РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. **********, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на девети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20241880100831 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от М. А. Х.,
ЕГН **********, с адрес : гр. С., кв. „...“ № , ет. , ап. , чрез пълномощник,
против „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5,
представлявано от ... Н. П. П. Твърди се, че между ищеца, като
кредитополучател, и ответника, като кредитор, е сключен Договор за
потребителски кредит № 1022769 от 22.02.2024 г., по силата на който на Х. е
предоставен кредит в размер на 2100 лева. По силата на чл. 5 от договора
ищецът е поела задължение да предостави обезпечение на ответника –
банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, като
поръчителите следва да отговарят на множество условия, а именно : да имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера минималната
работна заплата за страната, а в случаи на двама поръчители – на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната всеки от тях ; да не са
кредитополучатели или поръчители по други договори за кредит, сключени с
кредитора ; да нямат кредити към банки или финансови институции с
рейтинг, различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания доход. В чл. 11 от договора е предвидено,
че в случай, че кредитополучателят не предостави договореното в чл. 5 от
договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 2546,22 лева, с
начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към
1
договора за кредит. В исковата молба се излага, че договорът за потребителски
кредит в цялост е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), тъй като при сключването му не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като се
заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 и на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, а освен това,
че накърнява добрите нрави. Иска се съдът да прогласи твърдяната
недействителност на договора за потребителски кредит, евентуално на
клаузата по чл. 11 от същия. В допълнение ищецът иска ответникът да бъде
осъден да й заплати сумата от 1724 лева – получена без основание по силата
на договора за кредит. Претендират се разноски.
Предявени са отрицателни установителни искове за цялостна
нищожност на договор за потребителски кредит, евентуално на клауза от него,
както и на осъдителен иск, който е с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД – начална липса на основание за получаване на сумата.
В срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
ответното дружество е подало писмен отговор, чрез пълномощник на
управителя. Твърди се нередовност на исковата молба, евентуално
неоснователност на предявените искове, ако съдът приеме, че е налице
редовна искова молба. По същество на спора в отговора се оспорват
фактическите твърдения и правните съждения, изложени в исковата молба,
като се твърди, че оспорените договор и клауза от него не са нищожни, защото
са съобразени с разпоредбите на ЗПК и с правилата за защита на
потребителите. По изложените съображения се иска от съда да отхвърли
предявените искове. Претендират се разноски.
По делото са приети писмени доказателства, които не са оспорени от
страните, поради което съдът ги възприема като автентични и верни.
Назначена и изслушана е съдебна експертиза, която не е оспорена от страните
и съдът кредитира заключението по нея като обективно и компетентно
изготвено. В проведеното открито съдебно заседание страните не се
представляват, като от пълномощниците им са представени писмени
становища.
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна
следното :
Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от
писмените доказателства събрани по делото, че на 22.02.2024 г. между ищеца
и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 1022769. Той е за
сумата от 2100 лева, при фиксиран лихвен процент 50% и годишен процент на
разходите (ГПР) 62,77 %, като общата сума, която кредитополучателят е
следвало да върне възлиза на 2901,78 лева. В чл. 5 от договора е прието, че
страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен. В чл. 11 от
договора е предвидено, че ако кредитополучателят не предостави
допълнителното обезпечение, предвидено в чл. 5 от договора, дължи на
кредитора неустойка в размер на 2546,22 лева, с начин на разсрочено плащане,
подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит. От приетата по
2
делото експертиза се установява, че действителният ГПР е 699,22 %.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по
аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗПК, страни по който са потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК (ищецът е физическо лице, което при сключването на
договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, доколкото не се твърди от страните, нито от тях са ангажирани
доказателства за обратното) и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК
(ответникът е небанкова финансова институция). Поради това, в случая
намират приложение разпоредбите на същия закон.
С оглед установените по делото факти, настоящият съдебен състав
намира, че договорът за потребителски кредит само формално отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него е посочено, че ГПР
възлиза на 62,77 %. Посоченият в договора ГПР не е действителният такъв
съобразно поетите от потребителя задължения, както се установява от
експертизата. Настоящият съдебен състав приема, че процесната неустойка е
свързана с допълнителни разходи за кредитополучателя, които оскъпяват
кредита, като на потребителя само привидно е дадено право на избор.
Следователно при сключването на договора за потребителски кредит не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния
ГПР, при това не само цифрово, а с посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляването му по определения в ЗПК начин, поради което
договорът е нищожен, както на общото основание на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
така и на специалното основание на чл. 22 ЗПК. Изрично в този смисъл е
произнасянето по сходен случай с Решение № 181 от 20.05.2024 г. по в.гр.д. №
778/2023 г. на Софийския окръжен съд. Съдът съобрази и задължителния
характер на тълкуването на Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48, дадено с Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на
СЕС, съгласно което, посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл,
че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Ето защо, предявеният главен иск за прогласяване за нищожен поради
противоречие със закона на сключения между ищеца и ответника Договор за
потребителски кредит № 1022769 от 22.02.2024 г. следва да бъде уважен.
Поради уважаването на предявения главен иск, съдът не дължи произнасяне
по предявения в условията на евентуалност такъв.
От приетата по делото експертиза се установява, че Х. е заплатила общо
по договора сумата от 3824 лева, а е получила 2100 лева. Според чл. 23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. С оглед установената нищожност на договора за
предоставяне на потребителски кредит, основателен се явява осъдителният
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен за сумата от 1742
лева, представляваща платени без основание лихва и неустойка.
3
По разноските :
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи разноските за
адвокатско възнаграждение на ищеца. Същото е при условията на Закона за
адвокатурата – оказана безплатна адвокатска помощ. При определяне на
размера съдът съобрази задължителната практика на Съда на Европейския
съюз (СЕС), както и фактическата и правна сложност на делото. Касае е се за
иск за нищожност на договор за потребителски кредит, в условията на
евентуалност на иск за прогласяване на нищожност на отделна негова клауза
(който е със сходен предмет на доказване), както и осъдителен иск за връщане
на получено без основание – уважаването на който е директна последица от
уважаването на иска за нищожност. Делото е разгледано и решено в едно
единствено заседание, в което адв. Б. не се е явила, а исковата молба е
подадена по пощата. Следва да се посочи, че доказателственият материал се
свежда до договор за потребителски кредит, извлечение за извършени и
предстоящи плащания и декларация - съгласие относно застраховка „Живот“,
както и съдебно-счетоводна експертиза. Цената на исковете е под 3000/2000
лева, като с оглед на изложените критерии и при съобразяване на
задължителните разяснения дадени от СЕС, настоящият съдебен състав
намира, че за представената от адв. Б. следва да се определи възнаграждение
от 300/250 лева, или общо 550 лева. При определяне на този размер съдът
съобрази материалния интерес, за който успешно е проведена адвокатска
защита, липсата на правна и фактическа сложност на спора между страните,
извършените от адвоката процесуални действия, многобройната съдебна
практика по идентични случаи, цитирана и в исковата молба, както и
размерите посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и в Наредбата за заплащането на правната
помощ, които ползва като ориентир. От искането попълнено на 22.02.2024 г.
от ищеца и послужило за отпускане на кредита от ответника се установява, че
М. Х. е разведена и със заплата от 1200 лева, като домакинството и се състои
от 1 човек. Тя е кандидатствала за кредит и е получила сумата от 2100 лева, от
които до края на 2024 г. е успяла да върне главница, лихва и неустойка в общ
размер на 3824 лева. По настоящото дело, образувано на 05.12.2024 г., е
заплатила държавна такса от 202,96 лева и възнаграждение на вещо лице в
размер на 300 лева. С оглед на изложеното обосновано може да се приеме, че
тя действително е в материално затруднение да заплати и адвокатско
възнаграждение. По тази причина съдът счита за неоснователно възражението
на пълномощника на ответника – относно наличието на представките
предвидени в Закона за адвокатурата за оказване на безплатна правна помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Прогласява за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона,
сключения между страните Договор за потребителски кредит № 1022769 от
22.02.2024 г., по иска предявен от М. А. Х., ЕГН **********, с адрес : гр. С.,
кв. „...“ № , ет. , ап. , против „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
4
адрес на управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5,
представлявано от ... Н. П. П.
Осъжда „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5,
представлявано от ... Н. П. П., да заплати на М. А. Х., ЕГН **********, с
адрес : гр. С., кв. „...“ № , ет. , ап. , сумата от 1742 лева, представляваща
платени от нея без основание лихва и неустойка по Договор за потребителски
кредит № 1022769 от 22.02.2024 г.
Осъжда „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5,
представлявано от ... Н. П. П., да заплати на М. А. Х., ЕГН **********, с
адрес : гр. С., кв. „...“ № , ет. , ап. , направените по делото разноски за
държавна такса и за възнаграждение на вещо лице в общ размер на 502,96
лева.
Осъжда „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5,
представлявано от ... Н. П. П., да заплати за оказана безплатна адвокатска
помощ на адвокат Л. К. Б. от Адвокатска колегия С., личен номер ....., с адрес
на адвокатската кантора – гр. С., ул. „...” № , ет. , офис , сумата от 550 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5