Р Е Ш Е Н И Е № 494
гр. Пещера, 24.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти наказателен
състав в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанаска Павлова
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа докладваното от съдия Павлова
гр.д. № 214 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3,
представлявано от Т. Я. К., чрез юк. Д.А., против Т.Г.С., ЕГН: **********,***, с правно основание:
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД,
чл. 92 ЗЗД.
Твърди
ищецът, че подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на Т.Г.С. при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу нея/него.Обстоятелството, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение е подписан Договор за стоков кредит № 254637 от 25 март
2017 г. между „Банка ДСК" ЕАД като Кредитор и Т.Г.С. като
Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Подписвайки договора за стоков кредит,
кредитополучателят заявявал, че му е предоставена своевременно преддоговорна
информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано
решение за сключване на Договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за
лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които Банката прилага по извършвани
услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата. С подписването на Договора
Кредитополучателят удостоверява, че е получил и приема Общи условия за същия,
както и че те са неразделна част от Договора. Съгласно чл. 16 от Общите условия
кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за
кредит. Основанието е сключен Рамков
договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 29.09.2017 г. на основание
чл. 99 от ЗЗД между "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК ********* и Приложение № 1.1
към него от 09 март 2018 г., по силата на който вземането е прехвърлено в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно
Договора за стоков кредит № 254637 от 25 март 2017 г., Кредиторът отпуска на
Кредитополучателя стоков кредит в размер на 1451.39 лева за
закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „ТЕХНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, както и за сключване чрез „Банка ДСК" ЕАД на
застраховка. Сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или
услугите, се усвоява еднократно, безкасово по сметка на Търговеца „ТЕХНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, а сумата, предоставена за финансирането на застраховката,
се усвоява еднократно, безкасово по сметка, посочена от Застрахователите.
Кредитът е следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски, включващи главница и
договорна лихва, 23 от които в размер на 84,42 лева, а остатъкът в размер на
84,46 лева се дължи с последната вноска съгласно уговорения между страните
погасителен план, който прилагат към настоящата искова молба. В чл. 6 от
процесния Договор за стоков кредит страните са уговорили фиксиран лихвен
процент, който към датата на сключване на договора е 34,33 % годишно или
0,0954% на ден. Видно от подаденото Заявление за издаване на заповед за
изпълнение, начислената и непогасена договорна лихва за периода от 25 април
2017 г. до 09 март 2018 г. е в размер на 270.26 лева.
Ответникът
Т.Г.С. бил преустановил плащанията по Договор за стоков кредит № 254637 на 01
септември 2017 г. Твръди ишецът, че ответникът дължи на основание чл. 12 от
Общите условия и чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава, считано от 01
септември 2017 г. - датата на преустановяване на вноските по кредита до 26 май
2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда в размер на 32.19 лв., както и законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.Към датата
на подаване на заявлението и исковата молба дългът е в общ размер на 1575.17
лв., от които: главница 1272.72 лв., договорна лихва 270.26лв. за период от
датата на първа вноска 25 април 2017 г. до 09 март 2018 г. - дата на настъпване
на падеж на договора, и мораторна лихва върху непогасената главница 32.19 лв.,
за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 01 септември 2017 г.
до 26 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението в съда. Следва да се има
предвид, че датата на последна вноска по кредита е била на 25 март 2019 г.,
респективно вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата.
Ето
защо моли с ответника да бъдат призовани в съдебно заседание и да се постанови
съдебно решение, с което: да се признае за установено, че „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД има следните вземания срещу Т.Г.С. по
Договор за стоков кредит № 254637 от 25 март 2017 г.: 1272.72 лева главница;
270.26 лева договорна лихва за периода от 25 април 2017 г. до 09 март 2018 г.;
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на
32.19 лева за периода от 01 септември 2017 г. - датата на настъпване на
забавата до датата на подаване на заявлението - 26 май 2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ангажират
доказателства и претендират разноски в заповедното и исковото производство.
С допълнителна молба е оттеглена на основание
чл.232 ГПК претенцията за мораторна лихва в размер на 32,19 лева, като съдът е
прекратил частично производството по тази претенция.
В
срока за отговор не е постъпил такъв от ответника Т.С..
Съдът
намира, че е сезиран с иск с правна квалификация 422 от ГПК във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК, във вр чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В депозирана
молба пред съда преди даване ход на делото,ищецът моли съда, да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство. Направено е искане за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу
ответника, ако са налице основанията за това. Формулирани са доказателствени
искания. Представени са писмени доказателства.
Ответника не
е подал в срок писмен отговор, с указания за този процесуален пропуск при
условията на чл. 101, ал.3 от ГПК, както и не се явява в първото по делото заседание без да
посочи уважителни причини за това.
След
преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за
установено следното:
От
приложеното ч. гр. дело № 758/2018 г. по описа на ПщРС се установява, че
ищцовото дружество е подало заявление и е издадена Заповед № 245 за изпълнение по чл. 410 ГПК с
разпореждане длъжника Т.Г.С., ЕГН – **********,
Адрес: ***, да заплати на кредитора “Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил
Левски“ № 114, етаж Мецанин, п.к. 1527,
Телефон *********, със законен представител Росен Георгиев Антов и Т. Я. К. –
Управители, чрез пълномощник юрк. Нина Ангелова Стоянова, телефон *********, с
адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, ет. Мецанин, п.к.1527,сумата
1272,72 лева (хиляда двеста седемдесет и два лева и седемдесет и две стотинки)
главница, договорна лихва в размер на 270,26 лева за периода от 25.04.2017 г.
до 09.03.2018 г., мораторна лихва в размер на 32,19 лева за периода от
01.09.2017г. до 26.05.2018г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението – 05.06.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 231,50 лева разноски по делото, в т.ч. 31,50
лева за внесена ДТ и 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът при
условията на чл. 415, ал.1, т.2 и ал.4 ГПК във връзка с чл. 47, ал.5 ГПК с
разпореждане е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок.
Искът е
предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.
С оглед на
конкретните данни по настоящото дело съдът приема, че са налице предпоставките
на чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като: на ответника
са указани последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в съдебно
заседание. Съобразена е и разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ГПК, едновременно
със съобщението с указанията за последиците от неподаването на отговор е връчен
и препис от исковата молба. Съдът, като съобрази наличието на формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен
- с оглед на твърдяното от ищеца намира, че няма пречка да постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения в исковата молба петитум.При
съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към
същата доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде
обоснована основателността на исковите претенции с правно основание чл. 422 ГПК
така, както са предявени, като съдът намира, че те са доказани.
На основание
чл. 239, ал.2 ГПК съдът счита, че не следва да излага подробни мотиви за своето
решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
Съгласно
указанията дадени в т.12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК по т.д. 4/ 2013 г. по
описа на ВКС, съдът който разглежда иска по реда на чл. 422 ГПК следва да се
произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. В случая, следва да се присъдят и
сторените в заповедното производство разноски в размер на: 31,50 лв. – разноски
за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева
съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. чл. 26 от НЗПП. В исковото
производство разноски в полза на ищеца следва да бъдат присъдени в размер
на 69,41 лв. за внесена държавна такса,
както и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв..
Водим от
изложеното, Пещерският районен съд:
Р Е Ш И:
По иска
предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, против Т.Г.С., ЕГН – **********, адрес: *** , с
правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Г.С.,
ЕГН – **********, че вземанията на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, по Заповед № 245/ 05.06.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр. д. №
758/2018 г. по описа на РС- гр. Пещера, съществуват и са в следните размери: сумата
1272,72 лева (хиляда двеста седемдесет и два лева и седемдесет и две стотинки)
главница, договорна лихва в размер на 270,26 лева за периода от 25.04.2017 г.
до 09.03.2018 г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението –
05.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т.Г.С.,
ЕГН – **********, адрес: ***, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29,
етаж 3, сторените в заповедното производство
разноски в размер на 181,50 лв., както и
сторените в исковото производство разноски в размер на 429,41 лв.
Решението е
постановено като неприсъствено, което на основание чл. 239, ал.4 ГПК не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: