Решение по дело №3120/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 466
Дата: 14 юни 2022 г. (в сила от 14 юни 2022 г.)
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20212230103120
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. Сливен, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230103120 по описа за 2021 година
Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й.
С влязло в сила Решение № 661 от 16.11.2021 г. по делото е допуснато да се извърши
съдебна делба между ищеца Ф. АНД. СТ., ЕГН: ********** от гр. **** и ответника М. ИВ.
Ф., ЕГН: ********** от гр. **** на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **** (****), по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен,
одобрени със Заповед РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект
е от 04.02.2019г. Самостоятелният обект се намира на етаж 2 (две), в сграда с идентификатор
67338.542.6.2, предназначение: жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 67338.542.6 (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка
петстотин четиридесет и две точка шест), с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, с адрес: **** , с обща площ 96.05 кв. м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж-обект с идентификатор: 67338.542.6.2.4, под обекта: обект
с идентификатор: 67338.542.6.2.1; над обекта: обект с идентификатор: 67338.542.6.2.5, ведно
с избено помещение № 3, при граници: изток: външен зид; запад: коридор; север: ****; юг:
****.; горе: Х****, ведно със съответното право на строеж върху поземления имот и 2.49 %
идеални части от общите части на сградата, при законово определени квоти: 5/6 идеални
части за ищеца Ф. АНД. СТ. и 1/6 идеална част за ответника М. ИВ. Ф..
Ищецът заявява становище за извършване на делбата чрез изнасяне на процесния
имот на публична продан. В първото по делото заседание във втората фаза на делбата
ищецът предявява иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, като претендира ответникът да бъде осъден да му
заплати обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот съобразно неговата
квота от правото на собственост за периода от 29.06.2021 г. – датата на получаване на
нотариалната покана от ответника до 09.05.2022 г. в размер на 2025, 84 лв. след допуснатото
от съда изменение на размера на иска.
Ответникът не взима становище относно способа по който следва да бъде извършена
1
делбата. Същият на второто заседание във втората фаза на делбеното производство оспорва
наличието на съсобственост върху процесния имот и заявява, че единствено той ползва
процесния имот и не позволява на никой друг да има достъп до него, тъй като счита същия
за негова еднолична собственост.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че поземлен
имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** (****), по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Сливен, одобрени със Заповед РД-18-31/19.04.2006 г. на
изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 04.02.2019г. Самостоятелният
обект се намира на етаж 2 (две), в сграда с идентификатор 67338.542.6.2, предназначение:
жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
67338.542.6 (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин четиридесет
и две точка шест), с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с адрес:
**** , с обща площ 96.05 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж-обект с идентификатор: 67338.542.6.2.4, под обекта: обект с идентификатор:
67338.542.6.2.1; над обекта: обект с идентификатор: 67338.542.6.2.5, ведно с избено
помещение № 3, при граници: изток: външен зид; запад: коридор; север: ****; юг: ****.;
горе: Х****, ведно със съответното право на строеж върху поземления имот и 2.49 %
идеални части от общите части на сградата, при законово определени квоти: 5/6 идеални
части за ищеца Ф. АНД. СТ. и 1/6 идеална част за ответника М. ИВ. Ф.е реално неподеляем.
Справедливата пазарна стойност на процесния имот е 74 500 лв. , като 5/6 ид.ч. се равняват
на 62 083 лв., а 1/6 ид.ч. се равнява на 12 417 лв.
Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза пазарната наемна
цена на процесното жилище за периода от 29.06.2021 г. до 09.05.2022 г. се равнява на 2431
лв., като размера на средния месечен пазарен наем за процесния апартамент за периода от
29.06.2021 г. до 09.05.2022 г. се равнява на 2025,84 лв. – след извършена корекция на
изчислителна грешка от вещото лице в открито съдебно заседание.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Х, която е дъщеря на ищеца
през 2018 г. нейния баща е придобил правото на собственост върху процесния имот и е
станал съсобственик по отношение на него заедно с ответника. Баща й имал желание да
ползва жилището, но не могъл да го ползва, тъй като нямал достъп до апартамента, нямал
ключ и нямало как да влезе в апартамента. Опитвал се да намери ответника, но същият го
нямало в апартамента, търсил го по телефона, но ответникът бил заявявал, че не бил в
страната. Ответникът бил живял в апартамента и не бил пускал никой в него.
Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка като
кореспондиращи със признанието на неизгодни факти от страна на ответника, а именно, че
единствено той ползва процесния имот и не допуска никой друг да го ползва.
Други доказателства не са ангажирани.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Относно извършването на делбата
След като решението за допускане делбата на съсобствени имоти по чл. 344 ГПК
влезе в сила, съсобствеността реално се ликвидира по един от четирите предвидени в закона
способа: а) чрез съставяне на разделителен протокол по чл. 350 ГПК и теглене на жребий по
чл. 352 ГПК; б) чрез разпределяне на съсобствените имоти между съделителите без теглене
2
на жребий по чл. 353 ГПК, когато съставянето на дялове и теглене на жребий е невъзможно
или много неудобно; в) чрез изнасяне на имота на публична продан по чл. 348 ГПК, когато
се касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете, и г) чрез
поставяне на имота в дял на един съделител по чл. 349, ал. 1 ГПК, когато са налице
условията на закона.
По смисъла на чл. 348 ГПК неподеляемост е налице, когато е невъзможно всеки един
от съделителите да получи реален дял. Процесният имот следва да се счита за неподеляем в
конкретния случай, тъй като не е установено да съществува възможност за реално поделяне
на имота чрез обособяване на самостоятелни дялове за всеки съделител. Заключението по
приетата съдебно-техническата експертиза е че процесният имот е реално неподеляем. С
оглед на изложеното делбата на процесния имот следва да бъде реално извършена чрез
изнасянето му на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при което всеки съделител ще
получи паричната равностойност на своя дял.
Относно предявения иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС

По предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС ищецът следва да докаже
кумулативното следните предпоставки: наличието на съсобственост между страните по
отношение на описания в исковата молба недвижим имот, както и че е отправил покана до
ответника, че ответникът ползва имота или ползва площ по-голяма от съответстващата на
правата му в съсобствеността, т.е. упражняване на фактическа власт в момента на отправяне
на поканата и ползата, която ищецът е пропуснал след поканата в размер на дължимия
пазарен наем. Ответникът следва да докаже, че е предоставил достъп на ищеца до имота.
Съдът, счита, че предявеният иск е основателен, тъй като ищецът успя да докаже всички
предпоставки за уважаването на неговия иск, тъй като успя да докаже, че ответникът е
възпрепятствал или ограничил със свои действия упражняването на правата на ищеца
съобразно неговата квота от съсобствеността.
Съображенията на съда в този смисъл са следните:
На първо място е установено наличие съсобственост между страните, която не е прекратена
към настоящия момент, тъй като независимо от влязлото в сила решение по допускане на
делбата и обстоятелството, че производството се намира във втората й фаза публичната
продан все още не е осъществена.
Независимо от възприетите в теорията и практиката различни становища относно
действието на делбата – дали е декларативно, прехвърлително или конститутивно,
становището за нейната цел се съсредоточава до тази за прекратяване на една съществуваща
съсобственост като превърне притежаваните от съсобствениците идеални части в нея в
реални такива. Обособяването на реалната част обаче не може да не се свързва с
предхождащото състояние на съсобствеността в идеални части, притежавани от отделните
съсобственици, от което тази нова реална част произтича при извършването на делбата. Това
прекратяване на съсобствеността, чрез превръщане на идеалните части в реални такива, се
осъществява чрез различните способи на делбата, като при постановяване на публична
продан, като такъв способ, прекратяването на съсобствеността ще се осъществи едва при
извършване на същата. При този способ за извършване на делбата правото на съделителя да
получи при делбата дял се трансформира в право да получи обезщетение, съответстващо на
този дял. Докато не е извършена обаче публичната продан по предвидения в закона ред по
чл. 483 - чл. 501 ГПК /чл. 373 - 389 ГПК/отм.//, съсобствеността е налице, Решение № 23 от
24.04.2018 год. по гр. д. № 1093 по описа за 2017 год на ГК на ВКС.
Съгласно ТР № 7/2012 на ОСГТК на ВКС съсобствеността е правно състояние,при което
едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на
различни лица върху една и съща вещ, поражда специфични вътрешни отношения между
3
съсобствениците по повод използването на общата вещ, които са регламентирани с нормата
на чл.31 от ЗС. В съдебната практика се приема, че употребения в ал.1 на чл.31 от ЗС термин
”си служи” е синоним на използвания в ал.2 на същия член термин „се използва
лично”.Използва лично общата вещ оня съсобственик, който я употребява такава, каквато е,
за постигане на цели, за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и
нейното нормално предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията й
и да накърнява свойствата й. Тъй като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно
право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици,
чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част - той може да си служи с
цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или
обезщетение съответно на квотите им.
Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на
служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните
права за ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС -
съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е
имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Забраната да не се пречи на другите
съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното
право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил
искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил
частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да
ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва
общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права
съсобственик – има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до
имуществено право, установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване
на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ.
Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин,
че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се
ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на
свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС общата
вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи
с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на
неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От
значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите
съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл.59 от ЗЗД за
облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването от страна на ползващия
съсобственик – макар и по силата на правомерно поведение – на възможността друг
съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от
общата вещ – нарушава забраната по ал.1 да не се пречи и поражда установеното в ал.2 на
чл.31 от ЗС – право на обезщетение. Последното е регламентирано като средството за
защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно
притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един
от съсобствениците. Поради това,че не може да получи реално ползване, съответстващо на
правата му в съсобствеността – съсобственикът има право на парично обезщетение.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква
с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за
заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но
не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент
започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността
4
или се прекрати ползването от съсобственика.
При разглеждане на претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС, следва да се съобразят и
обстоятелствата дали съсобствениците са уговорили, или е налице решение на
мнозинството, или установено от съда разпределение на ползването и способа на това
разпределение, съгласно чл.32 от ЗС.
Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от
възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато
съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата
вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с
него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежеление да се ползва. Размерът
на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване
обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността.
Претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС ще е основателна когато неползващ
съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и
въпреки това :
- той или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с
цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на
семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик,
- той или член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща
вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея/например
като държи ключа/,
- ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за
послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
Съгласно ТР № 7/2012 на ОСГТК на ВКС лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е
всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове.
Съдът счита, че в процесния случай видно от кредитираните от съда показания на
разпитаната по делото свидетелка Х, както и от признанието на неизгодни факти от страна
на ответника, същият си служи пряко и непосредствено с общата вещ за процесния период
от 29.06.2021 г. до 09.05.2022 г. еднолично и не позволява на другия съсобственик да я
полза, нито му осигурява достъп до нея, нито му предоставя ключове, като отрича изобщо
съсобствеността върху апартамента и не желае да предостави ползването му на ищеца
съобразно неговите квоти от правото на собственост. Съдът счита, че ищецът доказа
наличието на съсобственост между страните по отношение на описания в исковата молба
недвижим имот, както и че е отправил покана до ответника, и ползата, която ищецът е
пропуснал след поканата в размер на дължимия пазарен наем, и успя да докаже по реда на
пълното и главното доказване обстоятелството, че ответникът възпрепятства или ограничава
него като съсобственик да ползва общата вещ, съобразно правата му, без да се събира
добиви и граждански плодове по см. на ТР № 7/2012 на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното предявеният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да бъде уважен в пълен
размер от 2025,84 лв. за периода от 29.06.2021 г. до 09.05.2022 г.-след допуснатото от съда
изменение на размера на иска като основателен и доказан.
Относно разноските по производството
На основание чл. 355, изр. 1 ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се
събират по ГПК всеки от съделител следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС
Сливен държавна такса съобразно стойността на квотата му от съсобствеността, определена
върху установената в настоящото производство актуална пазарна стойност на процесния
делбен имот – 74 500 лв. или стойността на 5/6 ид.ч. от 74 500 лв., която е равна на 62 083
5
лв., и съделителят Ф. АНД. СТ. следва да заплати 4% от 62 083 лв. съобразно чл. 8 от
Тарифата, което е равно на 2483,32 лв. Стойността на 1/6 ид.ч. от 74 500 лв. се равнява на 12
417 лв. и съделителят М. ИВ. Ф. следва да заплати 4% от 12 417 лв. съобразно чл. 8 от
Тарифата, което е равно на 496,68 лв. общо. Ищецът е направил своевременно искане за
присъждане на разноски за производството за внесения от него депозит за вещо лице по
допусната с определение от 13.12.2021 г. СТЕ. Съдът намира искането за основателно
доколкото единствено ищеца е заплатил посочените разноските по повод ликвидиране на
съсобствеността, а същите са дължими от всички съделители съобразно дела им – чл. 355
ГПК. В случая ответната страна, съобразно квотата си в съсобствеността /1/6 ид.част/,
следва да понесе разноските пряко свързани с предмета на иска за делба, т.е да заплати на
ищеца сумата от 50 лв. На основание чл. 355 ГПК по присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл. 78 ГПК. Съдът е уважил изцяло предявения от
ищеца иск по чл. 31, ал. 2 ЗС във втората фаза на делбата, поради което ответникът следва
да понесе на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените от ищеца разноски за съдебно-
икономическа експертиза в размер на 100 лв.и адвокатско възнаграждение в размер на 700
лв. С оглед характера на делбеното производство не следва да бъдат присъждани
разноските на ищеца сторени в първата фаза на делбата за адвокатски хонорар и за депозит
за вещо лице по съдебно-техническата експертиза, тъй като това са разноските по повод
ликвидиране на съсобствеността, а същите са дължими от всички съделители съобразно дела
им – чл. 355 ГПК.
Така мотивиран, Сливенският районен съд,

РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК следния допуснат
до съдебна делба недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****
(****), по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, одобрени със
Заповед РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от
04.02.2019г. Самостоятелният обект се намира на етаж 2 (две), в сграда с идентификатор
67338.542.6.2, предназначение: жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 67338.542.6 (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка
петстотин четиридесет и две точка шест), с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, с адрес: **** , с обща площ 96.05 кв. м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж-обект с идентификатор: 67338.542.6.2.4, под обекта: обект
с идентификатор: 67338.542.6.2.1; над обекта: обект с идентификатор: 67338.542.6.2.5, ведно
с избено помещение № 3, при граници: изток: външен зид; запад: коридор; север: ****; юг:
****.; горе: Х****, ведно със съответното право на строеж върху поземления имот и 2.49 %
идеални части от общите части на сградата, при законово определени квоти: 5/6 идеални
части за ищеца Ф. АНД. СТ. и 1/6 идеална част за ответника М. ИВ. Ф..
ОСЪЖДА М. ИВ. Ф., ЕГН: ********** от гр. **** на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да
заплати на Ф. АНД. СТ., ЕГН: ********** от гр. **** сумата от 2025,84 лв., съставляваща
обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода от 29.06.2021 г. до
09.05.2022 г. ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от датата на подаване
6
на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС-09.05.2022 г. до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА М. ИВ. Ф., ЕГН: ********** от гр. **** да заплати по сметка на
Сливенския районен съд, на основание чл. 355, изр. 1 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на
496,68 лв.
ОСЪЖДА Ф. АНД. СТ., ЕГН: ********** от гр. **** да заплати по сметка на
Сливенския районен съд, на основание чл. 355, изр. 1 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на
2483,32 лв.
ОСЪЖДА М. ИВ. Ф., ЕГН: ********** от гр. **** да заплати на Ф. АНД. СТ., ЕГН:
********** от гр. **** сумата от 50 лв., съставляваща платен от него депозит за вещо лице
по назначената от съда съдебно-техническа експертиза, който се дължи съобразно квотата
му от съсобствеността, сумата от 100 лв., съставляваща депозит за вещо лице по изготвената
съдебно-икономическа експертиза и сумата от 700 лв., съставляваща адвокатско
възнаграждение, представляващи общ размер на сторените разноски по уважения от съда
иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7