Определение по дело №164/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК. Образувано е по жалба на „В.” О. гр. К. против Постановление от 28.10.2013 г., с което ДСИ е отказал да намали размера на адвокатския хонорар по изпълнително дело № 143/2013 г. по описа на ДСИ при Районен съд- Кърджали. Жалбодателят твърди, че на 01.10.2013 г. била му връчена Покана за доброволно изпълнение за сума в общ размер от 1765.25 лв., в която не бил включен адвокатски хонорар. На 21.10.2013 г. му било връчено Уведомление с изх. № 11116/04.10.2013 г. за прибавяне на адвокатски хонорар по делото в размер на 480 лв. Жалбодателят счита действията на ДСИ за незаконосъобразни, тъй като липсвали доказателства, че адвокатското възнаграждение е заплатено от взискателя на А. Т. Б.; от Постановлението ставало ясно, че делото е образувано на 20.09.2013 г. по молба на А. Б., а договора за правна защита и съдействие, с който била упълномощена, бил от 04.10.2013 г.; ДСИ считал, че трябва да бъде присъден хонорар в трикратния минимален размер на възнагражденията, като с това прогнозирал, че изпълнителното дело ще е с голяма фактическа и правна сложност. Искането е да се отмени като незаконосъобразен акта на ДСИ, с който към задължението по изпълнителното дело била добавена сума в размер на 480 лв. за адвокатско възнаграждение, и алтернативно- да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение до минимално допустимия размер от 100 лв.

Писмени възражения от взискателя по делото не са постъпили.

В обстоятелствените мотиви на ДСИ, изложени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, са изложени съображения за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателства, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Изпълнително дело № 143/2013 г. по описа на ДСИ Р. Г. при Кърджалийския районен съд е образувано на 20.09.2013 г. по молба на взискателя „У. Б.” О. гр. К. против длъжника „В.” О. гр. К. въз основа на приложен изпълнителен лист от 25.06.2013 г. по гр. д. № 2305/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд, съгласно който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата в размер на 1400 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.08.2012 г. до окончателното й изплащане. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено пълномощно без договорен хонорар, с което А. Т. Б. от АК- К., е упълномощена да завежда и води от името на упълномощителя „Устра Б.” О. гр. Кърджали, изпълнително дело срещу длъжника „В.” О. гр. К. въз основа на издадения и описан по- горе изпълнителен лист като извършва всички процесуални действия, необходими за събиране на дължимите суми. С оглед на това, довода на жалбодателя, че към датата на образуване на изпълнителното дело, А. Т. Б. не била упълномощена, е несъстоятелен. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 01.10.2013 г., с която е уведомен за дължимите по изпълнителното дело суми, които към 20.09.2013 г. били в общ размер 1765.25 лв. На 04.10.2013 г. по делото е представен договор за правна защита и съдействие, с който взискателят упълномощил А. Т. Б. от АК- К. за защита по изпълнителното дело с договорено и платено в брой възнаграждение в размера на 480 лв., с включен ДДС. На 21.10.2013 г. длъжникът бил уведомен, че по изпълнителното дело към вземането на взискателя била прибавена и сумата 480 лв.- адвокатско възнаграждение. В седмодневен срок от получаване на последното съобщение, длъжникът подал молба до ДСИ за намаляване на възнаграждението за адвокат като прекомерно от 480 лв. на 100 лв. с ДДС.

С постановление за разноските от 28.10.2013 г., ДСИ е отказал да намали платеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. За да постанови акта си, ДСИ приел, че при липсата на плащане от страна на длъжника, размерът на разноските за адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя, следвало да бъде не по- малък от предвидения в разпоредбите на чл. 10 т. 1 /за образуване на изпълнително дело/ и чл. 10 т. 2 във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 2 /за водене на изпълнително дело, и извършване на действия с цел удовлетворяване на парично вземане/ от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки и прилагайки § 2а от ДР на Наредбата.

Така постановеното и атакувано постановление за разноските тази инстанция намира за незаконосъобразно. Съображенията за това са следните: Няма спор, че към датата на образуване на изпълнителното дело, вземането на взискателя е възлизало общо в размер на 1765.25 лв., а съгласно чл. 10 т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 2 от същата Наредба, минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая за образуване и правна защита по изпълнителното дело възлиза общо на 222.96 лв. без ДДС, доколкото размерът на възнаграждението се определя от размера на вземането. И тъй като за случаите, в които клиентът дължи ДДС, данъкът се начислява към адвокатското възнаграждение, при което възнаграждението следва да бъде определено в размер не по- нисък от 267.55 лв. с ДДС. С оглед на това и предвид невисоката степен на сложност на дължимото разрешение по изпълнителното дело на претендираните от взискателя права и усилията на защитата при упражняване на тези права, които не могат да се определят в случая като значителни, то договореният и платен на адвоката хонорар в размер на 480 лв., се явява завишен. В тази връзка, основателно е направеното искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, отчитайки и приетото с т. 3 на задължителÝото ТР № 6/17.10.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно посоченото ТР на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от разпоредбата на § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г., което ДСИ в атакуваното постановление за разноските от 28.10.2013 г. не е съобразил. Или, извършвайки преценка за съответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на взискателя, тази инстанция намира, че размера на адвокатския хонорар следва да бъде намален. Съдът счита, че обстоятелствата, отчетени от ДСИ в постановлението за разноските, за да мотивира своето становище, а именно: че в случая срокът за доброволно изпълнение на длъжника изтекъл на 16.10.2013 г. и до момента няма изпълнение на задължението; че по делото е присъединен и втори взискател- Държавата; че взискателят е насочил изпълнението върху притежаваните от длъжника имущества и в хода на производството при опис и продажба на същите, ще се усложни производството по делото; че поради съблюдаване на конкуренцията между публичното и изпълнителното производство по ГПК, взискателят ще плати авансово всички разноски по изпълнителното дело и, че при постъпване на суми по делото, недостатъчни за удовлетворяване на всички вземания, взискателят ще трябва да участва в разпределение, което ще забави удовлетворяването на първоначалния взискател, не могат да обосноват извод, че е налице фактическа и правна сложност на производството, което да налага да се определи възнаграждение по- високо от минималното, предвидено по Наредба № 1/2004 г., още повече, че изпълнителното производство е образувано едва преди три месеца.

Поради изложеното, договореното и платено в брой /изрично отразено в договора за правна защита и съдействие/ адвокатско възнаграждение от взискателя по изпълнителното дело на А. Т. Б. от АК- К. в размер на 480 лв., се явява завишено и следва да бъде намалено до размера на 267.55 лв. с ДДС.

Водим от изложеното, окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА постановление от 28.10.2013 г. за разноските по чл. 78 ал. 5 от ГПК на ДСИ Р. Г.- ДСИ при Кърджалийския районен съд, с което е отказано да се намали размера на заплатеното от взискателя „У. Б.” О. гр. К., с ЕИК на А. Т. Б. от АК- К. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 023582 от 01.10.2013 г., по изпълнително дело № 143/2013 г., вместо което постановява:

НАМАЛЯВА размера на заплатеното от взискателя „У. Б.” О. гр. К., с ЕИК на А. Т. Б. от АК- К. адвокатско възнаграждение от 480 лв. на 267.55 лв. по договор за правна защита и съдействие № 023582 от 01.10.2013 г., по изпълнително дело № 143/2013 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Кърджалийския районен съд Р. Г. Г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/