Погасителната давност за наложено
наказание глоба по бъл. законодателство е две години. От уведомяване на лицето – 23.12.2023 год.
и влизане в сила на решението на 09.01.2024 год. не са изминали повече от две години, и са налице
доказателства, че давността е прекъсвана с предприемане на действие по изпълнение на
наказанието. В частност с изпращане на наложената финансова санкция за признаване и
изпълнение на българската държава. А абсолютната давност по бълг. законодателство на изтича
на 09.01.2027 год., в какъвто смисъл е посочено и в самото Удостоверение. Поради което съдът
приема, че давността не е изтекла.
4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят
изпълнението на решението недопустимо;
5.Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за
извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или б/ са били извършени извън
територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такива деяния;
6.Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на
тази сума;
7.Решението се отнася за деяние, което представлява административно нарушение на
правилата за движение, за което двойна наказуемост, съгласно чл.30, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС
не се изисква;
8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското
законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на
наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;
9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице С. Х. Х. е било уведомено
за правото си да обжалва решението.
Решението е постановено по дело № BH-GS/03/236000207648/23 на 19.12.2023 г.,
постановено от Bezirkshauptmannschaft Güssing, Австрия и е влязло в сила на 09.01.2024 година.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението
не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Видно от представеното удостоверение
засегнатото лице – С. Х. Х. - е било уведомено лично или чрез упълномощен, според националния
закон, представител относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване.
Производството е било писмено.
Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното удостоверение е
пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже
признаване и изпълнение.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИАКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен.
Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16
ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността и в български левове по курса на
БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на
19.12.2023 година. От представена справка е видно, че на тази дата курса на БНБ бълг. левове
/евро е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно равностойността на 110 EUR в български левове е
215,14 лева /двеста и петнадесет лева и четиринадесет стотинки/.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на
представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл.
16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС следва да бъде признато.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
Признава и допуска изпълнение на Решение № BH-GS/03/236000207648/23 от
19.12.2023 г., в сила от 09.01.2024 г., постановено от Bezirkshauptmannschaft Güssing, Австрия, с
което по отношение на българския гражданин С. Х. Х., с ЕГН - **********, с постоянен адрес в
Република България, **** е наложена финансова санкция в размер на 110,00 евро, равностойна на
215,14 лева /двеста и петнадесет лева и четиринадесет стотинки/, по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението – 19.12.2023 г.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС решението за налагане
на финансова санкция, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати на ТД на НАП-
гр.Варна, офис гр. Шумен за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на
Министерството на правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИАКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на
територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес пред
Апелативен съд Варна, а за засегнатото лице в същия срок от узнаването.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4