№ 28
гр. Пазарджик, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело №
20215200100435 по описа за 2021 година
Настоящето производство е образувано по исковата молба подадена от
М. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. ***, чрез адв. М.К. (САК)
срещу СТ. СП. К., ЕГН **********, с адрес с. С., община С., ул. ***.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Твърди се, че на 21.08.2017 г., ищцата М.В., в качеството на заемодател,
е сключила с ответника, в качеството му на заемател, договор за паричен
заем, по силата на който предоставила на последния парична сума в размер на
30 000 лв.
Като доказателство за предаването на заемната сума се съставила
разписка от 21.08.2017г., която била подписана лично от ответника - заемател
и в която било посочено, че сумата от 30 000 лв. е предадена от ищцата на
същата дата на основание сключения договор за заем.
Съгласно чл.3 от договора, заемателят се е задължил да върне заемната
сума в срок от 3 (три) месеца, считано от получаване на сумата, т.е. до дата
21.11.2017 г. Съобразно чл.4 страните се съгласили още, че при връщане на
сумата заемателят дължи на заемодателя и възнаграждение (възнаградителна
лихва) в размер на 5 400 лв.
1
В случая на датата на падежа - 21.11.2017 г., ответникът не е погасил
задължението си за връщане на заемната сума, ведно с възнаграждение
(възнаградителна лихва), като изпаднал в забава, считано от 22.12.2017г.
Предвид неизпълнението на задължението от ответника за връщане на
заемната сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, за ищеца бил
налице правен интерес от завеждане на настоящите искове.
С оглед изпадането на ответника в забава за плащане на главното
вземане, за периода от 13.06.2018г. до 13.06.2021г. ищецът имал претенция за
заплащане и на законна лихва върху главницата в размер на 9 141, 66 лв.
Въведен е петитум, с който се иска от съда да се осъди ответника СТ.
СП. К., ЕГН **********, да заплати на ищцата М.В. следните суми :
30 000 лв., представляваща дължима за връщане главница по Договор за
заем от 21.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
иска до окончателното плащане на вземането;
5 400 лв., представляваща дължимо възнаграждение (възнаградителна
лихва) по Договор за заем от 21.08.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска до окончателното плащане на вземането;
9 141, 66 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 30
000лв. за периода от 13.06.2018г. до 13.06.2021г.
Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор.
Ето защо и в процеса не е проведена процедурата по чл.372 и чл.373 от ГПК.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 31.01.2022 г.
ответникът е бил редовно призован, но не изпратил представител, както и не е
изразил становище делото да се гледа в негово отсъствие.
Ищцата чрез процесуалния си представител е направила искане за
постановяване на неприсъствено решение при наличие на предпоставките за
това.
Съдът като съобрази данните по делото и по повод направеното искане
по реда на чл.238, ал.1 ГПК приема следното:
Налице са формалните предпоставки, съгласно чл.238, ал.1 ГПК, за
удовлетворяване искането на ищцата за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. В тази насока съдът намира, че са изпълнени и
2
изискванията на чл.239, ал.1 ГПК, която урежда материалноправните
предпоставки за постановяване на такова решение: на ответника са указани
последиците от неспазване срока за подаване на отговор и от неявяването му
в съдебно заседание.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приетите
писмени доказателства се налага извода, че по същество предявената
претенция с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1
ЗЗД и тези по чл.86, ал.1 ЗЗД са вероятно основателни. Съдът намира, че
изложените в исковата молба факти и обстоятелства се подкрепят от
приложените към исковата молба доказателства.
Видно от представените писмени доказателства е, че на 21.08.2017 г.,
между ищцата М.В., в качеството на заемодател и ответника, в качеството му
на заемател, бил сключен договор за паричен заем, по силата на който ищцата
е предоставила на последния парична сума в размер на 30 000 лв.при
възнаградителна лихва уговорена в размер на 5 400 лева. Сумата била
предадена в брой на заемателя на 21.08.2017 г. за което било съставена и
разписка, подписана от заемателя.
С оглед липсата на плащане на задължението съгласно установените в
договора срокове (чл.3), ищцата следва да бъде удовлетворена за правата си
по отношение на описаните вземания.
При тези данни ще следва да се постанови неприсъствено решение, без
съдът да се мотивира по същество, като се осъди ответника да заплати на
ищеца исковите суми.
На основание чл.78, ал.1 ГПК при този изход на спора и съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, ответникът дължи на ищцата стойността
на направените разноски по делото в общ размер на 3681,64 лв., от които
1781,64 лева – платена ДТ и 1900 лв. - адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА СТ. СП. К., ЕГН **********, с адрес с. С., община С., ул.
***, ДА ЗАПЛАТИ на М. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. *** ,
сумата от 44 541,66 лева (четиридесет и четири хиляди петстотин
четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща:
30 000 лв., дължима за връщане главница по Договор за заем от
21.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска
до окончателното плащане на вземането;
5 400 лв., дължимо възнаграждение (възнаградителна лихва) по Договор
за заем от 21.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното плащане на вземането;
9 141, 66 лв., законна лихва върху главницата от 30 000лв. за периода от
13.06.2018г. до 13.06.2021г.
ОСЪЖДА СТ. СП. К., ЕГН **********, с адрес с. С., община С., ул.
***, ДА ЗАПЛАТИ на М. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. ***,
сумата от 3 681,64 лв. (три хиляди шестстотин осемдесет и един лева и
шестдесет и четири стотинки), представляващи сторени разноски по
делото, от които 1781,64 лева – платена ДТ и 1900 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Решението е неприсъствено и неподлежи на обжалване на
основание чл. 239, ал.4 ГПК.
На основание чл. 240 ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4