Р
Е Ш Е
Н И Е №
74
гр. Габрово, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
при секретаря Ваня Григорова като
разгледа докладваното от съдията И. Димова в.гр.д. № 74 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 337 от 17.12.2018 г., по гр.д. № 1539/2017 г., Районен съд – гр. Севлиево
е осъдил В.П.С., с ЕГН *** да заплати на "БАНКА
ДСК" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Московска" № 19, представлявано заедно от В.М.С. - главен
изпълнителен директор и Ю.Б.Г. - изпълнителен директор, по договор за кредит за текущо потребление от
07.04.2014 г. и договор за поръчителство от 07.04.2014 г., сумите: 1674,90 лева,
представляваща главница, дължима за вноски по погасителния план, към договора
за кредит, за периода 07.07.2017 г. – 07.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 14.12.2017 г. до окончателното изплащане
на вземането; 336,24 лева, представляваща
договорна лихва, дължима за вноски по погасителния план за лихва, за периода от
07.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба. Отхвърлил е предявените
искове в частта за сумите: за разликата над присъдената сума от 1674,90 лева до
претендираната сума 6 125,48 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената
част от главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането; за разликата над присъдената сума от
336,24 лева до претендираната сума 400,80
лева, представляваща договорна лихва, дължима за вноски по погасителния план за
лихва; за сумата 58,55 лв., представляваща лихва за забава върху просрочената
главница за периода от 08.11.2016 г. до 13.12.2017 г.; за сумата 1,87 лв.,
представляваща лихва за забава върху цялата главница, начислена за един ден –
13.12.2017 г., уговорена между страните съгласно чл. 19.2 от Общите условия и за
сумата 120,00 лв., представляваща дължима такса съгласно Договор за кредит,
Общи условия и тарифа с такси по кредити за текущо потребление към него,
като неоснователни. Осъдил е на разноски съобразно уважената и
отхвърлената част от иска.
Настоящото производство е образувано е по въззивната жалба на В.П.С., чрез адв. М.И. от Габровска адвокатска колегия. Оспорва решението в осъдителната част спрямо нея. Намира го, в тази му част, за неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Твърди, че е нарушена нормата на чл. 157 ГПК и е допуснато съществено процесуално нарушение, като не се е произнесъл по относимостта и допустимостта на представеното уведомление с изх. № 07-20-00985 от 19.05.2017 г., издадено от банка ДСК, дирекция "Проблемни кредити", с което се уведомява С., че кредита е станал предсрочно изискуем. Според назначената експертиза, кредита е станал предсрочно изискуем на 08.01.2017 г., а според посоченото уведомление, банката го е счела за такъв още през м. май 2017 г. Предвид прекратяването на производството спрямо наследниците на кредитополучателката и главен длъжник - първите двама ответници – С.Т.М. и К.Т.М., искове спрямо тях не са завеждани. Шестмесечният преклузивен срок, уреден в чл. 147, ал. 1 ЗЗД следователно е изтекъл. Неоснователно съдът е отхвърлил възражението за преклузия на поръчителството. Моли да се постанови решение, с което да се отмени решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК ответникът "БАНКА ДСК" ЕАД, оспорва въззивната жалба и счита, че решението е правилно, законосъобразно и напълно обосновано от събраните по делото доказателства. Излага подробни съображения. Счита, че изискуемостта на вземането е настъпила от датата на подаване на исковата молба - 14.12.2017. Отговорността на поръчителя е самостоятелна, възникнала на договорно основание с кредитора и съществува докато съществува главното задължение. Моли да се остави без уважение въззивната жалба.
Въззивният
съд като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните
доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е валидно и допустимо, разгледано по същество то е правилно.
Пред районен съд - гр. Севлиево е подадена искова молба от "БАНКА ДСК" ЕАД против С.Т.М., К.Т.М. и В.П.С. с цена на иска 7771,46 лв. В условията на евентуалност е предявен иска против третия ответник.
По отношение на С.М. и К.Т. производството по делото е било прекратено с Определение № 663 от 03.07.2018 г.
Съобразно разпределената доказателствена тежест, съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че дължимата главница е в размер на 6739,03 лв., договорната лихва е 825,01 лв., лихвата за просрочена главница е 58,55 лв., лихвата за цялата главница е 1,87 лв. и таксите са в размер на 120,00 лв.
С протоколно определение от 16.11.2018 г. е допуснато изменение на иска, чрез намаляване на исковата претенция, като се счита, че същата е предявена за 6125,48 лв. - главница, която представлява вноски дължими от 07.07.2017 г. до 15.12.2017 г. и всички бъдещи дължими вноски след посочения период и договорна лихва в размер на сумата 400,80 лв., представляваща сбор от вноските за лихва за периода от 07.07.2017 г. до 15.12.2017 г. /датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата. Прекратил е производството по делото в частта за разликата над горепосочените суми, за които производството по делото остава за разглеждане след допуснатото изменение на исковете до първоначално предявените размери.
В решението си първоинстанционния съд е приел, че предсрочната изискуемост за процесния кредит не е настъпила, а по отношение на вноските с настъпила изискуемост и изтекъл срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, производството е било прекратено, с оглед извършеното изменение на иска. Съдът е приел, че искът е основателен и доказан за главница от 1674,90лв. за периода 07.07.2017 г.-07.11.2018 г. и договорна лихва от 07.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, в размер на 336,24 лв., както и акцесорното вземане за законна лихва за забава върху главницата. В останалата част исковете са отхвърлени.
При така установената по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Въззиваемата страна счита,
че решението е неправилно. Дали едно решение е правилно е необходимо въззивния
съд да изследва дали са спазени всички изисквания за правилност на решението:
събран ли е целият доказателствен материал, обосновано ли е надлежно съдийско
убеждение, спазени ли са съществените за правилността на решението процесуални
правила, приложен ли е към установените, релевантни за спорното право, факти, материалния
закон.
На следващо място като въззражение по
въззивната жалба е въведено че решението е необосновано, което също е
неоснователно. Решението е постановено въз основа на събраните по делото
доказателства, като първоинстанционният съд се е мотивирал за приетия правен
извод.
Настоящата инстанция
счита че са спазени посочените критерии, за да е налице правилно и обосновано
решение. В хода на първоинстанционното производство, районния съд с доклада си
по чл. 146 от ГПК е указал на страните доказателствената тежест и им е дал
възможност да изложат становищата си във връзка с дадените указания и доклада
по делото /Определение № 663 от 03.07.2018 г./. От страните не са постъпили
възражения по доклада. Представените от тях доказателства са приети.
От събраните по делото доказателства е установено, че ответницата е поръчител по договор за кредит за текущо потребление сключен между "БАНКА ДСК" ЕАД и кредитополучателя М.И.М. в размер на 9 000,00 лв., за срок от 90 месеца. Ответницата С. е обезпечила това задължение, като е подписала договор за поръчителство от 07.04.2014 г.
Исковете са предявени в евентуалност спрямо В.П.С. и след като са били прекратени по отношение на първите двама ответници, съдът ги е уважил спрямо С. само за вноските с настъпил падеж. Първоинстанционният съд частично е уважил исковата претенция, съобразно приложения по делото погасителния план.
Настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд е спазил разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, като е взел предвид направените възражения за изтекъл преклузивен срок, като е приел че кредита не е станал предсрочно изискуем, а по отношение на ненастъпилия падеж на вноските е прекратил производството. Съобразил е, че действието на поръчителството се отнася до падежиралите и неплатени вноски за период от 6 месеца преди подаване на исковата молба, тъй като поръчителството на С. не е отпаднало изцяло, а изискуемостта е настъпила от датата на подаване на исковата молба.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
С оглед неоснователността на въззивната жалба направените от жалбоподателят разноски следва да бъдат оставени в тежест на въззиваемия, а на въззивникът следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 100,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и процесуалния представител не се явил в съдебно заседание, за да се присъди възнаграждение в по-висок размер.
На основание изложеното въззивният съд прие, че решението, постановено от Районен съд – гр. Севлиево
е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 10 000,00 лв. – за търговски дела. В случая цената на всеки един от исковете е под 5 000,00 лв. и настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 337 от 17.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1539, по описа за 2017 година на Севлиевски районен съд.
ОСЪЖДА В.П.С., с ЕГН *** да заплати на "БАНКА ДСК" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска" № 19, представлявано заедно от В.М.С. - главен изпълнителен директор и Ю.Б.Г. - изпълнителен директор сумата от 100,00 лв. / сто лева/ - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.