№ 124
гр. Велико Търново, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500500 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №129 от 11.10.2021г., постановено по гр.д. №80/2021г.,
Окръжен съд-Ловеч е осъдил на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД СН. П. Д. от
гр.Троян да заплати на Г. Д. В. от гр.Троян, със съдебен адрес адвокат М.Ц. –
гр.Варна сумата 33 715,14 лева, получена без правно основание като банков
превод съответно на 05.02.2016г., 14.03.2016г. и 06.06.2016г., заедно със
законната лихва върху тази сума считано от 09.02.2021г., на която дата е
подадена исковата молба в съда, до окончателното й изплащане. Ловешкият
окръжен съд е осъдил С.Д. да заплати на Г.В. сумата 1348, 60 лева, заплатена
държавна такса, както и сумата 3 500 лева адвокатско възнаграждение, като е
оставил без уважение искането за присъждане и на общо сумата 125 лева,
сбор от 4-ри суми с уточнен произход, като неоснователно. Вписано е в
диспозитива, че решението е постановено при участието на третото лице
помагач С. ДР. ИВ..
Постъпила е въззивна жалба от ответницата С.Д., чрез адвокат ИВ. Б.,
1
от САК. Счита първоинстанционното решение за неправилно. Моли
Апелативният съд да отмени обжалваното решение на Ловешкия окръжен съд
и вместо него с решението си по съществото на спора да отхвърли предявения
иск, като неоснователен или алтернативно да уважи направеното възражение
за прихващане. В случая ищцата не била доказала на кого е сметката, по която
твърди че е наредила посочената сума, не доказвала кое лице е получило
процесната сума, кога, както и дали твърдяната банкова сметка е
индивидуална или обща на повече от едно лице, като се има предвид и че
банковата сметка е в Дубай, където титуляр на сметката е винаги мъжът. В
тази връзка неправилно Окръжният съд бил приел, че процесната банкова
сметка е лична сметка на С.Д.. Освен това между банка в България и банка в
Дубай винаги се използвала банка посредник, което предполага заплащане на
допълнителни банкови такси. Дори да се приемело, че В. е превела
процесните суми по сметка на въззивницата, видно било от показанията на
свидетеля и събраните доказателства, че основание за този превод можело да
бъде само едно, а именно връщане на заем. Предвид изложеното главният иск
се явявал неоснователен и недоказан и следвало да бъде отхвърлен, тъй като
ако се приемело, че банковата сметка е на ответницата Д., то процесните пари
били преведени по нея на правно основание – връщане на заем. По отношение
на представения договор за цесия взема становище, че съгласно съдебната
практика не било допустимо цедиране на бъдещи вземания, какъвто бил
настоящият случай.
Постъпил е отговор от другата страна ищцата Г.В., чрез адвокат М.Ц.,
от Адвокатска колегия-Варна. Счита обжалваното решение на Ловешкия
окръжен съд за правилно. Моли Апелативният съд да потвърди същото. В
писмени бележки допълнително излага, че съгласно всички събрани по
делото доказателства безспорно било установено, че като титуляр на сметка в
Сосиете Женерал Експресбанк, ищцата Г.В. е наредила 3-парични превода в
общ размер на 33 715,22 лева по сметка АЕ*******, банка BBMEAEAD
HSBC, в Дубай, с получател С.Д., по която сметка суми е превеждала и
нейната майка Н. Й.. По делото били налице множество доказателства, че
титуляр на тази сметка е именно С.Д.. Този извод следвал и от показанията на
въззивницата, дадени в качеството й на свидетел по друго гр.д. №1147/2020г.,
по описа на Районен съд-Троян, видно от приложения и приет като
доказателство протокол от проведеното открито съдебно заседание.
2
Ответницата не е представила по делото доказателства, въпреки че е била
задължена за това, от които да се установяват твърденията й че процесната
банкова сметка не е нейна лична сметка. Позовава се на обстоятелството, че
този факт ответницата не е оспорила в първоинстанционното производство.
Счита за доказано, че ищцата е извършила три парчини превода по банков
път от нейна лична банкова сметка по лична банкова сметка на ответницата в
банка в Дубай на процесната сума, като преводите са извършени без
основание. Ответницата не доказва твърдението си, че по този начин ищцата
й е върнала заем. Не доказва и наличие на друго правно основание за
преводите. Показанията на свидетеля П. П. били неотносими към спора.
Освен това се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на
всички твърдяни предходни плащания, каквото възражение била направила
своевременно.
Третото лице помагач С. ДР. ИВ. от с.Б., Община Трън, област Перник,
в писмена молба, взема становище за неоснователност и недоказаност на
въззивната жалба на С.Д. и моли Апелативният съд да я отхвърли изцяло.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивницата
адвокат ИВ. Б. поддържа изцяло въззивната жалба като излага допълнително
съображения в нейна подкрепа.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си Апелативният
съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е от страна по делото, която има интерес да обжалва,
насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срок.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Окръжният съд е отразил в решението си обективно съдържанието на
исковата молба и на отговора. В първата инстанция е конституиран като трето
лице помагач С.И., цесионер по договор за цесия от 05.07.2021г. на
процесното вземане. Същият оспорва изцяло предявения иск.
3
В тази връзка Въззивният съд няма какво да добави.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК съдът дължи произнасяне по
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а относно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
Във връзка с тази преценка Великотърновският апелативен съд намира
за необходимо да посочи, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като постановено от надлежен орган, действащ в
надлежен състав, изготвено в писмена форма и подписано. Освен това
същото е постановено по процесуално допустим иск.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
От фактическа страна се установява следното:
Страните по делото Г.В. от гр.Троян – ищца и С.Д. от същия град –
ответница, са втори братовчедки, като до скоро са били в много добри
отношения, дори взаимно са си давали в заем пари, а ответницата е
упълномощила ищцата да продаде от нейно име и за нейна сметка
собствените й земеделски земи, намиращи се в област Плевен, в землището
на с.Николаево. Впоследствие отношенията им се влошили и понастоящем
същите водят три дела за суми: съответно настоящото дело, гр.д.
№1103/2020г. по описа на Районен съд-Троян, по което е постановено
решение от 10.06.2021г., с което на основание чл.59 от ЗЗД е осъдена С.Д. да
заплати на Г.В. сумата 5412,90 лева, с която ответницата се е неоснователно
обогатила за сметка на ищцата, заедно със законната лихва считано от
04.12.2020г., когато В. е предала в заем на Д. процесната сума, като това
решение не е влязло в сила, както и гр.д. №241/2020г. по описа на Ловешкия
окръжен съд, с предмет предявен иск по чл.284 от ЗЗД от С.Д. против Г.В. да
й заплати сумата от 81 217 лева, представляваща продажна цена на имотите
подробно описани в нотариален акт №80/19.05.2015г. на Плевенски нотариус,
както и сумата от 24 750,60 лева, мораторна лихва, а при условия на
евентуалност иск против Агро инвест-Сашо Кръстанов ЕООД да заплати на
4
С.Д. сущите суми, като се твърди от ищцата че е била упълномощила
ответницата да продаде тези земеделски земи, същата ги е продала, но не й е
предала получената за тях продажна цена, поради което й дължи същата,
заедно със законната лихва.
Видно от извлечение от сметка, издадено на 07.03.2017г. от Сосиете
Женерал Експресбанк, съдържаща данни за периода 11.03.2014г. -
07.03.2017г., от банковата сметка № BG48TTBB*******, с титуляр Г.В., са
извършени три парични превода по банкова сметка в банка в Дубай, която е
изрично посочено, че е с титуляр СН. П. Д., а именно по сметка АЕ*******, в
банка BBMEAEAD HSBC, с получател С.Д., Преведени са следните суми: на
05.02.2016г. сумата от 9880 лева; на 14.03.2016г. сумата от 9908,64 лева и на
06.06.2016г. сумата 13 926,50 лева. Видно от удостоверение, издадено от
Обединена българска банка АД-гр.София, като правоприемник на Сосиете
Женерал Експресбанк, по същата сметка суми на С.Д. е превеждала и нейната
майка Н. Й.. В този смисъл са и показанията на Й., разпитана като свидетел.
По делото са представени и приети като доказателства оригиналните
платежни нареждания, съответно от 05.02.2016г., от 14.03.2016г. и от
06.06.2016г., от които също се установява по несъмнен и категоричен начин,
че Г.В. е превела от личната си сметка в Сосиете Женерал Експресбанк по
посочената сметка АЕ*******, в банка BBMEAEAD HSBC, намираща се в
Дубай, с титуляр на сметката С.Д. следните суми: на 05.02.2016г. сумата от
9880 лева; на 14.03.2016г. сумата от 9908,64 лева и на 06.06.2016г. сумата
13 926,50 лева.
Видно от решение от 22.09.2011г. по дело №122/2011г. на съд в Дубай,
от тази дата е прекратен брака между С.Д., гражданка на България и Б. Д.,
гражданин на Нова Зенландия, поради което настоящият съдебен състав
приема че към датата на процесните три банкови превода ответницата е
едноличен титуляр на банковата сметка в Дубай, по която са преведени трите
процесни парични суми, в общ размер на 33 715,14 лева, които са наредени за
превод от банковата сметка на ищцата по делото Г.В., намираща се в Сосиете
Женерал Експресбанк.
Показанията на свидетеля П. П. са неотносими към настоящия спор,
поради което Апелативният съд не ги обсъжда.
С договор за цесия от 05.07.2021г. Г.В. е прехвърлила на цесионера С.И.
5
процесното вземане срещу С.Д., за което на същата дата е изпратено
уведомление до длъжницата С.Д..
При посочената за установена фактическа обстановка, която правилно е
изяснил и Първостепенният съд, въз основа на всестранен и подробен анализ
на всички събрани по делото доказателства, достатъчни за изясняването му,
Въззивната инстанция приема че са предявени главен иск с правно основание
чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата от 33 715,14 лева, с която се твърди че
ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищцата, тъй като
същата й е дадена при начална липса на основание, както и евентуален иск за
същата сума, с правно основание чл.59 от ЗЗД, също като предмет на
неоснователно обогатяване в тази хипотеза.
С оглед правомощията си на Въззивна инстанция по ГПК,
Великотърновският апелативен съд при проверка правилността на
първоинстанционното решение на Окръжен съд-Велико Търново, намира че
въз основа на правилно и обосновано на събраните доказателства изяснената
фактическа обстановка Великотърновският окръжен съд е направил правни
изводи, съответстващи на приетата фактическа обстановка, поради което като
обосновани, подробни и обективни, както и тъй като Апелативният съд ги
намира за съответстващи на закона и задължителната съдебна практика на
Върховния касационен съд, споделя същите изцяло.
Правилно Първоинстанционният съд е приел, че предявеният главен
иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е изцяло основателен и доказан, така както е
предявен за сумата от 33 715,14 лева, поради което следва да се уважи
изцяло, заедно със законната лихва по реда на чл.86 от ЗЗД.
Обоснован и законосъобразен е направеният от Окръжния съд извод, че
в случая е доказано по категоричен и несъмнен начин превеждането на
процесната сума, на три транша, от банковата сметка на ищцата по личната
банкова сметка на ответницата, без ответницата да е доказала по делото
наличието на заемно или друг вид правоотношение между страните, при
положение че доказателствената тежест за това е за нея, съдът й е указал да
ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, дал й е възможност и я
е задължил за това. Налице са писмени доказателства – банкови извлечения и
удостоверение от съответната банка.
Решаващият краен извод за основателност и доказаност на предявения
иск се основава на писмени доказателства, което е достатъчно с оглед
разпоредбата на чл.164 от ГПК, че за установяване на договори на стойност
над 5 000 лева, както и на писмени съглашения, са необходими документи и
са недопустими свидетелски показания.
По реда на чл.272 от ГПК Апелативният съд, възприема изцяло
6
изложените от Ловешкия окръжен съд в обжалваното първоинстанционно
решение мотиви.
Настоящият съдебен състав също стига до краен решаващ извод, че
предявеният главен иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е изцяло основателен и
доказан, поради което следва да се уважи така както е предявен, при което
положение съдът не следва да се произнася по предявения евентуален иск.
Във връзка с изложените съображения, възраженията и доводите на
въззивницата относно пороци на обжалваното решение, направени във
въззивната жалба, не са основателни и не са доказани, поради което следва да
бъдат оставени без уважение, тъй като обжалваното решение не страда от
такива пороци.
Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото, на основание чл.78 от ГПК въззивницата
следва да заплати на въззиваемата направените разноски в тази инстанция в
размер на сумата 3 5000 лева, договорен и заплатен адвокатски хонорар, при
представен списък по реда на чл.80 от ГПК.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №129 от 11.10.2021г., постановено по гр.д.
№80/2021г., на Окръжен съд-Ловеч.
ОСЪЖДА СН. П. Д., с ЕГН ********** от гр.Троян, ул.Х. №10, да
заплати на Г. Д. В., с ЕГН ********** от гр.Троян, ул.Х. №92 и съдебен
адрес: гр.Варна, бул.Съборни №17, ет.2, ап.8, адвокат М.Ц., сумата 3 500,
направени разноски по делото в настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач С.
ДР. ИВ. от с.Б., Община Трън, област Перник.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването на препис от същото на
страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8